1.припомня, че ОПОР трябва да гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурите, са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за осигуряване на наличието на хранителни доставки; освен това припомня, че в член 39 от ДФЕС се определя, че ОПОР трябва да гарантира наличието на доставки и да осигурява справедлив жизнен стандарт за общностите в областта на рибарството и аквакултурите;

2.изразява съжаление, че от 2014 г. насам прилагането на ОПОР не отчита в достатъчна степен социално-икономическите аспекти или наличието на хранителни доставки, нито екосистемния подход, като всички те са необходими за гарантиране на устойчиво управление на запасите;

3.счита, че произтичащите от това отрицателни въздействия върху сектора на рибарството бяха изострени след появата на нови безпрецедентни предизвикателства, които не можеха да бъдат предвидени през 2012 г., когато беше разработена ОПОР, като излизането на Обединеното кралство от ЕС, пандемията от COVID-19 и енергийната криза; изтъква, че сериозното въздействие на агресивната война на Русия срещу Украйна има отрицателни последици за области като морската сигурност, водещи до прекъсване на риболовните дейности в Черно море поради плаващи мини и до загуба на биологично разнообразие, което се изразява най-вече в тревожно повишаване на смъртността на черноморски китоподобни;

4.приветства бързото приемане на мерки от страна на ЕС за подкрепа и облекчаване на сектора в трудни времена; подчертава обаче, че кумулативните последици от тази ситуация доведоха редица флотове почти до срив и подкопаха рентабилността на хиляди предприятия до степен, в която е застрашено самото им оцеляване, с потенциално унищожително въздействие върху заетостта и социалното сближаване в крайбрежните райони;

5.подчертава, че прилагането на ОПОР ще трябва да се адаптира към предизвикателството на борбата с изменението на климата, като ЕС се е ангажирал да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г.;

6.поради това счита, че ОПОР трябва да продължи да бъде прилагана, а където е необходимо – реформирана и съответно адаптирана;

7.подчертава, че морските храни са много висококачествен източник на протеини и жизненоважна част от здравословното хранене, който като цяло има по-нисък въглероден отпечатък в сравнение с храните с произход от сушата; отбелязва поради това стратегическата стойност на морските храни в контекста на Европейския зелен пакт и в приноса към няколко ЦУР, като например ЦУР 2 „Нулево равнище на глад“, ЦУР 3 „Добро здраве и благосъстояние“, ЦУР 12 „Отговорно потребление и производство“, ЦУР 13 „Действия в областта на климата“ и ЦУР 14 „Живот под водата“;

8.счита, че ОПОР трябва да зачита в еднаква степен всички цели на политиката; подчертава необходимостта от поддържане на баланс между трите стълба на устойчивостта в ОПОР; поради това подкрепя укрепването, преодоляването на пропуските и засилването на амбицията в социално-икономическото измерение и измерението на продоволствената сигурност на ОПОР, както и пълното прилагане на екосистемен подход и постигането на еднакви условия на конкуренция в международното ѝ измерение;

9.счита, че целите на политиката в областта на рибарството следва да включват гарантиране на снабдяването на обществеността с риба – като част от гарантирането на продоволствена сигурност и независимост, развитие на крайбрежните общности и защита и насърчаване на социалното признание за професиите, свързани с рибарството, както и поощряване на работните места и подобряване на условията на живот на рибарите;

10.за тази цел призовава Комисията систематично да извършва пълни предварителни и последващи оценки на въздействието, включително социално-икономически анализи, преди да бъде предложена стратегия или законодателство или да бъдат взети политически решения след консултации с всички заинтересовани страни, участващи в сектора на рибарството;

11.отбелязва, че докато основният регламент за ОПОР подчертава екологичните, социално-икономическите и свързаните с продоволствената сигурност цели на политиката, Регламент (EС) 2016/2336 относно дълбоководните запаси разглежда само екологичните аспекти; счита, че в бъдеще всички регламенти, подчинени на основния регламент, следва изцяло да включат социално-икономическите и свързаните с продоволствената сигурност аспекти;

12.призовава Комисията и Съвета да отдадат по-голяма стойност при изготвянето на политиките на значението на рибарството за приноса към продоволствената сигурност чрез предоставянето на висококачествени морски храни, по-специално по време на кризи като пандемията от COVID-19, както и за неговия принос за икономическата и социалната структура и за културното, туристическото и гастрономическото наследство на общностите в европейските крайбрежни и островни райони;

13.подчертава стратегическата роля на рибарите и производителите на продукти от аквакултури във веригата за създаване на стойност в областта на храните и в продоволствената сигурност, както и ролята на жените като рибари, капитани на кораби, плетачки на рибарски мрежи, помощници на брега, опаковчици и т.н., и необходимостта те да получат признание;

14.припомня, че всички морета и океани са общо благо в световен мащаб и че морските ресурси са природен публичен ресурс, че риболовните дейности и управлението им са актив, основан на тези ресурси, и принадлежат към нашето общо наследство, както и че тези ресурси следва да се управляват въз основа на надеждни научни становища по начин, който да гарантира най-големи дългосрочни ползи за цялото общество;

15.счита, че прагът на помощта de minimis, приложим за предприятията за преработка на продукти от рибарство и аквакултури следва да бъде приведен в съответствие със схемата, която се прилага за предприятията за преработка на селскостопански продукти, с цел постигане на съгласуваност и гарантиране на продоволствената сигурност; поради това приветства приетите от Комисията изменения на схемата de minimis в това отношение;

16.припомня, че ОПОР, наред с другото, „има за цел да гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси осигурява възстановяването и поддържането на популациите на улавяните видове над нивата, позволяващи максимален устойчив улов“ и че „нивото на максимален устойчив улов (...) за всички запаси трябва да бъде постигнато най-късно до 2020 г.“ и до 2025 г. за запасите, обхванати от плана за управление на запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море; подчертава обаче, че при риболова, включващ множество видове, управлението на видовете въз основа на модела на МУУ не може да се прилага, дори при добре проучените от научна гледна точка и документирани видове риболов;

17.счита, че въвеждането на МУУ като отправна точка за управление на рибарството е движеща сила за подобряване на цялостното състояние на рибните запаси; припомня, че през годините на прилагане на ОПОР риболовната промишленост положи значителни усилия за намаляване на риболовния натиск, така че през 2020 г. общият коефициент на смъртност от риболов (F/FMSY) в североизточната част на Атлантическия океан спадна под едно;

18.подчертава, че е от решаващо значение да продължи и да се ускори работата по възстановяването и поддържането на рибните запаси над равнищата на МУУ, най-вече в Средиземно море, където F/FMSY продължава да е над 1, като същевременно се осигурят максимални устойчиви равнища на производство на морски храни, за да се гарантира продоволствена сигурност и положителна социална и икономическа възвращаемост за рибарите и крайбрежните общности;

19.счита във връзка с това, че целта за МУУ следва да се изпълнява в светлината на практическата действителност и като се вземат предвид социално-икономическото измерение и измеренията на пропорционалността и продоволствената сигурност, залегнали в Договора и в кодекса за поведение на Организацията за прехрана и земеделие (ФАО);

