1.приветства усилията, положени от сектора на рибарството в ЕС, и постигнатия напредък във връзка с повишената устойчивост на рибарството и приноса за опазването и устойчивото използване на морските екосистеми; счита, че въпреки положените усилия и постигнатия напредък, океаните са засегнати от няколко други фактора, като например прекомерния улов, изменението на климата, увеличената киселинност на водите, инвазивните чужди видове и различните източници на замърсяване, по-специално вследствие на наземни дейности и транспорт, които до известна степен са извън контрола на рибарите и представляват значителна заплаха за техния поминък, както и за морските екосистеми;

2.подчертава присъщата стойност на океаните и на всички видове, които зависят от тях; подчертава, че здравите морски екосистеми са от съществено значение за живота на Земята и играят ключова роля за благосъстоянието на планетата; признава необходимостта от подобряване на опазването на океаните на световно равнище и на равнището на ЕС;

3.счита, както всички заинтересовани страни, участващи в политиките в областта на рибарството и околната среда, че доброто състояние на морските екосистеми е важно за нашето здраве, общество и икономика и е от съществено значение за цялата планета, и по-специално за населението, което разчита на тях;

4.припомня изключителното значение на океаните, като основен стълб на климатичните и хранителните системи, тъй като океаните заемат 71% от площта на Земята, произвеждат половината от нашия кислород и усвояват една трета от емисиите на CO2; подчертава необходимостта от разработване на политически и финансови подходи за опазване и устойчиво използване на океаните; призовава за опазване в световен мащаб на препитанието на хората, зависещо от океаните, както и на биологичното разнообразие на океаните; подчертава решаващата роля на океаните, по-специално за улавянето на въглерод, развитието на възобновяеми източници на енергия, създаването на работни места и намаляването на бедността, както и за транспорта на стоки и за интернет комуникациите; предупреждава за взаимозависимостта между рибарството и продоволствената сигурност, тъй като за 3,3 милиарда души осигуряването на поне 20% от общото количество консумирани животински протеини зависи от храни, добивани от морето;

5.отбелязва, че вече поколения наред крайбрежните общности си осигуряват храна от европейските морета; счита, че секторите на рибарството и аквакултурите и крайбрежните общности допринасят за устойчивата продоволствена сигурност в обхвата на „синята“ икономика; счита, че устойчивото използване и управление на морските ресурси следва да се разглеждат като фактори, които допринасят за морските екосистеми, без да ги накърняват;

6.счита, че в плана за действие на Комисията липсва съгласуван подход с други приоритети и стратегии на Съюза, например за гарантиране на продоволствената сигурност и стратегическата автономност на ЕС; подчертава, че освен това планът за действие следва да се управлява чрез интегриран, последователен и екосистемен подход, който да насърчава полезните взаимодействия между всички морски дейности с цел избягване на конфликти и стимулиране на сътрудничеството, по-специално във връзка с морската енергийна инфраструктура, както и че планът за действие следва да гарантира еднакви условия на конкуренция с тези на държавите извън ЕС; счита, че в плана за действие не са взети предвид в достатъчна степен някои съображения, като например нарастващите цени, засилването на социалното измерение на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и укрепването на икономическия растеж и заетостта;

7.изразява съжаление за това, че предложеният план за действие идва в момент, когато риболовният сектор е обременен от последиците от руското нашествие в Украйна, повишаването на цените на петрола, непредсказуемостта на цените на петрола и излизането на Обединеното кралство от ЕС;

8.подчертава общата загриженост за това, че със заинтересованите страни не се провеждат реални консултации за гарантиране на подкрепа за плана за действие; изразява обща загриженост във връзка с факта, че съображенията за пропорционалност не се вземат надлежно предвид в предложенията на Комисията;

9.припомня, че планът за действие следва да бъде съгласуван с целите на ОПОР, за да се гарантира, че дейностите по риболов и аквакултури са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват в съответствие с екосистемен подход; припомня, че планът за действие следва също така да съответства на целите за осигуряване на ползи за икономиката, социалната сфера и заетостта, както и да допринася за обезпечаване на доставките на храни и да използва по най-добрия начин наличните възможности за риболов с цел намаляване на зависимостта от пазари извън ЕС; приветства целите, които позволяват прилагането на съгласуван подход между ОПОР и други политики, и по-специално законодателство в областта на околната среда;

