1.приветства жизненоважната роля, която НПО играят за представителството на гражданското общество и за насърчаването и защитата на правата и ценностите, залегнали в Договорите, и на основните права съгласно Хартата на основните права на ЕС (Хартата на ЕС); подчертава, че само НПО, чиито действия зачитат тези права и ценности, следва да имат право на финансиране от ЕС; настоятелно призовава всички заинтересовани страни все повече да поставят принципите и ценностите на ЕС в центъра на финансирането от ЕС и признава разнообразието на НПО по отношение на техния размер, ресурси и персонал;

2.подчертава по-специално ролята на бенефициерите, включително НПО, в изпълнението на бюджета на ЕС и задължението да осъществяват тази роля при пълно зачитане на финансовите правила и принципи на ЕС за защита на финансовите интереси на ЕС; припомня, че от НПО, които извършват дейност на територията на ЕС, се изисква да спазват националното право, приложимо във всяка държава членка, засегната от тяхната дейност, както и правото на Съюза и международното право; отново заявява, че прозрачността и отчетността на ЕС са от основно значение за укрепването на една благоприятна и справедлива европейска система, основана на демокрация, основни свободи, приобщаване и многообразие;

3.подчертава, че НПО разчитат както на публична финансова подкрепа, така и на частни дарения, които не се изключват взаимно; припомня, че възможността за търсене, гарантиране и използване на ресурси, различни от фондовете на ЕС или публични средства на национално или местно равнище, е от съществено значение за съществуването и функционирането на НПО;

4.подчертава, че организациите на гражданското общество заслужават най-голямо уважение и благодарност за ежедневната работа, която извършват; отчита труда, полаган ежедневно от ОГО в цяла Европа и в света, и потвърждава, че тези НПО заслужават най-висока похвала и подкрепа; подчертава значението на посрещането на финансовите и другите потребности на тези организации;

5.приветства решаващата роля на НПО в ЕС и държавите извън ЕС за защитата на принципите на правовата държава и демократичните ценности, борбата с корупцията и насърчаването на правата на човека и демокрацията; отново заявява, че в държави с авторитарни или недемократични режими НПО често представляват последната линия на защита на демокрацията, която авторитарните режими по света се опитват да заглушат, включително чрез прието законодателство и дискриминационни задължения, поради което те се нуждаят от подкрепа и защита; призовава Комисията да обмисли предпазни клаузи и механизми в това отношение; подчертава, че е важно да се осигури адекватно и прозрачно финансиране от ЕС за НПО и субекти, които осъществяват дейност в тези области;

6.приветства дейността на НПО в райони на конфликт, за да се гарантира, че хуманитарната помощ достига до цивилното население и нуждаещите се по бърз и ефективен начин; признава значението на НПО, за да се гарантира, че ЕС, в качеството си на най-голям донор на помощ за развитие в света, продължава да допринася за насърчаването на стабилността, преодоляването на бедността и напредъка на световното развитие;

7.посочва, че на практика законодателните процеси биха могли да пренебрегнат гласовете на местните, регионалните и националните НПО; счита, че малките НПО често са изправени пред трудности при достъпа до финансиране от ЕС поради тромавите административни процедури; призовава Комисията допълнително да опрости и рационализира процедурите, за да се даде възможност на по-малките НПО, включително на местно равнище, да кандидатстват и да се възползват от финансиране от ЕС; подчертава, че приоритетите и потребностите на по-малките НПО често се пренебрегват или им се обръща по-малко внимание, въпреки факта, че те често познават най-добре ситуацията и извършват огромен обем работа; подчертава, че на работата на малките организации трябва да се отдава най-голямо уважение и че финансирането от ЕС следва да се направи по-достъпно за тях, тъй като те представляват важен елемент, който засилва многообразието и разнообразието в цяла Европа и извън нея; признава, че НПО в Европа играят решаваща подкрепяща роля за допълването на обществените услуги;

8.остава дълбоко загрижен от заплахите и необоснованите нападения срещу НПО в някои държави членки, включително чрез предлагане и приемане на законодателство, налагащо дискриминационни задължения на НПО, които ограничават или забраняват техните дейности, и чрез онлайн и офлайн сплашване и тормоз срещу техните служители, негативни публични изявления и кампании за оклеветяване, словесни заплахи и правни и физически нападения; подчертава, че някои НПО също така са изправени пред прекомерни административни проверки или одити, политически мотивирани съкращения на финансирането и прекалено строги правни изисквания за тяхното създаване и регистрация; настоятелно заявява, че НПО трябва да бъдат защитени и следва да получават подходящо финансиране и подкрепа;

