P9_TA(2024)0031Сътрудничеството на ЕС за развитие в подкрепа на достъпа до енергия в развиващите се страниРезолюция на Европейския парламент от 17 януари 2024 г. относно сътрудничеството на ЕС за развитие в подкрепа на достъпа до енергия в развиващите се страни (2023/2073(INI))Европейският парламент,

–като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ЦУР 1 относно изкореняването на бедността, ЦУР 7 относно осигуряването на достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и съвременна енергия за всички, ЦУР 9 относно промишлеността и инфраструктурата, ЦУР 13 относно действията в областта на климата и ЦУР 5 относно постигането на равенство между половете и овластяването на всички жени и момичета,

–като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който намаляването на бедността и, в дългосрочен план, изкореняването на бедността се определя като основна цел на политиката за развитие на ЕС и в който се изисква „Съюзът да вземе предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“,

–като взе предвид член 3, параграф 5 и член 21 от Договора за Европейския съюз, в който се очертава ангажиментът на Съюза към основан на ценности подход към сътрудничеството за развитие, за да се гарантира последователността на неговите външни действия, зачитайки принципите на Хартата на ООН и насърчавайки устойчивото икономическо, социално и екологично развитие на развиващите се страни,

–като взе предвид съвместното изявление от 30 юни 2017 г. на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията, относно новия европейски консенсус за развитие — „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“ ОВ C 210, 30.6.2017 г., стр. 1.,

–като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/EС и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета ОВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1.,

–като взе предвид заключенията на Съвета от 4 октомври 2022 г. относно финансирането на борбата с изменението на климата с оглед на 27-ата Конференция на страните (COP27) по РКООНИК в Шарм ел-Шейх на 6—18 ноември 2022 г., от 25 януари 2021 г. относно дипломацията по въпросите на климата и енергетиката — реализиране на външното измерение на Европейския зелен пакт и от 28 ноември 2016 г. относно енергетиката и развитието,

–като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

–като взе предвид предложението на Комисията от 16 март 2023 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение и за изменение на регламенти (ЕС) 168/2013, (ЕС) 2018/858, 2018/1724 и (ЕС) 2019/1020 (COM(2023)0160),

–като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) 2023/1184 на Комисията от 10 февруари 2023 г. за допълване на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на методология на Съюза за определяне на подробни правила за производството на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход ОВ L 157, 20.6.2023 г., стр. 11.,

–като взе предвид съобщението на Комисията от 16 март 2023 г. относно Европейската водородна банка (COM(2023)0156),

–като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юли 2020 г., озаглавено „Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа“ (COM(2020)0301),

–като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 18 май 2022 г., озаглавено „Външният ангажимент на ЕС в областта на енергетиката“ (JOIN(2022)0023),

–като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 1 декември 2021 г., озаглавено „Global Gateway“ (JOIN(2021)0030),

–като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 9 март 2020 г., озаглавено „Към цялостна стратегия с Африка“ (JOIN(2020)0004),

–като взе предвид доклада от 5 януари 2023 г. на специалния докладчик на Съвета на ООН по правата на човека относно задълженията в областта на правата на човека, свързани с живота в безопасна, чиста, здравословна и устойчива околна среда, озаглавен „Жените, момичетата и правото на чиста, здравословна и устойчива околна среда“,

–като взе предвид новото споразумение за партньорство между Европейския съюз и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (ОДАКТБ) (Споразумението от Самоа), което ще влезе в сила, след като Европейският парламент даде съгласието си за него и то бъде ратифицирано от страните,

–като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) от 1992 г. и Протокола от Киото към нея, 21-вата Конференция на страните (COP21) по РКООНИК в Париж през декември 2015 г. и приемането на Парижкото споразумение, първото по рода си универсално, правно обвързващо глобално споразумение за климата, както и петия доклад за оценка относно изменението на климата, изготвен от Междуправителствения комитет по изменението на климата,

–като взе предвид специалния доклад от 24 септември 2019 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно океаните и криосферата при променящия се климат,

–като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население, приета от Общото събрание на ООН на 13 септември 2007 г.,

–като взе предвид доклада на Програмата на ООН за околната среда относно разликите по отношение на емисиите за 2022 г. и нейния втори обобщаващ доклад относно производството на изкопаеми горива (Доклад относно разликите в производството за 2021 г.) Стокхолмски институт за околната среда, Международен институт за устойчиво развитие, Институт за отвъдморско развитие, E3G и Програма на ООН за околната среда, „Доклад за 2021 г. — Разликата в производството:планираното от правителствата производство на изкопаеми горива остава опасно извън синхрон с ограниченията на Парижкото споразумение“, 2021 г.,

–като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, подкрепени от Съвета на ООН по правата на човека на 16 юни 2011 г.,

–като взе предвид Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорно бизнес поведение,

–като взе предвид резюмето на политиките от 2018 г., изготвено от Департамента по икономически и социални въпроси на ООН, озаглавено „Резюме на политиките № 12: Глобален напредък по въпросите, свързани с предоставянето на финансово достъпна и чиста енергия (ЦУР 7) - Енергетика и равенство между половете“,

–като взе предвид доклада за 2022 г. на Международната агенция за възобновяема енергия, озаглавен „Перспективи за световните енергийни преходи за 2022 г.: пътят към 1.5 °C“ Международна агенция за възобновяема енергия, „Перспективи за световните енергийни преходи за 2022 г.: 1.5°C“, Международна агенция за възобновяема енергия, Абу Даби, 2022 г.

–като взе предвид съвместния доклад за 2023 г. на Световната банка, Международната агенция по енергетика, Международната агенция за възобновяема енергия, ООН и Световната здравна организация, озаглавен „Проследяване на ЦУР 7: Докладът за енергийния напредък, 2023 г.“ Международна агенция по енергетика, „Проследяване на ЦУР7: Докладът за енергийния напредък, 2023 г.“, Международна агенция по енергетика, Париж, юни 2023 г.,

–като взе предвид Плана за действие за екологично възстановяване на Африканския съюз за периода 2021—2027 г., който предоставя цялостна стратегия, предназначена за насърчаване на екологични инициативи, намаляване на емисиите на парникови газове, защита на околната среда и повишаване на устойчивостта към изменението на климата Африкански съюз, „Планът за действие за екологично възстановяване на Африканския съюз“, Африкански съюз, Адис Абеба, 2021 г.,

–като взе предвид Декларацията от Найроби на африканските лидери относно изменението на климата и призива за действие от 6 септември 2023 г.,

–като взе предвид Декларацията относно климата и развитието на африканските народи от 2023 г.,