20.освен това счита, че МУУ следва да бъде разработен като част от екосистемен модел, който да обхваща всички фактори, оказващи влияние върху състоянието на запасите, включително взаимодействията между видовете, глобалното затопляне и замърсяването, за да се гарантира, че изчерпването на запасите не се приписва само на сектора на рибарството;

21.призовава Комисията, след широки консултации със заинтересованите страни, да проучи възможността за въвеждане на цели за управление на рибарството, които да гарантират както оптимално равнище на рибните ресурси, така и оптимална социално-икономическа ефективност на флотите;

22.във връзка с това приканва държавите членки, които желаят да инициират проекти, включително други видове мерки за управление, като например максимален икономически улов, когато е целесъобразно, да започнат консултации, за да установят къде е най-добре да се изпълнени подобни пробни проекти;

23.отново изразява становището, изложено в резолюцията от 18 май 2021 г. относно задължението за разтоварване; припомня, че нежеланият улов или приловът са неизбежни, особено при смесения риболов, тъй като рибата може да бъде увредена или непродаваема, маломерна или годна за консумация от човека, но забранена за продажба и т.н.; припомня освен това, че въпреки продължаващите усилия и сътрудничество от страна на всички заинтересовани страни, задължението за разтоварване не може да бъде изпълнено правилно, ако не бъдат подобрени някои недостатъци, като например липсата на капацитет за съхранение на борда или на съоръжения за събиране в пристанището, както и подходящото използване на изключения; посочва, че тези недостатъци възпрепятстват правилното прилагане, което води до недостатъчно събиране на данни за запасите и затруднява точната оценка на улова, като по този начин се възпрепятстват надеждните научни оценки на рибните запаси;

24.подчертава, че задължението за разтоварване не е самоцел, а инструмент за свеждане до минимум на нежелания улов; подчертава във връзка с това, че благодарение на по-голямата селективност, постигната през последните години, нежеланият прилов значително е намалял; изтъква, че това е резултат от усилията, положени от рибарите в сътрудничество с научната общност, като приложните знания подпомагат разработването на по-селективни риболовни техники и уреди; поради това подчертава, че трябва да се съсредоточат повече усилия върху финансирането на развитието, както и върху използването на риболовни съоръжения, които допринасят за селективността и по-доброто събиране на данни;

25.припомня, че Парламентът поиска от Комисията да направи оценка на изпълнението на задължението за разтоварване, включително оценка на социално-икономическото въздействие на задължението за разтоварване, която трябва да се извърши за всички видове риболов, включително дребномащабния риболов;

26.счита освен това, че:–настоящото задължение за разтоварване следва да се прилага прагматично, като се вземат предвид специфичните характеристики на всеки вид риболов; подчертава значението на опита на рибарите относно това кога и къде да ловят риба, като избягват нежелания улов, и на това да се оценяват техните усилия за подобряване на селективността;–следва да се насърчава размяната на квоти между държавите членки и между организациите на производителите чрез пулове от квоти, както и техническата и пространствено-времевата селективност;–следва да се признае значението на запазването на съществуващите изключения от задължението за разтоварване въз основа на най-добрите налични научни становища, както и значението на намаляването на административната тежест при изпълнението на задължението за разтоварване; Комисията следва да вземе това предвид при преразглеждането им;–прилагането на задължението за разтоварване на сушата, включително обхватът му, следва да бъде преразгледано, за да се ограничат проблемите с блокиращите видове и сложните дерогации;–задължението за разтоварване следва да бъде ефективно контролирано и прилагано, като същевременно бъде направено по-привлекателно, за да се подобри ангажираността от страна на операторите, а оттам и степента на съответствие – най-вече чрез стимули, например като се насърчава използването на инструменти с изкуствен интелект за подобряване на селективността и идентифицирането на видовете, както и предприемане на подходящи подобрения и приспособявания в европейските пристанища; призовава държавите членки да използват пълноценно възможностите и подкрепата на ЕФМДРА за тази цел;

27.настоятелно заявява, че целта за свеждане до минимум на нежелания улов не може да бъде постигната в достатъчна степен чрез задължението за разтоварване и следва да бъде осъществявана преди всичко чрез използване на технически мерки и да бъде подкрепяна чрез по-добро документиране на улова въз основа на най-добрите налични научни становища; призовава Комисията да направи оценка на други алтернативи за свеждане до минимум на нежелания улов, както и да предложи действия за подобряване на изпълнението на задължението за разтоварване, успоредно с продължаване на търсенето на различни начини за изпълнение на задължението за разтоварване и разработване на по-селективни риболовни уреди;

28.припомня, че ОДУ и квотите са най-прекият начин за управление на смъртността от риболов, но ОДУ за отделни запаси може да бъде проблематичен при смесения риболов (поради ефекта на блокиращите видове);

29.подчертава необходимостта от подобряване на научните становища за смесения риболов също така с оглед на въздействието на изменението на климата върху океаните, както и с оглед на състава на улова и изместването на видовете, причинено от изменението на климата, при определянето на ОДУ;

30.подчертава, че в рибарството под режим на управление на квоти проблемът, свързан с блокиращите видове, има потенциала да доведе до прекратяване на риболовните дейности преди края на сезона с потенциално значителни икономически последици за рибарите; призовава Комисията и държавите членки да използват съществуващите възможности на ОПОР, като например размяната на квоти или гъвкавостта между годините и между видовете, като същевременно подчертава във връзка с това, че в една добра система на квоти следва да се включи справедлива степен на гъвкавост, тъй като това би дало възможност на рибарите, които се нуждаят от допълнителни квоти за даден блокиращ вид, и рибарите, които имат налични квоти, да постигнат взаимно изгоден изход;

31.призовава Комисията и Съвета да обмислят определянето на ОДУ за по-дълги периоди от едногодишен или двугодишен, по-специално за основните целеви запаси, винаги въз основа на най-добрите налични научни становища, за да се осигури по-голяма предвидимост и дългосрочна сигурност за рибарите, и в съответствие с принципа на МУУ; призовава Комисията и Съвета да потърсят най-добрите налични научни становища относно възможността за премахване на ОДУ за определени запаси, като същевременно гарантират, че съответните запаси остават в рамките на безопасните биологични граници в краткосрочен и средносрочен план;

32.подчертава, че относителната стабилност, установена преди четири десетилетия, е широко приета като основен инструмент за осигуряване на дългосрочна предвидимост и приемственост при споделянето на рибните запаси между държавите;

33.подчертава, че въпреки международните усилия и усилията на ЕС за подобряване на условията за безопасност на борда на риболовните кораби, все още съществуват недостатъци, така например международните конвенции, определящи правилата и системите за защита на корабите и лицата на борда, се прилагат основно за по-големите кораби;

34.отново заявява, че условията на труд и живот на борда не може да се разглеждат отделно от условията за безопасност; счита, че добрите условия на труд и живот на корабите и подходящата им модернизация подобряват безопасността, както и времето за почивка на рибарите; счита, че тези аспекти имат пряко отражение върху безопасността на борда, тъй като голям процент от произшествията и инцидентите с риболовни кораби продължават да бъдат свързани с човешка грешка, независимо дали причинена от липса на знания или обучение, или от умора;