9.изразява убеждението си, че прозрачността и отчетността са също така от жизненоважно значение, за да могат НПО и другите субекти със стопанска или нестопанска цел да демонстрират стойността на своята работа, да бъдат признати и да изградят доверие в себе си; счита, че за НПО, които осъществяват дейност в пълно съответствие с ценностите и финансовите правила на ЕС и при пълно зачитане на Хартата на ЕС, следва да се прилагат специални разпоредби, докато действат в среда с предизвикателства за демокрацията; счита, че европейските граждани трябва да бъдат уверени, че ЕС знае точно как се използват всички средства на ЕС; поради това изразява загриженост, че липсват информация, данни и контрол относно това на кого или за какво се предоставят средства от ЕС въпреки съществуващите изисквания за прозрачност; припомня, че изискванията за прозрачност и отчетност следва винаги да са в съответствие с международното право и правото в областта на правата на човека, по-специално по отношение на упражняването на гражданските свободи, като остават в границите на строго необходимото и пропорционалното за преследваните конкретни цели;

10.припомня, че прозрачността и отчетността не следва да се използват за ограничаване на пространството за независимо гражданско общество и за заглушаване на критичните гласове;

11.подчертава, че е от изключително значение да се гарантира, че задълженията на ЕС за прозрачност и отчетност не излагат на риск крайните бенефициери на средства на ЕС; счита, че в надлежно обосновани случаи, по-специално за НПО, действащи в държави с авторитарни режими или с признати проблеми, свързани с принципите на правовата държава, които оказват отрицателно въздействие върху НПО, и с намалено гражданско пространство, където публичното разпространение на информация относно самоличността или работата на тези НПО би могло да доведе до репресии, като изложи на риск съществуването на тези НПО и сигурността и безопасността на техните служители, изискванията за публична прозрачност следва по изключение да се прилагат по подходящ начин;

12.счита, че някои предполагаеми случаи на корупция, които породиха обществено недоволство, като например Катаргейт, биха могли да бъдат предотвратени чрез последователно прилагане на съществуващите изисквания за прозрачност и задължение за съответните субекти, включително НПО, да разкриват своите източници на финансиране и вътрешните си структури; отбелязва, че в някои случаи съответните субекти са се възползвали от финансиране от ЕС;

13.осъжда увеличаването на използването на средства на ЕС срещу принципите и ценностите на ЕС, особено когато използването на средствата и трансферите към други организации не са напълно проследими; предупреждава за опасността средствата на ЕС в крайна сметка да бъдат използвани в рамките на корумпирани кръгове и да бъдат обект на измами и нередности, външна намеса или инфилтриране (entryism); подчертава значението на „прозрачността на крайните бенефициери“ за фондовете на ЕС;

14.отново подчертава фундаменталното значение на общественото доверие и подкрепа за НПО; отчита, че термините, използвани за описание на тези организации, са предмет на различни правни и публични тълкувания, които се различават в отделните държави членки;

15.подчертава, че терминът НПО е широко общо понятие, което обхваща множество различни видове субекти: от големи международни организации до малки регионални или местни организации, от организации, ръководени предимно от служители, до организации, състоящи се предимно от доброволци; подчертава, че предметът на дейност, обхванат от НПО, и методът на изпълнение също могат да се различават значително; признава, че това многообразие затруднява изготвянето на общо определение за НПО в рамките на ЕС; въпреки това подчертава предимствата на установяването на хармонизиран подход за целия ЕС, включително чрез хармонизирано определение, чиято добавена стойност се състои в повишаване на прозрачността, отчетността, предвидимостта и общественото доверие; поради това насърчава съзаконодателите да постигнат споразумение относно такъв хармонизиран подход към неправителствените организации и съответните субекти на равнището на ЕС, което би подпомогнало значително европейските процедури за бюджетен контрол, особено в случая на трансграничните сдружения; отново посочва изключителното значение да се гарантира прозрачност и отчетност за всички субекти, на които се предоставят средства от ЕС; потвърждава предимството на установяването на хармонизиран подход към това какво представляват тези партньори по отношение на ЕС и неговите органи в различни контексти;