–като взе предвид своите резолюции от 14 март 2023 г. относно съгласуваност на политиките за развитие ОВ C, C/2023/398, 23.11.2023, ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2023/398/oj., от 25 март 2021 г. относно нова стратегия ЕС — Африка — партньорство за устойчиво и приобщаващо развитие ОВ C 494, 8.12.2021 г., стp. 80., от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт ОВ C 270, 7.7.2021 г., стр. 2., от 1 декември 2016 г. относно достъп до енергия в развиващите се страни ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 167. и от 2 февруари 2012 г. относно сътрудничеството за развитие на ЕС в подкрепа на целта за универсален достъп до енергия до 2030 г. OВ C 239 E, 20.8.2013 г., стр. 83.,

–като взе предвид Плана за действие относно равенството между половете и овластяването на жените във външните дейности на ЕС за 2021—2025 г. (GAP III),

–като взе предвид доклада на Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибския басейн от май 2022 г., озаглавен „Енергетиката в Латинска Америка и Карибския басейн: достъп, възобновяемост и ефикасност“,

–като взе предвид доклада на Световната комисия по язовирите от 16 ноември 2000 г., озаглавен „Нова рамка за вземането на решения“,

–като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–като взе предвид доклада на комисията по развитие (A9-0441/2023),

А.като има предвид, че енергетиката е в основата на всички ЦУР, но в доклада относно целите за устойчиво развитие за 2023 г. Отдел по икономически и социални въпроси на ООН, „Доклад за целите за устойчиво развитие за 2023 г.: Специално издание — юли 2023 г.“, Ню Йорк, САЩ, 2023 г. се заключава, че светът все още не е на път да постигне всеобщ достъп до енергия; като има предвид, че енергетиката е фактор, благоприятстващ развитието, по-специално развитието на селското стопанство, бизнеса, комуникациите, образованието, здравеопазването и транспорта, както и функционирането на държавата;

Б.като има предвид, че ЦУР 7 определя целта за постигане на устойчив достъп до чиста енергия на достъпни цени до 2030 г., по-специално чрез призив за по-голямо международно сътрудничество за улесняване на достъпа до научни изследвания, инфраструктура и технологии в областта на чистата и възобновяемата енергия и за насърчаване на инвестициите за тези цели; като има предвид, че е от съществено значение да се увеличат дипломатическите усилия за насърчаване на по-голяма политическа амбиция с цел ефективно справяне и слагане на край на енергийната бедност;

В.като има предвид, че според ООН към средата на 2023 г. приблизително 733 милиона души по света, 80 % от които живеят в Африка на юг от Сахара, все още нямат достъп до финансово достъпна, надеждна, чиста и висококачествена енергия Международна агенция за възобновяема енергия, „Основният достъп до енергия изостава на фона на възможностите за възобновяеми енергийни източници, показва нов доклад“, 6 юни 2023 г.;

Г.като има предвид, че достъпът до енергия варира значително в различните развиващи се страни; като има предвид, че 52% от населението на Африка на юг от Сахара живее без достъп до електроенергия и че това е единственият регион в света, в който делът на хората без електричество нараства; като има предвид, че тази цифра крие дълбоки различия, като само 30,4% от населението на селските райони в региона в сравнение с 80,7% от градското население има редовен достъп до енергия; като има предвид, че образованието е признато за един от най-важните компоненти на намаляването на бедността; като има предвид, че достъпът до електроенергия също така подкрепя качественото образование, но само 47% от училищата в Африка на юг от Сахара разполагат с електроенергия;

Д.като има предвид, че липсата на достъп до електроенергия в градска или крайградска среда засяга населението на големи нередовни селища, както и принудително разселените лица и бежанците; като има предвид, че дори когато има достъп до електричество, качеството на услугите често е незадоволително;

Е.като има предвид, че достъпът до финансово достъпна, надеждна, чиста и висококачествена енергия е още по-труден в държавите, засегнати от конфликти и природни бедствия; като има предвид, че дори в региони, които имат по-добър достъп до енергия, като например Азия и Тихоокеанския басейн или Латинска Америка и Карибския басейн, съществуват големи неравенства между държавите и сред населението;

Ж.като има предвид, че енергийната криза, предизвикана от руското нашествие в Украйна, продължава да има тежки последици, като високите цени на енергията засягат най-тежко най-уязвимите хора, по-специално в развиващите се икономики;

З.като има предвид, че достъпът до енергия е от съществено значение за хуманитарните организации и организациите за развитие, така че те да предоставят ефективна хуманитарна помощ, по-специално медицински и спешни грижи;

И.като има предвид, че настоящите прогнози сочат, че през 2030 г. около 660 милиона души по света няма да имат достъп до електричество, а около един милиард няма да има достъп до чисто готвене, ако не бъдат предприети подходящи действия;

Й.като има предвид, че по-добрият достъп до чиста енергия на достъпни цени ще отключи устойчив икономически растеж, ще привлече предприятия и предприемачество и ще подобри човешкото здраве, благосъстояние и сигурност;

К.като има предвид, че енергийната бедност, определена като липса на устойчиви, чисти и безопасни енергийни източници, е, наред с други фактори, свързан с пола проблем, като жените и момичетата прекарват средно до 18 часа на ден в събиране на гориво за готвене Програма за развитие на ООН, „Енергетика и равенство между половете“.;

Л.като има предвид, че жените са значително по-слабо представени в работната сила в енергийния сектор в световен мащаб, особено на ръководни длъжности; като има предвид, че ангажирането на жените като активни участници в решенията за енергия от възобновяеми източници, в съответствие с GAP III на ЕС, ще подобри устойчивостта и ще увеличи положителните резултати по отношение на равенството между половете;

М.като има предвид, че традиционните горива за готвене (твърда биомаса, керосин и въглища) са основните фактори за въглеродните емисии, обезлесяването, климатичните промени (изменението на климата) и че те представляват заплаха за здравето на хората; като има предвид, че 2,4 милиарда души по света разчитат на тези горива, което води до около 3,7 милиона случая на преждевременна смърт годишно, като най-засегнати са жените и децата; като има предвид, че само през 2019 г. в Африка са регистрирани 700 000 смъртни случая от замърсяване на въздуха в домакинствата;

Н.като има предвид, че финансирането от ЕС за чисти горива за готвене е незначително; като има предвид, че дори когато съществуват стратегии за чисто готвене, изпълнението е слабо и има малко финансиране, така че е трудно да се постигнат дори скромни ползи, а приемането и устойчивото използване на подобрени готварски печки остава ниско; като има предвид, че по-малко от 10% от хората, които нямат достъп до чисто готвене, живеят в държави, които разполагат с ефективни политики и достатъчно финансиране за постигане на всеобщ достъп до 2030 г.;

О.като има предвид, че пандемията от COVID-19 и увеличението на цените на енергията забавиха напредъка по отношение на разширяването на достъпа до чиста кухня; като има предвид, че в развиващите се страни, които разчитат в голяма степен на биомаса за готвене, ЕС следва да подкрепя алтернативи на потреблението на дървесина и да насърчава решения като слънчеви готварски печки;

