ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:ГЛАВА ІОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1Предмет1.С настоящия регламент се определят правила, които да допринасят за:a)▌ дългосрочното и устойчиво възстановяване на биологичното разнообразие и устойчивостта на екосистемите в сухоземните и морските пространства на държавите членки чрез възстановяване на увредените екосистеми;б)постигане на основните цели на Съюза за смекчаване на изменението на климата, адаптиране към него и неутралност по отношение на деградацията на земите;в) повишаване на продоволствената сигурност;г)изпълнение на международните задължения на Съюза.2.С настоящия регламент се установява рамка, чрез която държавите членки въвеждат ▌ ефективни мерки за възстановяване на районен принцип с цел до 2030 г. съвместно да обхванат, като цел на Съюза, във всички площи и екосистеми, попадащи в обхвата на настоящия регламент, най-малко 20% от ▌сухоземните и най-малко 20% от морските пространства, а до 2050 г. – всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване.

Член 2Географски обхватНастоящият регламент се прилага за екосистемите, посочени в членове 4 – 12:a)на територията на държавите членки;б) в крайбрежните води на държавите членки, както са определени в член 2, точка 7 от Директива 2000/60/ЕО, тяхното морско дъно или тяхната геоложка основа;в)във водите, на морското дъно или геоложката основа откъм страната на откритото море спрямо контролната линия, по която се измерва протежението на териториалните води на държава членка, до най-крайната зона, в която държава членка има или упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г. OВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 3.Настоящият регламент се прилага само за екосистемите на европейската територия на държавите членки, за които се прилагат Договорите.

Член 3ОпределенияЗа целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:1)„екосистема“ означава динамичен комплекс от растителни, животински, гъбни и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица, и включва типове местообитания, местообитания на видове и популации на видове;2)„местообитание на вид“ означава местообитание на вид съгласно определението в член 1, буква е) от Директива 92/43/ЕИО;3)„възстановяване“ означава процесът на активно или пасивно подпомагане на възстановяването на дадена екосистема, за да се подобрят нейната структура и функции с цел опазване или повишаване на биологичното разнообразие и устойчивостта на екосистемата чрез подобряване на площта на типа местообитание до постигане на добро състояние ▌, постигане на благоприятна референтна площ и подобряване на местообитание на вид до постигане на достатъчно количество и качество в съответствие с член 4, параграфи 1, 2 и 3 и член 5, параграфи 1, 2 и 3, и реализиране на целите и изпълнение на задълженията съгласно членове 8 – 12, включително постигане на задоволителни нива за показателите, посочени в членове 8 – 12;4)„добро състояние“ означава по отношение на площта на типа местообитание – състояние, при което основните характеристики на типа местообитание, по-специално неговата структура и функции и характерни видове или характерен видов състав имат високо ниво на екологична цялост, стабилност и устойчивост, необходими за гарантиране на поддържането му в дългосрочен план, като по този начин допринасят за постигането или поддържането на благоприятен природозащитен статус на местообитанието, когато съответният тип местообитание е включен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО, а в морските екосистеми – допринасят за постигането или поддържането на добро състояние на околната среда;5)„добро състояние на околната среда“ означава добро състояние на околната среда съгласно определението в член 3, точка 5 от Директива 2008/56/ЕО;6)„благоприятен природозащитен статус на местообитание“ означава благоприятен природозащитен статус по смисъла на член 1, буква д) от Директива 92/43/ЕИО;7)„благоприятен природозащитен статус на видовете“ означава благоприятен природозащитен статус по смисъла на член 1, буква и) от Директива 92/43/ЕИО;8)„благоприятна референтна площ“ означава общата площ на тип местообитание в даден биогеографски регион или морски регион на национално равнище, която се счита за минимално необходима, за да се гарантира дългосрочната жизнеспособност на типа местообитание и неговите характерни видове или характерен видов състав, както и всички значителни екологични промени в нейния естествен ареал, и която се състои от настоящата площ на типа местообитание и, ако тази площ не е достатъчна за дългосрочната жизнеспособност на типа местообитание и неговите характерни видове или характерен видов състав, от площта, необходима за повторното установяване на типа местообитание; когато съответният тип местообитание е включен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО, това повторно установяване допринася за постигането на благоприятен природозащитен статус на местообитание, а в морските екосистеми това повторно установяване допринася за постигането или поддържането на добро състояние на околната среда;9)„достатъчно качество на местообитание“ означава качеството на местообитание на вид, което дава възможност да бъдат изпълнени екологичните изисквания на даден вид на всеки етап от биологичния му цикъл, така че той да се запази в дългосрочен план като жизнеспособен компонент на местообитанието си в своя естествен ареал, като допринася за постигането или поддържането на благоприятен природозащитен статус на видовете, изброени в приложение II, IV или V към Директива 92/43/ЕИО, и спомага за опазването на популациите на видовете диви птици, обхванати от Директива 2009/147/ЕО, и, в допълнение, в морските екосистеми, като допринася за постигането или поддържането на добро състояние на околната среда;10)„достатъчно количество на местообитание“ означава количеството на местообитание на вид, което дава възможност да бъдат изпълнени екологичните изисквания на даден вид на всеки етап от биологичния му цикъл, така че той да се запази в дългосрочен план като жизнеспособен компонент на местообитанието си в своя естествен ареал, като допринася за постигането или поддържането на благоприятен природозащитен статус на видовете, изброени в приложение II, IV или V към Директива 92/43/ЕИО, и спомага за опазването на популациите на видовете диви птици, обхванати от Директива 2009/147/ЕО и, в допълнение, в морските екосистеми, като допринася за постигането или поддържането на добро състояние на околната среда;11) „много често срещан и широкоразпространен тип местообитание“ означава тип местообитание, който се среща в няколко биогеографски региона в Съюза с обхват над 10 000 km²;12)„опрашител“ означава диво насекомо, пренасящо цветен прашец от прашника на дадено растение до близалцето на дадено растение, което дава възможност за оплождането и производството на семена;13)„намаляване на популациите на опрашителите“ означава намаляване на изобилието или многообразието, или и двете, на опрашителите;14) „местен дървесен вид“ означава дървесен вид, който се среща в рамките на своя естествен ареал, предишен или настоящ, и район на разпространение, т.е. в рамките на ареала, който заема естествено или който би могъл да заема без пряко или непряко въвеждане или грижа от страна на човека;15)„местна административна единица“ или „LAU“ означава административно подразделение на ниско ниво на държава членка, под нивото на провинция, регион или държава, създадено в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на СъветаРегламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1).;16) „градски центрове“ и „клъстери от градски тип“ означава териториални единици, класифицирани в градовете и по-малките градове и предградията съгласно основаната на координатната мрежа типология, установена в съответствие с член 4б, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1059/2003;17)„градове“ означава местни административни единици (LAU), в които най-малко 50% от населението живее в един или повече градски центрове, измерени чрез степента на урбанизация, установена в съответствие с член 4б, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 1059/2003;18)„по-малки градове и предградия“ означава местни административни единици (LAU), в които по-малко от 50% от населението живее в градски център, но най-малко 50% от него живее в клъстер от градски тип, измерени чрез степента на урбанизация, установена в съответствие с член 4б, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 1059/2003;19) „периферни градски райони“ означава райони в съседство с градски центрове или клъстери от градски тип, включващи най-малко всички райони в рамките на 1 километър, измерено от външните граници на тези градски центрове или клъстери от градски тип, и разположени в същия град или същия по-малък град и предградие като тези градски центрове или клъстери от градски тип;20)„градско зелено пространство“ означава общата площ, заемана от дървета, храсти, храсталаци, постоянна тревна растителност, лишеи и мъхове, езера и водни течения, които се срещат в градовете или по-малките градове и предградията, изчислена въз основа на данните, предоставени от услугата за мониторинг на земната повърхност в рамките на компонента „Коперник“ на космическата програма на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696, и ако са налични за съответната държава членка – други подходящи допълнителни данни, предоставени от тази държава членка;21)„покритие на дървесните корони в градските зони“ означава общата площ на дървесната покривка в градовете и по-малките градове и предградията, изчислена въз основа на данните за плътността на дървесната покривка, предоставени услугата за мониторинг на земната повърхност в рамките на компонента „Коперник“ на космическата програма на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696, и ако са налични за съответната държава членка – други подходящи допълнителни данни, предоставени от тази държава членка;22) „свободно течаща река“ означава река или участък от река, чиято надлъжна, напречна и вертикална свързаност не е възпрепятствана от изкуствени структури, образуващи преграда, и чиито естествени функции са до голяма степен незасегнати;23) „възстановяване на оводняването в торфище“ означава процес на превръщане на пресушената торфена почва във влажна торфена почва;24)„зона за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници“ означава зона за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници съгласно определението в член 2, точка 9а от Директива (ЕС) 2018/2001.

