1.приветства доклада относно ЗФИ за 2022 г. и представените в него анализи;

2.споделя становището на Комисията, че предотвратяването и разкриването на измами и мониторингът на механизмите за връщане на незаконно присвоени средства трябва да се основават на по-нататъшна цифровизация и на използването на авангардни технологии, основани на машинно самообучение, за да се увеличи достъпността, оперативната съвместимост, използването и управлението на данните, свързани с потенциални измами; посочва, че трябва да бъдат въведени ефикасно управление за борба с измамите и ефективни ориентирани към резултатите процеси и подходящо оборудвани структури, за да се гарантира сътрудничество и координация между всички компоненти на архитектурата за борба с измамите и съответните участници; счита, че за тази цел на длъжностните лица, отговарящи за различните компоненти на архитектурата за борба с измамите, трябва да се предоставят необходимите цифрови и процедурни знания;

3.припомня, че за да се гарантира високо равнище на защита на финансовите интереси на ЕС, е изключително важно да има стабилно сътрудничество между органите, които провеждат административни разследвания, и тези, които провеждат наказателни разследвания както на равнище ЕС, така и на равнище държави членки;

4.оценява усилията, положени от Комисията да избърза с публикуването на годишния доклад относно ЗФИ, което позволява резолюцията на Парламента да бъде приета в рамките на година n + 1 и прави забележките и препоръките, съдържащи се в нея, по-актуални;

5.оценява подобрената цялостна съгласуваност на законодателството за борба с измамите в целия ЕС вследствие на действията, предприети от държавите членки за правилно транспониране на правилата на ЕС в националните системи; изразява загриженост, че в някои отношения ситуацията все още не е оптимална, по-специално по отношение на разкриването и докладването на предполагаеми измами и нередности и последващите действия във връзка с тях, за които различията между държавите членки все още са много забележими;

6.подчертава, че предотвратяването и комуникацията са от ключово значение за борбата с измамите и корупцията и че Комисията следва да подкрепя държавите членки при прилагането на ефективни мерки в тези области;

7.споделя становището на Комисията, че анализът на риска от измами следва да бъде подобрен, за да се прецени дали докладването на ниски нива на измами е следствие от действително нисък брой нарушения или последица от ниска степен на разкриване;

8.изразява съжаление във връзка с факта, че в много държави членки националните органи невинаги предприемат последващи действия във връзка с препоръките на Комисията и OLAF, докладват изчерпателно или своевременно приемат признати добри практики; посочва, че в много държави членки процентът на нередностите, които все още са класифицирани като подозрения за измама много години след първоначалното им докладване, е изключително висок, дори по отношение на случаите, посочени като приключени; счита, че подобни ситуации подсказват липса на подходящи последващи действия, недостатъчни или недостатъчно обучени човешки ресурси, пропуски в комуникацията или неефективни канали за докладване, слабо сътрудничество и координация или дори необосновано отлагане на прекласифицирането на нередностите като измами с цел коригиране на статистическото отчитане;

9.подчертава, че в такива случаи Комисията следва да подкрепя държавите членки в процеса на премахване на бюрокрацията при разкриването, проследяването и докладването на измами;

10.предлага както ЕС, така и националните органи да засилят сътрудничеството и да насърчат по-широкото използване на цифрови инструменти за борба с измамите;

11.отбелязва, че броят на случаите на измами и нередности, докладвани от компетентните органи на ЕС и националните органи — общо 12 455 — леко се е увеличил през 2022 г. в сравнение с 2021 г.; отбелязва, че през 2022 г. засегнатото финансиране, свързано с тези случаи, е намаляло на 1,77 милиарда евро (от 2,05 милиарда евро през 2021 г.); счита, че тези цифри все още са изключително високи и представляват съществена загуба за бюджета на ЕС;

12.съзнава, че ежегодното сравнение на докладването на нередности невинаги предлага надежден анализ на тенденциите и моделите поради многогодишния цикъл на изпълнение на множество програми; счита, че сравнението с петгодишната средна стойност е по-подходящо за идентифициране на ситуации в реално време; в този контекст оценява факта, че в доклада относно ЗФИ за 2022 г. често се прави позоваване на резултатите за периода 2018—2021 г.;

13.счита, че участието на гражданското общество в справянето с измамите е от изключително значение за предотвратяването и разкриването и че това предполага подкрепа за разследващата журналистика, която може да бъде ефективна, доколкото ѝ се предоставя лесен и подобаващ достъп до информация относно проекти, бенефициери и плащания; подчертава по-конкретно важната роля на медиите и разследващите журналисти в борбата с корупцията; отново заявява, че засиленото и последователно ниво на защита в рамките на Съюз на журналистите и лицата, подаващи сигнали за нередности, спомага за противодействието на разпространението на субкултура на безнаказаност, мълчание и конспирация; отбелязва по отношение на медийния плурализъм и свободата на медиите, че последните резултати от инструмента за мониторинг на медийния плурализъм (ММП за 2022 г.) регистрират леко влошаване на показателя относно защитата на журналистите и че концентрацията на новинарски медии запазва много високо ниво на риск на целия континент; счита, че защитата на медиите от политически натиск и влияние, както и гарантирането на правото на достъп до информация, съхранявана от публичните органи, са от съществено значение за защитата на независимостта на медиите, ролята им на пазител на демокрацията и доброто управление на ресурсите;

14.приветства съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 3 май 2023 г. относно борбата с корупцията (JOIN(2023)0012), в което се признава сериозността на корупцията, тъй като тя подкопава ефикасността на публичните разходи, ефективността на единния пазар и устойчивостта на икономическия растеж; посочва, че борбата с корупцията е един от най-важните ангажименти на Съюза, наравно с прозрачността и почтеността; подчертава, че също така, че явлението непотизъм по отношение на държавните субекти и възлагането на обществени поръчки за средства на ЕС също съставлява голям риск за доброто управление и финансовите интереси на ЕС; ето защо приветства новото предложение за директива относно борбата с корупцията Предложение от 3 май 2023 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с корупцията, за замяна на Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета и на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз, и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (COM(2023)0234).;

15.изразява загриженост относно факта, че е трудно да се прецени с голяма точност степента, в която организираната престъпност се възползва незаконно от финансите на ЕС; счита, че е нужен общ подход във всички държави членки за оценка на въздействието на организираната престъпност върху фондовете на ЕС и за оценка на ефективността на мерките, предприети за справяне с проблема; призовава Комисията бързо да предприеме всички необходими действия за постигане на тази хармонизация;

16.подчертава значението на оценката на въздействието, която оценява икономическото и социалното въздействие на измамите върху финансовите интереси на ЕС и върху неговите граждани; призовава за анализ на съотношението между ресурсите, разпределени за предотвратяване на измами, и предотвратените потенциални загуби;

17.счита, че липсата на ефективно транспониране на националното законодателство в много държави членки и липсата на хармонизация на националното законодателство предлагат възможности на организираната престъпност за редица незаконни трансгранични дейности в области, които засягат финансовите интереси на Съюза; поради това повтаря предишните си призиви за преразглеждане на Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета относно борбата с организираната престъпност ОВ L 300, 11.11.2008 г., стр. 42. и за въвеждане на ново общо определение за организираната престъпност, което отчита по-специално използването на корупция, насилие, заплахи или сплашване с цел получаване на контрол върху икономически дейности или обществени поръчки;

18.отбелязва, че стратегията на ЕС за борба с организираната престъпност за периода 2021—2025 г. Съобщение на Комисията от 14 април 2021 г. относно стратегията на ЕС за борба с организираната престъпност за периода 2021 – 2025 г. (COM(2021)0170). има за цел да определи инструментите и мерките за разбиване на бизнес моделите и структурите на престъпните организации през границите, както онлайн, така и офлайн; призовава държавите членки да допринесат за усилията на Комисията и да създадат регионални мрежи за сътрудничество за обмен на информация относно случаи и стратегии за борба с измамите, извършвани от организирани престъпници; във връзка с това припомня значението на предложената нова директива относно отнемането и конфискацията на активи Предложение от 25 май 2022 г. за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно отнемането и конфискацията на активи (COM(2022)0245)., чието ефективно прилагане би предоставило на органите по-добри инструменти за лишаване на организираните престъпни групи от финансовите средства за извършване на по-нататъшни престъпни дейности; припомня освен това, че в борбата с трансграничната организирана престъпност обменът на най-добри практики и разработването на общи и координирани стратегии са от основно значение;