П.като има предвид, че липсата на достъп до чисто готвене увеличава времето, което жените и момичетата прекарват в готвене; като има предвид, че това засилва неравномерното разпределение на домашния труд между мъжете и жените; като има предвид, че според оценките достъпът до чисто готвене би дал на жените и момичетата средно по 1,5 допълнителни часа на ден, които те биха могли да посветят на свободното време и/или на образованието;

Р.като има предвид, че развиващите се страни имат изобилие от възобновяеми енергийни източници, но често им липсва благоприятна политика и регулаторна рамка, както и необходимите промишлени и технологични условия за устойчиво развитие и използване на енергията; като има предвид, че те са изправени и пред множествени предизвикателства, като например изменението на климата, свръхзадлъжнялостта и бързия демографски растеж, които засягат търсенето и потреблението на енергия; като има предвид, че държави като Намибия и Ангола участват в амбициозни проекти за енергия от възобновяеми източници; като има предвид, че някои развиващи се страни постигнаха значителен напредък в областта на достъпа до енергия, като например Сенегал, Руанда и Кения; като има предвид, че различните контексти във всяка държава трябва да бъдат взети предвид, за да се постигнат пробиви по отношение на достъпа до енергия, с подходящи равнища на политическа воля и подкрепа от ЕС;

С.като има предвид, че ЕС има дълга традиция в енергийното сътрудничество в Африка; като има предвид, че ЕС заедно със своите държави членки е предоставил по-голямата част от финансирането за официална помощ за развитие за проекти по ЦУР 7 в Африка, възлизащи на 13,8 милиарда евро между 2014 г. и 2020 г.; като има предвид, че това все още не е достатъчно и трябва да бъдат полагани повече усилия; като има предвид, че приблизително 53% от плащанията са били под формата на заеми, но този допълнителен дълг намалява способността на тези държави да инвестират в ЦУР, включително ЦУР 7; като има предвид, че през 2023 г. 21 държави с ниски доходи в Африка се намират или са изложени на риск от задлъжняване;

Т.като има предвид, че финансовите потоци за енергия остават концентрирани в малка група държави, като често изоставят най-слабо развитите държави; като има предвид, че по отношение на географската насоченост само три от десетте най-големи бенефициенти са най-слабо развити държави, което показва, че ресурсите за разширяване на достъпа до енергия и за борба с енергийната бедност не са разпределени по приоритетен ред;

У.като има предвид, че енергийният преход е силно и трайно недофинансиран в развиващите се региони, по-специално в най-слабо развитите държави; като има предвид, че Институтът за управление на природните ресурси определя „проклятието“ на ресурсите като неспособността на много богати на ресурси държави да се възползват в пълна степен от своето богатство от природни ресурси, а правителствата в тези държави да откликват ефективно на обществените потребности от благосъстояние Институт за управление на природните ресурси, „The Resource Curse — The Political and Economic Challenges of Natural Resource Wealth“ (Проклятието на ресурсите - Политическите и икономическите предизвикателства, свързани с богатството на природни ресурси), NRGi Reader, март 2015 г.; като има предвид, че прекомерната зависимост от износа на изкопаеми горива води до риск от ниска икономическа диверсификация;

Ф.като има предвид, че ЕС следва да увеличи финансирането на енергията от възобновяеми източници в развиващите се държави, особено в новия геополитически контекст, създаден от руското нашествие в Украйна, като същевременно се бори с корупцията и слабите институции, които изострят проблемите с недостатъчното финансиране, особено в най-слабо развитите държави;

Х.като има предвид, че повечето финансирани от ЕС проекти имат за цел насърчаване на производството на електроенергия, но сегментът на разпределението е най-слабият, въпреки че е от съществено значение за постигането на ЦУР 7; като има предвид, че множество развиващи се страни продължават да разчитат на въглищата като първичен енергиен източник за производството на електроенергия;

Ц.като има предвид, че държавите, които са най-силно засегнати от отрицателните последици от изменението на климата, носят най-малка отговорност за емисиите; Африка е дом на почти 18 % от населението на света, но на нея се падат по-малко от 6 % от световното потребление на енергия; като има предвид, че Африка е отговорна за едва 3% от свързаните с енергетиката емисии на CO2 в света; като има предвид, че на държавите, които съставляват Г-20, се падат 80% от емисиите в световен мащаб;

Ч.като има предвид, че енергийното партньорство Африка-ЕС беше подновено през февруари 2022 г., за да отрази Програмата до 2063 г. на Африканския съюз и приоритетите на ЕС в областта на изменението на климата, енергийната сигурност, REPowerEU и Global Gateway, които имат за цел насърчаването на производството и разпределението на енергия от възобновяеми източници, включително за износ за Европа; като има предвид, че беше обявен инвестиционен пакет в размер на приблизително 150 милиарда евро в подкрепа на общите амбиции на континентите, както е посочено в Програмата до 2030 г. и Програмата до 2063 г. на Африканския съюз, с цел, наред с другото, да се гарантира икономически ефективен, модерен, ефикасен, надежден, честен и справедлив енергиен преход;

Ш.като има предвид, че партньорството на ЕС за справедлив енергиен преход с Южна Африка е пример за готовността на ЕС да се позиционира като световен лидер в справедливия енергиен преход, като по този начин допринася за външното измерение на стратегията на ЕС в областта на енергетиката и климата и насърчава амбицията на Европейския зелен пакт в световен мащаб;

Щ.като има предвид, че енергийната автономност на малките островни развиващи се държави въз основа на техния висок потенциал за енергия от възобновяеми източници следва да остане ясна цел;

АА.като има предвид, че това, което се нарича „нисковъглероден водород“, може да включва и водород, произведен чрез използване на ядрена енергия и природен газ, което означава, че той не е непременно свободен от емисии; като има предвид, че зеленият водород от възобновяеми източници е единственият вид водород, който може действително да допринесе за неутралност по отношение на климата в дългосрочен план;

АБ.като има предвид, че REPowerEU определя цел за внос на 10 милиона тона зелен водород годишно до 2030 г.; като има предвид, че за тази цел през ноември 2022 г. Комисията подписа меморандуми за разбирателство за стратегически партньорства с Намибия и Египет в областта на водорода от възобновяеми източници, наред с други инициативи;

АВ.като има предвид, че според глобалния преглед на водорода на Международната агенция по енергетика за 2023 г. 99% от водорода Международна агенция по енергетика, „Global Hydrogen Review 2023“ (Глобален преглед на водорода за 2023 г.), 2023 г., и Международна агенция по енергетика, „Hydrogen“ (Водород), 2023 г., произвеждан в световен мащаб, се произвежда от изкопаеми горива;