35.настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират най-високи стандарти на безопасност на борда на плавателните съдове, независимо от тяхната големина; насърчава сектора да прилага възможно най-добрите условия за безопасност на борда;

36.като се вземат предвид настоящите възможности на ЕФМДРА за подкрепа на здравето, безопасността, условията на труд и енергийната ефективност на борда на риболовните кораби, настоятелно заявява, че настоящото използване на брутния тонаж като критерий за измерване на риболовния капацитет в ЕС може да възпрепятства подобряването на енергийната ефективност, безопасността и комфорта на корабите, тъй като ограничава възможностите за тяхната замяна и модернизиране или увеличаване на пространството, дори ако това не увеличава способността на корабите за по-голям обем риболов; подчертава, че това от своя страна възпрепятства подобряването на горепосочените характеристики, което в крайна сметка би насърчило заетостта, развитието на крайбрежните общности и привлекателността на сектора, особено за младите хора и жените;

37.отбелязва съобщението на Комисията относно енергийния преход на сектора на рибарството и аквакултурите в ЕС COM(2023)0100., чиято цел е да се гарантира, че риболовният сектор допринася за постигането на неутралност на ЕС по отношение на климата през 2050 г., като същевременно се гарантира, че риболовът в ЕС е социално, икономически и екологично устойчив; посочва, че този преход е изправен пред редица пречки, като например настоящото определение и ограниченията на риболовния капацитет; припомня, че водородните, амонячните или електрическите двигатели като цяло са по-тежки и по-големи от еквивалентните дизелови двигатели и поради това инсталирането им на борда изисква допълнителен брутен тонаж, както и липсата на адаптирани технологии, високите им разходи и липсата на научноизследователска и развойна дейност, насочена специално към секторите на рибарството и аквакултурите; изразява съжаление, че тези пречки не са разгледани в съобщението на Комисията;

38.призовава Комисията да предложи мерки в отговор на необходимостта от улесняване на декарбонизацията на риболовната промишленост, разрешаване на проблема със застаряването на риболовните кораби и подобряване на безопасността и условията на труд; счита, че такива мерки биха могли, когато е целесъобразно, да включват:–пълноценно използване на наличния брутен тонаж в рамките на националните тавани за капацитет,–предефиниране на риболовния капацитет, например чрез изключване на тонажа, свързан със „социалните въпроси и безопасността“, от изчисляването на риболовния капацитет,–увеличаване на ограниченията на риболовния капацитет по отношение на брутния тонаж и мощността на двигателя, без да се увеличава способността на корабите за по-голям улов;

39.призовава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа на специалистите от промишлеността до фондовете на ЕФМДРА;

40.освен това призовава Комисията и държавите членки да ускорят научноизследователската и развойната дейност, да адаптират политиката в областта на държавната помощ и да предоставят, във взаимодействие с ЕФМДРА, подходящо и достатъчно финансиране, така че секторът да може да постигне декарбонизация на флота на ЕС в краткия срок, изискван от Европейския зелен пакт и други свързани задължения;

41.призовава също така Комисията да преразгледа ЕФМДРА в светлината на споразумението на СТО относно субсидиите за рибарството, прието на 12-ата министерска конференция (МК12) на 17 юни 2022 г., с оглед на постигането на въглеродна неутралност; призовава финансирането на нови кораби да бъде одобрявано в рамките на параметрите, определени от международните споразумения в областта на рибарството;

42.освен това призовава за разработване на помощ за икономически преход с цел постигане на напредък по отношение на декарбонизацията, която да обхваща всички сегменти на флота; настоятелно заявява, че тъй като флотът е много остарял, тази помощ следва да се използва и за замяна на съществуващите кораби с други, по-ефективни, по-безопасни, технологично иновативни и с повече пространство, които да допринасят за повишаване на привлекателността на сектора и за насърчаване на приемствеността между поколенията;

43.призовава Комисията и държавите членки да допълнят финансирането от ЕФМДРА, например чрез Фонда за справедлив преход, RePower EU и „Хоризонт Европа“, за да се улесни декарбонизацията и да се финансират научни изследвания с цел да се улесни справедливият екологичен преход, при който никой не бива пренебрегнат;

44.настоятелно призовава Комисията и държавите членки да работят заедно за подкрепа на научните изследвания и допускане на иновативни уреди и техники за селективен риболов, които допринасят за съществено намаляване на емисиите на CO2 и потреблението на гориво;

45.признава съществената роля на многогодишните планове като основни рамки за дългосрочно регионално управление на рибарството въз основа на най-добрите налични научни, технически и икономически становища, но изразява съжаление, че те не са достигнали пълния си потенциал;

46.призовава Комисията да направи оценка на ефективността на прилагането на съществуващите многогодишните планове, за да се гарантира, че те допринасят за постигане на целите на ОПОР; когато е необходимо, тези планове следва да бъдат актуализирани и подобрени, така че да отчитат социално-икономическите съображения и променящите се условия;

47.призовава Комисията да проучи, в координация с други партньори в региона – а именно държавите извън ЕС и съответните регионални организации за управление на рибарството (РОУР) – дали могат да бъдат предложени многогодишни планове, подобни на съществуващите в други морски басейни, за останалите води на ЕС, по-специално в Източното Средиземноморие и Черно море, и как те могат да допълнят и да работят заедно с вече съществуващите инструменти за управление в тези морски басейни;

48.подчертава необходимостта от осигуряване на полезни взаимодействия между регионалните многогодишни планове и прилагането на морските политики за всеки басейн;

49.счита, че е наложително всички местни и регионални органи, компетентни в областта на управлението на рибарството, както и консултативните съвети (КС), които имат основна роля в това отношение, да участват пълноценно в определянето, разработването и прилагането на многогодишните планове в съответствие с ОПОР;

50.подчертава, че риболовът е секторът, най-силно зависим от здравите, продуктивни и издръжливи запаси и морски екосистеми, и че върху тези екосистеми оказват въздействие също така много други видове употреба и дейности, които се извършват в морската среда, като например морски транспорт и туризъм, градско и крайбрежно развитие, експлоатация на суровини и енергийни източници, включително добив от морското дъно, както и че риболовът се влияе от замърсяването на морската среда и изменението на климата; следователно подчертава необходимостта от подобряване на прилагането на екосистемния подход на регионално, национално и европейско равнище, за което многогодишните планове и другите инструменти за управление имат решаваща роля;

51.подчертава необходимостта от последователни мерки за управление на рибарството по отношение на запасите, преминаващи през региони, обхванати от няколко многогодишни плана, както и за региони, които не са обхванати от многогодишни планове;

52.настоятелно препоръчва, като се има предвид стратегическото значение на рибарството и аквакултурите като източник на здравословна, богата на белтъчини и висококачествена храна, тази политика да получи допълнителното стратегическо признание, което заслужава, в рамките на Комисията и отговорните служби на Комисията да разполагат с подходящ брой експерти в областта на рибарството и аквакултурите;