19.посочва, че във връзка със случаите на корупция Европейската прокуратура е докладвала за 87 разследвани престъпления в края на 2022 г. (в сравнение с 40 случая, разследвани през първите седем месеца от оперативните дейности през 2021 г.); отбелязва, че в системата за управление на нередностите (СУН) за периода 2018—2022 г. са докладвани 30 случая от 10 държави членки, като 5 са свързани със селското стопанство, 22 — със сближаването, а 3 — с предприсъединителни програми, като общото финансово отражение се оценява на около 50 милиона евро;

20.отново подчертава, че корупцията, по-специално корупцията по високите етажи на властта, включително в институциите на ЕС, е особено тежко престъпление с потенциал за трансгранично разпространение, което засяга финансовите интереси на Съюза и икономиката на ЕС като цяло и подкопава доверието на гражданите в демократичните институции в ЕС и в държавите членки; отново заявява, че в рамките на институциите на ЕС трябва да има политика на нулева толерантност към корупцията; подкрепя интегрирането на борбата с корупцията в разработването на политиките на ЕС;

21.отбелязва факта, че понастоящем OLAF няма достъп при никакви обстоятелства до офисите, компютрите и електронната поща на членовете на ЕП дори когато разследва случаи, свързани с членове на ЕП, въз основа на обосновано съмнение; подчертава необходимостта от подходяща процедура за предоставяне на достъп на OLAF в случаите на обосновано съмнение срещу отделни членове на ЕП; призовава Бюрото да създаде подобна процедура;

22.посочва, че Европейската прокуратура понастоящем провежда разследване на придобиването на ваксини срещу COVID-19 от Комисията;

23.подчертава задължението на всяка институция на ЕС, държава членка и публичен или частен получател на средства от Съюза да оповестява всички документи от значение, включително информация за водените от Комисията предварителни преговори, при официално искане, отправено от ЕСП като част от текущ одит; припомня препоръката на Парламента в неговата резолюция за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2020 г. (Раздел III – Комисия) Резолюция на Европейския парламент от 4 май 2022 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2020 година, раздел ІІІ – Комисия и изпълнителни агенции, Приети текстове, P9_TA(2022)0144. относно достъпа до текстови съобщения, разменени с фармацевтично дружество, във връзка със закупуването на ваксина срещу COVID-19;

24.подчертава, че политиката на нулева толерантност към корупцията трябва да бъде интегрирана и подходящо оповестена в контекста на европейските избори, за да се увеличи избирателната активност и доверието на гражданите в публичните институции;

25.приветства факта, че Комисията е включила специален раздел относно борбата с корупцията в своя годишен доклад относно върховенството на закона, за да предостави задълбочен сравнителен анализ на подходите, процедурите и инструментите, използвани от държавите членки в борбата им срещу корупцията, и да помогне да се прецени кои области са изложени на най-голям риск; изисква от Комисията винаги да включва препоръки и последващи забележки за държавите членки във всички раздели на доклада относно върховенството на закона; отново заявява значението на пълното разглеждане на специфичните за всяка държава препоръки относно корупцията; призовава държавите членки да вземат предвид констатациите в доклада относно върховенството на закона при разработването на своите политики за борба с корупцията; призовава Комисията да се намеси и да подкрепи държавите членки при справянето със структурните предизвикателства по отношение на техния капацитет за борба с корупцията;

26.посочва, че проучванията „Евробарометър“ относно корупцията от 2022 г. показват, че корупцията продължава да бъде сериозен проблем за гражданите и предприятията в ЕС, като голяма част от европейските граждани вярват, че в техните държави корупцията е широко разпространена (68%) и че равнището на корупция се е увеличило (41%); оценява факта, че понастоящем почти всички държави членки са въвели стратегии за борба с корупцията, които са редовно оценявани и преразглеждани, и припомня, че е необходима не само стабилна правна рамка, но и ефективно прилагане, за да се премахнат корупционните практики, и че предотвратяването на такива практики изисква също така прозрачни и отговорни рамки за управление и почтеност; приветства в този контекст представените от Комисията предложения за борба с корупцията, които следват призивите на Парламента за засилване на борбата с корупцията; отбелязва, че Комисията възнамерява да интегрира предотвратяването на корупцията в разработването на политиките и програмите на ЕС и активно да подкрепя усилията на държавите членки за въвеждане на силни политики и законодателство за борба с корупцията; приветства волята за справяне с трансграничното измерение на корупцията чрез криминализиране на корупционните престъпления и хармонизиране на наказанията в ЕС в координация с предложението на върховния представител за създаване на специален режим за санкции по линия на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), насочен срещу сериозни корупционни действия по целия свят;

27.подчертава, че корупцията и изпирането на пари са неразривно свързани и че изпирането на пари е един от най-важните фактори за незаконните дейности на организираната престъпност, чрез които престъпниците прехвърлят в законната икономика постъпленията от престъпна дейност, и осъзнава, че измамите срещу бюджета на ЕС могат също така да бъдат предикатно престъпление, предшестващо изпирането на пари; подчертава, че транснационалното измерение на тези престъпления затруднява тяхното предотвратяване, разкриване и противодействие в резултат от разнородните правни системи; приветства напредъка, постигнат по отношение на създаването на новия Орган за борба с изпирането на пари вследствие на предложението на Комисията от юли 2021 г., политическото споразумение, постигнато в Съвета на 29 юни 2022 г., и неговата позиция, договорена на 7 декември 2022 г. относно единната нормативна уредба, както и мандата за започване на тристранни срещи, предоставен от пленарното заседание на Парламента на 17 април 2023 г.; изразява съжаление, че органът няма да заработи пълноценно до 2026 г.;

28.отбелязва, че чрез системата за управление на нередностите през периода 2018—2022 г. са докладвани 375 случая, свързани с конфликти на интереси, които могат също така да се открият в среда, подобна на тази, в която възникват корупционни практики; подчертава, че по-голямата част от докладваните случаи на конфликти на интереси са свързани с прилагането на политиките на сближаване (86 % в сравнение с 9 % за селското стопанство и 5 % за предприсъединителните програми), което обхваща общо почти 117 милиона евро за този период; подчертава, че докладваните конфликти на интереси сочат главно към отношенията между получателите на средства и техните изпълнители и подизпълнители, докато само 7 % от случаите се отнасят до конфликти на интереси по време на етапа на възлагане и/или оценка на проектите, включвайки по този начин членове на комисиите за оценка;

29.счита, че това би могло да бъде показател за положителното въздействие и възпиращия ефект на измененията на финансовите правила, които са станали приложими за всички национални органи, работещи със средства на ЕС, заедно с факта, че една трета от случаите са били открити чрез външни за системата за управление и контрол източници, включително чрез лица, подаващи сигнали за нередности, и разследващи журналисти, което предполага основно равнище на прозрачност, достъпност и принос от страна на гражданското общество;

30.също така отбелязва със загриженост, че общият брой на случаите на конфликт на интереси е по-висок от докладвания в системата за управление на нередностите, както е видно от допълнителната информация, получена от генералните дирекции на Комисията „Регионална и селищна политика“ и „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ относно случаи на конфликт на интереси и свързаните с тях възстановявания при обществени поръчки в рамките на Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие, докладвани пряко от държавите членки чрез системата за управление на фондовете на ЕС (известна като SFC, която през периода 2014—2020 г. представи 31 случая, свързани с 16 програми в 11 държави членки с отражение от 3.4 милиона евро);

31.отново призовава годишният доклад относно ЗФИ да стане по-цялостен, за да се предостави всеобхватен преглед на полезните взаимодействия между всички съответни участници, да се определят най-добрите практики и да се преодолеят недостатъците; във връзка с това приветства включването в доклада относно ЗФИ за 2022 г. на констатациите от годишните доклади на Европейската прокуратура и OLAF; призовава за по-нататъшно подобряване на този цялостен подход, за да се предостави по-ясна, по-пълна и по-конкретна картина за цялостното състояние на защитата на финансовите интереси на Съюза, като се обхванат всички действия за борба с измамите както на национално равнище, така и на равнище ЕС;