10.подкрепя необходимостта от укрепване и подобряване на проектите за научни изследвания и иновации, които следва да се осъществяват така, че да бъдат в съответствие с други политики, пилотни проекти и научни проекти на ЕС, свързани с иновации и научни изследвания, например такива, които целят намаляване и замяна на използването на (микро-)пластмасите;

11.изразява съжаление относно липсата на съгласуваност в заглавието на плана за действие, както и относно липсата на цялостен набор от предложения в плана за действие, тъй като планът е насочен главно към промени в риболовните практики, засягащи отделни видове и местообитания, без да се обръща внимание на потенциала за съгласуване на риболовните техники и практики с опазването или възстановяването на екосистемите; припомня специфичното значение на осигуряването на баланс между изискванията за потребителите и ползите за природата, за да се гарантира предвидимост и правна яснота, и подчертава необходимостта рибарите да бъдат част от решението, а не да бъдат сочени като причина за възникването на проблема;

12.приветства факта, че в плана за действие се разглежда и възможността за въвеждане на допълнителни мерки за повишаване на селективността, включително иновации за подобряване на селективността на риболовните уреди и устройства, както и мерки за намаляване на улова на млади екземпляри и прилова на уязвими видове; припомня, че случайният улов на уязвими морски видове трябва да бъде намален и когато е възможно – премахнат, така че да не застрашава природозащитния статус на тези видове, както се изисква от Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки;

13.приветства призивите на Комисията за намаляване на прилова на уязвими видове; подчертава по-специално спешната необходимост от предприемане на действия за намаляване на прилова на обикновени делфини и морски свине чрез установяване на краткосрочно затваряне на някои риболовни зони, съчетано с акустични устройства за отблъскване и подобрени системи за наблюдение в съответствие с научните становища; припомня, че по линия на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) са налични финансови компенсации и стимули за смекчаване на социално-икономическото въздействие на тези мерки;

14.подчертава необходимостта от разработване и оказване на подкрепа за инициативи за възстановяване на морските екосистеми, което може да се постигне единствено ако създателите на политики се ангажират активно и си сътрудничат с хората, чието препитание зависи от съответните морски зони; за тази цел изисква финансова подкрепа за провеждане на научни изследвания и събиране на данни за морските екосистеми, както и за осигуряване на финансови обезщетения и стимули, например чрез Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА), който следва да се използва за предоставяне на ефективна подкрепа за риболовните флотове на ЕС, преминаващи към по-селективни риболовни техники, по-специално за подпомагане на рибарите, които са най-силно засегнати от ограниченията, както и за смекчаване на социално-икономическото въздействие на ограничителните мерки;

15.подчертава например, че научните изследвания показват, че увеличаването на размера на окото на мрежата и минималните размери за разтоварване би позволило най-младата риба да остане във водата и следователно би увеличило шансовете за възпроизводство на рибните популации, което ще доведе до по-високи добиви за рибарите и по-големи разтоварвания на сушата за единица усилие;

16.отново посочва целите за защита на поне 30% и за строга защита на поне 10% от моретата на ЕС до 2030 г.; отбелязва, че ЕС е постигнал напредък при определянето на нови морски защитени зони, както като част от мрежата на ЕС „Натура 2000“, така и чрез допълнителни национални обозначения;

17.подчертава, че МЗЗ са много разнообразни във връзка с техния размер, срещаните в тях животински видове и характерните за тях местообитания и екосистеми, които трябва да бъдат защитавани, както и че те са създадени с различни природозащитни цели и не следва да се разглеждат като еднотипни зони, които осигуряват ползите на добре управлявани МЗЗ за морските екосистеми; поради това счита, че планът за действие на Комисията предвижда твърде опростен и общ подход, като по този начин се създава впечатлението, че всички МЗЗ могат да се експлоатират и управляват по един и същ начин, което се вижда например от предложенията за някои риболовни съоръжения и за постепенно отменяне на риболова с подвижни дънни съоръжения във всички МЗЗ до 2030 г.; призовава за балансиран подход към определянето и прилагането на МЗЗ, като се вземат предвид целите за опазване на отделните зони, но също така и дейностите, които традиционно се осъществяват в тези зони, както и динамичната и променяща се околна среда в резултат на изменението на климата, като същевременно се гарантира ефективно участие на рибарите при определянето и управлението на зоните;