16.отбелязва предложението на Комисията за включване на общо определение за НПО в предложението от 2022 г. за преработване на Финансовия регламент; припомня, че в рамките на своя мандат Парламентът поиска допълнителна яснота по отношение на определението за НПО, по-специално на степента на официално съществуване, прозрачността и отчетността от страна на нейните членове или учредители; насърчава Комисията да проведе задълбочени консултации относно определението за НПО с участието на държавите членки и представители на НПО, като вземе под внимание и методологията, която беше следвана при определянето на понятието „малко и средно предприятие“ (МСП);

17.счита, че за да бъде считана за НПО, дадена НПО не следва да се финансира 100% от държавата и Комисията;

18.отбелязва, че Комисията използва в СФП термините „неправителствена организация“ и „организация с нестопанска цел“ без ясно разграничение; изразява съжаление, че това води до несигурност при отпускането и мониторинга на средствата на ЕС и може да доведе до погрешно възприемане на обема на финансирането за НПО и други субекти; отбелязва, че в ЧЗВ за СФП се съдържа определение за НПО, чийто статут на организация с нестопанска цел е съществен елемент и подлежи на валидиране; изразява съжаление, че това неясно разграничение е възможно, тъй като до момента няма хармонизиран подход на ЕС към НПО, а за целите на СФП се използва само самостоятелна класификация на субектите, основаваща се единствено на правила, които могат да се различават в отделните държави членки; освен това призовава в СФП да се осигури подходяща категоризация на различните видове НПО или организации с нестопанска цел, за да се избягват ситуации, при които има малко или никакво разграничение между някои видове организации и при които университети, научноизследователски институти, доброволчески организации и други НПО се считат за идентични в базата данни на СФП;

19.счита, че измамите, конфликтите на интереси, двойното финансиране, корупцията и изпирането или присвояването на пари трябва да се предотвратяват и преодоляват във всички ситуации и за всички бенефициери, независимо от тяхното естество и правен статут; изразява загриженост относно недостатъчните данни на разположение на органа по освобождаване от отговорност за такива случаи; припомня, че за всички кандидати или бенефициери на финансиране от ЕС, включително НПО, се прилагат финансовите правила на ЕС;

20.подчертава, че системата за ранно откриване и отстраняване (EDES) е важен инструмент за защита на финансовите интереси на Съюза, гарантиращ многостепенна защита чрез ранното откриване на лица или субекти, които представляват рискове, застрашаващи финансовите интереси на Съюза; приветства предложението на Комисията за преработване на Финансовия регламент, което включва разширяването на обхвата на EDES, така че да бъдат включени и средствата при споделено управление, и в което се добавят нови основания за отстраняване Член 139, параграф 1, буква и) и член 139, параграф 1, буква в), точка vi) от предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (преработен текст) от 16 май 2022 г. (COM(2022)0223).; призовава Комисията да направи EDES напълно оперативна, за да се даде възможност за ефективно изключване на бенефициери, включително НПО, въз основа на Финансовия регламент, от по-нататъшен достъп до средства на ЕС;

21.изразява загриженост, че изискванията за прозрачност могат да бъдат недостатъчни, особено когато средствата се предават по веригата и се използват за съфинансиране на съвместни проекти с други донори; счита за проблематично това, че СФП предоставя информация само за безвъзмездните средства, отпускани пряко от Комисията при пряко управление, но не и за средствата, получавани непряко от бенефициери и партньори, които имат правни отношения с Комисията;

22.подчертава, че не всички държави членки предоставят еднакво равнище на информация за безвъзмездните средства и че съществуващата база данни на ЕС не е достатъчно последователна и съгласувана; призовава Комисията да засили прозрачността и отчетността в случаите на споделено и непряко управление чрез проверка на преразпределението на средствата и тяхното използване до крайните бенефициери в съответствие с предложението за преработване на Финансовия регламент;