32.призовава разпоредбите относно конфликтите на интереси да се прилагат по начин, който гарантира правна сигурност, да се основават на ясна и пропорционална оценка на рисковете и да дават възможност за практическо прилагане от страна на компетентните органи; призовава насоките на Комисията да предоставят яснота на заявителите и органите за вземане на решения, да избягват ненужната административна тежест и да зачитат принципа на пропорционалност;

33.отбелязва, че през 2022 г. общият брой на свързаните и несвързаните с измами нередности по отношение на традиционните собствени ресурси (ТСР) (4 661), е бил с 7,6 % по-висок в сравнение със средната стойност за петгодишния период (2018—2022 г.); отбелязва със загриженост, че общите суми, засегнати от такива нередности, както са оценени и установени от държавите членки, също са се увеличили значително (с 47 %, достигайки 783 милиона евро); подчертава по същия въпрос, че общият процент на събиране на вземанията през 2022 г. както за случаите на измами, така и за тези, които не са свързани с измами, е бил само 48 % (в сравнение с 54 % през 2021 г.) и че процентът за случаите на измами е бил само 25 %, като е разпределен много разнородно между държавите членки; изисква от Комисията да положи повече усилия за бързо възстановяване на неправомерно използваните средства;

34.посочва, че през 2022 г. само за 19 нови доклада за отписване, представени на Комисията от шест държави членки, Комисията е счела, че е доказано в задоволителна степен, че ТСР са били изгубени по причини, които не могат да бъдат приписани на въпросните държави членки, и че те не са били финансово отговорни за загубата, докато в 82 случая на стойност почти 39 милиона евро Комисията е счела, че държавите членки не са доказали в задоволителна степен, че ТСР са били изгубени по причини, които не могат да им бъдат приписани, и те са били финансово отговорни за загубата (Комисията е оценила 135 случая на обща стойност 76.8 милиона евро през 2022 г.); насърчава Комисията да запази този ефективен механизъм за преразглеждане на случаите на отписване, за да се повиши ефективността на действията по възстановяване на националните администрации;

35.отбелязва, че през 2022 г. инспекциите от службите за борба с измамите и последващият контрол отново са били най-успешните инструменти за откриване съответно на свързани и несвързани с измами нередности, съчетани във все по-голяма степен с данъчни одити и контрол при вдигането на стоките; подчертава, че през 2022 г. контрабандата, неправилната стойност и неправилната класификация и невярното описание на стоките бяха основните начини на действие в случаите на измама, с особено увеличение на докладваните случаи на контрабанда на цигари;

36.приветства ролята на OLAF в разкриването и разследването на измами, засягащи традиционните собствени ресурси на ЕС; отбелязва лекото намаляване на броя на неприключените разследвания в областта на собствените ресурси през 2022 г. и призовава Комисията да гарантира, че на OLAF се предоставят подходящи ресурси за пълно и ефективно изпълнение на мандата ѝ;

37.отбелязва, че в парично изражение Китай продължава да бъде основната държава на произход на стоките, засегнати от нередности, като Съединените щати и Виетнам са на второ и трето място, и че текстилните изделия и обувките са най-засегнатите стоки по отношение както на броя, така и на стойността на откритите и докладваните случаи;

38.отново призовава за намаляване на неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС чрез преодоляване на липсата на ресурси, ограничената цифрова ефективност в данъчните администрации и пропуските в законодателството, които ограничават ефикасността на мерките за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци; припомня, че засилването на административното сътрудничество е най-ефективният начин за противодействие на трансграничните измами с ДДС;

39.подчертава, че Европейската прокуратура е компетентна да разследва тежки престъпления срещу общата система на ДДС, свързани с територията на две или повече държави членки и включващи обща загуба от най-малко 10 млн. евро; изразява загриженост относно данните, докладвани в годишния доклад на Европейската прокуратура за 2022 г., които показват, че 16,5 % от нейните активни разследвания (185) са свързани с измами с ДДС, но че те представляват 47 % от оценяваните щети (6.7 милиарда евро);

40.приветства втория доклад на Комисията, публикуван на 16 септември 2022 г., относно прилагането на Директивата за защита на финансовите интереси на Съюза (COM(2022)0466), но изразява съжаление относно факта, че Комисията се въздържа от намеса в преразглеждането на прага от 10 милиона евро, който оказва значително въздействие върху дейността на Европейската прокуратура в случаите на измами с ДДС; подчертава, че повтарящите се и все още нерешени въпроси относно различните тълкувания на методите, прилагани за изчисляване на прага (дали вредите, настъпили в няколко държави членки, следва да бъдат събрани, дали държавите, включени в изчислението, следва да бъдат ограничени до тези, които участват в Европейската прокуратура), правят ситуацията неясна; изразява твърдо убеждение, че настоящият праг ограничава възпиращия ефект, позволява на извършителите да търсят най-слабата юрисдикция, за да избегнат Европейската прокуратура, и има отрицателно въздействие върху разследванията, тъй като националните органи често нямат пълна представа за мащаба на престъпните дейности в началния етап на разследването; призовава Комисията да преразгледа позицията си в следващия доклад за транспонирането на Директивата за защита на финансовите интереси на Съюза и да премахне прага или значително да го намали, като междувременно предостави подходящи насоки относно метода на изчисление;

41.подчертава, че ефективното сътрудничество между OLAF и Европейската прокуратура е предпоставка за доброто управление и защитата на финансовите интереси на бюджета на ЕС по отношение както на разходната, така и на приходната част; счита в този контекст, че подобно засилено сътрудничество може да доведе, по отношение на приходната част, до увеличаване на събирането на приходи в бюджета на ЕС, намалявайки по този начин вноските на държавите членки на база БНД, а по отношение на разходната част - да гарантира, че парите на данъкоплатците се изразходват по подходящ начин;

42.подчертава, че е важно OLAF и Европейската прокуратура да запазят оперативната си независимост;

43.приветства изявлението на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, че ЕС трябва да гарантира, че средствата се изразходват съобразно целта си и в съответствие с принципите на правовата държава, както и че те са защитени

44.отбелязва, че броят на свързаните и несвързаните с измами нередности, докладвани като засягащи действията за изпълнение в областта на развитието на селските райони, се е увеличил през периода 2018—2022 г., главно поради увеличения процент на разкриване на действия в рамките на програмния период 2014—2022 г.; посочва обаче, че броят на разкритите и докладваните случаи на измами все още е по-малък от очакваното и че това изисква засилен мониторинг на ситуацията;

45.отбелязва, че въпреки че през 2022 г. нередностите, свързани с измами, докладвани в рамките на подпомагането за селското стопанство, са се увеличили в сравнение с 2021 г., процентът на откриване за развитие на селските райони е бил значително по-висок, отколкото при подпомагането на селското стопанство; отбелязва, че в рамките на подкрепата за селското стопанство най-високото равнище на измами е докладвано от държавите членки за пазарни мерки; OLAF е разследвала също така няколко сложни случая, свързани с насърчаването на селскостопански продукти;

46.изразява съжаление, че през периода 2018—2022 г., както в областта на развитието на селските райони, така и при директните плащания, приносът за откриването на случаи на измами, предоставен чрез анализ на риска и чрез лица, подаващи сигнали за нередности, информатори и разследващи журналисти, е бил много ограничен; изразява също така загриженост относно продължителността на административните процедури, открити за справяне с докладваните случаи на измами, които средно и през периода 2014—2022 г. изискваха почти четири години от началото на нередността, за да се стигне до подозрение за измамна дейност, и почти три години за приключване на случая, след като е бил докладван на Комисията; посочва, че в областта на сближаването бяха необходими около година и половина, за да се стигне до подозрение за извършване на нередност, свързана с измама, и повече от две години за приключване на случая на измама, след като е бил докладван на Комисията; изисква от Комисията по-често да предоставя препоръки и последващи действия на органите на държавите членки с цел намаляване на продължителността на административните процедури;