АГ.като има предвид, че зеленият водород има потенциала да ускори пътя към декарбонизация на промишленото производство в държавите партньори, при условие че не забавя местния енергиен преход и е част от по-широка стратегия за намаляване на общото потребление на енергия в развитите държави, за да се зачитат „границите“ на планетата; като има предвид обаче, че в същото време трябва надлежно да се вземе предвид фактът, че необходимата инфраструктура за зелен водород е капиталоемка и технологично интензивна, че транспортът и съхранението на водород на дълги разстояния е енергоемък и скъп, както и че широкомащабното производство на зелен водород изисква огромни количества земя и вода;

АД.като има предвид, че целите в областта на климата за 2030 г. и 2050 г. няма да бъдат постигнати без декарбонизацията на ключови сектори, в които намаляването на емисиите е трудно; като има предвид, че вносът на зелен водород от държави извън ЕС е важна част от новите стратегически партньорства на ЕС; като има предвид, че според глобалния преглед на водорода на Международната агенция по енергетика за 2023 г. предизвикателствата, свързани с разходите, застрашават дългосрочната рентабилност на внедряването на производството на водород; като има предвид, че разгръщането на производството на водород би могло да доведе до риск от разширяване на използването на изкопаеми горива и добивните практики, включително възможното широкомащабно присвояване на земя, вода и енергия в развиващите се държави производителки;

АЕ.като има предвид, че суровините от изключителна важност играят ключова роля за гарантиране на физическата и финансовата достъпност на технологиите за чиста енергия за всички, като има предвид, че ЕС е в процес на създаване на съгласувана рамка, за да се гарантират техните непрекъснати, сигурни и отговорни доставки, като същевременно се зачитат правата на човека и се подкрепя местното развитие;

АЖ.като има предвид, че децентрализираната мини-мрежа и енергията от възобновяеми източници извън електропреносната мрежа предлагат добри решения за отдалечените общности, особено по отношение на създаването на работни места, образованието и здравеопазването, но трябва да бъдат придружени от публична подкрепа за създаването на жизнеспособен и отговорен бизнес модел;

АЗ.като има предвид, че разширяването на използването на възобновяеми енергийни източници, основани на слънчева и вятърна енергия, производството на водород от възобновяеми източници и изграждането на водноелектрически язовири също пораждат предизвикателства, тъй като те изискват големи площи земя, като по този начин е възможно по този начин да се извършва намеса в съществуващото земеползване и местните нужди, по-специално по отношение на достъпа до вода, и че това може да доведе до разселване на местните и коренните общности, както и да навреди на екосистемите и естествените местообитания; като има предвид, че сухоземните и морските зони, които биха могли да се използват за производство на енергия от възобновяеми източници, трябва да бъдат определени, като същевременно се отчита зачитането на биологичното разнообразие, местната икономика и съгласието на местното население;

АИ.като има предвид, че се очаква преходът към възобновяеми енергийни източници да създаде повече работни места в сектора на възобновяемите енергийни източници; като има предвид, че новите технологии за енергия от възобновяеми източници имат потенциала да генерират икономически възможности, които от своя страна имат способността да подкрепят постигането на правото на препитание и достоен труд; като има предвид, че Африка има обещаващо бъдеще в областта на системите за възобновяема енергия, тъй като тя разполага с 60% от най-добрите слънчеви ресурси в света, но едва с 1% от инсталираните слънчеви мощности; като има предвид, че Латинска Америка е един от водещите региони в света по отношение на използването и производството на енергия от възобновяеми източници;

АЙ.като има предвид, че според Международната агенция по енергетика капацитетът за водноелектрическа енергия в световен мащаб се очаква да нарасне със 17% между 2021 г. и 2030 г.; като има предвид, че по-голямата част от неизползвания потенциал за водноелектрическа енергия се крие в развиващите се икономики в цяла Африка, Азия и Латинска Америка; като има предвид обаче, че широкомащабните проекти за водноелектрическа енергия са свързани с отрицателни социални и екологични въздействия, вариращи от разселването на уязвими групи от населението до унищожаването на уникално биологично разнообразие; като има предвид, че водноелектрическата енергия поражда нови предизвикателства в контекста на изменението на климата, което ще увеличи драстично честотата на наводненията и сушите в реките, където функционират водноелектрическите проекти, което увеличава рисковете както за безопасността на проектите, така и за капацитета им за производство на електроенергия;

АК.като има предвид, че ЕС и държавите партньори споделят обща, но диференцирана отговорност за постигане на устойчив енергиен преход; като има предвид, че подкрепата на ЕС за проекти за енергия от възобновяеми източници трябва на първо място да отговаря на нуждите на местното население, преди да се подкрепя износът;

АЛ.като има предвид, че заявеното желание на някои развиващи се страни да експлоатират своите въглеводородни ресурси следва също така да бъде анализирано в светлината на призива на ЕС за глобален ангажимент по линия на COP28 за постепенно премахване на изкопаемите горива; като има предвид, че използването на природни ресурси за производство на енергия има потенциала да създаде икономически възможности, но че чрез отдаване на приоритет на износа на енергия от възобновяеми източници развиващите се страни биха могли потенциално да застрашат своя вътрешен енергиен преход и да увеличат дела на потреблението на изкопаеми горива в своя собствен електроенергиен микс;

АМ.като има предвид, че според Института по световните ресурси всяка година 25% от световното население е изправено пред изключително висок недостиг на вода; като има предвид, че водата е от основно значение за отглеждането на култури и животновъдството, производството на електроенергия, поддържането на човешкото здраве, насърчаването на справедливи общества и постигането на световните цели в областта на климата;

АН.като има предвид, че системите на хранително-вкусовата промишленост консумират около 30 % от световната енергия и една трета от емисиите на парникови газове в сектора се дължат на потреблението на енергия; като има предвид, че енергийният преход и трансформацията на системите на хранително-вкусовата промишленост са взаимосвързани;

Насърчаване на всеобщ достъп до чиста енергия

1.припомня, че достъпът до универсална, финансово достъпна и устойчива енергия е основно право на човека и предпоставка за постигане на ЦУР и за постигане на целта никой да не бъде изоставен; за тази цел признава ролята на публичното и частното финансиране; подчертава, че бъдещето с нулеви нетни въглеродни емисии и развитието на възобновяемите енергийни източници трябва да вървят ръка за ръка с икономическа диверсификация, зелена индустриализация, декарбонизация, намаляване на бедността и подход, основан на правата на човека;

2.подчертава, че гарантирането на стабилни енергийни доставки е не само икономически и логистичен въпрос, но и геополитически въпрос; припомня, че агресивната война на Русия срещу Украйна оказа сериозно въздействие върху световните енергийни пазари, особено в развиващите се държави, и че все още са необходими координирани действия, за да се гарантират стабилни енергийни доставки и достъпни цени;