18.отбелязва, че съществува категоричен научен консенсус, че МЗЗ могат да бъдат от полза за рибарството поради разпространението на ефектите и положителното им въздействие върху попълването на рибните запаси, например чрез опазването на местата за размножаване, на младите екземпляри и големите риби майки с висок репродуктивен капацитет, както е показано в различни МЗЗ в ЕС; подчертава, че когато бъдат успешни, ЗМЗ предлагат съществени социално-икономически ползи, особено за крайбрежните общности и сектора на рибарството и туризма, и че ЗМЗ могат да изпълняват ключови екологични функции за размножаването на рибните популации, например чрез осигуряване на места за хвърляне на хайвера и размножаване, и да подобряват тяхната устойчивост;

19.призовава Комисията и държавите членки да обърнат внимание на факта, че в плана за действие следва да се разгледат и други ефективни инструменти за опазване на околната среда, като например други ефективни природоохранителни мерки на районен принцип, за да се допринесе за постигането на целите и да се осигури максимален ефект от мерките, които вече са приложени в една динамична и променяща се среда в резултат на изменението на климата, както и да се спомогне за запазване на пропорционалността между всички мерки;

20.призовава Комисията и държавите членки да прилагат необходимите защитни или ограничителни мерки за постигане на специфичните за отделните защитени зони цели за опазване и възстановяване на околната среда, включително и необходимите технически мерки за постигане на целите, както и да осигурят достатъчно финансиране, като се започне от най-застрашените зони и зоните по „Натура 2000“, целящи защита на морските местообитания; припомня правните задължения на държавите членки и подчертава, че Комисията е завела дела срещу някои държави членки за предполагаемо неизпълнение на техните задължения по Директивата за местообитанията Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).;

21.счита, че МЗЗ и други защитени зони са инструменти, а не цели сами по себе си; признава, че техният успех се дължи на факта, че те се приемат и се приветстват от рибарите, крайбрежните общности и други заинтересовани страни; призовава Комисията и държавите членки да стартират и да финансират научноизследователски програми и призовава за включване на сектора на рибарството, в това число и неговия непромишлен компонент, както и на други съответни заинтересовани страни при проектирането, управлението, изпълнението, мониторинга и надзора на МЗЗ;

22.счита, че целта за участието на научната общност, сектора на рибарството и всички съответни заинтересовани страни не може да се преследва само от ЕС, по-специално за предотвратяването на лоши практики, прилагани от чуждестранни флотове; призовава за полагане на допълнителни усилия за преустановяване на някои международни дейности, които са вредни за опазването на океаните, включително дейности на флотове от държави извън ЕС, като например китайския флот, както и за разглеждане на въпроса за създаване на глобална мрежа на МЗЗ;

23.изразява дълбоката си загриженост относно въздействието на добива на нефт и газ върху морската среда, както и върху рибарството и аквакултурите; отново призовава за забрана на всички вредни за околната среда добивни промишлени дейности, като минното дело и добива на изкопаеми горива, в защитените морски зони;

24.подчертава, че много кораби от Съюза извършват дейност с подвижни дънни риболовни съоръжения и че много крайбрежни региони са социално и икономически зависими от дейностите, при които се използват подвижни и фиксирани дънни риболовни съоръжения, като например дейностите по отглеждане на черупкови организми; подчертава, че ограниченията или затварянето на риболовни зони за подвижни дънни риболовни съоръжения не е просто въпрос на преместване на дейността на риболовните кораби към други риболовни зони; подчертава, че, наред с другото, трябва да се вземат предвид възможните налични ресурси, които могат да бъдат уловени с тези съоръжения, практическият опит на рибарите, както и присъствието и преразпределението на риболовните кораби в съседни зони, с цел да се избегне припокриване на дейностите, което би могло да доведе до конфликт за ползването на пространството, до повишен натиск в други риболовни зони и до влошаване на условията на труд за рибарите;