ГЛАВА IIЦЕЛИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Член 4Възстановяване на сухоземни, крайбрежни и сладководни екосистеми1.Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване, които са необходими за възстановяване до добро състояние на площите с типовете местообитания, изброени в приложение I, които не са в добро състояние. Тези мерки за възстановяване се прилагат по отношение на:a) до 2030 г. – най-малко 30% от общата площ на всички типове местообитания, изброени в приложение I, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15;б) до 2040 г. – най-малко 60%, и до 2050 г. – най-малко 90% от площта на всяка група типове местообитания, изброени в приложение I, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15.За целите на настоящия параграф до 2030 г. държавите членки, по целесъобразност, дават приоритет на мерките за възстановяване в площите, които се намират в рамките на защитените зони по „Натура 2000“.2.Чрез дерогация от параграф 1, първа алинея, букви а) и б) държавите членки могат, когато това е надлежно обосновано и за целите на посочения параграф, да изключат от съответната група типове местообитания много често срещани и широко разпространени типове местообитания, които обхващат повече от 3% от тяхната европейска територия.Когато дадена държава членка прилага дерогацията, посочена в първа алинея, тя въвежда мерки за възстановяване:а)до 2050 г. – за площ, представляваща най-малко 80% от площта, която не е в добро състояние за всеки от тези типове местообитания;б)до 2030 г. – за най-малко една трета от посочения в буква а) процент; ив)до 2040 г. – за най-малко две трети от посочения в буква а) процент.Дерогацията, посочена в първа алинея, се прилага само ако се гарантира, че процентът, посочен във втора алинея, буква а), не възпрепятства постигането или поддържането на благоприятен природозащитен статус на всеки от тези типове местообитания на национално биогеографско равнище.3. Ако държава членка прилага дерогацията съгласно параграф 2, задължението, посочено в параграф 1, първа алинея, буква а), се прилага за цялата площ на всички останали типове местообитания, изброени в приложение I, която не е в добро състояние, а задължението, посочено в параграф 1, първа алинея, буква б), се прилага за останалите площи от съответните групи типове местообитания, изброени в приложение I, които не са в добро състояние.4.Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване, които са необходими за повторното установяване на типовете местообитания, изброени в приложение I, в площи, в които тези типове местообитания не се срещат, с цел постигане на благоприятната референтна площ за тези типове местообитания. Такива мерки се прилагат до 2030 г. за площи, представляващи най-малко 30% от допълнителната площ, необходима за достигане на общата благоприятна референтна площ за всяка група типове местообитания, изброени в приложение I, количествено определена в националния план за възстановяване, посочен в член 15, до 2040 г. за площи, представляващи най-малко 60% от тази площ, и до 2050 г. – 100% от тази площ.5.Чрез дерогация от параграф 4 от настоящия член, ако дадена държава членка счита, че е невъзможно до 2050 г. да бъдат въведени мерки за възстановяване, които са необходими за достигане на благоприятната референтна площ за конкретен тип местообитание на 100% от площта, въпросната държава членка може да определи по-нисък процент на равнище между 90% и 100% в своя национален план за възстановяване, както е посочено в член 15, и да предостави подходяща обосновка. В този случай държавата членка постепенно въвежда мерки за възстановяване, които са необходими за постигане на този по-нисък процент до 2050 г. До 2030 г. тези мерки за възстановяване обхващат най-малко 30% от допълнителната площ, необходима за постигане на този по-нисък процент до 2050 г., а до 2040 г. те обхващат най-малко 60% от допълнителната площ, необходима за постигане на този по-нисък процент до 2050 г.6. Ако държава членка прилага дерогацията съгласно параграф 5 за конкретни типове местообитания, задължението, посочено в параграф 4, се прилага за останалите типове местообитания, които са част от групите типове местообитания, изброени в приложение I, към които принадлежат тези конкретни типове местообитания.7.Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване на сухоземните, крайбрежните и сладководните местообитания на видовете, изброени в приложения II, IV и V към Директива 92/43/ЕИО, и на сухоземните, крайбрежните и сладководните местообитания на дивите птици, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО, като тези мерки, в допълнение към мерките за възстановяване, посочени в параграфи 1 и 4 от настоящия член, са необходими за подобряване на качеството и количеството на тези местообитания, включително чрез повторното им установяване, както и за подобряване на свързаността, до постигането на достатъчно качество и количество на тези местообитания.8.Определянето на най-подходящите площи за мерки за възстановяване в съответствие с параграфи 1, 4 и 7 от настоящия член се основава на най-добрите налични знания и най-новите научни доказателства за състоянието на типовете местообитания, изброени в приложение I към настоящия регламент, определено според структурата и функциите, необходими за дългосрочното им поддържане, включително характерните за тях видове съгласно член 1, буква д) от Директива 92/43/ЕИО, както и за качеството и количеството на местообитанията на видовете, посочени в параграф 7 от настоящия член, като се използва информацията, докладвана съгласно член 17 от Директива 92/43/ЕИО и член 12 от Директива 2009/147/ЕО, и когато е целесъобразно – като се взема предвид различното състояние в различните региони, както е посочено в член 14, параграф 16, буква в) от настоящия регламент.9. Държавите членки гарантират, че най-късно до 2030 г. състоянието на типовете местообитания е известно за най-малко 90% от площта, разпределена във всички типове местообитания, изброени в приложение I, и че до 2040 г. състоянието на всички площи на типовете местообитания, изброени в приложение I, е известно.10.При мерките за възстановяване, посочени в параграфи 1 и 4, се обръща внимание на необходимостта от подобряване на свързаността между типовете местообитания, изброени в приложение I, и се вземат предвид екологичните изисквания на видовете, посочени в параграф 7, които се срещат в тези типове местообитания.11.Държавите членки въвеждат мерки, чиято цел е да се гарантира, че в площите, които са обект на мерки за възстановяване в съответствие с параграфи 1, 4 и 7, се отчита непрекъснато подобряване на състоянието на типовете местообитания, изброени в приложение I, до достигане на добро състояние, както и непрекъснато подобряване на качеството на местообитанията на видовете, посочени в параграф 7, докато се постигне достатъчно качество на тези местообитания. Без да се засяга Директива 92/43/ЕИО, държавите членки въвеждат мерки, чиято цел е да се гарантира, че няма значително влошаване на площите, в които е достигнато добро състояние и в които е постигнато достатъчно качество на местообитанията на видовете.12.Без да се засяга Директива 92/43/ЕИО, не по-късно от датата на публикуване на техните национални планове за възстановяване в съответствие с член 17, параграф 6 от настоящия регламент, държавите членки полагат усилия да въведат необходимите мерки с цел предотвратяването на значителното влошаване на площите, в които се срещат типовете местообитания, изброени в приложение I към настоящия регламент, които са в добро състояние или които са необходими за постигането на целите за възстановяване, посочени в параграф 17 от настоящия член.13. Във връзка с параграфи 11 и 12 от настоящия член, по отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ държавите членки могат, при липса на алтернативи, да прилагат определените в тези параграфи изисквания за недопускане на влошаване на равнището на всеки биогеографски регион на своята територия за всеки тип местообитание и всяко местообитание на видове, при условие че съответната държава членка уведоми Комисията за намерението си да прилага настоящия параграф до ... [шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] и изпълнява задълженията, посочени в член 15, параграф 3, буква ж), член 20, параграф 1, буква й), член 21, параграф 1 и член 21, параграф 2, буква б).14.По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ задължението, посочено в параграф 11, не се прилага за влошаване на състоянието, причинено от:a)непреодолима сила, включително природни бедствия;б)неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата; ▌в)план или проект от преимуществен обществен интерес, за който не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици, като това се определя за всеки отделен случай; илиг) действие или бездействие от страна на трети държави, за което съответната държава членка не носи отговорност.15. По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ задължението, посочено в параграф 12, не се прилага за влошаване на състоянието, причинено от:a) непреодолима сила, включително природни бедствия;б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата;в) план или проект от преимуществен обществен интерес, за който не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици; илиг) действие или бездействие от страна на трети държави, за което съответната държава членка не носи отговорност.16.В рамките на защитените зони по „Натура 2000“ неизпълнението на задълженията, посочени в параграфи 11 и 12, е обосновано, ако се дължи на:a)непреодолима сила, включително природни бедствия;б)неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата; илив)план или проект, разрешен в съответствие с член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО.17.Държавите членки гарантират, че са налице:a)увеличаване на площта в добро състояние за типовете местообитания, изброени в приложение I, докато най-малко 90% от площта бъде в добро състояние и докато бъде достигната благоприятната референтна площ за всеки тип местообитание във всеки биогеографски регион на съответната държава членка;б)нарастваща тенденция към достатъчното качество и количество на сухоземните, крайбрежните и сладководните местообитания на видовете, изброени в приложения II, IV и V към Директива 92/43/ЕИО, и на видовете, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО.

Член 5Възстановяване на морските екосистеми1.Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване, които са необходими за подобряване до добро състояние на площите с типовете местообитания, изброени в приложение II, които не са в добро състояние. Тези мерки се прилагат по отношение на:a) до 2030 г. – най-малко 30% от общата площ на групи 1 – 6 на типовете местообитания, изброени в приложение II, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15;б) до 2040 г. – най-малко 60%, и до 2050 г. – най-малко 90% от площта на всяка от групите 1 – 6 на типовете местообитания, изброени в приложение II, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15;в) до 2040 г. – най-малко две трети от процента, посочен в буква г) от настоящия параграф, от площта на група 7 на типовете местообитания, изброени в приложение II, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15; както иг) до 2050 г. –процент, определен съгласно член 14, параграф 3, от площта на група 7 на типовете местообитания, изброени в приложение II, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15.Процентът, посочен в първа алинея, буква г) от настоящия член, се определя така, че да не възпрепятства постигането или запазването на добро състояние на околната среда, определено съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО.2.Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване, които са необходими за повторното установяване на типовете местообитания в групи 1 – 6, изброени в приложение II, в места, в които тези типове местообитания не се срещат, с цел постигане на благоприятната референтна площ за тези типове местообитания. Такива мерки се прилагат до 2030 г. за площи, представляващи най-малко 30% от допълнителната площ, необходима за достигане на благоприятната референтна площ за всяка група типове местообитания, количествено определена в националния план за възстановяване, посочен в член 15, до 2040 г. за площи, представляващи най-малко 60% от тази площ, и до 2050 г. – 100% от тази площ.3. Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член, ако дадена държава членка счита, че е невъзможно до 2050 г. да бъдат въведени мерки за възстановяване, които са необходими за достигане на благоприятната референтна площ за конкретен тип местообитание на 100% от площта, въпросната държава членка може да определи по-нисък процент на равнище между 90% и 100% в своя национален план за възстановяване, както е посочено в член 15, и да предостави подходяща обосновка. В този случай държавата членка постепенно въвежда мерки за възстановяване, които са необходими за постигане на този по-нисък процент до 2050 г. До 2030 г. тези мерки за възстановяване обхващат най-малко 30% от допълнителната площ, необходима за постигане на този по-нисък процент до 2050 г., а до 2040 г. те обхващат поне 60% от допълнителната площ, необходима за постигане на този по-нисък процент до 2050 г.4. Ако държава членка прилага дерогацията съгласно параграф 3 за конкретни типове местообитания, задължението, посочено в параграф 2, се прилага за останалата допълнителна площ, необходима за достигане на благоприятната референтна площ за всяка група типове местообитания, изброени в приложение II, към които принадлежат тези конкретни типове местообитания.5.Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване на морските местообитания на видовете, изброени в приложение III към настоящия регламент и в приложения II, IV и V към Директива 92/43/ЕИО, и на морските местообитания на дивите птици, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО, като тези мерки, в допълнение към мерките за възстановяване, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, са необходими за подобряване на качеството и количеството на тези местообитания, включително чрез повторното им установяване, както и за подобряване на свързаността, до постигането на достатъчно качество иколичество на тези местообитания.6.Определянето на най-подходящите места за мерки за възстановяване в съответствие с параграфи 1, 2 и 5 от настоящия член се основава на най-добрите налични знания и най-новите научно-технически достижения за определянето на състоянието на типовете местообитания, изброени в приложение II към настоящия регламент, ▌ както и на качеството и количеството на местообитанията на видовете, посочени в параграф 5 от настоящия член, като се използва информацията, докладвана съгласно член 17 от Директива 92/43/ЕИО, член 12 от Директива 2009/147/ЕО и член 17 от Директива 2008/56/ЕО.7. Държавите членки гарантират, че състоянието е известно за следните площи:а)до 2030 г. – за най-малко 50% от площта, разпределена във всички типове местообитания в групи 1 – 6, изброени в приложение II;б)до 2040 г. – за всички площи на типовите местообитания в групи 1 – 6, изброени в приложение II;в)до 2040 г. – за най-малко 50% от площта, разпределена във всички типове местообитания в група 7, изброени в приложение II;г)до 2050 г. – за всички площи в група 7, изброени в приложение II.8.При мерките за възстановяване, посочени в параграфи 1 и 2, се обръща внимание на необходимостта от подобряване на екологичната съгласуваност и свързаността между типовете местообитания, изброени в приложение II, и се вземат предвид екологичните изисквания на видовете, посочени в параграф 5, които се срещат в тези типове местообитания.9.Държавите членки въвеждат мерки, чиято цел е да се гарантира, че в площите, които са обект на мерки за възстановяване в съответствие с параграфи 1, 2 и 5, се отчита непрекъснато подобряване на състоянието на типовете местообитания, изброени в приложение II, до достигане на добро състояние, както и непрекъснато подобряване на качеството на местообитанията на видовете, посочени в параграф 5, докато се постигне достатъчно качество на тези местообитания. Без да се засяга Директива 92/43/ЕИО, държавите членки въвеждат мерки, чиято цел е да се гарантира, че няма значително влошаване на площите, в които е достигнато добро състояние и в които е постигнато достатъчно качество на местообитанията на видовете.10.Без да се засяга Директива 92/43/ЕИО, не по-късно от датата на публикуване на техните национални планове за възстановяване в съответствие с член 17, параграф 6 от настоящия регламент, държавите членки полагат усилия да въведат необходимите мерки с цел предотвратяване на значителното влошаване на площите, в които се срещат типовете местообитания, изброени в приложение II към настоящия регламент, които са в добро състояние или които са необходими за постигането на целите за възстановяване, посочени в параграф 14 от настоящия регламент.11.По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ задължението, посочено в параграф 9, не се прилага за влошаване на състоянието, причинено от:a)непреодолима сила, включително природни бедствия;б)неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата; ▌в)план или проект от преимуществен обществен интерес, за който не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици, като това се определя за всеки отделен случай; илиг) действие или бездействие от страна на трети държави, за което съответната държава членка не носи отговорност.12. По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ задължението, посочено в параграф 10, не се прилага за влошаване на състоянието, причинено от:a) непреодолима сила, включително природни бедствия;б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата;в) план или проект от преимуществен обществен интерес, за който не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици; илиг) действие или бездействие от страна на трети държави, за което съответната държава членка не носи отговорност.13.В рамките на защитените зони по „Натура 2000“ неизпълнението на задълженията, посочени в параграфи 9 и 10, е обосновано, ако се дължи на:a)непреодолима сила, включително природни бедствия;б)неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата; илив)план или проект, разрешен в съответствие с член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО.14.Държавите членки гарантират, че са налице:a)увеличаване на площта в добро състояние за типовете местообитания от групи 1 – 6 на типовете местообитания, изброени в приложение II, докато най-малко 90% от площта бъде в добро състояние и докато бъде достигната благоприятната референтна площ за всеки тип местообитание във всеки биогеографски регион на съответната държава членка;б) увеличаване на площта в добро състояние за типовете местообитания от група 7 на типовете местообитания, изброени в приложение II, докато най-малко процентът от площта, посочен в параграф 1, първа алинея, буква г), бъде в добро състояние и докато бъде достигната благоприятната референтна площ за всеки тип местообитание във всеки биогеографски регион на съответната държава членка;в)нарастваща тенденция към достатъчно качество и количество на морските местообитания на видовете, изброени в приложение III към настоящия регламент и в приложения II, IV и V към Директива 92/43/ЕИО, както и на видовете, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО.