3.призовава ЕС да насърчава достъпа до енергия от възобновяеми източници в развиващите се страни чрез политическа, регулаторна и административна подкрепа, включително изграждане на капацитет и трансфер на технологии; насърчава партньорства, които се отдалечават от експлоатацията на изкопаеми ресурси и се съсредоточават върху използването на чиста енергия; подчертава необходимостта да се гарантира, че зелените инвестиции допринасят за социално-икономическото развитие и по-голямото участие на развиващите се държави в новия геополитически пейзаж с нулеви нетни емисии;

4.подчертава необходимостта от разработване на решения за подпомагане на внедряването на енергия от възобновяеми източници в развиващите се страни, включително морската и речната енергия, като същевременно се опазва биологичното разнообразие; подчертава значителния потенциал за инсталиране на съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници в морето в развиващите се страни; подчертава необходимостта от цялостно управление на морските зони, което да включва всички съответни заинтересовани страни и да зачита съгласието на местните общности;

5.силно насърчава развиващите се страни да се ангажират с енергийна справедливост чрез своите регулаторни рамки, които следва да гарантират приемане на местно равнище, участие на общностите, защита на поземлените права и придържане към международно признати стандарти в областта на правата на човека, с цел осигуряване на достъп до енергия на достъпни цени за всички; подчертава необходимостта от свързване на енергийните партньорства с приемането на регулаторни рамки и от предоставяне на техническа помощ за тяхното прилагане;

6.посочва, че енергийната сигурност изисква подход, съобразен с пола; подчертава, че енергийната бедност засяга непропорционално жените и момичетата; подчертава ежедневното им участие в събирането на дърва за огрев и дървени въглища далеч от домовете им; призовава за включването на жените като активни участници в процеса на енергиен преход, включително в защитените морски зони;

7.призовава ЕС да засили техническата си подкрепа за интегрирането на принципа на равенство между половете в енергийния преход, включително чрез отдаване на приоритет на съобразени с равенството между половете енергийни проекти, които включват ръководени от жени енергийни организации и предприятия, и също така гарантират ангажираност на местно равнище, като се обръща специално внимание на най-слабо развитите държави и държавите със средни доходи, които страдат от значителни вътрешнодържавни неравенства по отношение на достъпа до енергия и чистото готвене; подчертава значението на събирането на разбити по полов признак данни относно достъпа до енергия, за да се направлява външната дейност на ЕС в областта на енергетиката; посочва, че енергийната бедност засяга и малцинствата и маргинализираните общности;

8.изразява загриженост относно последиците за здравето и околната среда от емисиите на горивна дървесина от домакинствата, като например респираторни и сърдечносъдови заболявания и рак, влошаване на състоянието на горите, емисии на парникови газове и загуба на биологично разнообразие; обръща внимание на риска, свързан с нарастващото използване на нечисти горива за готвене за задоволяване на енергийните нужди на нарастващото население, особено в Африка на юг от Сахара;

9.подчертава, че на много места хората, живеещи в крайна бедност, вече нямат достъп до дърва за огрев и че следователно те отопляват и готвят, като използват други материали, намиращи се в дома или наблизо, като например гуми и други вредни за здравето вещества; подчертава в този контекст, че жените и момичетата са непропорционално засегнати от замърсяването на въздуха в домакинствата;

10.посочва, че темпът, с който понастоящем се разширява достъпът до чисти горива за готвене в много развиващи се страни, не е достатъчно бърз, за да се постигнат съответните цели по ЦУР 7 до 2030 г.; признава многостранните предизвикателства, свързани с приемането на чисто готвене и подходящи готварски печки, които са в съответствие със стандартите на СЗО; призовава за повишаване на осведомеността относно рисковете за здравето, свързани със замърсяването на въздуха в домакинствата от традиционните готварски практики, и относно ползите от алтернативите; настоятелно призовава ЕС да подкрепя финансово, да се застъпва и насърчава националните действия в държавите партньори;

11.освен това призовава ЕС да включи достъпа до чисто готвене като приоритет в рамките на своите енергийни партньорства и многогодишните индикативни програми с развиващите се страни, както и в планирането на сътрудничеството на местно, регионално и национално равнище; подчертава значението на консултациите с гражданското общество по места, по-специално с ръководени от жени организации, с цел постигане на равенство между половете и насърчаване на по-равномерно разпределение на домакинската работа и работата по полагане на грижи между мъжете и жените в съответствие с концепцията за общество, предоставящо грижи; посочва възможностите, предлагани от инициативите по линия на Global Gateway, като например Модерния механизъм за готвене за Африка и укрепването на предприемаческата среда за чисто готвене;

12.освен това призовава ЕС да отделя специално внимание на инфраструктурата и комуналните услуги, включително изграждането и достъпа до канализационни системи, както и на достъпа на домакинствата или общностите до кладенци или системи за пречистване на вода;

13.изразява съжаление относно опустошителното въздействие на липсата на достъп до електроенергия върху основните нужди на населението; призовава ЕС и неговите държави членки да превърнат електрификацията в приоритет в своето сътрудничество и партньорства с развиващите се страни; подчертава по-специално необходимостта от инвестиране в производствени мощности, особено в Африка на юг от Сахара, за да се постигне целта за всеобщ достъп до енергия;

14.обръща внимание на възможностите за достъп до алтернативни енергии, като например неизползвани геотермални енергийни ресурси; посочва, че подкрепата за финансовата достъпност на разходите за енергия е от решаващо значение за разширяване на достъпа до електроенергия, особено в Африка, където 30% от населението не може да си позволи основен пакет от електроенергийни услуги;

15.изразява загриженост относно нарастващите енергийни нужди сред бежанците и вътрешно разселените лица, живеещи в лагери; изразява съжаление относно факта, че в изолирани райони и хуманитарни ситуации енергийната несигурност пречи на местните здравни клиники и училища да работят пълноценно;

16.подчертава необходимостта от увеличаване на средствата по бюджетния ред за хуманитарна помощ в контекста на преразглеждането на многогодишната финансова рамка, за да се отговори на хуманитарните нужди, включително чрез увеличаване на финансовата помощ за осигуряване на енергия в лагерите, включително чрез зелени проекти извън електропреносната мрежа, мини-мрежи и възобновяеми енергийни източници, така че да се гарантира, че хуманитарните организации на място могат да предоставят основна хуманитарна помощ, по-специално медицински и спешни грижи;

Подкрепа на енергийния преход в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие

17.настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират съгласуваност на политиките за устойчиво развитие в рамките на външната енергийна програма на ЕС, която следва да бъде съобразена с местните особености и потребности;

18.отново заявява своя ангажимент за енергийна справедливост; призовава ЕС да подкрепя развиващите се страни при прилагането на основани на права режими за възобновяема енергия, които ефективно допринасят за тяхното устойчиво развитие; счита, че принципът на свободно, предварително и информирано съгласие за засегнатите общности е предварително условие за успешен зелен и справедлив енергиен преход; подчертава значението на насърчаването на енергийната ефективност и местните умения, както и на насърчаването на технологичните иновации, трансфера на технологии и техническото сътрудничество в такива проекти за енергиен преход;