25.припомня, че стъпките към регионализация, направени по време на последната реформа на ОПОР, бяха опит за отдалечаване от универсалния подход, при който решенията бяха прекалено централизирани в рамките на ЕС; приветства предложените в плана за действие мерки за подобряване на регионалното сътрудничество; счита обаче, че в плана за действие се предвиждат някои мерки в обратната посока, по-специално във връзка с предложенията за дънните тралове;

26.счита, че в плана за действие и извън него има редица инициативи, отнасящи се до едни и същи риболовни техники, което създава смесица от инициативи и поставя под въпрос съгласуваността и предвидимостта на дейностите, които ще бъдат предприети на равнището на ЕС и които оказват сериозно въздействие върху доверието на рибарите и риболовните общности в процесите на формиране на политиката и вземане на решения в ЕС;

27.счита, че всеки план за прилагане на разпоредби или ограничения за използването на конкретно риболовно съоръжение трябва да се изготвя в съответствие с други политики и да се вземат предвид интересите на всички заинтересовани страни, както и всички съответни аспекти на продоволствената сигурност, както и социално-икономическите, екологичните, техническите и научните аспекти; отново заявява, че действията, предприети чрез консенсус и подкрепени от тези съображения, ще имат по-голям успех и ще окажат положително въздействие върху тяхното изпълнение;

28.счита, че последиците от всеки план за действие или законодателно предложение трябва да се основават на научни и социално-икономически анализи и оценки; отбелязва безперспективността във връзка с последиците от някои аспекти на плана за действие, например призивите на Комисията към държавите членки за забрана на риболова с подвижни дънни съоръжения в морските защитени зони, които са защитени обекти по „Натура 2000“ съгласно Директивата за местообитанията, която защитава морското дъно и морските видове до края на март 2024 г., а от друга страна, паралелно с това и със същия краен срок, изисква от държавите членки да предоставят информация за начина, по който възнамеряват да гарантират премахването на риболова с подвижни дънни съоръжения във всички МЗЗ до 2030 г., без да се изчакват, например, научните и социално-икономическите заключения от предишни предложения; приветства факта, че Комисията е признала, че прилагането на общ подход, забраняващ риболова с подвижни дънни риболовни съоръжения, не е целесъобразно за постигането на целите на плана за действие;

29.счита, че мерките, свързани с използването на дънни тралове, следва да се оценяват в съответствие с всички възможни насоки, като например тези на Международния съвет за изследване на морето или тези на Научния, технически и икономически комитет по рибарство, както и с най-добрите налични научни данни; счита, че при тези мерки следва да се взема предвид фактът, че дънните тралове са едно от най-често срещаните и най-регулирани риболовни съоръжения в Европа и че те следва да се регулират приоритетно в рамките на Регламента за техническите мерки (Регламент (ЕС) 2019/1241 Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки, за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и на регламенти (ЕС) № 1380/2013, (ЕС) 2016/1139, (ЕС) 2018/973, (ЕС) 2019/472 и (ЕС) 2019/1022 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 894/97, (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2549/2000, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 812/2004 и (ЕО) № 2187/2005 на Съвета (ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 105).), чиято цел, както показва заглавието му, е „опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми“;

30.отбелязва, че научните органи, като например Международния съвет за изследване на морето, и много рецензирани научни изследвания са показали и признали, че подвижните дънни риболовни съоръжения оказват въздействие върху екосистемите; подчертава обаче, че ефектът от използването на тралове е променлив и в зависимост от няколко фактора, като например вида риболов, те се разглеждат от науката като устойчиви и съвместими с постигането на целите за опазване на морското дъно или с експлоатирането на запасите над равнищата на максимален устойчив улов;

31.подчертава, че намерението на Комисията да наложи мерки чрез своя план за действие, вместо да остави съзаконодателите да вземат решение по този въпрос, може да бъде в противоречие с доброто управление и диалога между заинтересованите страни и различните административни нива и рискува да подкопае междуинституционалния баланс и ролята на отделните институции в процеса на вземане на решения;