23.призовава Комисията да засили пропорционално механизмите за предварителен контрол, включително подходящи проверки на случаен принцип; счита, че съществуват сериозни слабости в последващия контрол на използването на средствата на ЕС, и настоятелно призовава Комисията в сътрудничество с държавите членки да изготви задълбочен анализ с ясни предложения за засилване на неговото качество, размер и редовност, подкрепени от добре създадена и централизирана работна група за бюджетен контрол в рамките на Комисията за всички представители на интереси, разполагаща с ясен мандат, възможности за разследване и ресурси;

24.признава значението на прозрачността във всички аспекти на финансираните от ЕС дейности, за да се гарантира отговорното и отчетно използване на средствата; отчита опасенията във връзка с потенциалната външна намеса в изготвянето на политиките на ЕС, както и че въведената система не може напълно да попречи на участниците да създават, финансират и/или привличат бенефициери, включително НПО, за насърчаването на неверни послания, включително чрез дезинформация, както се предполага, че се е случило при Катаргейт; счита, че съществуващите опасения не следва да водят до стигматизиране на всички НПО, тъй като повечето НПО зачитат и насърчават демократичните принципи и ценности на ЕС; подчертава, че бюджетът на ЕС не трябва да се използва за лобиране срещу демократичните принципи и ценности на ЕС;

25.призовава Комисията да изисква от бенефициерите, включително НПО, които получават средства от ЕС, да публикуват подробна информация за всяко финансиране, получено от други източници във връзка с проекти, съфинансирани от ЕС в рамките на петгодишен период, като същевременно се запази принципът на поверителност, по-специално в надлежно обосновани случаи на бенефициери, включително НПО, които са изправени пред сериозни заплахи за репресии; подчертава, че финансирането за НПО от държави извън ЕС може да бъде законен източник на финансиране, но подчертава, че без ясни правила за прозрачност, зачитащи принципа на поверителност, тези възможности за финансиране са отворени за злоупотреби и неправомерно влияние от страна на участници от трети държави; призовава институциите на ЕС да подобрят прилагането на своите стандарти за прозрачност, включително задължителното докладване за лобистки дейности;

26.насърчава държавите членки да въведат закони за национални регистри на лобистите, които също така следва да изискват оповестяването на донорите, включително международните, и на източниците на финансиране с еднакви изисквания за прозрачност за всички представители на интереси, независимо от тяхното естество и правен статут;

27.припомня, че държавите членки отговарят за регистрацията, контрола и докладването на случаи на разкриване на измами, злоупотреба със средства, присъди за изпиране на пари или текущи разследвания; счита, че националните администрации, които са по-близо до местните условия, представляват първото ефективно ниво за контрол и мониторинг на организациите, които действат в противоречие с правилата и ценностите на ЕС, с цел укрепване на усилията за предотвратяване, разкриване и справяне с измами или злоупотреба със средства;

28.призовава националните органи да укрепят своите системи за прозрачност и отчетност, за да идентифицират всички организации или субекти, които действат в противоречие с правилата и ценностите на ЕС, и да предприемат правни и административни мерки, които улесняват действията на равнището на ЕС и улесняват и ускоряват действията на Комисията за включване на засегнатите субекти в нейните системи; настоятелно призовава Комисията да включи всички представители на интереси, които нарушават правилата и ценностите на ЕС, в EDES и съответно да ги изключи от финансиране от ЕС в съответствие с Финансовия регламент, приложим за бюджета на ЕС;

29.счита, че на държавите членки не следва да се оставят никакви възможности за преценка, за да поставят пред НПО строго ограничителни изисквания и задължения; припомня, че Комисията започна производство за установяване на нарушение срещу Унгария, когато последната въведе закон за външната намеса през 2017 г., и че в решението си от 18 юни 2020 г. Решение на Съда на Европейския съюз от 18 юни 2020 г. по дело Европейска комисия/Унгария, C-78/18, ECLI:EU:C:2020:476. (Европейска комисия/Унгария) Съдът на Европейския съюз заяви, че правото на свобода на сдружаване и следователно правото на ЕС е нарушено, ако системните задължения на организациите на гражданското общество значително затрудняват действията и функционирането на организациите, които са обект на тези задължения;