19.подчертава необходимостта ЕС да подкрепя развиващите се страни, когато е необходимо, при създаването или укрепването на регулаторни рамки, които гарантират разпределението на енергия и универсалната услуга на тяхна територия, както и капацитета за добро управление и прозрачността във всички проекти за енергиен преход; призовава ЕС да засили техническата помощ за реформиране на електроенергийните системи; освен това призовава Комисията да докладва относно постигнатия напредък в подобряването на достъпа до енергия и регулирането на енергийния сектор чрез специални проекти и инвестиции на ЕС в развиващите се страни партньори;

20.подчертава потенциалните рискове от конфликти в областта на земеползването и използването на водите, по-специално принудителното презаселване и отчуждаване за широкомащабни инсталации за енергия от възобновяеми източници; настоятелно призовава ЕС, чрез своите партньорства, да подкрепя правителствата на развиващите се страни за:а)извършване на независимо и безпристрастно картографиране на традиционното земеползване и използване на водите, включително за времевата паша, местното културно наследство и системите за биологично разнообразие с висока стойност, преди разработването на проекти за енергия от възобновяеми източници, за да се насърчава устойчивото планиране на земеползването и да се прави оценка на екологичното и социалното въздействие;б)искане на свободно, предварително и информирано съгласие от местните общности, като същевременно се гарантира правото им на отказ и правата им на правосъдие, правна защита и обезщетение или възнаграждение;в)определяне на екологични и социални критерии и отговорни бизнес практики в съответствие с международните регулаторни рамки и гарантиране на тяхното съответствие чрез механизми за надзор и подаване на жалби;г)гарантиране на защитата на активистите в областта на климата;д)улесняване на обмена на знания и най-добри практики между развиващите се страни и региони, които успешно са управлявали конфликти в земеползването, свързани с енергийни проекти;

21.отбелязва, че за някои широкомащабни проекти за зелена енергия (като вятърна и слънчева енергия), като например тези, които се изграждат в сухи зони, е от съществено значение да се провеждат подходящи консултации с обичайните ползватели на земята (като например пасищните животновъди); припомня, че традиционните общностни права имат доста слаб правен статут и често не се прилагат, което потенциално може да увеличи риска от заграбване на земя; на този фон призовава ЕС и неговите държави партньори да признават и защитават правата на коренното население на собственост по силата на обичая и на контрол върху неговите земи и природни ресурси по смисъла на Декларацията на ООН за правата на коренното население и на Конвенция 169 на Международната организация на труда, и да спазват принципа на свободно, предварително и информирано съгласие;

22.препоръчва на държавите — членки на ЕС, които не са го направили, да ратифицират Конвенция 169 на Международната организация на труда относно коренното население и племенните народи;

23.признава въздействието, което практиките за преобразуване на енергия с интензивно използване на вода, като например водноелектрическите централи и производството на водород, могат да оказват върху селскостопанските общности; подчертава неблагоприятното въздействие на язовирите за водноелектрическа енергия върху реките и биологичното разнообразие, особено в устията, както е посочено в доклада на Световната комисия по язовирите от 16 ноември 2000 г., наред с другото; подчертава обаче потенциала за развитие на осмотична енергия, особено в устия и делти, за осигуряване на решения за производството на енергия от възобновяеми източници;

24.припомня, че големите водноелектрически проекти в развиващите се страни често са изправени пред редица предизвикателства, включително прекомерни първоначални разходи, големи преразходи и забавяния, трудности при привличането на финансиране, социален и екологичен отпечатък, уязвимост по отношение на изменението на климата и някои слаби резултати по отношение на предоставянето на обещаната енергия; подчертава значението на насърчаването на устойчиви проекти за водноелектрическа енергия чрез извършване на всеобхватни оценки на екологичното и социалното въздействие и гарантиране на съдържателно участие на общността; счита, че когато е възможно, следва да се отдава приоритет на други малки и различни видове проекти за енергия от възобновяеми източници;

25.подчертава, че съгласно препоръките, съдържащи се в доклада на Световната комисия по язовирите от 16 ноември 2000 г., всяко планиране на язовири следва да се оценява по пет стойности: равнопоставеност, ефикасност, процеси на вземане на решения при по-широко обществено участие, устойчивост и отчетност; подчертава в по-общ план, че процесът на вземане на решения по отношение на язовирите следва изцяло да отчита понятието за права на човека, залегнало във Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и свързаните с нея пактове, приети след това, така че да се разрешават сложни въпроси, свързани с водата, язовирите и развитието; подчертава, че ЕС следва да работи в рамките на своите партньорства с развиващите се страни, за да гарантира, че общностите, засегнати от проекти за язовири, са адекватно компенсирани и разполагат с подходящи мерки за възстановяване на поминъка;

26.изразява загриженост относно уязвимостта на съоръженията в условията на екстремни метеорологични явления, както стана ясно от неотдавнашните наводнения в Либия, които обхванаха цели квартали и нанесоха вреди на критична инфраструктура; настоява за първостепенните цели на ЦУР 9, която е насочена към изграждане на издръжлива инфраструктура, насърчаване на устойчива индустриализация и насърчаване на иновациите;

27.отбелязва със загриженост, че в Африка се изпълняват все по-голям брой проекти за изкопаеми горива, което има опасност да ѝ попречи да направи своевременен скок към възобновяема енергия; отбелязва освен това, че въпреки че Африка е дом на 18% от световното население, на нея се падат едва 6% от световното потребление на енергия; припомня, че голяма част от настоящото производство на нефт, газ и въглища в Африка е предназначено за износ, докато континентът продължава да бъде измъчван от енергийна бедност; настоява, че е необходимо да се отдава приоритет на инвестициите в устойчива инфраструктура за енергия от възобновяеми източници в Африка, особено в селските и маргинализираните общности, чрез създаването на децентрализирани енергийни системи и микромрежи;

28.призовава ЕС да насърчава развитието на енергийни системи, които не включват или не разчитат на разширяването на съществуващи или нови проекти за изкопаеми горива, в съответствие с препоръките на Международната агенция по енергетика; подчертава значението на взаимноизгодни партньорства, които са от полза и за държавите износителки и тяхното население по отношение на енергията от възобновяеми източници;

29.осъжда двойните стандарти, при които частни и публични финансови институции в развитите страни все повече поемат обещания за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г., като същевременно финансират развитието и разширяването на изкопаемите горива; подчертава, че призивите държавите с ниски и средни доходи да намалят зависимостта си от въглища няма да бъдат ефективни, докато развитите държави продължават да разчитат решително на други изкопаеми горива;