Член 6Енергия от възобновяеми източници1.За целите на член 4, параграфи 14 и 15 и член 5, параграфи 11 и 12 се счита, че проектирането, изграждането и експлоатацията на централи за производството на енергия от възобновяеми източници, тяхното свързване към мрежата, самата свързана с тях мрежа, както и съоръженията за акумулиране на енергия, са от преимуществен обществен интерес. Държавите членки могат да ги освободят от изискването да не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици съгласно член 4, параграф 14 и 15 и член 5, параграф 11 и 12, при условие че:а)е извършена стратегическа екологична оценка в съответствие с условията, определени в Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на СъветаДиректива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30).; илиб)са били подложени на оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с условията, определени в Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на СъветаДиректива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1)..2.При надлежно обосновани и конкретни обстоятелства държавите членки могат да ограничат прилагането на параграф 1 до определени части от своята територия, както и до определени видове технологии или до проекти с определени технически характеристики, в съответствие с приоритетите, определени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999.Ако държавите членки прилагат ограничения съгласно първа алинея, те информират Комисията за тези ограничения и ги обосновават.

Член 7Национална отбрана1. Когато въвеждат мерки за възстановяване за целите на член 4, параграфи 1, 4 или 7 и член 5, параграфи 1, 2 или 5, държавите членки могат да освободят от тях площи, използвани за дейности, чиято единствена цел е националната отбрана, ако тези мерки се считат за несъвместими с продължителното използване на площите за военни цели.2. За целите на член 4, параграфи 14 и 15 и член 5, параграфи 11 и 12 държавите членки могат да предвидят плановете и проектите, предназначени единствено за целите на националната отбрана, да се считат за планове и проекти от преимуществен обществен интерес. За целите на член 4, параграфи 14 и 15 и член 5, параграфи 11 и 12 държавите членки могат да освободят планове и проекти, чиято единствена цел е националната отбрана, от изискването да не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици. Въпреки това, когато дадена държава членка прилага това изключение, държавата членка въвежда мерки, доколкото това е разумно и осъществимо, с цел смекчаване на въздействието на тези планове и проекти върху типовете местообитания.

Член 8Възстановяване на градските екосистеми1.До 31 декември 2030 г. държавите членки гарантират, че няма да има нетна загуба в общата национална площ на градското зелено пространство и на покритието на дървесните корони в градските зони в рамките на градските екосистемни зони, определени в съответствие с член 14, параграф 4, в сравнение със ... [годината на влизане в сила на настоящия регламент]. За целите на настоящия параграф държавите членки могат да изключат от тази обща национална площ градските екосистемни зони, в които делът на градското зелено пространство в градските центрове и клъстерите от градски тип надхвърля 45%, а делът на покритието на дървесните корони в градските зони надвишава 10%.2.От 1 януари 2031 г. държавите членки постигат нарастваща тенденция при общата национална площ на градското зелено пространство, включително чрез интегриране на градско зелено пространство в сградите и инфраструктурата, в рамките на градските екосистемни зони, определени в съответствие с член 14, параграф 4, измерено на всеки шест години, считано от 1 януари 2031 г., до достигането на задоволително ниво, както е определено в съответствие с член 14, параграф 5. 3. Държавите членки постигат, в рамките на всяка градска екосистемна зона, определена в съответствие с член 14, параграф 4, нарастваща тенденция при покритието на дървесните корони в градските зони, измерено на всеки шест години, считано от 1 януари 2031 г., до достигането на задоволителното ниво, определено в съответствие с член 14, параграф 5.

Член 9Възстановяване на естествената свързаност на реките и естествените функции на съответните заливни равнини1.Държавите членки изготвят опис на изкуствените прегради пред ▌ свързаността на повърхностните води и, като вземат предвид социално-икономическите функции на изкуствените прегради, определят преградите, които трябва да бъдат отстранени, за да се допринесе за постигането на целите за възстановяване, определени в член 4 от настоящия регламент, както и на целта на Съюза за възстановяване на най-малко 25 000 km свободно течащи реки в Съюза до 2030 г., без да се засяга Директива 2000/60/ЕО, по-специално член 4, параграфи 3, 5 и 7 от нея, и Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на СъветаРегламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1)., по-специално член 15 от него.2.Държавите членки премахват изкуствените прегради пред ▌ свързаността на повърхностните води, посочени в описа, изготвен съгласно съгласно параграф 1 от настоящия член, в съответствие с плана за премахването им, посочен в член 15, параграф 3, букви и) и н). При премахването на изкуствените прегради, държавите членки отстраняват като приоритет остарелите прегради, по-специално преградите, които вече не са необходими за производството на енергия от възобновяеми източници, речното корабоплаване, водоснабдяването, защитата от наводнения или други цели.3.В допълнение към премахването на изкуствените прегради в съответствие с параграф 2, държавите членки въвеждат мерки, необходими за подобряване на естествените функции на съответните заливни равнини.4. Държавите членки гарантират поддържането на естествената свързаност на реките и естествените функции на съответните заливни равнини възстановени в съответствие с параграфи 2 и 3.

Член 10Възстановяване на популациите на опрашителите1.Държавите членки, посредством своевременното въвеждане на подходящи и ефективни мерки, подобряват разнообразието на опрашителите и обръщат тенденцията на намаляване на популациите на опрашителите най-късно до 2030 г. и след това постигат нарастваща тенденция при популациите на опрашителите, която се измерва поне на всеки шест години, считано от 2030 г., до постигането на задоволителни нива, определени съгласно член 14, параграф 5.2.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за допълване на настоящия регламент чрез установяване и актуализиране на научно обоснован метод за мониторинг на разнообразието на опрашителите и популациите на опрашителите. Комисията приема първия от тези делегирани актове за установяване на такъв метод до ... [12 месеца след датата на влизането в сила на настоящия регламент].3.С метода, посочен в параграф 2, се осигурява стандартизиран подход за събиране на годишни данни за изобилието и разнообразието на видовете опрашители в различните екосистеми, за оценка на тенденциите в популацията на опрашителите и ефективността на мерките за възстановяване, приети от държавите членки в съответствие с параграф 1.4. Когато използват метода, посочен в параграф 2, държавите членки гарантират, че данните от мониторинга се събират от достатъчен брой обекти, за да се гарантира представителност за различните територии. Държавите членки насърчават гражданската наука при събирането на данни от мониторинга, когато това е целесъобразно, и осигуряват подходящи ресурси за изпълнението на тези задачи.5. Комисията и съответните агенции на Съюза, по-специално ЕАОС, Европейският орган за безопасност на храните и Европейската агенция по химикали, в съответствие с възложените им мандати, координират дейностите си по отношение на опрашителите и при поискване от страна на държавите членки им предоставят информация в подкрепа на изпълнението на задълженията им по настоящия член. За тази цел Комисията, наред с другото, създава специална работна група и разпространява по координиран начин имащата отношение информация и експертен опит сред държавите членки.

Член 11Възстановяване на селскостопанските екосистеми1.Държавите членки въвеждат мерки за възстановяване, необходими за подобряване на биологичното разнообразие в селскостопанските екосистеми, в допълнение към площите, които са обект на мерки за възстановяване съгласно член 4, параграфи 1, 4 и 7, като вземат под внимание изменението на климата, социалните и икономическите потребности на селските райони и необходимостта да се гарантира устойчиво селскостопанско производство в Съюза.2.Държавите членки въвеждат мерки, които целят постигането на нарастваща тенденция на национално равнище най-малко при два от следните три показателя за селскостопанските екосистеми, уточнени по-подробно в приложение IV, измервани в периода от ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент] до 31 декември 2030 г. и на всеки шест години след това, до достигането на задоволителните нива, определени в съответствие с член 14, параграф 5:a)индекс на полските пеперуди;б)запаси от органичен въглерод в обработваеми минерални почви;в)дял на земеделската земя с голямо разнообразие в особеностите на ландшафта.3.Държавите членки въвеждат мерки за възстановяване, чиято цел е да се гарантира, че индексът на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, определен на национално равнище въз основа на видовете, посочени в приложение V, индексиран на … [дата: първия ден от месеца, следващ 12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] = 100, достига следните нива:a)за държавите членки, изброени в приложение V, с по-силно намалени в исторически план популации на птици, живеещи върху земеделски земи: 110 до 2030 г., 120 до 2040 г. и 130 до 2050 г.;б)за държавите членки, изброени в приложение V, с по-слабо намалени в исторически план популации на птици, живеещи върху земеделски земи: 105 до 2030 г., 110 до 2040 г. и 115 до 2050 г.4. Държавите членки въвеждат мерки, които целят възстановяване на органичните почви в селското стопанство, представляващи пресушени торфища. Тези мерки се прилагат най-малко по отношение на:a)30% от тези площи до 2030 г., от които най-малко в една четвърт трябва да бъде възстановено оводняването;б)40% от тези площи до 2040 г., от които най-малко в една трета трябва да бъде възстановено оводняването;в)50% от тези площи до 2050 г., от които най-малко в една трета трябва да бъде възстановено оводняването;Държавите членки могат да въведат мерки за възстановяване, включително възстановяване на оводняването, в местата за добив на торф и да отчитат тези площи като принос за постигането на съответните цели, посочени в първа алинея, букви а), б) и в).Освен това държавите членки могат да въведат мерки за възстановяване с цел възстановяване на оводняванетов органични почви, които представляват пресушени торфища, използвани за друго земеползване, различно от използване за селскостопански цели и добив на торф, и да отчитат тези площи с възстановено оводняване до максимум 40% като принос за постигането на целите, посочени в първа алинея, букви а), б) и в).Мерките за възстановяване, които се състоят във възстановяване на оводняването в торфищата, включително постигане на необходимите нива на водите, допринасят за намаляването на нетните емисии на парникови газове и за увеличаването на биологичното разнообразие, като същевременно се вземат предвид националните и местните обстоятелства.Когато това е надлежно обосновано, дадена държава членка може да намали степента на възстановяването на оводняването торфищата, които се използват за селскостопански цели, до по-малко от изискваното съгласно първа алинея, букви а), б) и в) от настоящия параграф, ако има вероятност това възстановяване на оводняването да окаже значително отрицателно въздействие върху инфраструктурата, сградите, адаптирането към изменението на климата или други обществени интереси и ако то не може да се извърши върху земя, различна от земеделска земя. Всяко подобно намаляване се определя в съответствие с член 14, параграф 8.Задължението на държавите членки да постигнат целите за възстановяване на оводняването, посочени в първа алинея, букви а), б) и в), не предполага задължение за земеделските стопани и частните собственици на земя да възстановяват оводняванетов земята си, за която възстановяването на оводняванетов земеделска земя остава доброволно, без да се засягат задълженията, произтичащи от националното право. По целесъобразност държавите членки стимулират възстановяването на оводняването, за да го превърнат в привлекателен вариант за земеделските стопани и частните собственици на земя, и насърчават достъпа до обучение и консултации за земеделските стопани и другите заинтересовани страни относно ползите от възстановяването на оводняванетои вариантите за последващо управление на земята и свързаните с това възможности.

Член 12Възстановяване на горските екосистеми1.Държавите членки въвеждат мерки за възстановяване, необходими за подобряване на биологичното разнообразие на горските екосистеми, в допълнение към площите, които са обект на мерки за възстановяване съгласно член 4, параграфи 1, 4 и 7, като се отчитат рисковете от горски пожари.2.Държавите членки постигат нарастваща тенденция на национално равнище при индекса на обикновените горски видове птици, уточнен по-подробно в приложение VI, измерван в периода от ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент] до 31 декември 2030 г. и на всеки шест години след това, до достигането на задоволителните нива, определени в съответствие с член 14, параграф 5.3. Държавите членки постигат нарастваща тенденция на национално равнище най-малко при шест от следните седем показателя за горските екосистеми, уточнени по-подробно в приложение VI, избрани въз основа на способността им да докажат подобряването на биологичното разнообразие на горските екосистеми в рамките на съответната държава членка. Тенденцията се измерва в периода от ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент] до 31 декември 2030 г. и на всеки шест години след това, до достигането на задоволителните нива, определени в съответствие с член 14, параграф 5:a) стояща мъртва дървесина;б) паднала мъртва дървесина;в) дял на горите с неравномерна възрастова структура;г) свързаност на горите;д) запаси от органичен въглерод;е) дял на горите, в които преобладават местните дървесни видове;ж) разнообразие на дървесните видове.4. Неизпълнението на задълженията, посочени в параграфи 2 и 3, е оправдано, ако се дължи на:a) мащабна непреодолима сила, включително природни бедствия, по-специално непланирани и неконтролирани горски пожари; илиб) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата.

