–като взе предвид решението на норвежкия парламент от 9 януари 2024 г. относно добив на полезни изкопаеми в норвежкия континентален шелф — откриване на зони и стратегия за управление на ресурсите,
–като взе предвид извършената на 27 октомври 2022 г. стратегическа оценка на въздействието върху околната среда на дълбоководния добив на минерали в норвежкия континентален шелф,
–като взе предвид доклада на норвежкото правителство от 20 юни 2023 г. относно дейности по добив на минерали в норвежкия континентален шелф — откриване на зони и стратегия за управление на ресурсите,
–като взе предвид изявлението на Норвежката агенция за околната среда от 27 януари 2023 г. относно изслушването и оценката на въздействието на дейности по добив на минерали в норвежкия континентален шелф,
–като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),
–като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. — Привеждане на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380), резолюцията на Парламента от 9 юни 2021 г. по този въпрос ОВ C 67, 8.2.2022 г., стр. 25.) и заключенията на Съвета от 23 октомври 2020 г. по този въпрос,
–като взе предвид съобщението на Комисията от 17 май 2021 г., озаглавено „Нов подход за устойчива синя икономика в ЕС — Трансформиране на синята икономика на ЕС за устойчиво бъдеще“ (COM(2021)0240),
–като взе предвид своята резолюция от 3 май 2022 г., озаглавена „Устойчива синя икономика в ЕС: ролята на секторите на рибарството и аквакултурите“ OВ C 465, 6.12.2022 г., стр. 2.,
–като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2021 г. относно Арктика: възможности, проблеми и предизвикателства за сигурността ОВ C 132, 24.3.2022 г., стр. 113.,
–като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2018 г. относно международното управление на океаните: дневен ред за бъдещето на нашите океани в контекста на Целите за устойчиво развитие за 2030 г. ОВ C 458, 19.12.2018 г., стр. 9.,
–като взе предвид своята резолюция от 6 октомври 2022 г. относно мобилизиране на усилията за океаните: укрепване на управлението и биологичното разнообразие на океаните ОВ С 132, 14.4.2023 г., стр. 106.,
–като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 24 юни 2022 г., озаглавено „Курс към устойчива синя планета — съвместно съобщение относно програмата на ЕС за международно управление на океаните“ (JOIN(2022)0028),
–като взе предвид съвместното съобщение от Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 ноември 2016 г., озаглавено „Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните“ (JOIN(2016)0049),
–като взе предвид вербална нота на Комисията № 21/13 от октомври 2023 г., изпратена до Министерството на външните работи на Кралство Норвегия,
–като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие, влязла в сила на 29 декември 1993 г., Глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин—Монреал и Решение 15/24 на 15-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие за опазването и устойчивото използване на морското и крайбрежното биологично разнообразие,
–като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), и по-специално член 145 от нея относно опазването на морската среда,
–като взе предвид Споразумението в рамките на UNCLOS относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните извън националните юрисдикции (Споразумение за БРИНЮ),
–като взе предвид мандата на Международния орган за морското дъно, създаден съгласно UNCLOS, и Споразумението от 1994 г. във връзка с прилагането на част XI от UNCLOS,
–като взе предвид Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (Конвенцията OSPAR), която обхваща арктическите води,
–като взе предвид Договора от Свалбард от 1920 г., подписан на 9 февруари 1920 г. в Париж,
–като взе предвид Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст ОВ С 104, 24.4.1992 г., стр. 7., подписана в Еспо на 25 февруари 1991 г. (Конвенцията от Еспо), и Протокола за стратегическа екологична оценка към нея ОВ L 308, 19.11.2008 г., стр. 35. (Протокола за СЕО),
–като взе предвид Групата на високо равнище за устойчива икономика на океаните, чийто учредител е Норвегия,
–като взе предвид Резолюция 122 на Международния съюз за опазване на природата (IUCN), озаглавена „Защита на океанските екосистеми и биологичното разнообразие чрез мораториум върху дълбоководния добив на полезни изкопаеми“,
–като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Ню Йорк на 25 септември 2015 г., и по-специално цел за устойчиво развитие № 14 от Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, която насърчава опазването и устойчивата експлоатация на океаните, моретата и морските ресурси“,