30.изразява съжаление във връзка с публикуването на данни в СФП със закъснение, което варира между 6 и 18 месеца, и неговото въздействие върху прозрачността; призовава Комисията да публикува информация относно безвъзмездните средства от ЕС, отпуснати на НПО и субекти, не по-късно от 6 месеца след датата, на която са отпуснати безвъзмездните средства, включително финансиране, получено от други източници, като същевременно се вземе предвид принципът на поверителност в надлежно обосновани случаи на бенефициери, включително НПО, които са изправени пред сериозни заплахи; призовава Комисията да разработи и интегрира инструменти за валидиране на данни, така че процесът на валидиране на данните в СФП да бъде автоматичен, непрекъснат и по-бърз и да потребява по-малко ресурси;

31.изразява съжаление, че информационните системи на Комисията не са лесни за ползване и използват различни конвенции за идентифициране на бенефициерите на проекти и безвъзмездни средства, в резултат на което се получават различни данни, а това затруднява съчетаването на информация от различни публично достъпни портали и бази данни на Комисията; препоръчва на Комисията да установи хармонизирани правила и да стандартизира оформлението и функциите на специфичните за отделните програми бази данни, като се вземат предвид различните среди и области на действие, в които работят НПО, и без да им се налага допълнителна ненужна тежест;

32.призовава Комисията да използва общи уникални номера на субекта, като например уникален идентификационен код на участника, и идентификационен номер на проекта, приложими във всички портали и бази данни, включително на уебсайтовете на бенефициерите, като същевременно се запази принципът на поверителност, по-специално в надлежно обосновани случаи на бенефициери, включително НПО, които са изправени пред сериозни заплахи от репресии, така че да се улесни съгласуването на публично достъпната информация, предоставяна от различните системи и уебсайтове; призовава Комисията да предостави на всички бенефициери, включително НПО, код, който извлича данни за финансирането в продължение на пет години директно от СФП и включва връзки към съответните проекти в програмните бази данни на Комисията;

33.отбелязва значителната липса на последователност в съдържанието и обхвата на информацията, показвана на уебсайтовете на проектите, включително относно разпределението на получените средства между партньорите и относно връзката със съответните бази данни на Комисията; призовава за по-проактивен подход към публичната прозрачност и засилено сътрудничество с бюджетните органи на ЕС, което да надхвърля настоящите минимални изисквания за безвъзмездно финансиране от ЕС; призовава Комисията да укрепи системата за поемане на ангажимент от страна на всички кандидати, включително НПО, към Хартата на ЕС, когато кандидатстват за средства от ЕС; призовава на уебсайтовете на финансирани от ЕС проекти да се предоставя по-ясно и по-систематично информация относно безвъзмездните средства, получени от ЕС и от други източници;

34.призовава крайните собственици на дружества да бъдат вписани в централните регистри в държавите от ЕС, които да са достъпни за хора със „законен интерес“, като например разследващи журналисти, заинтересовани граждани и НПО;

35.отбелязва, че въпреки че интегрирането на системата eGrants като общ инструмент за управление на безвъзмездните средства и система за регистрация на кандидатите във всички служби на Комисията е подобрило качеството и пълнотата на данните в системата за финансова прозрачност (СФП), трябва да се положат повече усилия за подобряване на надеждността на тези данни; изразява загриженост, че продължават да съществуват недостатъци по отношение на последователността в съществуващите портали и системи за прозрачност на Комисията; освен това призовава Комисията да ускори работата си по рационализиране на базите данни за по-лесна за ползване СФП, свързана с регистъра за прозрачност и съвместима с базите данни на конкретни програми; подчертава, че тя следва да включва окончателните плащания, което да дава възможност за идентифициране на бенефициерите, включително НПО, по категории, в т.ч чрез определение за НПО и съответните субекти в съответствие с Финансовия регламент; изисква от Комисията да изготви предложение за по-нататъшни административни действия до края на 2024 г.;

36.отбелязва, че в някои ситуации местният офис на организацията с нестопанска цел се намира в една държава, а бенефициерите извършват дейност в друга държава; призовава организациите с нестопанска цел да предприемат подходящи мерки, за да се вземат предвид средствата и услугите, предоставяни на места, различни от тяхната юрисдикция по произход;