47.изразява съжаление относно липсата на прозрачност при изразходването на публични средства от страна на Комисията по време на пандемията от COVID-19; изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията все още не е публикувала доклад относно разходите, свързани с COVID-19 Резолюция на Европейския парламент от 4 май 2022 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2020 година, раздел ІІІ – Комисия и изпълнителни агенции, Приети текстове, P9_TA(2022)0144.;

48.отбелязва, че най-големият брой нередности, докладвани през 2022 г., както свързани, така и несвързани с измами, са засегнали Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР съответно 59 % и 67 %) и, в по-малка степен, Европейския социален фонд (ЕСФ, съответно 27 % и 20 %); посочва, че най-застрашените области са транспортът и опазването на околната среда поради големите суми пари, засегнати от нарушенията, и научните изследвания, технологичното развитие и иновациите, където повтарящите се нередности, свързани с измами, са най-чести;

49.изразява загриженост относно факта, че през 2022 г. броят на докладваните нередности, засягащи Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), достигна своя връх, и е наясно, че случаите се отнасят до Инструмента за предприсъединителна помощ I (ИПП I) за периода 2007—2013 г. и Инструмента за предприсъединителна помощ II (ИПП II) за периода 2014—2020 г.; призовава Комисията да използва поуките, извлечени във връзка с тези инструменти, за да защити от измами бъдещите действия и инициативи с идентични или сходни цели, като например в случая с Украйна, която се очаква да получи много относими ресурси от ИПП и „Хоризонт Европа“, и където правилното използване на ресурсите, дори при много трудни условия, е от първостепенно значение за ефикасността и ефективността на процеса на присъединяване;

50.подчертава, че в областта на политиката на сближаване броят и финансовото измерение на несвързаните с измами нередности, докладвани през първите девет години от програмния период 2007—2013 г., са много по-високи от докладваните през програмния период 2014—2020 г. и че тази тенденция засяга всички фондове и повечето държави членки;

51.отбелязва, че по отношение на политиката на сближаване най-често срещаният вид нарушения, свързани с измами, докладвани в СУН, се отнася до оправдателните документи (неточни, липсващи, фалшиви или фалшифицирани), докато за несвързани с измами нередности най-често се докладва нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки;

52.отбелязва със загриженост констатациите в годишния доклад на ЕСП за 2022 г. във връзка с изпълнението на бюджета на ЕС за финансовата 2022 година, които показват, че въпреки подобренията одитните органи продължават да се справят недостатъчно с риска от измами и че органите на държавите членки не докладват за предполагаеми случаи на измама в системата за управление на нередностите, както се изисква; призовава Комисията спешно да разгледа тези въпроси;

53.отбелязва, че през 2022 г. позициите за възстановяване, регистрирани във връзка с нередности при прякото управление, са били 770 (в сравнение с 879 през 2021 г.), от които 37 са за случаи на измами (в сравнение с 54, докладвани като измами през 2021 г.), възлизащи на 61,28 милиона евро (от които 5,67 милиона евро са били за измами, в сравнение с 7.04 милиона евро през 2021 г.);

54.отбелязва, че като цяло при прякото управление откритите нередности, свързани с измами, са останали на същите равнища през периода 2018—2022 г.; оценява факта, че за прякото управление в периода 2018—2022 г. OLAF е посочена като източник на разкриване на 88 % от събраните суми, свързани с нередности, докладвани като измами, което съответства на 92 % от общия размер на възстановените суми; отбелязва, че около 97 % от нередностите, които не са докладвани като измами, са били открити чрез проверки на Комисията;

55.изразява загриженост, че между 2018 г. и 2022 г. средните равнища на възстановяване са били все още ниски, като средният процент на възстановяване е 56 % (в резултат на 34 % за „нередности, докладвани като измами“ и 59 % за „нередности, които не са докладвани като измами“); изисква от Комисията да положи повече усилия за бързо възстановяване на неправомерно използваните средства;

56.отново призовава Комисията да представи законодателно предложение за административна взаимопомощ в областите на разходване на средства на ЕС, които до момента не предвиждат такава практика, за да се гарантира хоризонтален подход към защитата на финансовите интереси на Съюза;

57.припомня, че поради специфичната концепция на МВУ държавите членки, заедно с Комисията, следва да гарантират, че финансовите интереси на Съюза са ефективно защитени съобразно съответните им отговорности; подчертава, че системите за контрол на държавите членки трябва да гарантират, че финансираните по линия на МВУ инвестиционни проекти са в съответствие с правилата на ЕС и националните правила; припомня, че Комисията и държавите членки трябва да предотвратяват всякакви пропуски в отчетността на равнището на ЕС и, ако е необходимо, да въведат допълнителни предпазни мерки за справяне с този проблем, в съответствие със съответните препоръки на ЕСП;

58.съзнава, че прилагането на МВУ достига своя връх и че регламентът, уреждащ неговото разгръщане, изисква от държавите членки да въведат ефективни и ефикасни системи за контрол с цел защита на финансовите интереси на Съюза и гарантиране на спазването на правилата на ЕС и националните правила;

59.отбелязва, че Комисията е извършила оценка на тези системи за контрол преди одобряването на плановете и впоследствие през 2022 г. е извършила 16 одита на системи, насочени към защитата на финансовите интереси на ЕС ЕСП, 2022 г. Кратък преглед на одита на ЕС, стр. 57., като са били обхванати органите за координация и изпълнение, като например министерства и агенции; изразява задоволство, че Комисията планира да извърши одит на всички държави членки поне веднъж до края на 2023 г., и приветства подбора на одитните цели въз основа на оценка на риска;

60.изразява загриженост, че ЕСП е установила слабости в системите за докладване и контрол на държавите членки, като някои от тези системи не са били напълно функциониращи при представянето на плановете за възстановяване, което съставлява риск за редовността на разходите по МВУ и за защитата на финансовите интереси на ЕС ЕСП, Годишен доклад за 2022 г., точки 11.47—11.55., което води до приемането на „ключови етапи, свързани с контрола“;

61.отбелязва, че одитната дейност на Комисията е потвърдила също различията в системите за вътрешен контрол в изпълнителните и координиращите органи, като е установила добри практики в някои от действащите процедури за проверка и предотвратяване на измами, корупция, конфликти на интереси и двойно финансиране; приканва държавите членки да споделят своите най-добри процедури, за да улеснят по-координираното и защитено от измами обработване на средствата;

62.е запознат с присъщите характеристики на модела на разходване на средства по МВУ, трудността при оценяването на сравним процент грешки (за други разходни области на ЕС), и ограниченията, породени от методологията на Комисията за спиране на плащанията Испания, Словакия, Естония, Дания, Гърция, Чехия, Италия, Литва, Малта, Словения, България, Кипър, Финландия, Ирландия, Латвия и Полша.; въпреки това припомня, че може да се наблюдават забавяния при представянето на заявления за плащане от държавите членки по линия на МВУ и призовава Комисията да остане бдителна, по-специално към края на жизнения цикъл на МВУ, за да гарантира, че държавите членки защитават финансовите интереси на ЕС и че парите на данъкоплатците в ЕС се изразходват адекватно; посочва, че по-специално борбата с измамите, корупцията, конфликтите на интереси (определени като „сериозни нередности“) и двойното финансиране следва да получат подходящи ресурси и внимание;

63.припомня констатациите на ЕСП в годишния доклад за 2022 г., а именно, че ключовите етапи, свързани с контрола, в националните планове за възстановяване и устойчивост се различават по отношение на своите изисквания и детайлност; поставя въпроса защо от някои държави членки се изисква само да проектират своята система за контрол, докато от други се изисква да имат оперативна система;

64.призовава Комисията спешно да преразгледа своите процедури за последващ одит, за да осигури подходящи проверки на това дали одитираните цели, които преди това са били оценени като изпълнени, не са били отменени след съответното плащане;

65.освен това призовава Комисията непрекъснато да наблюдава изпълнението на ключовите етапи и целите, свързани със защитата на финансовите интереси на ЕС, и да прилага всички необходими мерки в случай на неспазване или отмяна на вече изпълнени ключови етапи, включително пропорционално намаляване на подкрепата по линия на МВУ и възстановяване на всички суми, дължими на бюджета на Съюза, или да иска предсрочно погасяване на заема в случаи на измама, корупция и конфликти на интереси, засягащи финансовите интереси на Съюза, или тежко нарушение на задължение, произтичащо от споразуменията за финансиране, които не са били коригирани от държавата членка;