32.подчертава сложността и разнообразието на управлението на запасите от змиорки, което не може да се ограничава до един-единствен подход, насочен към морето; отново заявява, че според оценката на Комисията от 2020 г. Регламентът за змиорките съответства на преследваните цели; въпреки това счита, че са необходими по-добро прилагане на Регламента за змиорките и допълнителни засилени действия от страна на държавите членки, за да се гарантира всеобхватен подход при прилагането на регламента; припомня на Комисията и на държавите членки да използват пълноценно Регламента за змиорките, като основна политика за управлението и възстановяването на запасите от змиорки, като се гарантира цялостен и последователен подход, който да отразява морските и сладководните етапи от жизнения цикъл на змиорките и да разглежда въздействието на риболова и на други дейности извън него чрез пълно прилагане на мерките във всички съответни области;

33.счита, че мерките, предприети извън контекста на Регламента за змиорките, могат да подкопаят съгласуваността на приетата политика; поради това изразява дълбока загриженост във връзка с нецялостния подход, възприет в Регламент (ЕС) 2023/194 на Съвета Регламент (ЕС) 2023/194 на Съвета от 30 януари 2023 г. за определяне за 2023 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси, приложими във водите на Съюза, и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза, и за определяне за 2023 г. и 2024 г. на съответните възможности за риболов на определени дълбоководни рибни запаси (ОВ L 28, 31.1.2023 г., стр. 1)., който ограничава улова на змиорки, като се въвежда шестмесечен период на забрана, без да се провеждат подходящи консултации със заинтересованите страни и без да се взема предвид пълният пакет от мерки в други области на политиката или предвиждането на подходящо обезщетение, включително и мерки, отчитащи социално-икономическите последици; поради това счита, че преди разглеждането на допълнителни ограничителни мерки следва да се извърши предварителен анализ за възстановяването на вида, както и за евентуалната им роля в борбата срещу инвазивните видове, както е обявено в плана за действие;

34.отново призовава за създаването на специална експертна група по въпросите на змиорките, която да гарантира пълно и балансирано представителство на всички съответни заинтересовани страни; настоятелно призовава държавите членки да актуализират редовно своите планове за управление на запасите от змиорки и да се придържат към задълженията си за докладване съгласно Регламента за змиорките;

35.отбелязва многобройните декларации и ясните изявления на представителите на държавите членки, в които се изразява ясна загриженост относно плана за действие и свързаната с него несигурност; отбелязва, че държавите членки поставиха под въпрос твърде опростения подход, възприет от Комисията по отношение на ограниченията за дънното тралиране в МЗЗ;

36.счита, че противопоставянето на развитието на риболовната промишленост и опазването на морското биологично разнообразие е безсмислено; счита, че и двете цели могат да бъдат постигнати по балансиран начин, както заявиха представителите на държавите членки след представянето на плана за действие;

37.приветства създаването на специална група за диалог, съставена от представители на Генерална дирекция „Околна среда“ и на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ на Комисията, както и на държавите членки и на заинтересованите страни; счита, че ролята на групата за диалог следва да бъде да улеснява предоставянето на информация и провеждането на евентуални дискусии между рибарските и екологичните общности, както и да осигурява за държавите членки платформа за прозрачност и диалог за прилагането на техните пътни карти;

38.отново потвърждава ангажимента си за упражняване на прерогативите и правомощията на Парламента по отношение на всякакви инициативи, като например законодателни предложения и делегирани актове или актове за изпълнение, включително и такива, които са или не са свързани с плана за действие;

39.отбелязва, че макар планът за действие да не е правно обвързващ, неговото изпълнение ще доведе до значителни социално-икономически разходи за държавите членки и техните флотове, тъй като той съдържа около 90 мерки под формата на разпоредби, насоки, анализи, пътни карти, проучвания, доклади и инициативи; призовава държавите членки и Комисията да проведат своевременно необходимите проучвания при изготвянето на всякакви нови или преразгледани разпоредби или инициативи, както и да вземат предвид и да се ангажират с процесите на морско пространствено планиране, осъществявани от региони и морски басейни, както и от различни държави членки и държави извън ЕС, за да се гарантират социално-икономически ползи;

40.счита, че включените в плана за действие мерки трябва да следват, по възможност, обикновената законодателна процедура, за да се гарантира по-голяма прозрачност, и следва да включват реална оценка на въздействието, с подходящо участие на всички заинтересовани страни;