53.изисква в бъдещите състави на колегиума на членовете на Комисията да има член на Комисията, който да се занимава изключително с рибарството, аквакултурите и морското дело;

54.подчертава значението на включването на достатъчно подробна информация от страна на Комисията в нейните годишни доклади, както е посочено в член 50 от ОПОР, за да се даде възможност за ефективен мониторинг и оценка на изпълнението на ОПОР от страна на Комисията; освен това призовава Комисията, при преразглеждането на ОПОР, да измени член 49, за да определи краен срок за представяне на доклад 10 години след прегледа и на всеки пет години след това на Европейския парламент и на Съвета;

55.призовава Комисията да окаже по-голяма подкрепя на държавите членки при осъществяване и гарантиране на спазването на целите на ОПОР; подчертава важността на прозрачността в управлението на рибните ресурси от Комисията и държавите членки; подчертава, че прозрачността в управлението е ключов елемент за постигане на високо равнище на доверие от страна на гражданите на ЕС и поддържане на добра репутация за сектора на рибарството на ЕС;

56.предлага на Комисията и на Съвета Европейският парламент да получи статут на наблюдател по време на годишните преговори относно възможностите за риболов, като по този начин се осигури пълно политическо представителство;

57.подчертава значението на засилването на регионализацията в ОПОР, като се даде възможност на регионите и на местните органи да участват по-активно в изготвянето, разработването и оценката на националните оперативни програми в областта на рибарството и в управлението на рибарството в по-общ план, като същевременно се използват пълноценно съществуващите възможности в рамките на ОПОР;

58.подчертава значението на това да се вземат предвид регионалните особености, като същевременно се прилага хармонизиран подход към управлението на рибарството в целия ЕС; насърчава държавите членки да засилят сътрудничеството си в рамките на регионалните групи, заедно със съответните заинтересовани страни, консултативните съвети и местните и регионалните органи в съответствие с член 18 от основния регламент за ОПОР, с цел да разработят регионални мерки за опазване чрез съвместни препоръки, които да са по-добре съобразени със специфичните характеристики на всеки конкретен морски басейн;

59.подчертава основната роля на консултативните съвети за засилване на сътрудничеството между заинтересованите страни и за гарантиране на тяхното адекватно и справедливо участие в процеса на вземане на решения в ЕС;

60.освен това подчертава, че консултативните съвети са от съществено значение за предоставянето на опит и знания на Европейската комисия и на държавите членки, както и за представянето на препоръки по въпроси, свързани с управлението на рибарството и социално-икономическия аспект и аспекта на опазването на рибарството и аквакултурите, и за разясняване на проблемите на сектора и на други заинтересовани страни, като по този начин подкрепят и подобряват законодателството;

61.подчертава, че консултативните съвети също играят ключова роля в контекста на регионализацията;

62.призовава Комисията да гарантира, че заинтересованите страни на регионално равнище и консултативните съвети имат по-важна роля в преговорите и консултациите с трети държави, по-специално с Обединеното кралство и Норвегия; подчертава, че Комисията отговаря за организирането на преговорите с трети държави по такъв начин, че да се даде възможност за преки взаимодействия и взаимен обмен между заинтересованите страни;

63.подкрепя състава на консултативните съвети с преобладаващо представителство на социално-икономическите оператори спрямо други заинтересовани групи;

64.подчертава значението на активното участие на заинтересованите страни в консултативните съвети, в добра работна среда, основана на респект, включване на всички становища на различните групи заинтересовани лица, безпристрастен секретариат, ротационни председатели и външни, редовни и независими прегледи на изпълнението;

65.подчертава значението на включването на консултативните съвети в работата на Европейския парламент и поради това предлага провеждането на редовен обмен на мнения между представителите на консултативните съвети и съответните комисии на Европейския парламент;

66.изразява съжаление относно недостатъчния мониторинг и недостатъчната прозрачност на начина, по който препоръките на консултативните съвети се вземат предвид при вземането на решения; призовава Комисията да изготви процедура, която да позволи на консултативните съвети по-добро разбиране на резултатите от техните препоръки, като например разглеждане на годишен доклад, както и включване на обяснения в конкретни предложения на Комисията, като например в съображенията на съответните законодателни актове, относно начина, по който препоръките на консултативните съвети са били взети предвид;

67.призовава Комисията да участва систематично и активно в заседанията на консултативните съвети и да комуникира по-добре относно стойността на техните препоръки, а също така държавите членки да предоставят подходяща подкрепа за функционирането на консултативните съвети;

68.счита, че съвместното управление е модел на участие и съвместна отговорност, основан на подход „отдолу-нагоре“, който е прозрачен, проактивен и демократичен и който спомага за генериране на по-голям обмен на знания за управлението на рибарството, в рамките на култура на отговорност, създаване на мрежа на доверие и принос за намаляване на конфликтите и преодоляване на пречките за прилагане на иновации и необходими мерки в управлението на рибарството, както и в създаването, прилагането и управлението на защитени морски зони, където то се е доказало като много успешно;

69.приветства предложението на Комисията, обявено в нейното съобщение „ОПОР днес и утре“, от пролетта на 2023 г. до лятото на 2024 г. да се проведе прогностичен проект с гражданско участие от целия ЕС на тема „Рибарите на бъдещето“ въз основа на интервюта на терен;

70.призовава Комисията да основава всички свои политически и законодателни инициативи (включително актове за изпълнение, които определят ограничения върху рибарството) на най-добрите налични научни, технически и икономически становища (включително емпиричните познания на рибарите), на консултации и участие на риболовния сектор и други заинтересовани страни и на предварителни оценки на социално-икономическото въздействие, при които се използват иновативни инструменти, като например проекта CABFishman, който анализира въздействието на риболовните дейности върху крайбрежните райони;

71.призовава държавите членки да увеличат своите човешки и материални ресурси и да им осигурят подходящи научни кампании и проекти, така че те да придобият достатъчно знания за целевите видове, обхванати от политиките за опазване;

72.призовава ЕФМДРА да предостави ефективна подкрепа за по-селективни и имащи по-малко въздействие риболовни техники на риболовните флоти на ЕС и по-специално да подкрепи рибарите, които са най-силно засегнати от ограниченията, основани на научни оценки на въздействието върху използването на конкретни риболовни техники; насърчава Комисията да популяризира научната концепция за „pêchécologie“ („екология на рибарството“), която се стреми да съчетае мерките за опазване с устойчивото използване на живите морски ресурси;

73.счита, че на консултативните съвети следва да се даде възможност да дават свои предложения за искания на Комисията за становище от Международния съвет за изследване на морето (ICES) и Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), за да се насърчи по-тясното сътрудничество между научната общност и заинтересованите страни;

74.призовава Комисията систематично да информира Европейския парламент относно тези искания, по-специално относно начина, по който те постигат целите на ОПОР;