Член 13Засаждане на три милиарда допълнителни дървета1. При определянето и прилагането на мерките за възстановяване, насочени към изпълнението на целите и задълженията, определени в членове 4 и 8—12, държавите членки се стремят да допринесат за изпълнението на ангажимента за засаждане на най-малко три милиарда допълнителни дървета до 2030 г. на равнището на Съюза.2. Държавите членки гарантират, че приносът им за изпълнение на ангажимента, определен в параграф 1, се осъществява при пълно зачитане на екологичните принципи, включително като се гарантира разнообразие на видовете и разнообразие на възрастовата структура, като се дава приоритет на местните дървесни видове, с изключение – в много специфични случаи и при конкретни условия – на неместните видове, които са се адаптирали към местната почва, и като се отчитат климатичният и екологичният контекст и условията на местообитанията, които играят роля за насърчаването на по-голяма устойчивост спрямо изменението на климата. Мерките за постигане на този ангажимент са насочени към повишаване на екологичната свързаност и се основават на устойчиво залесяване, повторно залесяване и засаждане на дървета и увеличаване на градското зелено пространство.

ГЛАВА IIIНАЦИОНАЛНИ ПЛАНОВЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Член 14Изготвяне на националните планове за възстановяване1.Държавите членки изготвят национален план за възстановяване и извършват подготвително наблюдение и научни изследвания, необходими, за да се определят мерките за възстановяване, чрез които да бъдат постигнати целите за възстановяване и да бъдат изпълнени задълженията, посочени в членове 4 – 13, и за да се допринесе за общите цели на Съюза, посочени в член 1, като вземат предвид най-новите научни доказателства.2.Държавите членки определят количествено площта, която трябва да бъде възстановена, за да се постигнат целите за възстановяването, определени в членове 4 и 5, като вземат предвид състоянието на типовете местообитания, посочени в член 4, параграфи 1 и 4 и член 5, параграфи 1 и 2, както и качеството и количеството на местообитанията на видовете, посочени в член 4, параграф 7 и член 5, параграф 5, които се наблюдават в екосистемите, обхванати от член 2. Количественото определяне се основава, наред с другото, на следната информация:a)за всеки тип местообитание:i)общата площ на местообитанието и карта на нейното настоящо разпределение;ii)площта на местообитанието, която не е в добро състояние;iii)благоприятната референтна площ, като се вземат предвид записите за историческото разпределение и прогнозираните промени в условията на околната среда, дължащи се на изменението на климата;iv)площите, които са най-подходящи за повторното установяване на типовете местообитания с оглед на текущите и прогнозираните промени в условията на околната среда, дължащи се на изменението на климата;б)достатъчното качество и количество на местообитанията на видовете, необходими за постигане на техния благоприятен природозащитен статус, като се вземат предвид местата, които са най-подходящи за повторно установяване на тези местообитания, и необходимата свързаност между тях, за да могат популациите на видовете да се развиват, както и текущите и прогнозираните промени в условията на околната среда, дължащи се на изменението на климата, конкуриращите се нужди на местообитанията и видовете и наличието на земеделска земя с висока природна стойност. За целите на количественото определяне на площта на всеки тип местообитание, която трябва да бъде възстановена, за да се постигнат целите за възстановяване, определени в член 4, параграф 1, буква а) и член 5, параграф 1, буква а), посочената в първа алинея, буква а), точка ii) от настоящия параграф площ на местообитанието, която не е в добро състояние, включва само онези площи, за които състоянието на типа местообитание е известно.За целите на количественото определяне на площта на всеки тип местообитание, която трябва да бъде възстановена, за да се постигнат целите за възстановяване, определени в член 4, параграф 1, буква б) и член 5, параграф 1, букви б), в) и г), посочената в първа алинея, буква а), точка ii) от настоящия параграф площ на местообитанието, която не е в добро състояние, включва само онези площи, за които състоянието на типа местообитание е известно или трябва да бъде известно съгласно член 4, параграф 9 и член 5, параграф 7.Когато държава членка възнамерява да приложи дерогацията, предвидена в член 4, параграф 2, тази държава членка определя процентите, посочени в същия член;Когато държава членка възнамерява да приложи дерогацията, предвидена в член 4, параграф 5 и член 5, параграф 3, тази държава членка определя по-ниските проценти, избрани съгласно тези членове;3. По отношение на група 7 на типовете местообитания, изброени в приложение II, държавите членки определят процента, посочен в член 5, параграф 1, буква г).4. Държавите членки определят и картографират градските екосистемни зони, посочени в член 8, за всички свои градове и по-малки градове и предградия.Градската екосистемна зона на град или по-малък град и предградие включва:a) целия град или по-малък град и предградие; илиб) части от града или по-малкия град и предградието, включително най-малко неговите градски центрове, клъстери от градски тип и ако съответната държава членка прецени за уместно – периферни градски райони. Държавите членки могат да обединят градските екосистемни зони на два или повече съседни града или по-малки градове и предградия, или и двете, в една градска екосистемна зона, обща за тези градове или по-малки градове и предградия, съответно.5.До 2030 г. държавите членки определят, чрез открит и ефективен процес и оценка въз основа на най-новите научни доказателства, ръководната рамка, посочена в член 20, параграф 10, и, ако е налична, ръководната рамка, посочена в член 20, параграф 11, задоволителните нива за:a)з популациите на опрашителите, посочени в член 10, параграф 1, и за всеки от показателите, посочени в член 12, параграф 2;б)всеки от избраните показатели, посочени в член 11, параграф 2;в)всеки от избраните показатели, посочени в член 12, параграф 3;г)градските зелени площи, посочено в член 8, параграф 2; ид)покритието на дървесните корони в градските екосистеми, посочени в член 8, параграф 3.6.Държавите членки определят и картографират земеделските и горските площи, които се нуждаят от възстановяване, по-специално местата, които поради интензификация или други фактори на управление се нуждаят от повишена свързаност и разнообразие на ландшафта.7. В срок до ... [една година от датата на влизането в сила на настоящия регламент] всяка държава членка може да разработи методика за допълване на методиката, посочена в приложение IV, за да наблюдава голямото разнообразие в характеристиките на ландшафта, които не са включени в общата методика, посочена в описанието на голямото разнообразие в характеристиките на ландшафта във въпросното приложение. Комисията предоставя насоки относно рамката за разработване на тези методики в срок от ... [един месец от датата на влизането в сила на настоящия регламент].8. Когато е приложимо, държавите членки определят намаляването на степента на възстановяване на оводняването в торфищата, използвани за селскостопански цели, както е посочено в член 11, параграф 4, пета алинея.9.Държавите членки определят полезни взаимодействия с мерките за смекчаване на изменението на климата, адаптирането към него, неутралността по отношение на деградацията на земите и предотвратяването на бедствия и съответно отдават приоритет на мерките за възстановяване. Държавите членки вземат предвид също така:a)своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999;б)дългосрочните си стратегии, посочени в член 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999;в)обвързващата обща цел на Съюза за 2030 г., определена в член 3 от Директива (ЕС) 2018/2001.10. Държавите членки установяват полезни взаимодействия със селското и горското стопанство. Те също така набелязват съществуващите практики в областта на селското и горското стопанство, включително интервенциите по ОСП, които допринасят за целите на настоящия регламент.11. Прилагането на настоящия регламент не предполага задължение за държавите членки да препрограмират финансирането по линия на ОСП, ОПОР или други програми и инструменти за финансиране на селското стопанство и рибарството в рамките на МФР за периода 2021 – 2027 г.12. Държавите членки могат да насърчават внедряването на частни или публични схеми за подпомагане в полза на заинтересованите страни, прилагащи мерките за възстановяване, посочени в членове 4 – 12, включително управители и собственици на земи, земеделски стопани, горски стопани и рибари.13.Държавите членки съгласуват разработването на националните планове за възстановяване с картографирането на зоните, които се изискват за постигането най-малко на националния им принос за целта за енергия от възобновяеми източници за 2030 г., и когато е уместно – с определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници и на специални инфраструктурни зони. По време на изготвянето на националните планове за възстановяване на природата държавите членки осигуряват полезни взаимодействия с изграждането на инфраструктура за енергия от възобновяеми източници и енергийна инфраструктура и с евентуалните зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници и специални инфраструктурни зони, които са вече определени, и гарантират, че функционирането на тези зони, включително процедурите на издаване на разрешения, приложим в тези зони, както е предвидено в Директива (ЕС) 2018/2001, както и функционирането на проектите за мрежи, необходими за включване на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система, и съответният процес на издаване на разрешения, остават непроменени.14.При изготвянето на своите национални планове за възстановяване държавите членки по-специално вземат предвид следното:a)мерките за опазване, установени за защитените зони по „Натура 2000“ в съответствие с Директива 92/43/ЕИО;б)рамките за приоритетни действия, изготвени в съответствие с Директива 92/43/ЕИО;в)мерките за постигане на добро количествено, екологично и химично състояние на водните обекти, включени в програмите от мерки и плановете за управление на речните басейни, изготвени в съответствие с Директива 2000/60/ЕО, както и в плановете за управление на риска от наводнения, изготвени в съответствие с Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на СъветаДиректива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (OB L 288, 6.11.2007 г., стр. 27).;г)когато е приложимо, морските стратегии за постигане на добро състояние на околната среда за всички морски региони на Съюза, изготвени в съответствие с Директива 2008/56/ЕО;д)националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, изготвени съгласно Директива (ЕС) 2016/2284;е)националните стратегии и плановете за действие в областта на биологичното разнообразие, разработени в съответствие с член 6 от Конвенцията за биологичното разнообразие;ж)когато е приложимо, мерките за опазване и управление, приети в рамките на ОПОР;з) стратегическите планове по ОСП, изготвени в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115.15. При изготвянето на своите национални планове за възстановяване държавите членки вземат предвид и проектите за стратегически суровини от критично значение, когато са признати съгласно правото на Съюза.16.При изготвянето на своите национални планове за възстановяване държавите членки:а)може да използват различните примери за мерки за възстановяване, изброени в приложение VII, в зависимост от специфичните национални и местни условия и най-новите научни доказателства;б)се стремят към оптимизация на екологичните, икономическите и социалните функции на екосистемите, както и на техния принос за устойчивото развитие на съответните региони и общности;в)могат да вземат предвид различното състояние в различните региони, свързано със социалните, икономическите и културните изисквания, с регионалните и местните характеристики и с гъстотата на населението. когато е целесъобразно, следва да се вземе предвид специфичното положение на най-отдалечените региони на Съюза, а именно тяхната отдалеченост, островният им характер, малката площ, трудните релеф и климат, както и богатото им биологично разнообразие и свързаните разходи за опазване и възстановяване на екосистемите им.17.Когато е възможно, държавите членки насърчават полезните взаимодействия с националните планове за възстановяване на други държави членки, по-специално по отношение на трансграничните екосистеми или когато държавите членки имат общ морски регион или подрегион по смисъла на Директива 2008/56/ЕО.18. Държавите членки могат, когато това е практически осъществимо и целесъобразно, за целите на създаването и прилагането на национални планове за възстановяване, във връзка с възстановяването и повторното установяване на морските екосистеми, да използват съществуващите регионални институционални структури за сътрудничество.19. Когато държавите членки установят проблем, който има вероятност да попречи на изпълнението на задълженията за възстановяване и повторно установяване на морските екосистеми и който изисква мерки, по отношение на които те не са компетентни, поотделно или съвместно те се обръщат съответно към държавите членки, Комисията или международни организации с описание на установения проблем и на възможните мерки, с оглед на тяхното разглеждане и евентуално приемане.20.Държавите членки гарантират, че планът за възстановяване се изготвя по открит, прозрачен, приобщаващ и ефективен начин и че на обществеността, включително на съответните заинтересовани страни, се предоставят навременни и ефективни възможности да участват в изготвянето му. Консултациите отговарят на изискванията, определени в ▌ Директива 2001/42/ЕО.