–като взе предвид доклада за глобална оценка на Междуправителствената научно‑политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги от май 2019 г. относно биологичното разнообразие и екосистемните услуги,
–като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. и което влезе в сила на 4 ноември 2016 г., включително последващите решения на Конференцията на страните,
–като взе предвид специалния доклад от 24 септември 2019 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно океаните и криосферата при променящия се климат,
–като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А.като има предвид, че на 9 януари 2024 г. норвежкият парламент одобри решение за проучване на площ от 281 200 квадратни километра в Арктика за потенциален добив на полезни изкопаеми от морското дъно; като има предвид, че процесът е отворен и че по-нататъшните решения относно плановете или разрешителните за добив на полезни изкопаеми зависят от по-нататъшните демократични решения на норвежкото правителство в съответствие със Закона за минералите от морското дъно на Норвегия; като има предвид, че съгласно решението първите планове за добив трябва да бъдат одобрени от Стортинг (Народното събрание);
Б.като има предвид, че според Норвежката агенция за околната среда оценката на въздействието върху околната среда съдържа значителни пропуски в знанията за природата, технологиите и потенциалните въздействия върху околната среда и че следователно тя не предоставя достатъчна основа за добив на полезни изкопаеми;
В.като има предвид, че Норвегия и ЕС се радват на дълбоки и дългогодишни отношения като съседи и партньори, споделят общи политически цели и основни ценности и са част от единния пазар чрез Европейското икономическо пространство;
Г.като има предвид, че голяма част от района, предложен за проучване, се намира на норвежкия разширен континентален шелф, а голяма част от зоната над разширения континентален шелф се счита за открито море или води за международен риболов; като има предвид, че този континентален шелф е предмет на разпоредбите на Договора от Свалбард от 1920 г.; като има предвид, че районът попада в зоната за защита на риболова около Свалбард, което дава на държавите — страни по конвенцията, сред които 22 държави — членки на ЕС, и 23 други държави, равни възможности за извършването на риболовни дейности;
Д.като има предвид, че през октомври 2023 г. ЕС изпрати до Норвегия вербална нота, в която изрази своята загриженост от значителните отрицателни последици, които обявеният дълбоководен добив ще има върху рибните запаси, риболова и достъпа до риболовни зони, включително върху континенталния шелф на Свалбардския архипелаг;
Е.като има предвид, че Норвегия е страна по Конвенцията от Еспо и Протокола за СЕО, което означава, че тя има правното задължение да избягва значителни трансгранични въздействия; като има предвид, че Норвегия има също така правното задължение да защитава морската среда съгласно Конвенцията OSPAR;
Ж.като има предвид, че за екосистемите на Арктика се установено, че имат централно значение за околната среда, биологичното разнообразие, рибните запаси и регулирането на климата; като има предвид, че тези особено уязвими екосистеми вече са подложени на натиск в резултат на изменението на климата, което води до по-киселинни и по-топли океани и вероятно ще засегне миграционните модели на важни рибни запаси; като има предвид, че добивът на минерали от арктическото морско дъно рискува да доведе до изпускането на метан, съхраняван в субледниковите екосистеми и арктическите вечно замръзнали почви; като има предвид, че арктическите екосистеми са силно податливи на замърсяване и други въздействия от човека; като има предвид, че необходимите процеси на възстановяване или почистване са много трудни за провеждане поради суровите природни условия и дългите разстояния до пристанищата;
З.като има предвид, че морските дълбини са най-старият и най-малко познатият за човечеството биом на планетата; като има предвид, че се счита, че дълбоките морета имат най-голямото биологично разнообразие на Земята, предоставят критични екологични услуги, включително дългосрочно улавяне на въглерод, и са уязвими на смущения в резултат на човешки дейности; като има предвид, че океаните поглъщат около 90 % от излишната топлина и 25 % от емисиите на CO2 в световен мащаб; като има предвид, че бяха изразени сериозни опасения относно въздействието на дълбоководния добив върху загубата на биологично разнообразие и върху функционирането на екосистемата и че последиците от това ще траят поколения напред; като има предвид, че океаните следва да бъдат признати на международно равнище като световно общо благо и да бъдат защитени с оглед на тяхната уникалност и взаимосвързаност, както и на основните екосистемни услуги, които предоставят; като има предвид, че оцеляването и благосъстоянието на настоящите и бъдещите поколения зависят от океанските екосистеми;