75.подчертава необходимостта да се гарантира, че рибарството и аквакултурите получават справедливо място в сравнение с други сектори в разработването на политики и в пространственото планиране; припомня необходимостта от установяване на по-добър баланс между различните икономически дейности, свързани със синята икономика, за да се намалят и избегнат конфликтите и да се насърчат полезните взаимодействия, по-специално с инфраструктурите за енергия от възобновяеми източници в морето Съгласно специалния доклад на Сметната палата относно енергията от възобновяеми източници в морето в ЕС от 5 юли 2023 г.: „потенциалните отрицателни последици от развитието на енергията от възобновяеми източници в морето върху сектора на рибарството трябва да бъдат по-добре установени и взети предвид“ (https://www.eca.europa.eu/ECAPublications/SR-2023-22/SR-2023-22_EN.pdf, стр. 40)., чрез Директивата относно морското пространствено планиране Директива 2014/89/ЕС от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 135).; подчертава, че за да се постигне това, е необходимо широко и приобщаващо участие на заинтересованите страни;

76.припомня, че изискванията за опазване на околната среда трябва да бъдат включени в ОПОР с цел насърчаване на устойчивото развитие в съответствие с ДФЕС;

77.подчертава, че е невъзможно рибарството да се управлява като изолирана политика, и призовава Комисията да прилага ОПОР във взаимодействие с всички публични политики на ЕС, които имат въздействие върху хидросферата, и като отчита всички предизвикателства, свързани с морските зони на Европа;

78.подчертава, че по-специално ОПОР трябва да бъде в съответствие със законодателството на ЕС в областта на околната среда, по-специално с целта за постигане на добро екологично състояние, както е посочено в Рамковата директива за морска стратегия Директива 2008/56/ЕО от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда („Рамкова директива за морска стратегия“) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19). и да се прилага при равностойно зачитане на трите стълба на устойчивостта;

79.подчертава необходимостта другите политики и стратегии на ЕС да бъдат взети предвид в достатъчна степен и да бъдат съгласувани с ОПОР;

80.отбелязва необходимостта от цялостен подход, който да гарантира подходяща подкрепа за сектора на рибарството и аквакултурите при прилагането на мерки, насочени към подобряване на условията за морската среда;

81.припомня, че член 13 от ДФЕС предвижда, че при формулирането и прилагането на политиката на ЕС в областта на рибарството ЕС и неговите държави членки следва да се съобразяват изцяло с изискванията за хуманно отношение към животните, като същевременно спазват законовите или административните разпоредби и обичаите в държавите членки;

82.призовава Комисията да увеличи допълнително научнообоснованите знания относно хуманното отношение към водните животни и да вземе предвид тези изследвания при бъдещото развитие на политиката в областта на рибарството и аквакултурите; подчертава, че всяко бъдещо развитие на политиката следва също така да отчита практическата осъществимост при управлението на рибарството и аквакултурите и потенциалното икономическо и оперативно въздействие върху операторите и дейностите, а също така следва да отчита необходимостта от гарантиране на еднакви условия на конкуренция в международен план;

83.счита, че предлагането на пазара на изцяло растителни продукти, за които се използва търговското наименование „риба“ или вид риба, може да доведе до объркване у потребителите в момента на покупката; заявява, че търговското наименование „риба“ или вид риба следва да бъде запазено на вътрешния пазар за продуктите с животински произход от риболов или аквакултури;

84.призовава Комисията да преразгледа, актуализира и даде нормативно съдържание на понятието „район, силно зависим от рибарството“, така че това признание да предостави диференцирано третиране, насочено към запазване на риболовната дейност в тези райони чрез преференциално разпределение на риболовни квоти; изразява подкрепа за виждането, че елементите, определящи актуализираното понятие „район, силно зависим от рибарството“, следва да включват производството на качествен животински белтъчини, приноса към продоволствената сигурност или получаването на висока добавена стойност към улова и други морски продукти, както и социалното значение на дейността;

85.отбелязва, че е възможно някои аспекти на ОПОР да не обслужват адекватно сектора на дребномащабния риболов и че неговата жизненоважна социално-икономическа роля в много крайбрежни общности и стратегическата му роля за наличието на хранителни доставки трябва да бъдат гарантирани;

86.счита, че ОПОР следва да отчита в достатъчна степен разнообразното естество, специфичните характеристики и проблемите на дребномащабния риболов и сектора на черупчестите организми;

87.привлича вниманието към необходимостта от по-активно ангажиране и участие на работещите в областта на дребномащабния риболов в управлението, определянето и прилагането на политиките в областта на рибарството, както и в консултативните съвети;

88.счита, че преразглеждането на ОПОР следва да включва общо, широко и подходящо определение на дребномащабния, непромишления и крайбрежния риболов; подчертава, че това определение следва да бъде прагматично, измеримо и ясно; подчертава също така, че това определение следва да произтича от подходяща оценка, която да отчита специфичните характеристики и критерии на сегмента на дребномащабния риболов, вместо да се съсредоточава единствено върху дължината на кораба, така че да се стигне до определение за дребномащабен риболов, което да отразява по-добре реалността на сегмента;

89.призовава Комисията, заедно с консултативните съвети, да предложи хармонизирано определение, което да бъде включено в прегледа на основния регламент за ОПОР, за да може то да обхване цялото законодателство на ЕС в областта на рибарството, когато това е целесъобразно; счита, че горепосочените промени не следва да оказват въздействие върху прилагането на ЕФМДРА по време на настоящия бюджетен период;

90.подчертава необходимостта от изменение на Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, известен още като „Регламента за Средиземно море“, който определя правила относно техническите характеристики на риболовните уреди и тяхното използване и който за съжаление е остарял и поради това представлява пречка за изпълнението на основните цели на общата политика в областта на рибарството, по-специално целите, свързани с дребномащабния риболов;

91.подчертава, че съгласно член 17 при разпределянето на възможностите за риболов, които са на разположение на техните флотове, държавите членки следва да използват прозрачни и обективни критерии, включително от екологично, социално и икономическо естество; подчертава, че е отговорност на държавите членки да определят критериите, които използват при разпределянето на възможностите за риболов;

92.приветства факта, че настоящите методи на разпределение, основани до голяма степен на исторически права, позволяват определено равнище на икономическа стабилност в сектора на рибарството, което може да бъде условие, позволяващо на операторите да въвеждат иновации и да възприемат по-устойчиви техники;

93.подчертава, че една лесно достъпна система от възможности за риболов заедно с прозрачни критерии за разпределянето ѝ и прозрачност на практическото ѝ прилагане позволяват по-добър контрол, еднакви условия на конкуренция, равни възможности за всички заинтересовани страни и по-голяма предвидимост, стабилност и правна сигурност за рибарите;

94.изразява съжаление относно липсата на прозрачност по отношение на разпределението на възможностите за риболов в някои държави членки и призовава критериите да бъдат оповестени публично в съответствие с приложимото законодателство за защита на данните;

95.счита, че методите за разпределяне следва да бъдат разработени и прилагани с участието на рибарските общности, регионалните органи и други заинтересовани страни, като се гарантира, че всички сегменти на флота, организациите на производителите (ОП), и организации на работниците са справедливо представени, въз основа на най-добрите налични научни становища, и че те следва да включват предпазни мерки, като например срокове на предизвестие, за да се даде възможност на рибарите да се адаптират, в случай че държавите членки решат да променят своя метод на разпределяне;