41.отбелязва със загриженост липсата на яснота относно правните последици от плана за действие, във връзка с изявленията на Комисията, например при нейната презентация пред комисията по рибно стопанство на Парламента и пред различни заинтересовани страни; счита, че това не води до яснота и стабилност за риболовния сектор и оказва вредно въздействие върху много сектори на риболовната промишленост в момент, когато несигурността, породена от кумулативните последици от няколко кризи, оказва сериозно влияние върху духа на хората, работещи в тази промишленост;

42.отбелязва със загриженост, че Комисията все повече използва необвързващи инструменти, като например съобщения, които обикновено се обозначават като „актове с незадължителна юридическа сила“, за представянето на много конкретни мерки на политиката, без да предприема последващи действия чрез законодателни предложения; счита, че всяка несигурност относно предвиденото правно значение на представяните съобщения и тяхното реално правно действие може да засегне правната сигурност и предвидимост за сектора, както и да повдигне правни въпроси във връзка с институционалния баланс, налагането на ограничения и упражняването на правомощията на ЕС; поради това счита, че съобщенията на Комисията не следва да се използват за предлагане на задължителни мерки;

43.изразява съжаление за това, че комуникацията на Комисията, по-специално от страна на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ и Генерална дирекция „Околна среда“, съдържа противоречиви изявления относно обвързващите последици от плана за действие; призовава ГД „Морско дело и рибарство“ и ГД „Околна среда“ да се запознаят по-отблизо със специфичните характеристики на сектора на рибарството, преди да подготвят или да предлагат съвместни инициативи;

44.подкрепя речта на председателя на Комисията за състоянието на Съюза от 2023 г., в която се декларира, че за всеки нов законодателен акт ще се извършва проверка на конкурентоспособността; изисква планът за действие и всички свързани с риболова законодателни предложения и други инициативи да включват проверка на конкурентоспособността, с оглед на тяхното социално-икономическо въздействие върху различните дейности и техните последици за крайбрежните общности, както и за сектора на любителския риболов и кумулативния ефект върху доставките на храни;

45.изразява съжаление относно факта, че планът за действие не е придружен от социално-икономическо проучване, оценка на въздействието с научен анализ или междинен доклад и че в него не се предлагат никакви допълнителни мерки за финансиране на екологичния и енергийния преход; насочва вниманието на Комисията към факта, че стратегическите документи, като например настоящия план за действие, следва да се представят на различните заинтересовани страни и техните становища следва да се вземат предвид по по-координиран и ясен начин, и следва да включват пълни екологични, социални, икономически и правни оценки за тяхното прилагане; призовава за използването на всички необходими средства, включително стимули и компенсаторни механизми, с цел осигуряване на справедлив и балансиран преход;

46.припомня, че държавите членки трябва да прилагат изцяло член 17 от общата политика в областта на рибарството при разпределянето на възможностите за риболов; призовава държавите членки да разпределят риболовните възможности въз основа на прозрачни и обективни критерии, базирани на социалните и екологичните показатели на риболовните флотове, и да прилагат член 17 като инструмент за стимулиране на отговорни риболовни практики със слабо въздействие;

47.подчертава, че планът за действие следва да допринася също така за стълбовете на устойчивост по ОПОР (екологична, социална и икономическа устойчивост) както и да спомага за увеличаването на производителността, осигуряването на достойни условия на труд в сектора, по-специално за дребномащабния риболов, и обезпечаването на стабилни пазари, да гарантира качествени, устойчиви и безопасни хранителни продукти, без да се застрашава продоволствената сигурност и автономност, като на рибарите се позволява да използват пълноценно разпределените им риболовни квоти, и се допринася за възстановяването и опазването на околната среда с цел смекчаване на изменението на климата и адаптиране към последиците от него;

48.приветства призива на Комисията за събиране на данни относно въздействието на любителския риболов, но подчертава, че трябва да се взема предвид и икономическото и социалното въздействие на устойчивите дейности за любителски риболов; счита, че любителският риболов може да предложи отлични възможности за насърчаване на подхода за „гражданска наука“;