66.отново заявява, че ефективното предотвратяване, разкриване и разследване на незаконни дейности, застрашаващи изпълнението на Next Generation EU, по-специално рисковете от проникване на организирани престъпни групи, зависи от ефективното събиране и споделяне на данни, включително бързото обработване на искания за достъп от разследващите служби в рамките на дадена държава членка, както и от други държави или на равнището на ЕС, от OLAF и Европейската прокуратура и, ако е необходимо, Евроюст и Европол, на които трябва да бъде предоставен достъп;

67.изразява съжаление относно тълкуването от страна на Комисията на понятието „краен получател“ в рамките на МВУ; припомня, че съгласно изменения Регламент за МВУ държавите членки следва да публикуват списъка на 100-те най-големи крайни получатели, получаващи най-голямо финансиране за изпълнението на мерките по МВУ; изразява съжаление, че Комисията не изисква от държавите членки да предоставят информацията относно крайния бенефициер или получател на финансиране по МВУ и е решила да изиска от държавите членки да предоставят информация само за „получателите от второ ниво“; счита, че това тълкуване не е в съответствие със споразумението между съзаконодателите;

68.приветства съвместния анализ на Европол и OLAF, в който се оценяват рисковете от измами и нередности във връзка с Next Generation EU; приветства препоръките, отправени от Европол и OLAF, и призовава Комисията, специализираните агенции и органи на ЕС, както и държавите членки, да си сътрудничат активно и да си взаимодействат, за да гарантират защитата на финансовите интереси на ЕС при прилагането на Next Generation EU;

69.приветства стратегическата инициатива на Омбудсмана, стартирана през февруари 2022 г. и проведена, за да се проучат прозрачността на националните планове за възстановяване и устойчивост, стратегиите за публична информация и комуникация относно МВУ и относно начина, по който се упражнява надзор върху фондовете; подчертава значението на тази инициатива, като се има предвид, че годишният доклад на ЕСП за 2022 г. съдържа по-висок изчислен процент грешки за тази година; приветства усилията на Омбудсмана за подобряване на стандартите за прозрачност по отношение на МВУ;

70.припомня форума за правоприлагане във връзка с Next Generation EU (NGEU-LEF), съвместна инициатива, ръководена от Европол и Италия, която обединява Европол, Европейската прокуратура, OLAF, Евроюст, Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането и националните органи, като предоставя форум за обмен на разузнавателна информация и координиране на операциите за борба с проникването на организираната престъпност в законната икономика и за защита на пакета от стимули на Next Generation EU, със специален акцент върху корупцията, данъчните измами, присвояването и изпирането на пари; приветства факта, че инициативата NGEU-LEF спечели наградата на Европейския омбудсман за добро управление за 2023 г. в категорията „най-популярно сред обществеността“;

71.изразява загриженост, че все още съществуват много проблеми, главно поради липсата на достатъчен надзор от страна на координиращите органи, непълните стратегии за борба с измамите, липсващите елементи в оценките на риска от измами, необходимостта от подобряване на предварителния контрол с цел предотвратяване на конфликти на интереси, слабото участие в дейности по обучение, организирано с цел повишаване на осведомеността относно измамите, както и недостатъците при докладването на нередности пред OLAF с цел евентуално разследване; изисква от Комисията да информира Парламента относно установените проблеми, отправените към държавите членки препоръки и предприетите последващи действия за разрешаването на тези проблеми;

72.подчертава, че повишената прозрачност играе жизненоважна роля за разкриването на схеми за измами и възпирането на измамни действия; призовава за нови инициативи и политики за прозрачност, въведени с цел насърчаване на отчетността;

73.Приветства Преглед 04/2023 на ЕСП, озаглавен „Цифровизация на управлението на средства от ЕС“, в който се подчертава, че цифровизацията има потенциала да направи одита на средствата на ЕС по-ефективен; подчертава забележките на ЕСП, че съществуват много различия в степента на цифровизация на разходите на ЕС, повечето централизирани там, където Комисията има пряко управление и с повече фрагментираност за другите режими на управление, като например при споделеното управление;

74.осъзнава, че усилията, положени от Комисията и други изпълнителни органи за цифровизиране на бюджета на ЕС, трябва да преодолеят много пречки, за да се подобри съвместимостта между информационните системи, използвани от множеството участващи субекти; във връзка с това оценява последователността на съобщението до Комисията от 30 юни 2022 г., озаглавено „Стратегия на Европейската комисия в областта на цифровите технологии — Цифрова Комисия от следващо поколение“ (C(2022)4388); посочва, че цифровизацията е стратегически приоритет на Комисията от много години; счита, че рационализирането на управлението на средствата на ЕС изисква допълнително опростяване на ИТ средата, и отново заявява, че оперативната съвместимост следва да бъде интегрирана в политиките на ЕС, за да се подобри съвместимостта между информационните системи, използвани от множеството участващи субекти;

75.подчертава, че е необходимо да се повиши равнището на оперативна съвместимост на системите за данни и хармонизирането на докладването, мониторинга и одита в ЕС; за тази цел отново призовава Комисията да хармонизира определенията с цел получаване на съпоставими данни в целия ЕС;

76.счита, че цифровизацията е стимулирала предотвратяването и разкриването на измами и е опростила административните процедури, както и че тя трябва да бъде в основата на всяка стратегия за борба с измамите, включително националните стратегии за борба с измамите (НСБИ); призовава Комисията да повтори и да предприеме последващи действия във връзка със своите препоръки към държавите членки, които все още не са приели НСБИ, да направят това, както и да актуализират НСБИ, като се възползват от възможностите, предлагани от новите технологии;

77.отново изразява силната си подкрепа за задължителното ползване на единната интегрирана информационна система за извличане на данни и измерване на риска Arachne, предвидена в преработения Финансов регламент, която следва да гарантира по-добра защита на финансовите интереси на Съюза, заедно с ИТ инструментите, разработени на национално равнище от държавите членки, и в допълнение към тях;

78.отбелязва, че сред наличните възможности „Arachne“ определено е най-широко използваната ИТ система (от 21 държави членки) в подкрепа на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и Механизма за възстановяване и устойчивост; отбелязва със загриженост, че много държави членки са използвали свои собствени специални ИТ инструменти за борба с измамите, често в съчетание с инструменти на ЕС, въпреки че двата вида инструменти рядко са били оперативно съвместими и следователно са възпрепятствали разкриването и докладването на измами пред Комисията;

79.подчертава, че EDES, с функциите на черен списък на ЕС, има огромен потенциал да подава сигнали относно хора и дружества, които злоупотребяват със средства на ЕС; призовава обхватът на EDES да бъде разширен към всички видове режими на управление, в частност към споделеното управление; подчертава, че различните подходи на държавите членки към мерките за отстраняване допринасят за неравномерността в защитата на финансовите интереси на ЕС; подчертава необходимостта от задължително използване на EDES като обща система за отстраняване по отношение на средства, управлявани от държавите членки; счита, че това подсилване би укрепило капацитета на ЕС и държавите членки за защита на финансовите интереси на Съюза и в крайна сметка на парите на данъкоплатците; настоятелно призовава държавите членки, в интерес на защитата на финансовите интереси на бюджета на ЕС, да приемат незабавно това разширяване на обхвата;

80.посочва, че консолидирането, централизирането и публикуването в единна база данни на предоставяната от държавите членки и други изпълнителни субекти информация относно получателите на финансиране от ЕС би засилило финансовата прозрачност, обхващайки различни форми на управление и давайки възможност за кръстосани проверки и изчерпателни анализи; призовава Комисията да насърчава съответните заинтересовани страни, включително националните органи, да си сътрудничат за постигането на тази цел; насочва вниманието на Комисията към необходимостта от защита на личните данни и чувствителната информация относно бенефициерите;