И.като има предвид, че през юни 2023 г. беше сключено Споразумението за БРИНЮ; като има предвид, че ЕС и Норвегия бяха сред първите страни, подписали договора; като има предвид, че Споразумението за БРИНЮ беше приоритет за ЕС, който води преговорите на световно равнище чрез Коалицията за високи амбиции за БРИНЮ — коалиция, създадена на срещата на високо равнище „Един океан“ в Брест през февруари 2022 г. и към която Норвегия също се присъедини; като има предвид, че съгласно Споразумението за БРИНЮ се изисква извършването на оценки на въздействието на икономическите дейности върху биологичното разнообразие в открито море;
Й.като има предвид, че текущото състояние на научните познания не позволява точна оценка на въздействието на добива на полезни изкопаеми от морското дъно върху околната среда и че все още са необходими международни научноизследователски усилия, за да се постигне научен консенсус по този въпрос; като има предвид, че Комисията подчерта необходимостта от дългосрочни научни изследвания, за да се направи реална оценка на въздействието на дълбоководния добив; като има предвид, че преждевременните проучвания и дълбоководен добив биха могли да причинят трайни и необратими щети на екосистемите; като има предвид, че са необходими повече научни изследвания, за да се разбере напълно потенциалното въздействие на дълбоководния добив върху морската среда и биологичното разнообразие;
К.като има предвид, че отварянето на този район за дълбоководен добив би могло да навреди на рибните запаси и риболова и да окаже въздействие върху достъпа на кораби на държавите — членки на ЕС, до риболовните зони в района; като има предвид, че международните риболовни интереси, включително рибарството в ЕС, не бяха взети предвид в оценката на въздействието за настоящото решение; като има предвид, че през ноември 2021 г. европейските консултативни съвети за далечно плаване, пелагични видове и северозападни води призоваха за мораториум върху дълбоководния добив, следвайки подобни препоръки през 2020 г. и 2019 г.; като има предвид, че норвежкото сдружение на рибарите също е силно критично настроено към решението;
Л.като има предвид, че в международен план все по-голям брой държави, в т.ч. седем държави — членки на ЕС (Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Португалия, Испания и Швеция), са изразили подкрепа за мораториум, предпазна пауза или пълна забрана на дълбоководния добив; като има предвид, че през септември 2021 г. Световният конгрес на Международния съюз по опазване на природата (IUCN) прие с огромно мнозинство предложението за налагане на мораториум върху дълбоководния добив, включително от Международния орган за морското дъно, с подкрепата на Австрия, Германия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция, наред с други;
М.като има предвид, че 37 финансови институции, представляващи 3,3 трилиона евро в комбинирани активи, изразиха пред държавите — членки на Международния орган за морското дъно опасения във връзка с дълбоководния добив на полезни изкопаеми; като има предвид, че международни дружества като Volvo, BMW, Google, Samsung, Phillips, Northvolt и Volkswagen изразиха подкрепата си за мораториум върху дълбоководния добив на полезни изкопаеми от морското дъно и се ангажираха да не набавят или да не финансират полезни изкопаеми от морското дъно; като има предвид, че Equinor, най-голямата компания на Норвегия, подчерта необходимостта от придобиване на повече знания относно дълбоководния добив край бреговете на Норвегия и стигна до заключението, че той все още не е жизнеспособен поради риска за околната среда; като има предвид, че Финансовата инициатива на Програмата на ООН за околната среда предупреди финансовата общност, че няма обозрим начин финансирането на дълбоководния добив на полезни изкопаеми от морското дъно в настоящата му форма да бъде в съответствие с принципите за финансиране на устойчивата синя икономика;
Н.като има предвид, че голяма част от търсенето на суровини може и следва да бъде задоволено чрез използването на мерки за рециклиране и кръгова икономика, разработване на заместващи материали и политики за намаляване на търсенето;