37.приветства предложението на Комисията за създаване, въз основа на член 36 от Финансовия регламент, на централизирана, оперативно съвместима информационна система за извличане на данни и измерване на риска с цел подобряване на ефикасността на вътрешния контрол при изпълнението на бюджета; подчертава, че тази система трябва да включва не само данните на получателите, но и данните на действителните собственици в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849 Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).; призовава тази система да включва показатели за риска въз основа на данни от системата за ранно откриване и отстраняване при всички режими на управление;

38.изразява съжаление за това, че наличието едновременно на задължения за докладване и счетоводни практики на национално равнище и на равнище ЕС може да води до непропорционална административна тежест за бенефициерите, включително НПО; призовава Комисията да гарантира, че задълженията за докладване на равнището на ЕС и на национално равнище са съгласувани, за да се осигури по-лесен мониторинг на изпълнението на задълженията;

39.подчертава значението на прозрачността и на идентифицирането на крайните получатели на средства от ЕС; призовава Комисията да разработи хармонизирана система за мониторинг, насочена към намаляване на бюрокрацията, подобряване на ефективността и идентифициране на крайните бенефициери; препоръчва на Комисията да проследява средствата на ЕС до крайните бенефициери по систематичен, стандартизиран и хармонизиран начин на платформите за предоставяне на информация и за прозрачност на равнището на ЕС; освен това призовава за засилен диалог между Комисията и бенефициерите, които получават финансиране от ЕС, включително НПО, относно начините за намаляване на прекомерната тежест;

40.изразява загриженост, че разпоредбите за видимост на програмите на ЕС не се спазват изцяло; призовава Комисията да даде указания на своите служби да прекратят споразуменията или да намалят плащанията към бенефициерите, които не спазват договорните си задължения за видимост;

41.приканва Комисията да гарантира осигуряването на обучение за своите програмни служители и агенции на ЕС във връзка с Финансовия регламент и бюджета на ЕС; призовава Комисията да обезпечи за всички бенефициери на финансиране от ЕС, включително НПО, обучение относно докладването и финансовите правила и изисква органът по освобождаване от отговорност да бъде надлежно информиран за тези обучения, включително за тяхното съдържание, участниците в него и свързаните разходи; призовава Комисията да опрости процедурите за кандидатстване за безвъзмездни средства и за подбор на бенефициери и да гарантира еднакъв подход и прозрачност на процеса, да намали административната тежест и редовно да адаптира тези правила към променящите се обстоятелства и извлечените поуки;

42.отбелязва констатацията на Европейската сметна палата (ЕСП) от 2018 г., че вторичното отпускане на безвъзмездни средства не позволява на Комисията да следи добре използването на средствата на ЕС; призовава сумите, които НПО получават като трети страни под формата на безвъзмездни средства, предоставяни на каскаден принцип, да бъдат ясно разграничими в СФП и в годишните доклади на Комисията относно финансите и отчетността;

43.призовава всички европейски институции да гарантират много по-стриктно въвеждане, прилагане и упражняване на надзор по отношение на спазването на настоящите разпоредби относно регистъра за прозрачност на ЕС; призовава за отпускане на повече средства за секретариата на регистъра за прозрачност, така че той да може да предлага подкрепа за всички заявители и регистранти, и по-специално за малките субекти и НПО, през целия процес на регистрация, както и да проверява по-задълбочено предоставената от тях информация; призовава по-специално за назначаването на служител по въпросите на прозрачността във всички секретариати на комисии и имащите отношение административни звена; припомня, че съгласно насоките на регистъра за прозрачност промените в предоставените данни следва да се съобщават веднага след тяхното възникване и при всички случаи в рамките на три месеца; настоятелно призовава всички промени в управителния съвет или ръководството на регистрираните субекти също да се вписват в регистъра за прозрачност; изисква базата данни за прозрачността да бъде достъпна само за конкретни упълномощени лица и при поискване от бюджетния орган, за да се избегне разпространението на информация, която би могла да застраши живота, личната безопасност или съществуването на НПО;

44.изразява съжаление относно едновременното съществуване на различни изисквания за оповестяване за различните видове организации в регистъра за прозрачност; призовава Комисията да наложи едни и същи изисквания за оповестяване на всички видове организации, регистрирани в регистъра за прозрачност; отбелязва по-специално, че от всички тях трябва да се изисква да оповестяват приходите си и всички суми, изразходвани за лобиране Вж.: проучване относно прозрачността и отчетността, препоръка 24.3.;