81.поддържа становището, че цифровизацията и съвременните ИТ инструменти на национално равнище и на равнище ЕС биха подобрили управлението, контрола и одита на средствата на ЕС и биха могли да допринесат за предотвратяването на нередности и за значителното намаляване на бюрокрацията, тъй като цифровизацията позволява по-лесен и по-бърз достъп и извършването на кръстосани проверки от разстояние на важни набори от данни, като по този начин се предотвратява необходимостта от проверки и контрол на място;

82.приветства и подкрепя оценката на ЕСП в нейния годишен доклад за 2022 г., в която се призовава за съкращаване на срока за внедряване на ИТ система за извличане на данни и оценка на риска от 2028 г. на 2025 г.; припомня позицията на Парламента, в която се призовава системата да бъде въведена от 2026 г.;

83.отбелязва, че цифровизацията на борбата с измамите е също така един от акцентите на преразглеждането на плана за действие, стартиран през 2022 г. и приет през юли 2023 г., придружаващ стратегията на Комисията за борба с измамите (СКБИ) от 2019 г. и адаптиран към бързо променящите се икономически и социални сценарии и към новите предизвикателства; осъзнава, че Комисията успешно е изпълнила 60 от общо 63-те действия от предходния план и че някои от тях по същността си са непрекъснати и текущи; приканва Комисията да представи на Парламента основните стандарти и критерии, които преразгледаният план за действие е одобрил;

84.подчертава, че е важно да се включат визуални помощни средства като диаграми и графики, за да стане статистическата информация по-достъпна и разбираема;

85.призовава за прилагането на усъвършенстван анализ на данни, изкуствен интелект и машинно самообучение при идентифицирането на нередности;

86.приветства действията, предприети от Комисията през 2022 г. за повишаване на равнището на защита на финансовите интереси на ЕС, но призовава за допълнителна бдителност и допълващи действия в тази област;

87.припомня предишните си резолюции, в които се подчертава, че противодействието на измамите, засягащи бюджета на ЕС, може да бъде ефективно само ако се подходи цялостно, като се обхванат всички етапи от цикъла за борба с измамите и се използват множество заинтересовани страни, процеси и действия; посочва, че четирите етапа на този цикъл (предотвратяване; разкриване; разследване и наказателно преследване; събиране на вземания и санкции) изискват анализите на риска, процесите на докладване и сътрудничеството да се осъществяват чрез хармонизирани интервенции на законодателно, административно, организационно и оперативно равнище; припомня констатацията на ЕСП в нейния Специален доклад относно финансовата среда на ЕС Специален доклад 5/2023, озаглавен „Финансова среда на ЕС. Съчетание от разнородни елементи, което се нуждае от допълнително опростяване и по- голяма отчетност“., че сложността на плеядата от фондове и инструменти, допълващи бюджета на ЕС, води до нарастващ риск от сериозни пропуски в системата за одит и контрол и липса на отчетност; счита, че тази сложност изисква също толкова всеобхватен и целенасочен подход за защитата на съответните финансови интереси с цел справяне с нередностите и измамите, които биха могли да възникнат благодарение на възползването от цялостната непрозрачност на финансовата среда; припомня, че настоящата разпокъсаност на достъпните данни изисква стандартизирани мерки за събиране, сравняване и обобщаване на информация и цифри, по-специално относно крайните получатели и бенефициери на финансиране от Съюза, за целите на одита и контрола, в т.ч. разследвания;

88.посочва, че програмата на Съюза за борба с измамите (UAFP) е създадена за период от седем години — от 2021 г. до 2027 г., като 2022 г. е втората година от нейното изпълнение при пряко управление, като OLAF е водещата служба за изпълнението на програмата;

89.отбелязва, че в решението за финансиране от 2022 г. са разпределени 15,4 милиона евро за компонента „Херкулес“, 9 милиона евро за компонента „Информационна система за борба с измамите“ (AFIS) и около 1 милион евро за компонента за система за управление на нередностите, което е довело до отпускането на безвъзмездни средства на съответните изпълнителни органи и до финансирането на специализирано обучение, бази данни, подкрепа за научни изследвания, мониторинг и анализи;

90.посочва, че системата за управление на нередностите вече се използва от 35 държави, като се включват държави членки и други държави бенефициери, с около 700 докладващи организации, обхващащи над 3 000 ползватели на системата за управление на нередностите и няколко области, включително Механизма за възстановяване и устойчивост и други области, като например убежището, съседството и предприсъединителния период, в допълнение към традиционните области на селското стопанство, сближаването и рибарството;

91.оценява допълващите се роли на програмите „Фискалис“, „Митници“ и „Инструмент за оборудване за митнически контрол“ и счита, че ефектите от полезното взаимодействие от използването на тази финансова подкрепа водят до осезаеми подобрения в областта на данъчното облагане, споделянето на информация, свързана с риска, и модернизирането до съвременно оборудване за митнически контрол;

92.изразява съжаление относно факта, че участието на държавите членки в Европейската прокуратура не е задължително; отбелязва, че през 2022 г. само 22 държави членки вече са участвали в Европейската прокуратура, като същите пет държави като през 2021 г. са се въздържали от това; настоява, че държавите членки, които все още не вземат участие, трябва да го направят незабавно; призовава Комисията да стимулира участието в Европейската прокуратура чрез позитивни мерки;

93.приветства годишния доклад на Европейската прокуратура за 2022 г., в който се представят резултатите от първата пълна календарна година на оперативните дейности; отбелязва, че Европейската прокуратура е обработила 3 318 сигнала за престъпления (в сравнение с 2 832, получени през седемте месеца оперативна дейност през 2021 г.) и е започнала 865 разследвания през 2022 г. (576 са били започнати през юни-декември 2021 г.); подчертава замразяването на 359,1 милиона евро (в сравнение със 157,3 милиона евро през 2021 г.) вследствие на разследвания на Европейската прокуратура, което съставлява повече от седем пъти бюджета на Европейската прокуратура, и че до края на 2022 г. Европейската прокуратура оценява щетите в размер на 14,1 милиарда евро в резултат на неправомерно поведение, по отношение на което е имало общо 1 117 активни разследвания;

94.призовава Комисията да започне конструктивен диалог с Европейската прокуратура с цел укрепване на капацитета на службата за справяне с постоянно нарастващите предизвикателства в областта на борбата с измамите, включително, когато е целесъобразно, чрез преодоляване на недостатъците, установени в Регламента за Европейската прокуратура Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).; същевременно подчертава необходимостта да се гарантират основните принципи и правила, определени в Регламента за Европейската прокуратура, а именно, че службата трябва да бъде независима и да разполага с автономен бюджет, за да действа в интерес на Съюза като цяло и в съответствие с Регламента относно обвързаността с условия;

95.призовава Комисията да гарантира, че се поддържат ефективността и ефикасността на работата на OLAF в областта на разкриването на корупция и измами и че следователно намаляването на годишния бюджет на OLAF, предвиден за служителите на пълен работен ден, трябва да бъде обмислено в съответствие с действителните оперативни потребности на OLAF, както са отразени в годишния доклад на службата;

96.приветства увеличените усилия за разкриване и резултатите от тях вследствие призивите на Европейската прокуратура и Парламента, посочени в редица разследвания на измами със средства от ЕС в 22-те участващи държави членки, които са по-високи от историческите средни стойности преди създаването на Европейската прокуратура; във връзка с това приветства операция „Адмирал“, която разкри верижна измама с ДДС, извършена от организирана престъпна група, действаща в няколко държави членки, която е отговорна за измами на стойност около 2,2 милиарда евро;

97.приветства сътрудничеството между OLAF и Европейската прокуратура, което се подчертава както в годишните доклади на OLAF, така и в годишните доклади на Европейската прокуратура; разбира, че между двете служби се извършва редовен обмен на информация, като по-специално Европейската прокуратура е отговорила на 133 искания за установяване на наличие/липса на съвпадение, изпратени от OLAF, за да се избегнат паралелни разследвания на едни и същи факти; призовава OLAF и Европейската прокуратура да координират докладването си относно предприетите действия, за да направят сътрудничеството си осезаемо, като обърнат специално внимание на броя на допълнителните разследвания, поискани от OLAF (предишен член 12, буква е) от Регламента за Европейската прокуратура), и броя на случаите в подкрепа на разследванията на Европейската прокуратура, поискани от Европейската прокуратура (предишен член 12, буква д) от Регламента за Европейската прокуратура);