96.настоятелно призовава Съвета при разпределянето на възможностите за риболов да вземе предвид особеностите и потребностите на всеки сегмент от флота, включително дребномащабния риболов;

97.припомня ролята на член 17 от ОПОР като инструмент за предоставяне на стимули за риболов със слабо въздействие и дребномащабен риболов, както и това, че от държавите членки зависи да се възползват от възможностите, предлагани от него, като например стимулите за използване на по-селективни риболовни уреди или риболовни техники с намалено потребление на енергия или по-слабо въздействие върху местообитанията;

98.отбелязва инициативата на Комисията да започне обсъждане между държавите членки и заинтересованите страни с оглед изготвянето на наръчник за разпределяне на възможностите за риболов, за да се повиши прозрачността, да се насърчат устойчивите риболовни практики в целия ЕС и да се подкрепи дребномащабният и крайбрежният риболов;

99.подчертава ролята на ОП за насърчаване на устойчивостта, за допринасяне за наличието на хранителни доставки и за засилване на растежа и заетостта в секторите на рибарството и аквакултурите, наред с другото чрез:–управлението и изпълнението на колективни действия;–свързване на производителите, първите купувачи и потребителите във веригата на доставки,–насърчаване на рентабилни и устойчиви рибни продукти сред потребителите чрез участие в схеми за сертифициране;–насърчаване на спазването на нормативната уредба в областта на рибарството, подкрепа за проследимостта и повишаване на прозрачността и качеството на данните в декларациите за улова с цел борба с ННН риболов;–разпределението и управлението на риболовните квоти в някои държави членки;

100.отбелязва освен това, че в много държави членки относително малко дребномащабни рибари принадлежат към ОП и още по-малко от тях имат собствени специализирани ОП, което ограничава способността им да използват този канал за достъп до квоти за риболов; насърчава Комисията и държавите членки да улесняват и насърчават създаването на ОП за и от дребномащабните рибари;

101.подчертава, че сдруженията на рибарите, като например гилдиите, преследващи основните цели на ОП в рамките на общата организация на пазарите Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 1)., следва да могат да получават финансова помощ на равни начала с признатите понастоящем ОП; във връзка с това настоява, че засегнатите държави членки, Комисията и гилдиите следва съгласувано да разгледат съответните варианти и решения;

102.посочва, че стандартите на ОПОР са сред най-високите в света и имат важен принос за екологичната, икономическата и социалната устойчивост и че макар все още да има много възможности за подобрение, постигнатият през последните десетилетия напредък показва какво може да се направи в тази посока, като се допринася, от една страна, за устойчивостта на рибните запаси и местообитанията, а от друга страна – за увеличаването на доходите на рибарите и корабособствениците; подчертава, че поощряването на високите стандарти по отношение на екологичната, икономическата и социалната устойчивост в сектора на рибарството, наред с други фактори, е от ключово значение за привличането на ново поколение рибари и за осигуряването на дългосрочна икономическа стабилност в този сектор;

103.отбелязва, че защитата на околната среда е обект на нарастващо безпокойство за европейците, особено за по-младите поколения; подчертава значението на устойчивото управление на рибарството за привличане на млади рибари; във връзка с това призовава за насърчаване на риболова със слабо въздействие;

104.освен това призовава Комисията да гарантира, че част от финансовите вноски в рамките на споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство се разпределят, когато е възможно, също така за по-доброто интегриране на младите хора и жените в секторите на рибарството и аквакултурите, за възстановяването на морската среда и за повишаването на знанията за състоянието на климата и морската среда;

105.подчертава необходимостта от привличане на млади хора не само към морските риболовни дейности, но и към управлението на риболовните предприятия и аквакултурите, така че да се гарантира приемствеността между поколенията в целия сектор на храни от водни организми;

106.подчертава, че приемствеността между поколенията е важна за справяне с демографските предизвикателства, пред които са изправени по-специално крайбрежните и околните селски райони, и ще допринесе за опазването на тяхното културно наследство;

107.приветства факта, че ЕФМДРА за периода 2021 – 2027 г. предоставя помощ и подкрепа на млади рибари, извършващи първото си закупуване на кораб или риболовно предприятие; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да насърчават приемствеността между поколенията, като подкрепят хората, които желаят да започнат кариера в сектора на рибарството, и премахнат пречките, като например справянето с високите разходи за започване на стопанска дейност, нестабилността на доходите, неравенството между половете и липсата на стабилност в кариерата;

108.призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да предвиди нови мерки, както и сектора да предприеме мерки, които ще стимулират приобщаването на младите хора и жените на всички равнища в сектора и ще поощрят по-добре приемствеността между поколенията, по-специално като направят всички работни места във веригата за създаване на стойност в областта на рибарството и аквакултурите по-привлекателни, по-безопасни и по-добре платени;

109.подчертава значението на осигуряването на подходяща информация и обучение, особено за младите хора, за да се гарантира обмен на знания, по-специално във връзка с приноса на рибарството към въпросите, свързани с устойчивостта; счита, че това е важно, за да се гарантира личното им положение, допринасяйки за подобряване на доходите им, а оттам и сближаването на местните общности, особено в най-изолираните крайбрежни региони, където има по-малко възможности за работа;

110.подчертава, че приемствеността между поколенията трябва да отчита целите на Европейския зелен пакт и необходимостта да се гарантира цифровия преход и в устойчивата синя икономика; счита обаче, че приемствеността между поколенията не трябва да води до сблъсък между поколенията и следва да включва рибари от всички възрасти, като се гарантира баланс в екологичния и цифровия преход, за да се гарантира, че не се губи наследството на опита; освен това призовава за засилена мобилност и възможности за заетост в целия ЕС, без затруднения или ограничения по отношение на признаването на уменията и обучението на рибарите;

111.признава важната роля на жените в логистичната и административната подкрепа за риболовните кораби, както и в продажбата и преработката на рибата; подчертава обаче, че тази роля често се пренебрегва или е едва видима, по-специално като рибари или капитани на кораби, както и ролята им в областта на науката;

112.поради това призовава Комисията да започне инициативи за признаване на работата на жените в областта на рибарството и за повишаване на видимостта на тяхната роля, както чрез насърчаване на включването им в различните области на рибарството, така и чрез подкрепа за по-добро представителство на жените във всички представителни организации и субекти, както и чрез осигуряване на равно заплащане между половете;

113.припомня, че стратегията за равенство между половете за периода 2020 – 2025 г. изисква съответните фондове на ЕС да подкрепят действията за насърчаване на равновесието между професионалния и личния живот на жените и участието им на пазара на труда, като например ЕФМДРА, да насърчават инвестициите в заведения за полагане на грижи, да подкрепят предприемачеството сред жените и да се борят срещу половата сегрегация;

114.призовава Комисията и държавите членки да се стремят да гарантират, че всяка програма и действия, насочени към привличане на млади хора в сектора на рибарството, осъществявани в рамките на ОПОР, трябва да допринасят за постигането на равенство между половете;