Член 15Съдържание на националния план за възстановяване1.Националният план за възстановяване обхваща периода до 2050 г. с междинни срокове, съответстващи на целите и задълженията, определени в членове 4 – 13.2. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член националният план за възстановяване, който трябва да бъде представен в съответствие с член 16 и член 17, параграф 6, може, по отношение на периода след 1 юли 2032 г. и докато бъде преразгледан в съответствие с член 19, параграф 1, да бъде ограничен до стратегически преглед на следното:a) елементите, посочени в параграф 3; иб) съдържанието, посочено в параграфи 4 и 5.Преработеният национален план за възстановяване, изготвен в резултат на прегледа, който трябва да бъде извършен до 30 юни 2032 г. в съответствие с член 19, параграф 1, може, по отношение на периода след 1 юли 2042 г. и до преработването му до 30 юни 2042 г. в съответствие с член 19, параграф 1, да бъде ограничен до стратегически преглед на елементите и съдържанието, посочено в първа алинея от настоящия параграф.3.Държавите членки включват следните елементи в своите национални планове за възстановяване, като използват единния формат, установен в съответствие с параграф 7 от настоящия член:a)количествено определяне на площите, които трябва да бъдат възстановени, за да се постигнат целите за възстановяване, определени в членове 4 – 12, въз основа на подготвителната работа, извършена в съответствие с член 14, и индикативните карти на потенциалните площи, които да бъдат възстановени;б) ако държава членка прилага дерогацията, предвидена в член 4, параграф 5 или член 5, параграф 3, обосновка на причините, поради които не е възможно да се въведат мерки за възстановяване до 2050 г., които са необходими за достигане на благоприятната референтна площ на конкретен тип местообитание, и обосновка на по-ниския процент, определен съгласно посочените членове от тази държава членка;в)описание на планираните или въведените мерки за възстановяване за постигане на целите за възстановяване и изпълнение на задълженията, определени в членове 4 – 13 от настоящия регламент, и конкретно посочване кои от тези мерки за възстановяване са планирани или въведени в рамките на мрежата „Натура 2000“, създадена в съответствие с Директива 92/43/ЕИО;г) специален раздел, в който се определят мерките за изпълнение на задълженията по член 4, параграф 9 и член 5, параграф 7;д) ако държава членка прилага дерогацията, предвидена в член 4, параграф 2 от настоящия регламент, обосновка на начина, по който процентите, определени в съответствие с посочения член, не възпрепятстват постигането или поддържането на национално биогеографско равнище на благоприятния природозащитен статус на съответните типове местообитания, определен съгласно член 1, буква д) от Директива 92/43/ЕИО;е)посочване на мерките, които имат за цел да се гарантира, че площите, обхванати от типовете местообитания, изброени в приложения I и II, не се влошават в площите, в които е достигнато добро състояние, и че няма значително влошаване на местообитанията на видовете, посочени в член 4, параграф 7 и член 5, параграф 5, в площите, в които е достигнато достатъчно качество на местообитанията на видовете, в съответствие с член 4, параграф 11 и член 5, параграф 9;ж) когато е приложимо, описание на начина, по който член 4, параграф 13 се прилага на територията на държавата членка, включително:i)обяснение на системата от компенсаторни мерки, които трябва да се предприемат за всяко значително влошаване на състоянието, както и на необходимия мониторинг и докладване относно значителното влошаване на състоянието на типовете местообитания и местообитанията на видовете, както и на предприетите компенсаторни мерки;ii)обяснение на начина, по който ще се гарантира, че прилагането на член 4, параграф 13 не засяга постигането на целите и изпълнението на целите, определени в членове 1, 4 и 5;з)посочване на мерките с цел поддържане в добро състояние на типовете местообитания, изброени в приложения I и II, в площите, в които те се срещат, и с цел предотвратяване на значително влошаване на други площи, които включват типовете местообитания, изброени в приложения I и II ▌, в съответствие с член 4, параграф 12 и член 5, параграф 10;и)описа на преградите и преградите, които трябва да бъдат отстранени в съответствие с член 9, параграф 1, плана за премахването им в съответствие с член 9, параграф 2 и дължината на свободно течащите реки, която трябва да бъде постигната чрез премахването на тези прегради, прогнозно изчислена от 2020 г. до 2030 г. и до 2050 г., както и всякакви други мерки за възстановяване на естествените функции на заливните равнини в съответствие с член 9, параграф 3;й) отчет на показателите за селскостопанските екосистеми, избрани в съответствие с член 11, параграф 2, и тяхната пригодност за доказване на подобряването на биологичното разнообразие в селскостопанските екосистеми в рамките на съответната държава членка;к) обосновка, когато е приложимо, за възстановяването на оводняването в торфища в по-малък размер от посочения в член 11, параграф 4, първа алинея, букви а), б) и в);л) отчет на показателите за горските екосистеми, избрани в съответствие с член 12, параграф 3, и тяхната пригодност за доказване на подобряването на биологичното разнообразие в горските екосистеми в рамките на съответната държава членка;м) описание на приноса към ангажимента, посочен в член 13;н)графика за въвеждане на мерките за възстановяване в съответствие с членове 4 – 12;о)специален раздел, в който се определят специални мерки за възстановяване в най-отдалечените им региони, според случая;п)наблюдението на площите, подлежащи на възстановяване в съответствие с членове 4 и 5, процеса на оценяване на ефективността на мерките за възстановяване, въведени в съответствие с членове 4 – 12, и на преразглеждането на тези мерки, когато това е необходимо, за да се гарантира съответно постигането на целите и изпълненията на задълженията, определени в членове 4 – 13;р)посочване на разпоредбите за осигуряване на непрекъснати, дългосрочни и трайни последици от мерките за възстановяване, посочени в членове 4 – 12;с)очакваните съпътстващи ползи за смекчаването на изменението на климата и неутралността по отношение на деградацията на земите, свързани с мерките за възстановяване с течение на времето;т) предвидимите социално-икономически въздействия и очакваните ползи от прилагането на мерките за възстановяване, посочени в членове 4 – 12;у)специален раздел, в който се посочва как в националния план за възстановяване са взети предвид:i)уместността на сценарии за изменението на климата за планирането на вида и мястото на мерките за възстановяване;ii)потенциалът на мерките за възстановяване за свеждане до минимум на въздействието на изменението на климата върху природата, за предотвратяване или смекчаване на въздействието на природни бедствия и за подпомагане на адаптирането;iii)полезните взаимодействия с националните стратегии или планове за адаптиране и националните доклади за оценка на риска от бедствия;iv)преглед на взаимодействието между мерките, включени в националния план за възстановяване, и националния план в областта на енергетиката и климата;ф)прогнозните нужди от финансиране за изпълнението на мерките за възстановяване, включително описание на подкрепата за заинтересованите страни, засегнати от мерките за възстановяване или други нови задължения, произтичащи от настоящия регламент, и средствата за предвиденото публично или частно финансиране, включително финансиране или съфинансиране чрез инструменти на Съюза за финансиране;х)посочване на субсидиите, които оказват отрицателно въздействие върху постигането на целите и изпълнението на задълженията, определени в настоящия регламент;ц)обобщение на процеса на изготвяне и установяване на националния план за възстановяване, включително информация за участието на обществеността и за начина, по който са взети предвид нуждите на местните общности и заинтересованите страни;ч)специален раздел, в който се посочва как забележките на Комисията относно проекта на национален план за възстановяване, посочени в член 17, параграф 4, са били взети предвид в съответствие с член 17, параграф 5; ако съответната държава членка не обърне внимание на констатация на Комисията или на съществена част от нея, тази държава членка посочва причините за това.4.Когато е приложимо, националният план за възстановяване включва мерките за опазване и управление, които дадена държава членка възнамерява да приеме в рамките на ОПР, включително мерките за опазване в съвместни препоръки, които дадена държава членка възнамерява да предприеме в съответствие с процедурата, определена в Регламент (ЕС) № 1380/2013 и посочена в член 18 от настоящия регламент, както и всяка значима информация относно тези мерки.5. Националният план за възстановяване включва преглед на взаимодействието между мерките, включени в националния план за възстановяване, и националния стратегически план по ОСП.6. Когато е целесъобразно, националният план за възстановяване включва преглед на съображенията, свързани с различното състояние в различните региони, както е посочено в член 14, параграф 16, буква в).7.Комисията установява посредством актове за изпълнение единен формат на националния план за възстановяване. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2. При изготвянето на единния формат Комисията се подпомага от ЕАОС. До … [дата: първия ден на месеца, следващ три месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] Комисията представя проектите на актове за изпълнение на комитета, посочен в член 24, параграф 1.

Член 16Представяне на проекта на национален план за възстановяванеВсяка държава членка представя на Комисията проект на национален план за възстановяване, посочен в членове 14 и 15, до … [първия ден от месеца, следващ 24 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

Член 17Оценка на националния план за възстановяване1.Комисията оценява проекта на национален план за възстановяване в срок от шест месеца от датата на получаването му. При извършването на тази оценка Комисията действа в тясно сътрудничество с държавата членка.2.При оценката на проекта на национален план за възстановяване Комисията оценява:a) неговото съответствие с член 15;б) дали е подходящ за постигане на целите и изпълнение на задълженията, определени в членове 4 – 13;в) неговия принос за общите цели на Съюза, посочени в член 1, специфичните цели, посочени в член 9, параграф 1, за възстановяване на най-малко 25 000 km свободно течащи реки в Съюза до 2030 г. и ангажимента по член 13 за засаждане на най-малко три милиарда допълнителни дървета в Съюза до 2030 г.3.За целите на оценката на проекта на национален план за възстановяване Комисията се подпомага от експерти или от ЕАОС.4.Комисията може да отправи забележките си по проекта на национален план за възстановяване към държавата членка в срок от шест месеца от датата на получаване на проекта на национален план за възстановяване.5.Държавата членка ▌взема предвид всички забележки на Комисията в окончателния си национален план за възстановяване.6.Държавата членка финализира, публикува и представя на Комисията националния план за възстановяване в срок от шест месеца от датата на получаване на забележките на Комисията.

Член 18Координиране на мерките за възстановяване в морските екосистеми1. Държавите членки, чиито национални планове за възстановяване включват мерки за опазване, които трябва да бъдат приети в рамките на ОПОР, използват пълноценно инструментите, предвидени там.2. Когато националните планове за възстановяване включват мерки, които изискват представяне на съвместна препоръка чрез процедурата за регионализация съгласно член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, държавите членки, които изготвят тези национални планове за възстановяване, като вземат предвид сроковете, предвидени в член 5 от настоящия регламент, започват своевременно консултации с други държави членки с пряк управленски интерес, засегнати от тези мерки, и със съответните консултативни съвети съгласно член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, за да се даде възможност за своевременно постигане на съгласие и представяне на съвместни препоръки. За тази цел те включват в националния план за възстановяване и прогнозния график за консултацията и за представянето на съвместните препоръки.3. Комисията улеснява и наблюдава напредъка при представянето на съвместни препоръки в рамките на ОПОР. Държавите членки представят съвместните препоръки относно мерките за опазване, необходими, за да допринесат за постигането на определените в член 5 цели, най-късно 18 месеца преди съответния краен срок.4. При липса на съвместни препоръки, посочени в параграф 2 от настоящия член, преди съответния краен срок, посочен в параграф 3 от настоящия член, относно мерките за опазване, необходими за спазване на задълженията съгласно законодателството на Съюза в областта на околната среда, посочено в член 11 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, Комисията може да използва пълноценно инструментите, предвидени в член 11, параграф 4 от посочения регламент, както и когато е целесъобразно, при определените в него условия.

Член 19Преразглеждане на националния план за възстановяване1.Всяка държава членка преразглежда и преработва своя национален план за възстановяване и включва допълнителни мерки до 30 юни 2032 г. и впоследствие до 30 юни 2042 г. Най-малко веднъж на всеки десет години след това всяка държава членка преразглежда своя национален план за възстановяване и ако е необходимо, го преработва и включва допълнителни мерки. Преразглежданията се извършват в съответствие с членове 14 и 15, като се вземат предвид постигнатият напредък в изпълнението на плановете, най-добрите налични научни доказателства, както и наличните познания за промените или очакваните промени в условията на околната среда, дължащи се на изменението на климата. При преразглежданията, които трябва да се извършат до 30 юни 2032 г. и до 30 юни 2042 г., държавите членки вземат предвид знанията за състоянието на типовете местообитания, изброени в приложения I и II, придобити в съответствие с член 4, параграф 9 и член 5, параграф 7. Всяка държава членка публикува и представя на Комисията своя преработен национален план за възстановяване.2.Когато от наблюдението, извършено в съответствие с член 20, стане ясно, че мерките, определени в националния план за възстановяване, няма да бъдат достатъчни за постигане на целите за възстановяване и за изпълнение на задълженията, определени в членове 4 – 13, държавата членка преразглежда националния план за възстановяване и ако е необходимо, го преработва и включва допълнителни мерки. Държавите членки публикуват и представят на Комисията своите преработени национални планове за възстановяване.3.Въз основа на информацията, посочена в член 21, параграфи 1 и 2, и оценката, посочена в член 21, параграфи 4 и 5, Комисията може, ако прецени, че напредъкът, реализиран от дадена държава членка, е недостатъчен за постигане на целите и за изпълнение на задълженията, определени в членове 4 – 13, да поиска, след консултация с въпросната държава членка, тя да представи преработен проект на национален план за възстановяване с допълнителни мерки. Държавата членка публикува този преработен национален план за възстановяване с допълнителни мерки и го представя на Комисията в срок от шест месеца от датата на получаване на искането от Комисията. По искане на засегнатата държава членка и когато това е надлежно обосновано, Комисията може да удължи този срок с още шест месеца.