98.е запознат с факта, че първият годишен преглед на високо равнище на сътрудничеството между Европейската прокуратура и Комисията се е състоял през септември 2022 г., като са били разгледани, наред с другото, въпроси, свързани с взаимното докладване, достъпа до бази данни и институционалния статут на Европейската прокуратура;

99.изразява загриженост относно липсата на информация за административното възстановяване на суми, дължими на бюджета на Съюза, извършено от Комисията въз основа на информация, предоставена от Европейската прокуратура, както е предвидено в член 103, параграф 2 от Регламента за Европейската прокуратура, във връзка със задължението на Европейската прокуратура да информира Комисията без забавяне и без да се засяга поверителността, и както е предвидено в член 6, параграф 4, буква в) от Споразумението между Европейската прокуратура и Комисията, подписано на 18 юни 2021 г., във връзка със защитните и корективните мерки; изисква от Комисията и Европейската прокуратура да информират Парламента относно прилагането на този важен инструмент;

100.отбелязва, че Европейската прокуратура и Европол са си сътрудничили ефективно по различни оперативни въпроси под егидата на Управителния комитет на Европейска прокуратура - Европол; разбира, че Европол е предоставил подкрепа (обмен на информация, аналитична подкрепа, експертен опит) по 28 случая по искане на Европейската прокуратура и че Европейската прокуратура е станала част от мрежовото приложение за защитен обмен на информация (SIENA), което гарантира сигурен канал за комуникация в рамките на оперативното сътрудничество;

101.отбелязва, че през 2022 г. сътрудничеството между относимите участници се е осъществило по задоволителен начин, като екипите за връзка между Европейската прокуратура и Евроюст са се срещнали два пъти през 2022 г., като 15 текущи случая на Европейската прокуратура са били разгледани в Евроюст, а разследващото подразделение на Европейската инвестиционна банка ((EIB IG/IN)) е предало 63 случая на OLAF, Европейската прокуратура и други агенции в рамките на многостранните банки за развитие и националните агенции за развитие, на които са възложени присъщи дейности; отбелязва, че през септември 2022 г. около 100 прокурори и служители на Европейската прокуратура са участвали в онлайн сесия за повишаване на осведомеността относно дейностите на ЕИБ и ЕИФ с цел повишаване на ефективността на сътрудничеството между Европейската прокуратура и IG/IN, както е установено съгласно работната договореност от 2021 г.;

102.подчертава добавената стойност, която органите на ЕС носят за защитата на финансовите интереси на Съюза и за борбата с измамите, особено когато става въпрос за трансграничната престъпност, както е видно от оперативните резултати на Европейската прокуратура и OLAF и през 2022 г.; отново призовава да се гарантират подходящи ресурси за всички съответни участници от ЕС, участващи в борбата с измамите, и във връзка с това припомня на Комисията и на Съвета, че всяко евро, изразходвано за разследване и действия за борба с измамите, се връща в бюджета на ЕС;

103.отбелязва, че през 2022 г. процедурите за изключване, започнати от ЕИБ след разследвания на IG/IN, са довели до изключването на четирима икономически оператори от участие във всякакви проекти или дейности, финансирани от ЕИБ; призовава Комисията да проучи възможността за по-висока степен на уеднаквяване на критериите за изключване, използвани от ЕИБ и ЕИФ с критериите, използвани в EDES, като се има предвид, че финансовите и административните рамкови споразумения с ЕИБ и ЕИФ обхващат само пет от седемте положения, налагащи отстраняване съгласно EDES;

104.повторно заявява, че неефективното или ненавременното сътрудничество или липсата на сътрудничество на държавите членки с Европейската прокуратура и OLAF съставлява основание за предприемане на действия съгласно Регламента относно обвързаността с условия; поради това призовава Европейската прокуратура и OLAF да докладват за всеки случай на неизпълнение на задълженията на държавите членки да предоставят информация, да оказват съдействие, да предприемат подходящи действия и обезпечителни мерки и да осигурят подходящи и навременни последващи действия във връзка с доклади и препоръки;

105.разбира, че общото равнище на изпълнение на препоръките на Комисията, отправени в доклада относно ЗФИ за 2021 г., във всички държави членки се счита за задоволително по отношение на интегрирането на специални ИТ инструменти за борба с измамите в борбата им срещу измамите, засилването на анализа на риска и като цяло разработването на ИТ системи както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите;

106.подчертава значителните различия между държавите членки, които все още могат да се наблюдават при разкриването, докладването и последващите действия във връзка с предполагаеми измами; поради това насърчава държавите членки да възприемат проактивен подход за защита на финансовите интереси на Съюза, да засилят обмена на информация между своите национални органи и с органите и агенциите на ЕС, също така с цел своевременно установяване и справяне с нововъзникващите рискове и тенденции в областта на измамите;

107.подкрепя намерението на Комисията да започне мониторинг на актуалното състояние на координационните служби за борба с измамите (КСБИ), създадени в държавите членки; припомня, че определението за структура, роля, отговорности и мандат на КСБИ следва да бъде изяснено по-добре, за да се гарантират хомогенни и хармонизирани ситуации в целия Съюз, като по този начин се улеснява тяхното сътрудничество и обмен на информация; отново отправя искане към Комисията да актуализира първоначално формулираните през 2015 г. насоки за КСБИ, които вече не са подходящи за ефективно подпомагане на националните органи при разработването на добре структурирана служба за координация; освен това изисква от Комисията да докладва на органа по освобождаване от отговорност относно текущата работа в това отношение и резултатите от мониторинга;

108.отбелязва, че НСБИ трябва да бъдат приети или актуализирани от възможно най-голям брой държави членки и отново заявява, че необходимостта от такива преразглеждания произтича от новата среда за борба с измамите, като Европейската прокуратура вече функционира пълноценно, както и от възможността за установяване на нови значителни рискове във все по-сложната среда на измамите;

109.отново заявява, че оценява факта, че Комисията насърчава държавите членки да приемат НСБИ, което до момента е довело до увеличаване на броя на приетите НСБИ, като по този начин 15 държави членки са приели НСБИ до края на 2022 г., девет от които са хоризонтални и следователно обхващат напълно финансовите интереси на ЕС;

110.отбелязва със загриженост, че до края на 2022 г. три държави членки (Финландия, Ирландия и Полша) все още са посочили, че не са приели стратегия за защита на финансовите интереси на ЕС; отбелязва, че пет държави членки (Белгия, Испания, Люксембург, Нидерландия и Румъния) са посочили, че са в процес на създаване на такава; настоятелно призовава държавите членки да приемат НСБИ, за да покажат, че се отнасят сериозно към защитата на средствата на ЕС;

111.счита, че държавите членки биха имали полза от периодична оценка на техните рамки за борба с измамите, с насоки на ЕС по целесъобразност, насочени към установяване на тяхната ефективност, установяване на най-добрите практики и преразглеждане на техните стратегии за борба с измамите с цел справяне с всички нововъзникващи рискове; призовава Комисията да насърчава държавите членки да провеждат независими или партньорски проверки на рамките за борба с измамите с цел повишаване на съгласуваността и високите стандарти;

112.поддържа становището, че Регламентът относно обвързаността с условия е постоянен инструмент, който надхвърля границите на дадена многогодишна финансова рамка и трябва да се прилага хоризонтално като изискване за прилагане на принципите на добро финансово управление като цяло и по-специално за ефикасно и ефективно управление на ресурсите на ЕС, както и че той е предпоставка за достъп до всички фондове на ЕС;