115.призовава Комисията да инвестира повече усилия в насърчаването на ОПОР като модел на политика за управление на океаните, като използва позицията на ЕС в РОУР, споразуменията за свободна търговия и споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство, и в по-общ план на международни форуми; подчертава, че това ще бъде от съществено значение, за да се гарантира справедлива конкуренция за операторите на ЕС и да се защитят интересите на секторите на рибарството и аквакултурите на ЕС на световно равнище;

116.призовава Комисията да наблюдава разпределението на финансовите вноски на ЕС, като гарантира, че те се разпределят за секторите на рибарството и аквакултурите;

117.призовава за засилване на ролята на РОУР и призовава Комисията да предложи обща рамка за мандатите за преговори за участие в тези организации; освен това призовава Комисията да гарантира участието на Парламента на най-ранните етапи от изготвянето на мерки и препоръки за приемане в рамките на РОУР по начин, който да не подкопава преговорната позиция на ЕС;

118.счита, че не следва да има океанска зона и съответен риболовен ресурс, които да не са обхванати от съответната РОУР; призовава Комисията да насърчава на международни форуми създаването на нови РОУР, когато е необходимо, както и адаптирането на вече съществуващите, с цел подобряване на опазването на рибните запаси и устойчивото управление на рибните ресурси и с цел защита на устойчивите дейности на флотовете, които извършват дейност в тези зони;

119.отбелязва, че споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство с държави извън ЕС носи взаимни ползи както за ЕС, така и за партньорските държави; подчертава, че наскоро сключените споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство съдържат клаузи за правата на човека и включват потребностите на местното население;

120.счита, че е наложително Комисията да зачита изцяло всички аспекти на международното право, когато взема участие във външното измерение на ОПОР;

121.призовава Комисията да гарантира, че целите на ОПОР са напълно интегрирани в позицията на ЕС във всички международни форуми в областта на околната среда, като например Конвенцията за биологичното разнообразие или Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), на които се обсъждат въпроси, свързани с морските биологични ресурси;

122.счита, че вносните хранителни продукти от водни организми трябва да подлежат на строги процедури за мониторинг и сертифициране, за да се гарантира, че произхождат от устойчиво рибарство, както и на високи здравни, екологични и социални стандарти, също толкова строги, колкото и тези, които се прилагат за продуктите от ЕС; счита, че това следва да се изисква чрез специални клаузи в новите търговски споразумения, договорени от ЕС;

123.посочва, че системата за проследимост за внасяни в Съюза пресни, замразени и преработени продукти от водни организми, включително за филе от риба тон, внасяно в рамките на режима на автономни тарифни квоти, е от съществено значение, за да се отговори на очакванията на потребителите, като се предоставя информация с оглед на подобряването на продоволствената сигурност и осигуряването на възможност за контрол на вноса от трети държави, успоредно с мерките за борба срещу ННН риболов; призовава за по-хармонизиран подход в ЕС по отношение на прилагането на законодателството на ЕС, свързано с ННН риболов;

124.припомня, че Съюзът е най-големият и най-привлекателният пазар за внос на морски храни и продукти от аквакултури; призовава за използването на тази позиция на търговска сила в защита на интересите на потребителите в ЕС чрез насърчаването на високи стандарти, както и на секторите на ЕС, за предотвратяване на неизпълнението на споразуменията или задълженията от страна на партньорите му и за насърчаване на еднакви условия на конкуренция в международен план, по-специално по отношение на социалните, икономическите и свързаните с околната среда стандарти;

125.приветства факта, че споразумението за търговия и сътрудничество, сключено между Европейския съюз и Обединеното кралство, съдържа пряка връзка между търговските разпоредби и разпоредбите в областта на рибарството; призовава Комисията и Съвета да осигурят обвързването на преговорите относно рибарството с Обединеното кралство, както и с други крайбрежни държави в североизточната част на Атлантическия океан и с въпроси от областта на търговията и достъпа до единния пазар на ЕС;

126.подчертава значението на политиката на ЕС за нулева толерантност по отношение на ННН риболова, като се има предвид, че такава толерантност все още се среща на международно равнище, включително примери, вариращи от липса на прозрачност относно незаконните риболовни дейности до съвременно робство, както в случая с някои китайски кораби, и изразява съжаление, че на редица пазари на ЕС продължават да се продават неразрешени морски продукти;

127.посочва, че Комисията и държавите членки трябва да удвоят усилията си в борбата срещу ННН риболов и да гарантират, че консумацията на морски храни в ЕС не допринася за ННН риболов;

128.призовава Комисията да засили мандата на Европейската агенция за контрол на рибарството в борбата с ННН риболов;

129.призовава споразуменията за свободна търговия с трети държави да съдържат раздел за борба срещу ННН риболов;

130.счита, че някои аспекти на ОПОР не отговарят в достатъчна степен на специфичните потребности на най-отдалечените региони; призовава Комисията и съответните държави членки да разгледат това положение въз основа на член 349 от ДФЕС и чрез регионализиран подход, както е заложено в ОПОР, и при необходимост да направят необходимите корекции;

131.посочва специфичните характеристики на секторите на рибарството и аквакултурите в най-отдалечените региони; призовава Комисията да предложи програма от специфични мерки за отдалечените региони и за островите (POSEI) за рибарството и аквакултурите, подобна на тази за селското стопанство;

132.подчертава, че подкрепата на равнището на ЕС и на национално равнище за обновяването на флотовете за непромишлен риболов е от жизненоважно значение за тези региони; призовава Комисията по-специално да адаптира своите насоки за анализ на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов (COM(2014)0545) към характеристиките на най-отдалечените региони;

133.подчертава значението на провеждането на солидни проучвания за оценка на морските биологични ресурси във всички води на Съюза, и по-специално в най-отдалечените региони;

134.настоятелно заявява, че е необходимо да се подкрепят селективните методи за риболов, като например закотвени устройства за привличане на рибата, използвани от флотовете за непромишлен риболов в най-отдалечените региони, при условие че тези устройства допринасят за устойчивия и селективния риболов;

135.подчертава необходимостта от осигуряване на необходимите ресурси за подобряване на научните познания за изключителните икономически зони на най-отдалечените региони;

136.подчертава, че смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него са ключови предизвикателства, които не са разгледани в достатъчна степен в настоящата ОПОР;

137.подчертава, че усилията, които риболовната промишленост полага, за да подобри устойчивостта на запасите и да се ангажира с поддържането им в добро състояние, след като такова бъде постигнато, ще се обезсмислят, ако не се вземат мерки, свързани с изменението на климата;

138.категорично подчертава необходимостта от научни изследвания, насочени в по-голяма степен към взаимодействието между екологичните промени, дължащи се на изменението на климата, и рибните запаси, за да се избегне хвърлянето на вината за изчерпването на запасите само върху риболовната промишленост;

139.подчертава, че рибарите и останалата част от веригата на морски хранителни продукти не са причина за изменението на климата, а по-скоро негови жертви;

140.счита, че секторът на аквакултурите е в състояние да осигури последователен принос към екосистемните услуги за обществото, като аквакултурите в езера и отглеждането на водорасли и черупчести организми може да допринесе за декарбонизация на икономиката на ЕС и за смекчаване на последиците от изменението на климата; подчертава обаче, че улавянето на въглерод от отглеждането на водорасли и черупчести организми е ограничено в зависимост от метода на производство и употребата след добива на продукта; призовава държавите членки да насърчават ефективни къси вериги на доставки, когато е целесъобразно, с цел да допринесат за борбата с изменението на климата;