ГЛАВА IVНАБЛЮДЕНИЕ И ДОКЛАДВАНЕ

Член 20Наблюдение1.Държавите членки извършват наблюдение на следното:a)състоянието и тенденцията в състоянието на типовете местообитания, както и качеството и тенденцията в качеството на местообитанията на видовете, посочени в членове 4 и 5, в площите, които подлежат на мерки за възстановяване, въз основа на наблюдението, посочено в член 15, параграф 3, буква п);б)площта на градското зелено пространство и градското покритие на дървесните корони в градските зони в рамките на градските екосистемни зони, както е посочено в член 8 и определено в съответствие с член 14, параграф 4;в)поне два от показателите за биологично разнообразие за селскостопанските екосистеми, избрани от държавата членка в съответствие с член 11, параграф 2;г)популациите на изброените в приложение V обикновени видове птици, живеещи върху земеделски земи;д)показателя за биологично разнообразие за горските екосистеми, посочен в член 12, параграф 2;е) най-малко шест от показателите за биологично разнообразие за горските екосистеми, избрани от държавата членка в съответствие с член 12, параграф 3;ж)изобилието и разнообразието на видовете опрашители, като се използва методът, установен в съответствие с член 10, параграф 2;з)площта и състоянието на площите, обхванати от типовете местообитания, изброени в приложения I и II ▌;и)площта и качеството на местообитанията на видовете, посочени в член 4, параграф 7 и член 5, параграф 5 ▌;й) обхвата и местоположението на площите, в които типовете местообитания и местообитанията на видовете са се влошили значително, и на площите, предмет на компенсаторни мерки, предприети съгласно член 4, параграф 13, както и ефективността на компенсаторните мерки, за да се гарантира, че всяко влошаване на състоянието на типовете местообитания и местообитанията на видовете не е значително на равнището на всеки биогеографски регион на тяхната територия, и да се гарантира, че не е застрашено постигането на целите и изпълнението на целите, определени в членове 1, 4 и 5.2.Наблюдението съгласно параграф 1, буква а) започва да се извършва веднага след въвеждането на мерките за възстановяване.3.Наблюдението съгласно параграф 1, букви б), в), г), д) и е) започва да се извършва на ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент].4.Наблюдението съгласно параграф 1, буква ж) от настоящия член започва да се извършва една година след влизането в сила на делегирания акт, посочен в член 10, параграф 2.5. Наблюдението в съответствие с параграф 1, буква й) от настоящия член започва да се извършва веднага след като уведомлението, посочено в член 4, параграф 13, бъде представено на Комисията.6.Наблюдението съгласно параграф 1, букви а) и б) се извършва най-малко на всеки шест години. Наблюдението съгласно параграф 1, буква в) по отношение, когато е приложимо, ▌на запасите от органичен въглерод в обработваемите минерални почви и дела на земеделската земя с голямо разнообразие в характеристиките на ландшафта, както и параграф 1, буква е) по отношение, когато е приложимо, на стоящата мъртва дървесина, падналата мъртва дървесина, дела на горите с неравномерна възрастова структура, свързаността на горите, запасите от органичен въглерод, дела на горите, в които преобладават местните дървесни видове, и разнообразието на дървесините видове се извършва най-малко на всеки шест години или, когато е необходимо, за да се оцени постигането на тенденция на нарастване до 2030 г. – в рамките на по-малък интервал. Наблюдението съгласно параграф 1, буква в) по отношение на, когато е приложимо, индекса на полските пеперуди, параграф 1, буква г) по отношение на индекса на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, и параграф 1, буква д) по отношение на индекса на обикновените горски видове птици, и параграф 1, буква ж) по отношение на видовете опрашители, се извършва всяка година. Наблюдението съгласно параграф 1, букви з) и и) се извършва най-малко на всеки шест години и се съгласува с цикъла на докладване съгласно член 17 от Директива 92/43/ЕИО и първоначалната оценка съгласно член 17 от Директива 2008/56/ЕО. Наблюдението съгласно параграф 1, буква й) се извършва на всеки три години.7.Държавите членки гарантират, че показателите за селскостопанските екосистеми, посочени в член 11, параграф 2, буква б), и показателите за горските екосистеми, посочени в член 12, параграф 3, букви а), б) и д) от настоящия регламент, се наблюдават по начин, който е в съответствие с наблюдението, изисквано съгласно регламенти (ЕС) 2018/841 и (ЕС) 2018/1999.8.Държавите членки оповестяват публично данните, получени в резултат на наблюдението, извършено съгласно настоящия член, в съответствие с Директива 2007/2/ЕО и в съответствие с честотата за наблюдение, посочена в параграф 6 от настоящия член.9.Системите за наблюдение на държавите членки функционират въз основа на електронни бази данни и географски информационни системи и в тях максимално се увеличават достъпът и използването на данни и услуги от технологии за дистанционно наблюдение, услуги за наблюдение на Земята (услуги на „Коперник“), in situ датчици, устройства или данни от гражданската наука, като се използват възможностите, предлагани от изкуствения интелект, усъвършенствания анализ и обработка на данните.10. До 31 декември 2028 г. Комисията установява посредством актове за изпълнение ръководна рамка за определяне на задоволителните нива, посочени в член 8, параграфи 2 и 3, член 10, параграф 1 и член 11, параграф 2.11. Комисията може, посредством актове за изпълнение:a)да определи методите за наблюдение на показателите за селскостопанските екосистеми, изброени в приложение IV;б)да определи методите за наблюдение на показателите за горските екосистеми, изброени в приложение VI;в)да създаде ръководна рамка за определяне на задоволителните нива, посочени в член 12, параграфи 2 и 3. ▌12. ▌Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 10 и 11 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.

Член 21Докладване1.До 30 юни 2028 г. и най-малко на всеки три години след това държавите членки докладват по електронен път на Комисията следните данни:a)площта, която е обект на мерките за възстановяване, посочени в членове 4 – 12;б)площта на площите, в които типовете местообитания и местообитанията на видовете са се влошили значително, и на площите, предмет на компенсаторни мерки, предприети съгласно член 4, параграф 13;в)преградите, посочени в член 9, параграф 6, които са били премахнати; иг)приноса си към ангажимента, посочен в член 13.2. До 30 юни 2031 г. за периода до 2030 г. и най-малко на всеки шест години след това държавите членки докладват по електронен път следните данни и информация на Комисията ▌, подпомагана от ЕАОС:a)напредъка в изпълнението на националния план за възстановяване, при въвеждането на мерките за възстановяване и в постигането на целите и изпълнението на задълженията, определени в съответствие с членове 4 – 13;б) информация за:i)местоположението на площите, в които типовете местообитания и местообитанията на видовете са се влошили значително, и на площите, предмет на компенсаторни мерки, предприети съгласно член 4, параграф 13;ii)описание на ефективността на компенсаторните мерки, предприети съгласно член 4, параграф 13, за да се гарантира, че влошаването на състоянието на типовете местообитания и местообитанията на видовете не е значително на равнището на всеки биогеографски регион на тяхна територия;iii)описание на ефективността на компенсаторните мерки, предприети съгласно член 4, параграф 13, за да се гарантира, че постигането на целите и изпълнението на целите, определени в членове 1, 4 и 5, не е застрашено.в)резултатите от наблюдението, извършено в съответствие с член 20, включително при резултати от наблюдението, извършено в съответствие с член 20, параграф 1, букви з) и и) — геореферирани карти;г)местоположението и площта на площите, които са обект на мерките за възстановяване, посочени в членове 4 и 5 и член 11, параграф 4, включително геореферирани карти на тези площи;д)актуализирания опис на преградите, посочен в член 9, параграф 1;е)информация за постигнатия напредък в покриването на нуждите от финансиране в съответствие с член 15, параграф 3, буква ф), включително преглед на действителните инвестиции спрямо първоначалните предположения за инвестиране.3.Комисията установява посредством актове за изпълнение формата, структурата и подробните условия за представянето на информацията, посочена в параграфи 1 и 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2. При изготвянето на формата, структурата и подробните условия за електронното докладване Комисията се подпомага от ЕАОС.4.До 31 декември 2028 г. и на всеки три години след това, въз основа на данните, предоставени от държавите членки съгласно параграф 1 от настоящия член и член 20, параграф 8, ЕАОС предоставя на Комисията технически преглед на напредъка в постигането на целите и изпълнението на задълженията, определени в настоящия регламент.5.До 30 юни 2032 г. и на всеки шест години след това, въз основа на данните, предоставени от държавите членки съгласно параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, ЕАОС предоставя на Комисията технически доклад, обхващащ целия Съюз, за напредъка в постигането на целите и изпълнението на задълженията, определени в настоящия регламент. ЕАОС може също така да използва информацията, докладвана съгласно член 17 от Директива 92/43/ЕИО, член 15 от Директива 2000/60/ЕО, член 12 от Директива 2009/147/ЕО и член 17 от Директива 2008/56/ЕО.6.Считано от ... [пет години от датата на влизане в сила на настоящия регламент] и на всеки шест години след това Комисията докладва на Европейския парламент и Съвета относно прилагането на настоящия регламент.7. До ... [12 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент], след консултации с държавите членки, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ:a) преглед на финансовите ресурси, налични на равнището на Съюза за целите на прилагането на настоящия регламент;б) оценка на нуждите от финансиране за изпълнение на членове 4 – 13 и за постигане на целта, посочена в член 1, параграф 2;в) анализ за установяване на евентуални пропуски във финансирането при изпълнението на задълженията, определени в настоящия регламент;г) когато е целесъобразно, предложения за подходящи мерки, включително финансови мерки, за справяне с установените пропуски, например създаването на специално финансиране, без при това да се засягат правомощията на съзаконодателите във връзка с приемането на следващата многогодишна финансова рамка за периода след 2027 г.8.Държавите членки гарантират, че информацията, посочена в параграфи 1 и 2 от настоящия член, е подходяща и актуална и е достъпна за обществеността в съответствие с директиви 2003/4/ЕО, 2007/2/ЕО и (ЕС) 2019/1024.

ГЛАВА VДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ И АКТОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 22Изменение на приложенията1.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23, за да изменя приложение I чрез адаптиране на начина на групиране на типовете местообитания към научно-техническия напредък и за да се вземе предвид опитът, придобит от прилагането на настоящия регламент.2.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23, за да изменя приложение IV чрез адаптиране на:a) списъка на типовете местообитания, за да се осигури съгласуваност с актуализациите на класификацията на местообитанията в Европейската информационна система за природата (EUNIS); иб) начина на групиране на типовете местообитания към научно-техническия напредък, и за да се вземе предвид опитът, придобит от прилагането на настоящия регламент.3.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 с цел изменение на приложение III чрез адаптиране към научно-техническия напредък на списъка на морските видове, посочен в член 5.4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 с цел изменение на приложение IV чрез адаптиране към научно-техническия напредък на описанието, единицата и методиката за показателите за биологично разнообразие.5.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 с цел изменение на приложение V чрез адаптиране към научно-техническия напредък на списъка на видовете, използван в държавите членки за индекса на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи.6.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 с цел изменение на приложение VI чрез адаптиране към научно-техническия напредък на описанието, единицата и методиката на показателите за биологично разнообразие.7.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 с цел изменение на приложение VII чрез адаптиране към научно-техническия напредък на списъка с примери за мерки за възстановяване и за да се вземе предвид опитът, придобит от прилагането на настоящия регламент.

Член 23Упражняване на делегирането1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 10, параграф 2 и член 22, параграфи 1 – 7, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от ... [датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощията не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за същия срок, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно удължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.3.Делегирането на правомощия, посочено в член 10, параграф 2 и член 22, параграфи 1 – 7, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.6.Делегирани актове, приети съгласно член 10, параграф 2 или член 22, параграфи 1 – 7, влизат в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на съответния акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 24Процедура на комитет1.Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ГЛАВА VIЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25Изменение на Регламент (ЕС) 2022/869В член 7, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/869 първата алинея се заменя със следното:

„Във връзка с въздействията върху околната среда, разгледани в член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО, член 4, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО и член 4, параграфи 14 и 15 и член 5, параграфи 11 и 12 от Регламент (ЕС) …/… на Европейския парламент и на Съвета*+ ОВ: Моля, въведете в текста номера на регламента, съдържащ се в документ PE-CONS 74/23 - 2022/0195(COD), и добавете номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на регламента в бележката под линия., проектите в списъка на Съюза се смятат за проекти от обществен интерес от гледна точка на енергийната политика и могат да се разглеждат като проекти от преимуществен обществен интерес, ако са изпълнени всички условия, предвидени в посочените директиви и във въпросния регламент.