113.отбелязва решението на Съвета от 16 декември 2022 г. за спиране на изплащането на Унгария на средства на ЕС в размер на 6,3 милиарда евро; очаква Комисията и Съветът да отменят приетите мерки само когато са събрани доказателства, че коригиращите мерки, приети от унгарското правителство, са се оказали ефективни на практика, и по-специално че не е установено отстъпление от вече приетите мерки; изразява съжаление, че до момента унгарското правителство не е демонстрирало особено желание да изпълни изискванията на механизма за обвързване с условия; въпреки това отново изразява становището си, че 17-те мерки, договорени от Комисията и унгарското правителство, сами по себе си не са достатъчни за справяне със съществуващия системен риск за финансовите интереси на ЕС, и изразява съжаление, че Комисията не е поискала достатъчно съществени промени и гаранции за възстановяване на независимостта на съдебната система и намаляване на равнището на корупция; изразява голяма загриженост във връзка със съобщенията в медиите, че Комисията планира да отмени мерките за спиране в Унгария в замяна на одобрението от страна на правителството на помощта за Украйна; счита, че Комисията не следва никога да се поддава на изнудване, особено когато това застрашава защитата на финансовите интереси на ЕС;

114.изразява съжаление, че Комисията не е достатъчно прозрачна по отношение на съответните развития; призовава поради това Комисията бързо и редовно да информира Парламента и Съвета за текущите преговори и припомня по-специално на Комисията нейните правни задължения, посочени в член 25, параграф 2 от Регламента за МВУ и член 8 от Регламента относно обвързаността с условия;

115.изразява загриженост във връзка с констатациите в третия доклад относно върховенството на закона Съобщение на Комисията от 13 юли 2022 г., озаглавено „Доклад относно върховенството на закона за 2022 г.“ (COM(2022)0500). относно критичното положение в Полша, по-специално по отношение на сериозните недостатъци в съдебната система по отношение независимостта на Националния съдебен съвет, продължават да съществуват опасения във връзка с функционирането на прокуратурата, като длъжностите на министър на правосъдието и главен прокурор се заемат от едно и също лице; полските съдилища посочиха също така опасения, че практиката на командироване на прокурори може да се счита за форма на понижаване в длъжност и дискриминация и че дисциплинарните производства могат да се използват за ограничаване на независимостта на съдебната власт, тъй като дисциплинарната колегия на Върховния съд все още се произнася. и медийния сектор; припомня, че неспазването от страна на Полша на решенията на Съда на ЕС доведе до плащането на глоби в размер на 360 милиона евро от 2021 г. насам, и твърдо насърчава Комисията да освободи средства от МВУ едва след като всички ключови етапи, свързани с принципите на правовата държава, бъдат напълно изпълнени;

116.призовава Комисията да актуализира системата за докладване на измами по отношение на средства, изразходвани в държави извън ЕС; отбелязва, че новата система следва да отчита специфичните проблеми, пред които е изправен ЕС, когато изразходва средства извън територията на ЕС;

117.Счита, че предложението за създаване на хоризонтална рамка за санкции в областта на общата външна политика и политика на сигурност допълва съществуващите инструменти и действия на вътрешната и външната политика срещу корупцията, които вече са одобрени в процеса на разширяване или в рамките на Източното партньорство; счита, че по-силният ангажимент в рамките на международни форуми като Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC) и Групата държави срещу корупцията (GRECO) ще спомогне за насърчаване на доброто управление и принципите на правовата държава като един от основните приоритети на процеса на разширяване;

118.отново заявява, че въпреки че понастоящем ЕС е наблюдател в рамките на GRECO, настоятелно се препоръчва той да стане напълно действащ член и следователно да i) участва в мониторинга на прилагането на широко признатите международно право и стандарти; ii) комуникира на хоризонтално равнище с други членове на GRECO относно политиките и инструментите за борба с измамите; iii) обменя опит на международно равнище, за да се подпомогне признаването на потенциалните недостатъци на вътрешните механизми на ЕС за установяване на корупция; и iv) води оптимална борба с измамите чрез своевременно задействане на мерките за предотвратяване и разкриване изисква от Съвета да представи ясна позиция относно присъединяването на ЕС към GRECO, като изясни дали има конкретно противопоставяне в тази връзка и, ако има такова, от коя държава членка;

119.отбелязва, че от 2021 г. до 2022 г. както броят на несвързаните с измами нередности, така и съответните финансови суми са се увеличили извънредно; отбелязва, че увеличеният брой на случаите се дължи на нередности, свързани с ИПП II за периода 2014—2020 г. във връзка с предприсъединителната помощ за развитие на селските райони (IPARD) в Северна Македония и Турция, и че за повечето от тези нередности съответните финансови суми са били под 10 000 EUR, докато увеличението на финансовото изражение на сумите се дължи на нередности във връзка с IPARD в Албания; подчертава, че около 10 % от нередностите са докладвани като измами и че този процент, който се променя с течение на времето, се е увеличил значително през 2020 г. (17 %), достигайки най-високата си стойност през 2021 г. — 20 %; призовава Комисията да поддържа подходящо равнище на мониторинг на тези инициативи за финансиране и да докладва на Парламента относно евентуални системни проблеми, установени при използването на ресурсите;

120.счита, че средствата по линия на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (ИССРМС — Глобална Европа) за помощ в държави извън ЕС и ресурсите, разпределени за реакцията на Европа на войната в Украйна, не се наблюдават и контролират по подходящ начин; призовава Комисията да въведе подходящи мерки, включително извършването на повече задълбочени проверки, за да гарантира, че изпращаните в съседните държави средства на ЕС са в полза на най-нуждаещите се;

121.подчертава, че в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна се предвижда бюджетът на ЕС да допринесе значително за предложенията за по-дългосрочни структурни решения за потребностите на Украйна от финансиране; подчертава в този контекст, че е необходимо да се защитават принципите на правовата държава и финансовите интереси на Съюза и да се предотвратяват, откриват и коригират случаи на измама, корупция, конфликти на интереси и нередности при усвояването на средства на Съюза в Украйна, което следва да е основано на принципите на прозрачност и отчетност; счита, че всички финансови инструменти в тази връзка следва да съдържат строги разпоредби и гаранции за постигането на тези цели;

122.подчертава факта, че сътрудничеството с международните партньори е от решаващо значение за защитата на средствата на ЕС, изразходвани извън Европа, и на приходната част на бюджета на ЕС; поради това приветства работните договорености, сключени от Европейската прокуратура през 2022 г. с Главната прокуратура на Украйна, Главната прокуратура на Република Албания, Главната прокуратура на Република Молдова, Върховната държавна прокуратура на Черна гора, прокуратурата на Грузия и Държавната прокуратура на Република Северна Македония, както и Меморандума за разбирателство и работната договореност за сътрудничество, подписани с Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати;

123.препоръчва спиране на бюджетната подкрепа в държави извън ЕС, включително държавите кандидатки, в които органите очевидно не предприемат реални действия срещу широкоразпространената корупция, като същевременно се гарантира, че помощта достига до цивилното население по алтернативни канали; призовава да се даде по-голям приоритет на борбата с корупцията в предприсъединителните преговори, с акцент върху изграждането на капацитет, например чрез специализирани органи за борба с корупцията; призовава Комисията да изпрати ясни сигнали на държавите кандидатки, в които отстъплението от стандартите за върховенство на закона ще застрашат или забавят присъединяването им към ЕС; изразява съжаление относно факта, че според Специален доклад 01/2022 на Европейската сметна палата Специален доклад 01/2022, озаглавен „Подкрепа от ЕС за върховенството на закона в Западните Балкани – въпреки положените усилия, основните проблеми продължават да съществуват“. финансовата подкрепа от 700 милиона евро за подобряване на принципите на правовата държава в Западните Балкани, предоставена от ЕС между 2014 г. и 2020 г., е оказала слабо въздействие върху основните реформи;

124.призовава за международно сътрудничество с международни организации и съседни държави за предотвратяването на трансгранични измами; отново подчертава значението на обмена на най-добри практики в този контекст;

125.отново потвърждава твърдото си убеждение, че само чрез укрепване на архитектурата на ЕС за борба с измамите защитата на финансовите интереси на ЕС може да бъде ефективно и ефикасно преследвана и засилена, като се насърчава оперативната съвместимост и адаптирането към единна стратегическа рамка за борба с измамите за държавите членки в рамките на ЕС, които избират повече входящи потоци от гледна точка на количествения и качествен анализ на данните, така че да се преодолеят присъщите граници на националните системи, които не са достатъчни за противодействие на имащите все по-транснационален характер атаки срещу финансовите интереси на Съюза;

126.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.