30.припомня, че основаните на възобновяеми източници алтернативи могат все повече да осигуряват по-евтин, по-достъпен, приобщаващ и надежден източник на енергия; подчертава ролята на енергията от възобновяеми източници за повишаване на адаптирането и ефикасността на системите на хранително-вкусовата промишленост; призовава ЕС и неговите държави членки да превърнат използването на възобновяеми енергийни източници в системите на хранително-вкусовата промишленост в приоритет в своите споразумения за партньорство с държави извън ЕС;

31.препоръчва провеждането на съвместно планиране на енергийния преход в рамките на партньорството между ЕС и Африканския съюз въз основа на Съвместната парламентарна асамблея на Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и ЕС и африканските граждански общества, като същевременно се зачита суверенитетът на африканските нации; препоръчва да се изготвят насоки за справедливо споделяне на инвестициите, приходите, технологиите и уменията;

32.призовава ЕС и неговите държави членки да включват програми за образование и обучение за местното население в своите енергийни партньорства с държави извън ЕС, за да се подкрепя енергийният преход по места и да се създават възможности за заетост за местните общности; също така призовава ЕС да засилва научното сътрудничество с развиващите се страни относно достъпа до научни изследвания и технологии за възобновяема енергия; счита, че матрицата за генериране на енергия от възобновяеми източници следва да бъде променена, за да се направи преход от чисто добивната гледна точка;

33.припомня, че Декларацията от Глазгоу от 2021 г. относно международната публична подкрепа за прехода към чиста енергия задължава подписалите я страни да прекратят новата пряка публична подкрепа за сектора на енергията от изкопаеми горива; призовава ЕС и неговите държави членки да дадат пример и да спрат финансирането на проекти за изкопаеми горива;

„Зелен“ водород

34.подчертава решаващата роля на зеления водород като инструмент за декарбонизация на енергийната система, постигане на нулеви нетни емисии в световен мащаб до 2050 г. и постигане на целите на Парижкото споразумение, но припомня значението на оценките на жизнения цикъл, които вземат предвид производството и използваните видове транспорт;

35.предупреждава за потенциалния риск от ново „проклятие на зеления водород“, което би насърчило зависимостта на развиващите се страни от износа и би могло да измести инвестициите в развитието на местните енергийни пазари; заявява, че секторът на зеления водород може да играе решаваща роля за развитието на богатите на ресурси развиващи се държави, ако са налице определени фактори, като например доброто управление, прилагането и наблюдението на стабилна правна рамка, предотвратяването на корупцията, функционирането на принципите на правовата държава и прозрачността по отношение на финансовите потоци;

36.подчертава необходимостта да се обръща внимание на глобалната инфраструктура, свързана с производството, съхранението, транспорта, разпространението и потреблението на зелен водород, транспортните разходи на дълги разстояния и въздействието върху климата, ограничените инвестиции и финансов капацитет и рисковете, свързани със слабите институции и корупцията в някои развиващи се държави;

37.призовава ЕС да подкрепя, по-специално чрез инициативата Global Gateway, взаимноизгодни партньорства, които са от полза както за държавите вносители, така и за държавите износителки и тяхното население; за тази цел призовава ЕС да подкрепя развитието на верига за създаване на стойност в областта на зеления водород, когато тя носи равни социални и икономически ползи за държавите износителки, по-специално по отношение на обучението и преквалификацията на местното население, създаването на работни места, декарбонизацията на промишлените дейности, при които е трудно намаляването на емисиите, и достъпа до по-чиста мобилност и енергия;

38.призовава ЕС да подкрепя икономическата диверсификация и вътрешния достъп до електричество и вода при пълно зачитане на екосистемите и с оглед намаляване на прекомерната зависимост от износа на изкопаеми горива; подчертава, че засиленото сътрудничество между предприятията и МСП от ЕС и държавите партньори, съчетаващо експертния опит на различни единомислещи партньори, може да създаде път към стабилно предприемачество в сектора на зеления водород;

39.признава, че разширяването на използването на зелен водород може да има отрицателно социално и екологично въздействие в Глобалния юг, по-специално тъй като се разчита на минното дело и използването на суровини и редкоземни елементи, които изискват големи количества прясна вода и причиняват замърсяване на водите; подчертава значението на разработването на глобална система за управление на ресурсите, която да дава приоритет на устойчивостта, ефективността и кръговостта, с оглед намаляване на световното търсене на първични материали, като същевременно признава предизвикателствата пред постигането на тази цел;

40.подчертава необходимостта от системен подход за оценка на местните възможности и последици от производството на зелен водород за европейските нужди в развиващите се страни; подчертава, че ЕС следва да гарантира устойчивостта на добитите, преработените и рециклираните суровини от критично значение, които са от основно значение за водорода и другите технологии за нулеви нетни емисии;

41.отбелязва със загриженост противоречивото използване на водата, свързано с минното дело и развитието на широкомащабни инсталации за възобновяема енергия, като например съоръженията за „зелен“ водород; отново потвърждава, че достъпът до вода е основно право на човека; подчертава необходимостта от подобряване на водната инфраструктура в региони, в които минното дело и съоръженията за енергия от възобновяеми източници са важни, като се инвестира в съоръжения за пречистване на водите и системи за рециклиране на водата;

42.подчертава необходимостта от регулиране на водата като ресурс за производството на зелен водород по устойчив начин, особено в сухите региони, включително чрез прилагане на правила, които налагат използването на устойчиви техники за снабдяване с вода, ефективно използване на водата и свеждане до минимум на заустването на отпадъчни води, така че да не се застрашава достъпът на местното население до вода и да не се увеличават разходите за вода;

43.отбелязва разпространението на инсталации за обезсоляване за справяне с недостига на вода; признава, че инсталациите за обезсоляване могат да бъдат от полза за местните общности и местната икономика, но посочва, че обезсоляването на морска вода може да има значително въздействие върху околната среда, по-специално върху морското биологично разнообразие; призовава за насърчаване на устойчив подход към обезсоляването на водите и на решения, които нямат въздействие върху крайбрежните райони, като например дълбоководното обезсоляване; подчертава, че намаляването на използването на вода и рециклирането или повторното използване на пречистените отпадъчни води често е по-евтино от обезсоляването;

44.подчертава потенциалните рискове от заграбване на вода и замърсяване на водите, свързани с преките чуждестранни инвестиции в широкомащабно придобиване на земя за енергия от възобновяеми източници; призовава ЕС и неговите държави членки да въведат задължителни стандарти за надлежна проверка и отчетност, свързани с водите, за корпорациите;

45.настоява, че стратегиите за „зелен“ водород трябва да следват строги социални стандарти и стандарти за устойчивост; призовава ЕС да създава подходящи рамки за мониторинг в своите споразумения за партньорство, които да дават възможност за оценка на тяхното по-широко въздействие върху изпълнението на ЦУР, по-специално чрез определяне на екологични, социални и управленски показатели и определяне на измерими цели; призовава за извършване на задължителни проучвания за въздействието върху околната среда, включително за обезсоляването, и зоните с голямо биологично разнообразие да бъдат изключени като места за съоръжения за „зелен“ водород; счита, че производството на зелен водород следва да демонстрира, че се разчита на материали, добити съгласно екологичните стандарти и стандартите в областта на правата на човека за добивните дейности (например от държави, подписали Инициативата за прозрачност на добивната промишленост);