_____________

* Регламент (ЕС) .../... от ... относно възстановяването на природата и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/869 ( ОВ L..., стр…)“.

Член 26Преглед1.В срок до 31 декември 2033 г.Комисията оценява прилагането на настоящия регламент.Оценяването включва оценка на въздействието на настоящия регламент върху секторите на селското, горското и рибното стопанство, като се вземат предвид съответните връзки с производството на храни и продоволствената сигурност в Съюза, както и по-широките социално-икономически последици от настоящия регламент.2.Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите доклад относно основните констатации от оценката. Когато Комисията счете за целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение за изменение на съответните разпоредби на настоящия регламент, като се отчита необходимостта от установяване на допълнителни цели за възстановяване, включително относно актуализирани цели за 2040 г. и 2050 г., въз основа на общи методи за оценка на състоянието на екосистемите, които не са обхванати от членове 4 и 5, посочената в параграф 1 от настоящия член оценка и най-новите научни доказателства.

Член 27Спиране1. Ако настъпи непредвидимо, извънредно и непредизвикано събитие, което е извън контрола на Съюза и има сериозни последици за целия Съюз за наличието на земя, необходима за осигуряване на достатъчно селскостопанско производство за потреблението на храни в Съюза, Комисията приема актове за изпълнение, които са едновременно необходими и обосновани при извънредни обстоятелства. Тези актове за изпълнение могат да спрат прилагането на съответните разпоредби на член 11 от настоящия регламент, доколкото това е строго необходимо и за строго необходимия срок. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.2. Актовете за изпълнение, приети съгласно параграф 1, остават в сила за срок, който не превишава 12 месеца. Ако след изтичането на този срок продължават да са налице специфичните проблеми, посочени в параграф 1, Комисията може да представи подходящо законодателно предложение за подновяване на този срок.3. Комисията уведомява Европейския парламент и Съвета относно приетите съгласно параграф 1 актове в срок от два работни дни след приемането им.

Член 28Влизане в силаНастоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в …

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ IСУХОЗЕМНИ, КРАЙБРЕЖНИ И СЛАДКОВОДНИ ЕКОСИСТЕМИ — ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ И ГРУПИ ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФИ 1 И 4

Списъкът по-долу включва всички типове сухоземни, крайбрежни и сладководни местообитания, изброени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО, посочени в член 4, параграфи 1 и 4, както и шест групи от тези типове местообитания, а именно: 1) влажни зони (крайбрежни и вътрешни), 2) затревени площи и други пасищни местообитания, 3) речни, езерни, алувиални и крайречни местообитания,4) гори, (5) местообитания на степи, пустош и храсталаци и 6) скални и дюнни местообитания.

1.ГРУПА 1: Влажни зони (крайбрежни и вътрешни)

Код на типа местообитание, посочен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Наименование на типа местообитание, посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Крайбрежни и солени местообитания
1130
Естуари
1140
Тинести и пясъчни морски плитчини, които не се покриват от морски води при нисък прилив
1150
Крайбрежни лагуни
1310
Salicornia и други едногодишни растения, образуващи колонии върху тинести и пясъчни терени
1320
Морави от Spartina (Spartinion maritimae)
1330
Атлантически солени ливади (Glauco-Puccinellietalia maritimae)
1340
Континентални солени ливади
1410
Средиземноморски солени ливади (Juncetalia maritimi)
1420
Средиземноморски и южноатлантически халофилни храсталаци (Sarcocornetea fruticosi)
1530
Панонски солени степи и солени блата
1650
Бореални балтийски тесни протоци
Влажна пустош и торфни тревни съобщества
4010
Северноатлантическа влажна пустош с Erica tetralix
4020
Южноатлантическа влажна пустош с Erica ciliaris и Erica tetralix
6460
Торфни затревени площиот Тродос
Калища, тресавища и мочурища
7110
Активни преовлажнени тресавища
7120
Увредени преовлажнени тресавища (все още имащи възможност за естествено възстановяване)
7130
Обрасли тресавища
7140
Преходни торфища и плаващи подвижни тресавища
7150
Понижения върху торфени субстрати (Rhynchosporion)
7160
Феноскандинавски минерални извори и мочурища
7210
Карбонатни мочурища с Cladium mariscus и видове от Caricion davallianae
7220
Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)
7230
Алкални блата
7240
Алпийски пионерни формации от типа Caricion bicoloris-atrofuscae
7310
Аапа калища
7320
Палса калища
Влажни гори
9080
Феноскандинавски широколистни блатисти гори
91D0
Гори върху тресавища и блата

2.ГРУПА 2: Затревени площи и други пасищни местообитания

Код на типа местообитание, посочен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Наименование на типа местообитание, посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Крайбрежни и дюнни местообитания
1630
Бореални балтийски крайбрежни ливади
21A0
Пясъчни равнини по Атлантическото крайбрежие на Великобритания
Местообитания на пустош и храсталаци
4030
Европейска суха пустош
4040
Суха пустош на Атлантическото крайбрежие с Erica vagans
4090
Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета
5130
Формации на Juniperus communis върху пустош или варовикови пасища
8240
Варовикови скални повърхнини
Затревени площи
6110
Скални варовикови или базофилни затревени площи с Alysso-Sedion albi
6120
Сухи пясъчни варовикови затревени площи
6130
Затревени площи с Violetalia calaminariae
6140
Пиринейски силикатни затревени площи с Festuca eskia
6150
Силикатни алпийски и бореални затревени площи
6160
Силикатни иберийски затревени площи с Festuca indigesta
6170
Алпийски и субалпийски варовикови затревени площи
6180
Макаронезийски мезофилни затревени площи
6190
Скални панонски затревени площи (Stipo-Festucetalia pallentis)
6210
Полуестествени сухи затревени площи и храстови съобщества върху варовикови субстрати (Festuco-Brometalia)
6220
Псевдостепи с трева и едногодишни растения (Thero-Brachypodietea)
6230
Богати на видове Nardus затревени площи върху силикатни субстрати в планински области (и предпланински райони в континентална Европа)
6240
Субпанонски степни затревени площи
6250
Панонски степни затревени площи
6260
Панонски пясъчни степи
6270
Феноскандинавски сухи до средни затревени площи с нисколюбива растителност
6280
Северни алварови и предкамбрийски варовикови плоски скали
62A0
Източни субсредиземноморски сухи тревни площи (Scorzoneratalia villosae)
62B0
Кипърски серпентинофилни тревни съобщества
62C0
Понто-сарматски степи
62D0
Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества
6410
Ливади с Molinia на карбонатна, торфна или глинеста почва (Molinion caeruleae)
6420
Средиземноморски влажни затревени площи от високи треви от типа Molinio-Holoschoenion
6510
Низинни сенокосни ливади (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis)
6520
Планински сенокосни ливади
Склерофилни пасищни гори (dehesas) и залесени ливади
6310
Склерофилни пасищни гори с вечнозелен Quercus spp.
6530
Феноскандинавски залесени ливади
9070
Феноскандинавски залесени пасища

3.ГРУПА 3: Речни, езерни, алувиални и крайречни местообитания

Код на типа местообитание, посочен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Наименование на типа местообитание, посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Реки и езера
3110
Олиготрофни води, съдържащи минимални количества минерали на пясъчни равнини (Littorelletalia uniflorae)
3120
Олиготрофни води, съдържащи минимални количества минерали предимно на пясъчните равнини на Западното Средиземноморие с растителност от Isoetes spp.
3130
Олиготрофни до мезотрофни постоянни води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoëto-Nanojuncetea
3140
Твърди олиго-мезотрофни води с бентосни формации от Chara spp.
3150
Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition
3160
Естествени дистрофни езера
3170
Средиземноморски временни водни площи
3180
Временни подземни езера в Ирландия (Turloughs)
3190
Езера от гипсов карст
31A0
Топлоизворни лотусови корита в Трансилвания
3210
Феноскандинавски естествени реки
3220
Алпийски реки и тревна растителност по техните брегове
3230
Алпийски реки и тяхната дървесна растителност с Myricaria germanica
3240
Алпийски реки и тяхната дървесна растителност със Salix elaeagnos
3250
Постоянно течащи средиземноморски реки с Glaucium flavum
3260
Плаваща растителност от типа Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion по предпланински реки
3270
Реки с кални брегове с растителност от типа Chenopodion rubri p.p. и Bidention p.p.
3280
Постоянно течащи средиземноморски реки с растителност от типа Paspalo-Agrostidion и висящи завеси от Salix и Populus alba
3290
Непостоянно течащи средиземноморски реки с растителност от типа Paspalo-Agrostidion
32A0
Туфести каскади на карстови реки в Динарските Алпи
Алувиални ливади
6430
Тревни съобщества от водолюбиви високи треви в равнинни и планински до алпийски райони
6440
Алувиални ливади на речни долини с Cnidion dubii
6450
Северни бореални алувиални ливади
6540
Субсредиземноморски затревени площи от Molinio-Hordeion secalini
Алувиални/крайречни гори
9160
Южноатлантически и средноевропейски дъбово-габърови гори Carpinion betuli
91E0
Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)
91F0
Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Ulmus minor, Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia, по бреговете на големи реки (Ulmenion minoris)
92A0
Галерийни гори със Salix alba и Populus alba
92B0
Крайречни формации край пресъхващи средиземноморски речни течения с Rhododendron ponticum, Salix и други
92C0
Гори от Platanus orientalis и Liquidambar orientalis (Platanion orientalis)
92D0
Южносредиземноморски крайречни галерийни съобщества и гъсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae)
9370
Палмови горички от Phoenix

4.ГРУПА 4: Гори

Код на типа местообитание, посочен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Наименование на типа местообитание, посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Бореални гори
9010
Западна тайга
9020
Феноскандинавски полубореални естествени стари листопадни широколистни гори (Quercus, Tilia, Acer, Fraxinus или Ulmus), богати на епифити
9030
Естествени гори в първоначалния стадий на сукцесия при разместване на брегове
9040
Северни субалпийски/субарктични гори с Betula pubescens ssp. czerepanovii
9050
Феноскандинавски гори с Picea abies
9060
Иглолистни гори върху или свързани с ледникови речни чакълени наноси
Умереноконтинентални гори
9110
Букови гори от типа Luzulo-Fagetum
9120
Атлантически ацидофилни букови гори с Ilex и понякога с Taxus в храсталаците (Quercion robori-petraeae или Ilici-Fagenion)
9130
Букови гори от типа Asperulo-Fagetum
9140
Средноевропейски субалпийски букови гори с Acer и Rumex arifolius
9150
Средноевропейски букови гори върху карбонатна основа (Cephalanthero-Fagion)
9170
Дъбово-габърови гори Galio-Carpinetum
9180
Гори по стръмни склонове, сипеи и дефилета Tilio-Acerion
9190
Стари ацидофилни дъбови гори от Quercus robur върху песъчливи равнини
91A0
Стари дъбови гори с Ilex и Blechnum на Британските острови
91B0
Термофилни гори Fraxinus angustifolia
91G0
Панонски гори от Quercus petraea и Carpinus betulus
91H0
Панонски гори от Quercus pubescens
91I0
Евросибирски степни дъбови гори от Quercus spp.
91J0
Гори от Taxus baccata на Британските острови
91K0
Илирийски гори от Fagus sylvatica (Aremonio-Fagion)
91L0
Илирийски дъбово-брястови гори (Erythronio-Carpinion)
91M0
Панонски-балкански дъбови гори
91P0
Елови гори в Светия кръст (Abietetum polonicum)
91Q0
Западнокарпатски гори от Pinus sylvestris на варовита почва
91R0
Гори от бял бор в Динарските доломити (Genisto januensis-Pinetum)
91S0
Западнопонтийски букови гори
91T0
Централноевропейски гори от бял бор с лишеи
91U0
Сарматски степни борови гори
91V0
Дакийски букови гори (Symphyto-Fagion)
91W0
Мизийски букови гори
91X0
Добруджански букови гори
91Y0
Дакийски дъбови и брястови гори
91Z0
Мизийски гори от бяла липа
91AA
Източни бели дъбови гори
91BA
Мизийски гори от бели ели
91CA
Рило-родопски и старопланински гори от бял бор
Средиземноморски и макаронезийски гори
9210
Апенински букови гори с Taxus и Ilex
9220
Апенински букови гори с Abies alba и букови гори с Abies nebrodensis
9230
Галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica
9240
Гори с Quercus faginea и Quercus canariensis (Иберийски полуостров)
9250
Гори с Quercus trojana
9260
Гори от питомен кестен (Castanea sativa)
9270
Гръцки букови гори с Abies borisii-regis
9280
Гори с Quercus frainetto
9290
Кипарисови гори (Acero-Cupression)
9310
Егейски гори от Quercus brachyphylla
9320
Гори от Olea и Ceratonia
9330
Гори от Quercus suber
9340
Гори от Quercus ilex и Quercus rotundifolia
9350
Гори от Quercus macrolepis
9360
Макаронезийски лаврови гори (Laurus, Ocotea)
9380
Гори от Ilex aquifolium
9390
Храсталаци и ниска гориста растителност с Quercus alnifolia
93A0
Залесени площи с Quercus infectoria (Anagyro foetidae-Quercetum infectoriae)
Планински иглолистни гори
9410
Ацидофилни гори от Picea на планинско до алпийско ниво (Vaccinio-Piceetea)
9420
Алпийски гори от Larix decidua и/или Pinus cembra
9430
Субалпийски и планински гори от Pinus uncinata
9510
Южно-апенински гори от Abies alba
9520
Гори от Abies pinsapo
9530
(Суб-) Средиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор
9540
Средиземноморски борови гори от ендемични мезогейски борове
9550
Ендемични канарски борови гори
9560
Ендемични гори от Juniperus spp.
9570
Гори от Tetraclinis articulata
9580
Средиземноморски гори от Taxus baccata
9590
Гори от Cedrus brevifolia (Cedrosetum brevifoliae)
95A0
Високи оро-средиземноморски борови гори