49.счита, че Договорът на ООН за откритото море е значимо постижение на международно равнище във връзка с опазването на океаните; изразява съжаление обаче за това, че в плана за действие не се набляга достатъчно върху необходимостта от включване на реципрочността в международните споразумения; следователно счита, че е много важно ЕС да работи с други партньори на международно равнище за прилагането на правила с цели и задачи, подобни на тези, предвидени в ОПОР, и по-специално в член 28, параграф 2, буква г) от него, както и в Европейския зелен пакт и в ЦУР;

50.подчертава значението на работата на ЕС с развиващите се държави, по-специално с държавите от Африка, Карибите и Тихия океан, за подготовка за бъдещото развитие на възобновяемата морска енергия чрез споделяне на експертния опит на ЕС в областта на морското планиране и промишленото развитие; призовава ЕС да активизира изграждането на капацитет и финансирането за развиващите се държави с цел подобряване на управлението на океаните и крайбрежието, разработване на стратегии за океанска икономика, преодоляване на пропуските в управлението и справяне с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и незаконната търговия с морски ресурси; подчертава значението на намирането на решения, които да съответстват на местните нужди от енергия с нулеви емисии, които да гарантират защитата на морските екосистеми и които да запазват традиционните дейности, като например риболова; подчертава важността на включването на крайбрежните общности в изпълнението на тези действия; освен това подчертава важността на подкрепата за устойчиви риболовни практики в най-отдалечените региони, основани на устойчивото използване на морските ресурси и управлението на рибарството, аквакултурите и туризма, като начин за гарантиране на дългосрочното социално-икономическо развитие на тези региони;

51.призовава ЕС да насърчава прозрачността в риболова и останалите добивни дейности в морето в държавите партньори, тъй като това е от ключово значение за спирането на прекомерния улов, на загубата на биологично разнообразие и на нарушенията на правата на човека; подчертава, че крайбрежните развиващи се държави могат да прилагат стандартите, посочени в Инициативата за прозрачност в областта на рибарството и в Инициативата за прозрачност на добивната промишленост, с цел подобряване на прозрачността;

52.изисква всички ограничения, независимо дали те се основават на плана за действие или не, да се отразяват автоматично при продуктите, внасяни от държави извън ЕС, особено като се има предвид фактът, че ЕС внася 70% от рибата, която консумира; подчертава, че е много важно да се гарантира съгласуваност между вътрешните и външните политики, както и еднакви условия на конкуренция между операторите от ЕС и извън него;

53.отбелязва, че уловът с подвижни дънни риболовни съоръжения представлява 25% от общия европейски улов; счита, че новите правила за управление, и по-специално ограниченията или рестрикциите за използването на риболовни техники на равнището на ЕС, не следва да застрашават продоволствената сигурност, нито да водят до увеличаване на вноса на рибни продукти, още повече ако тези продукти са уловени с риболовни съоръжения с ограничена употреба в ЕС;

54.подкрепя продължаващите усилия на сектора на рибарството за подобряване на селективността на риболовните техники и намаляване на неговото въздействие върху околната среда; подчертава положителните примери за възстановяване на запасите от някои видове в защитените зони, като същевременно се поддържат риболовните дейности; подкрепя по-нататъшните усилия за насърчаване на споразуменията за съвместно управление, при които местни организации поемат отговорността за устойчивото управление и за насочването на повече инвестиции към научни изследвания, иновации и разработване на нови риболовни съоръжения и техники; подчертава ролята на рибарите като „пазители на морето“ и техния ангажимент за възстановяване на рибните запаси и за осигуряване на принос за възстановяването на морските екосистеми;

55.отбелязва, че според Комисията през последните десетилетия благодарение на ОПОР е постигнат осезаем напредък към по-устойчиво рибарство на местно равнище; подчертава обаче, че това възстановяване е свързано с високи разходи за повечето рибарски общности;

56.подчертава, че е важно всички съответни заинтересовани страни — от рибарите до представителите на гражданското общество, да се включат в процеса на вземане на решения и изпълнението на дейности, които допринасят за опазване и възстановяване на морските екосистеми и които могат да подкрепят устойчивото и издръжливо на сътресения рибарство;

57.подчертава, че следва да се обърне особено внимание на равенството между половете и овластяването на жените, с оглед на решаващата роля на жените и младите хора, особено в рамките на устойчивата икономика, основана на океаните и морските защитени зони;

58.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.