45.припомня препоръките от резолюцията на Парламента за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2021 г. Приети текстове, P9_TA(2023)0138, параграф 74., в която се призовава за преразглеждане на регистъра на ЕС за прозрачност и неговите насоки, така че да се изисква оповестяване на подробности относно всички източници на финансиране от регистрирани организации, включително акциите, притежавани в други дружества, и да се даде възможност средствата на ЕС да бъдат проследявани от прекия получател до крайния бенефициер, когато средствата се прехвърлят по дадена верига, включително когато средства от един бенефициер, включително НПО, се прехвърлят на друг, като същевременно се взема предвид принципът на поверителност в случая на НПО, които са изправени пред сериозни заплахи;

46.призовава всички НПО и субекти, които са се ангажирали да гарантират пълна прозрачност и отчетност, да съблюдават Хартата на ЕС и да насърчават демократичните ценности и ценностите на ЕС, да изискват да бъдат включени в регистъра за прозрачност, когато кандидатстват за средства от ЕС;

47.призовава за стриктно прилагане на правилата за достъп до Парламента и за покани в парламентарните комисии, които зависят от регистрацията на всяка организация в регистъра за прозрачност, от новия служител по въпросите на прозрачността, който ще бъде назначен в секретариата на всяка комисия;

48.призовава всички финансирани от ЕС бенефициери, включително НПО, да публикуват онлайн, в съответствие с подобни задължения за членовете на ЕП, всички срещи с членове на ЕП, сътрудници на членове на ЕП или представители на други институции, органи или агенции на ЕС, когато тези срещи са свързани с текущи законодателни процедури на ЕС или с финансиране от ЕС, което тези бенефициери получават или за което кандидатстват; призовава съответните институции и органи на ЕС да предоставят необходимите инструменти за публикуването на тези срещи, като същевременно се допускат обосновани изключения;

49.обмисля приемането на Регламент за НПО като разграничителна мярка, която е насочена към НПО, но не и към другите получатели на финансиране от ЕС; счита, че някои въпроси, като например кадровата въртележка между държавния и частния сектор, прозрачността на финансирането и даренията, борбата с изпирането на пари, ограничаването на външната намеса, независимостта от политическо и икономическо влияние, както и подаването на сигнали за нередности са важни за всички субекти, които получават средства от ЕС, и не следва да се използват за ограничаване на пространството за действие на НПО;

50.отново повтаря призива си от своята резолюция относно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Комисията за 2021 г. Приети текстове, P9_TA(2023)0137. да се гарантира, че всички бенефициери на финансиране от ЕС, включително НПО, които неправомерно са разходвали или са присвоили средства на ЕС или са участвали в дейности, противоречащи на ценностите на ЕС, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз и в Хартата на ЕС, включително подбуждане към тероризъм, реч на омразата, подкрепа или възхваляване на насилието, политически и религиозен екстремизъм, както и разпространяване на дезинформация под прикритието на умишлено фалшифицирани научни данни, да бъдат включени в базата данни EDES, за да им бъде блокиран достъпът до институциите на ЕС и до програмите на ЕС за финансиране; призовава Комисията и държавите членки да наложат прилагането и публикуването на подобрен списък за отстраняване, както беше препоръчано от Парламента и в съответствие със споразумението относно Финансовия регламент; очаква от Комисията да докладва за изпълнението на тази препоръка в началото на 2025 г.;

51.призовава Комисията и ЕСП систематично да представят на Парламента, в качеството му на орган по освобождаване от отговорност, констатациите и одитните заключения, свързани с основаните на риска проверки на място на бенефициерите, включително НПО; насърчава засиленото сътрудничество с Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Европейската сметна палата (ЕСП); призовава Комисията да подобри по-специално статута на достъп на OLAF, за да може тя да получава информация относно финансовите нарушения на отделни бенефициери, да ги разследва и да налага подходящи санкции (т.е. спиране на плащанията чрез системата EDES) в случаи на измама, корупция и други нередности, свързани със средства от ЕС, в съответствие с приложимите разпоредби;

52.припомня, че НПО подлежат на същото равнище на контрол и разследвания като всички други получатели на средства от ЕС във връзка с разходната част, в рамките на съответните мандати на OLAF и на Европейската прокуратура;

53.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската сметна палата.