141.отбелязва, че някои практики за отглеждане на аквакултури, като мидените ферми или фермите за стриди и поликултурите в езера, могат да бъдат успешен модел за бъдещи системи за кредити за емисии в контекста на законодателството на ЕС в областта на климата; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят този тип екологосъобразен бизнес;

142.призовава държавите членки да продължат да насърчават стимулирането на отглеждането на водорасли и да улесняват използването и разработването на водораслите като храна и фураж; подчертава, че в отглеждането на водорасли има неизползван потенциал за създаване на нови работни места и предоставяне на екосистемни услуги и по-екологосъобразни храни и фуражи;

143.призовава Европейската комисия при преразглеждането на общата политика в областта на рибарството да вземе предвид факта, че характеристиките на океаните (температура, плътност, соленост, насищане с кислород и т.н.) са се променили през последните 10 години;

144.подчертава необходимостта от по-устойчиви екосистеми чрез свързани и ефективно управлявани защитени морски зони като основа за устойчиви и печеливши риболовни сектори;

145.подчертава, че в областта на рибарството издръжливостта на изменението на климата се постига чрез диверсифицирани риболовни зони и целеви видове;

146.насърчава Комисията и държавите членки да увеличат човешките и финансовите ресурси за научните изследвания в областта на рибарството, свързани с изменението на климата и декарбонизирането на флота, които анализират въздействието на изменението на климата върху състоянието и средата на риболовните дейности;

147.призовава за иновации в наблюдението на въздействието на изменението на климата върху запасите в рамките на тясно сътрудничество между научната общност и заинтересованите страни с цел да се повиши способността за реагиране и да се разработят подходящи инструменти за управление;

148.призовава Комисията да разработи инструменти и да осигури достатъчно финансиране за секторите, засегнати от изменението на климата;

149.призовава Комисията, с цел насърчаване на кръговата икономика в риболовния сектор, да стартира европейски програми за събиране на отпадъци в морето в периоди, в които няма възможност за излизане на риболов, за онези рибари, които са в състояние да го правят, и по този начин да допълват приходите си;

150.призовава Комисията и държавите членки да разгледат всички разпоредби на ОПОР, които не са приложени, както и да предприемат последващи действия във връзка с тях;

151.подчертава неотложността и необходимостта от подобряване на събирането на данни за улова от любителския риболов; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да включат в европейската рамка за събиране на данни по Регламент (ЕС) 2017/1004 Регламент на (ЕС) 2017/1004 от 17 май 2017 г. за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството и за подкрепа при изготвянето на научни становища във връзка с общата политика в областта на рибарството, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета (OB L 157, 20.6.2017 г., стр. 1). всички видове, подлежащи на ОДУ и квоти, в допълнение към включените в многогодишните планове за управление и подлежащите на задължение за разтоварване;

152.подчертава необходимостта от наличие на данни за оценка на въздействието на любителския риболов в ЕС върху морската екосистема и морските биологични ресурси във водите на ЕС, включително данни за прилова, по-конкретно видове, защитени съгласно правото на ЕС или международното право, данни за въздействието на любителския риболов върху морските местообитания, включително уязвимите морски региони, както и данни за въздействието на рибарството върху хранителните мрежи;

153.подчертава, че любителският риболов би могъл да окаже значително въздействие върху рибните запаси; приветства постигнатия напредък в преразглеждането на регламента за контрол в областта на рибарството и призовава държавите членки да гарантират, че любителският риболов се практикува по начин, съвместим с целите на ОПР;

154.припомня значението на аквакултурата, за да се гарантира дългосрочна продоволствена сигурност и да се допринесе за посрещането на растящото световно търсене на храна от водни организми, както и нейният принос за създаване на растеж и заетост за гражданите на ЕС, за по-добро опазване на екосистемите и биологичното разнообразие и участие в по-кръгово управление на ресурсите;

155.подчертава, че отглежданата морска храна като източник на хранителни белтъчини има по-нисък въглероден отпечатък и изисква минимално използване на природни ресурси в сравнение с други видове сухоземно животновъдство, и играе важна роля, като спомага за изграждането на устойчива продоволствена система;

156.отчита ролята на стратегическите насоки и многогодишните национални стратегически планове за развитието на устойчива и издръжлива аквакултура;

157.изразява съжаление, че от 2014 г. насам европейският сектор на аквакултурите е в застой и е отбелязан ограничен напредък по отношение на намаляването на административната тежест и интегрирането на аквакултурите в морското, крайбрежното и вътрешното пространствено планиране;

158.подчертава, че европейската аквакултура далеч не е достигнала пълния си капацитет и че степента на зависимост на ЕС от внос е много висока, тъй като около 75% от всички морски храни, консумирани в ЕС, се внасят от трети държави;

159.призовава Комисията и държавите членки да насърчават растежа на аквакултурите със слабо въздействие върху околната среда, които включват не само мекотели и водорасли, но и сладководно и морско отглеждане на перкови риби, вместо да насърчават растежа на нискотрофичните аквакултури; подчертава по-специално значението на производството на перкови риби за снабдяване на пазара на ЕС, предвид мащаба на внесения тонаж (94% през 2021 г.);

160.припомня, че големите държави производителки извън ЕС продължават да стимулират силно своя сектор за отглеждане на перкови риби, като ЕС е основен пазар за техния износ;

161.призовава Комисията и държавите членки активно да подкрепят прилагането на преработените стратегически насоки и многогодишните национални планове, както и да насърчават дългосрочната устойчивост с акцент не само върху екологичната устойчивост, но и върху икономическата и социалната устойчивост на аквакултурата на ЕС;

162.изразява съжаление, че настоящата търговска политика на ЕС не обезпечава равнопоставеност между производителите в ЕС и производителите извън него, която ще позволи на сектора на аквакултурата да постигне устойчиви икономически резултати и в резултат от това да допринесе за социалното и икономическото развитие на регионите на ЕС;

163.припомня важното значение на аквакултурите за гарантиране на продоволствената сигурност в дългосрочен план и за допринасяне на задоволяването на нарастващото световно търсене на храни от водни животни, както и техния принос за създаването на растеж и работни места за гражданите на ЕС, за по-добро опазване на екосистемите и биологичното разнообразие и като част от по-кръгово управление на ресурсите; изразява съжаление, че от 2014 г. насам европейският сектор на аквакултурите е в застой и е отбелязан ограничен напредък по отношение на намаляването на административната тежест и включването на аквакултурите в морското, крайбрежното и вътрешното пространствено планиране; подчертава, че европейският сектор на аквакултурите далеч не е достигнал своя пълен капацитет и че 75% от морските продукти, които се консумират в ЕС, се отглеждат в съоръжения извън ЕС; призовава Комисията да подкрепя активно прилагането на преразгледаните стратегически насоки и националните планове и да насърчава тяхната екологична, икономическа и социална устойчивост в дългосрочен план;

164.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.