46.настоятелно призовава Комисията да създаде приобщаваща управленска рамка за споразуменията за партньорство, която да включва организации на гражданското общество, за да се гарантира, че се прилага принципът за ненанасяне на вреди по отношение на местните общности и че се спазват глобалните стандарти за правата на човека;

Увеличаване на финансирането за справедлив енергиен преход

47.подчертава, че финансирането от ЕС за енергия от възобновяеми източници следва да бъде в съответствие с принципите на справедливост, устойчивост и справедливост в областта на климата, които биха могли да включват, наред с другото, помощ за дълга, облекчаване и анулиране на дългове, преструктуриране на дълга и фонд за загуби и щети;

48.подчертава, че инвестициите във водород, произвеждан от възобновяеми източници от държави извън ЕС, следва да се основават на международни принципи за надлежна проверка, включително, но не само, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и Насоките на ОИСР за надлежна проверка за отговорно бизнес поведение;

49.призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат размера на официалната помощ за развитие, предназначена за енергийния сектор, особено по функция 6 от следващата многогодишна финансова рамка, и по-специално в Африка, като същевременно дават приоритет на безвъзмездните средства пред заемите и пренасочват финансирането към държави с по-ниски равнища на достъп до електроенергия с цел подпомагане на техния преход към чиста и възобновяема енергия в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;

50.насърчава развитието на публично-частни партньорства, както и програми за улесняване на трансфера на знания и зелени технологии; подчертава, че електроенергийните сектори на много африкански държави имат специфични характеристики (като рязък ръст на търсенето, малки мрежи, нестабилни национални комунални услуги и ограничена способност на потребителите да плащат), които трябва да бъдат взети предвид;

51.подчертава, че достъпът до финансиране за справедлив енергиен преход трябва да бъде опростен и ускорен за развиващите се страни; подчертава, че ЕС може да предложи иновативни решения за ускоряване на зеления преход и за увеличаване на глобалния дял на възобновяемите енергийни източници; за тази цел призовава ЕС и неговите държави членки да разглеждат възможността за дълг за климатични суапове, така че развиващите се държави длъжници да могат да използват дължимите средства за финансиране на проекти за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него;

52.призовава, в по-общ план, за въвеждане в действие на дългосрочен механизъм за дълг за климатични суапове в рамките на инициативата на Г-20 за суспендиране на обслужването на дълга и за пренасочване на специалните права на тираж на МВФ;

53.призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат финансирането, предназначено за подпомагане на развиващите се страни да се адаптират към изменението на климата, като направят енергийните системи по-устойчиви на климатичните рискове; подчертава значението на зелената енергия в агролесовъдството и проектите за адаптиране към изменението на климата, като например инициативата „Велика зелена стена“;

54.настоятелно призовава Комисията да увеличи броя на програмите в рамките на инициативата Global Gateway, които дават приоритет на основния достъп до електричество и чисто готвене, особено в най-нуждаещите се държави; подчертава значението на частния сектор за увеличаване на финансирането за основен достъп до енергия и чисто готвене, като същевременно се гарантира публичен достъп и се укрепват националните публични доставчици на енергия; за тази цел призовава Комисията да използва Европейския фонд за устойчиво развитие плюс като инструмент за подкрепа на инвестициите от частния сектор в развиващите се страни с цел укрепване на енергийната инфраструктура и осигуряване на по-добър достъп до енергия и чисто готвене за домашна употреба;

55.настоятелно призовава ЕС да подкрепя развиващите се страни в постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива и да се съсредоточава върху ефективни, съвременни и финансово достъпни технологии за готвене; настоятелно призовава за мобилизиране на инвестиции и създаване на благоприятна среда за стимулиране на растежа на стабилна и чиста готварска промишленост;

56.призовава ЕС и европейските институции за финансиране на развитието:а)да насочват инвестиции в разпределителния сегмент, по-специално електрификацията на селските райони, и да отдават приоритет на децентрализираните, дребномащабните и несвързаните с мрежата системи за енергия от възобновяеми източници, когато такива решения са по-подходящи от разширяването на мрежата, за да се даде възможност на населението в селските райони да има достъп до електроенергия;б)да координират инвестициите между различните институции, за да се постигне максимално въздействие и да се избегне дублирането на усилия;в)да гарантират, че се извършват независими и безпристрастни оценки на въздействието върху правата на човека, както и че всички необходими предпазни мерки, свързани с управлението и със социалната и екологичната сфера и със средствата за правна защита, се прилагат надлежно и се наблюдават, включително насоките за правата на човека и земевладението;г)да гарантират, че местните общности са включени и надлежно информирани по време на целия етап на планиране и изпълнение на проекта;д)да изпълняват и стриктно да прилагат основания на правата подход, като предоставят ефективни механизми за подаване на жалби и правна защита в съответствие с международните стандарти за отговорни бизнес практики и изискват проучвания на въздействието на проектите, по-специално по отношение на изменението на климата, неравенствата и разселването на местното население, включително в проекти в рамките на инициативата Global Gateway;е)да гарантират, че всички проекти за язовири с одобрено финансиране спазват указанията на Световната комисия по язовирите;ж)да подкрепят местни и регионални проекти за електроенергийни междусистемни връзки;з)да предлагат техническа подкрепа и инициативи за изграждане на капацитет, за да се даде възможност на развиващите се страни да осъществяват ефективно проекти за чиста енергия;

57.приканва Комисията да предоставя дезагрегирани данни относно размера на инвестициите в достъпа до енергия, за да се проследява каква част е разпределена за ЦУР 7, както и да предоставя данни относно ключовия показател за ефективност „Инсталирана мощност за производство на енергия от възобновяеми източници (MW) с подкрепа от Съюза“, определен в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа;

58.приветства заключенията на 28-ата конференция на страните по РКООНИК за 2023 г., в които за първи път в историята се призовава за преход от изкопаеми горива и се изразява ясен ангажимент за постигане на целта за 1,5 градуса, за предприемане на действия за постигане в световен мащаб на утрояване на капацитета за енергия от възобновяеми източници и удвояване на подобренията на енергийната ефективност до 2030 г., както и за насърчаване в световен мащаб на ориентиран към хората подход към проектите за финансиране на борбата с изменението на климата и енергийната инфраструктура;

59.призовава ЕС да играе ключова роля в преговорите за мерки за смекчаване на последиците за развиващите се страни с цел борба с вредните последици от използването на замърсяващи горива, като същевременно се насърчава развитието на устойчива и чиста енергия;

° °

60.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, както и на Европейската инвестиционна банка.