5.ГРУПА 5: Местообитания на степи, пустош и храсталаци

Код на типа местообитание, посочен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Наименование на типа местообитание, посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Степи върху солени и гипсови почви
1430
Хало-нитрофилни храсталаци (Pegano-Salsoletea)
1510
Средиземноморски степи върху солени почви (Limonietalia)
1520
Иберски степи върху гипсови почви (Gypsophiletalia)
Умереноконтинентална пустош и храсталаци
4050
Ендемични макаронезийски съобщества
4060
Алпийски и бореални съобщества
4070
Храстови съобщества с Pinus mugo и Rhododendron hirsutum (Mugo-Rhododenretum hirsuti)
4080
Субарктични храсталаци от Salix spp.
40A0
Субконтинентални пери-панонски храсталаци
40B0
Родопски съобщества на Potentilla fruticosa
40C0
Понто-сарматски широколистни храстчета
Склерофилни храсталаци (маторал)
5110
Устойчиви формации от Buxus sempervirens върху варовикови скалисти склонове (Berberidion p.p.)
5120
Планински формации на Cytisus purgans
5140
Формации на Cistus palhinhae върху крайморски влажни полета
5210
Маторал с Juniperus spp.
5220
Маторал със Zyziphus
5230
Маторал с Laurus nobilis
5310
Гъсталаци Lаurus nobilis
5320
Ниски формации от Euphorbia в близост до скалисти брегове
5330
Южносредиземноморски и предпустинни храсталаци
5410
Западносредиземноморска фригана от типа Astragalo-Plantaginetum subulatae, растяща върху скали
5420
Фригана със Sarcopoterium spinosum
5430
Ендемична фригана с Euphorbio-Verbascion

6.ГРУПА 6: Скални и дюнни местообитания

Код на типа местообитание, посочен в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Наименование на типа местообитание, посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Морски стръмни скални брегове, морски плажове и островчета
1210
Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси
1220
Многогодишна растителност на каменисти брегове
1230
Обрасли морски стръмни скали на Атлантическото и Балтийското крайбрежие
1240
Обрасли морски стръмни скали по Средиземноморското крайбрежие (с ендемични Limonium spp.)
1250
Обрасли морски стръмни скали на макаронезийското крайбрежие (флора, ендемична за тези крайбрежия)
1610
Балтийски ескерски острови с растителност по пясъчни, каменисти и чакълести плажове и сублиторална растителност
1620
Бореални балтийски островчета и малки острови
1640
Бореални балтийски пясъчни ивици с многогодишна растителност
Крайбрежни и континентални дюни
2110
Зародишни подвижни дюни
2120
Подвижни дюни по крайбрежната ивица с Ammophila arenaria („бели дюни“)
2130
Неподвижни дюни с тревиста растителност („сиви дюни“)
2140
Декалцифирани неподвижни дюни с Empetrum nigrum
2150
Атлантически декалцифицирани неподвижни дюни (Calluno-Ulicetea)
2160
Дюни с Hippophaë rhamnoides
2170
Дюни със Salix repens ssp. argentea (Salicion arenariae)
2180
Облесени дюни по Атлантическото, континенталното и бореалното крайбрежие
2190
Влажни снижения между дюните
2210
Неподвижни крайморски дюни от типа Crucianellion maritimae
2220
Дюни с Euphorbia terracina
2230
Дюнни затревени площи от типа Malcolmietalia
2240
Дюнни затревени площи от типа Brachypodietalia с едногодишни растения
2250
Дюни с хвойнови гъсталаци (Juniperus spp.)
2260
Дюнни склерофилни храсталаци (Cisto-Lavenduletalia)
2270
Залесени дюни с Pinus pinea и/или Pinus pinaster
2310
Сухи пясъчни пусти полета с Calluna и Genista
2320
Сухи пясъчни пусти полета с Calluna и Empetrum nigrum
2330
Открити затревени площи с растителност от Corynephorus и Agrostis на континентални дюни
2340
Панонски вътрешноконтинентални дюни
91N0
Панонски гъсталаци по континентални пясъчни дюни (Junipero-Populetum albae)
Скални местообитания
8110
Силикатни сипеи на планинско ниво до нивото на снежната покривка (Androsacetalia alpinae и Galeopsietalia ladani)
8120
Сипеи върху варовикови терени и калциеви шисти на планинско до алпийско ниво (Thlaspietea rotundifolii)
8130
Западносредиземноморски и термофилни сипеи
8140
Източносредиземноморски сипеи
8150
Средноевропейски силикатни сипеи
8160
Средноевропейски варовикови сипеи на хълмисто и планинско ниво
8210
Варовикови скалисти склонове с хазмофитна растителност
8220
Силикатни скалисти склонове с хазмофитна растителност
8230
Силикатни скали с пионерска растителност от типа Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii
8310
Пещери, затворени за посещение
8320
Лавови полета и открити скални повърхнини, получени в резултат на вулканична дейност
8340
Вечни ледници

ПРИЛОЖЕНИЕ IIМОРСКИ ЕКОСИСТЕМИ — ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ И ГРУПИ ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФИ 1 И 2

Списъкът по-долу включва типовете морски местообитания, посочени в член 5, параграфи1 и 2, както и седем групи от тези типове местообитания, а именно: 1) ливади от морски треви, 2) гори от макроводорасли, 3) колонии от черупчести мекотели, 4) ливади от мерл, 5) колонии от сюнгери, корали и коралинови водорасли, 6) извори и отвори и 7) меки седименти (не по-дълбоки от 1 000 метра дълбочина). Представена е и връзката с типовете местообитания, изброени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО.

Използваната класификация на типовете морски местообитания, диференцирана по морски биогеографски региони, е в съответствие с Информационната система за природата на Европейския съюз (EUNIS), след преразглеждане на типологията на морските местообитания през 2022 г. от ЕАОС. Информацията относно свързаните местообитания, изброени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО, е въз основа на базата на съответствията, публикувана от ЕАОС през 2021 г.Класификация на морските местообитания EUNIS за 2022 г.Европейска агенция за околната среда.

1.Група 1: Ливади от морски треви

Код по EUNIS
Наименование на типа местообитание в EUNIS
Съответен код на типа местообитание, както е посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Атлантически океан
MA522
Ливади от морски треви в атлантически литорален пясък
1140; 1160
MA623
Ливади от морски треви в атлантическа литорална тиня
1140; 1160
MB522
Ливади от морски треви в атлантически инфралиторален пясък
1110; 1150; 1160
Балтийско море

MA332
Балтийски хидролиторални едри седименти, характеризиращи се с подводна растителност
1130; 1160; 1610; 1620
MA432
Балтийски хидролиторални смесени седименти, характеризиращи се с подводна растителност
1130; 1140; 1160; 1610
MA532
Балтийски хидролиторален пясък, характеризиращ се с подводни вкоренени растения
1130; 1140; 1160; 1610
MA632
Балтийска хидролиторална тиня, доминирана от подводни вкоренени растения
1130; 1140; 1160; 1650
MB332
Балтийски инфралиторални едри седименти, характеризиращи се с подводни вкоренени растения
1110; 1160
MB432
Балтийски инфралиторални смесени седименти, характеризиращи се с подводни вкоренени растения
1110; 1160; 1650
MB532
Балтийски инфралиторален пясък, характеризиращ се с подводни вкоренени растения
1110; 1130; 1150; 1160
MB632
Балтийски инфралиторални тинени седименти, характеризиращи се с подводни вкоренени растения
1130; 1150; 1160; 1650
Черно море

MB546
Ливади от морски треви и ризоматозни водорасли в черноморски инфралиторални тинести пясъци, повлияни от пресноводен вток
1110; 1130; 1160
MB547
Черноморски ливади от морски треви върху умерено изложени на вълнение, чисти пясъци в горния инфралиторал
1110; 1160
MB548
Черноморски ливади от морски треви върху пясъци в долния инфралиторал
1110; 1160
Средиземно море

MB252
Биоценоза от Posidonia oceanica
1120
MB2521
Екоморфоза на „ивичести“ ливади от Posidonia oceanica
1120; 1130; 1160
MB2522
Екоморфоза на ливади от Posidonia oceanica тип „бариерен риф“
1120; 1130; 1160
MB2523
Фациенси от мъртви „килими“ от Posidonia oceanica без голямо количество епифитна флора
1120; 1130; 1160
MB2524
Асоциация с Caulerpa prolifera върху ливади от Posidonia
1120; 1130; 1160
MB5521
Асоциация с Cymodocea nodosa върху добре сортирани фини пясъци
1110; 1130; 1160
MB5534
Асоциация с Cymodocea nodosa върху повърхностни тинести пясъци в спокойни води
1110; 1130; 1160
MB5535
Асоциация със Zostera noltei върху повърхностни тинести пясъци в спокойни води
1110; 1130; 1160
MB5541
Асоциация с Ruppia cirrhosa и/или Ruppia maritima върху пясък
1110; 1130; 1160
MB5544
Асоциация със Zostera noltei в еврихалинна и евритермална среда върху пясък
1110; 1130; 1160
MB5545
Асоциация със Zostera marina в еврихалинна и евритермална среда
1110; 1130; 1160

2.Група 2: Гори от макроводорасли

Код по EUNIS
Наименование на типа местообитание в EUNIS
Съответен код на типа местообитание, както е посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Атлантически океан
MA123
Съобщества от макроводорасли върху атлантически литорални скали в условия на океанска соленост
1160; 1170; 1130
MA125
Фукоидни водорасли в условия на променлива соленост върху атлантически литорални скали
1170; 1130
MB121
Съобщества от кафяви водорасли и макроводорасли върху атлантически инфралиторални скали
1170; 1160
MB123
Съобщества от кафяви водорасли и макроводорасли в засегнати или нарушени от седименти атлантически инфралиторални скали
1170; 1160
MB124
Съобщества от кафяви водорасли в условия на променлива соленост върху атлантически литорални скали
1170; 1130; 1160
MB321
Съобщества от кафяви водорасли и макроводорасли върху атлантически инфралиторални едри седименти
1160
MB521
Съобщества от кафяви водорасли и макроводорасли в атлантически инфралиторален пясък
1160
MB621
Растителни съобщества върху атлантическа инфралиторална тиня
1160
Балтийско море

MA131
Балтийски хидролиторални скали и камъни, характеризиращи се с многогодишни водорасли
1160; 1170; 1130; 1610; 1620
MB131
Многогодишни водорасли върху балтийски инфралиторални скали и камъни
1170; 1160
MB232
Балтийско инфралиторално дъно, характеризиращо се с черупчест чакъл
1160; 1110
MB333
Балтийски инфралиторални едри седименти, характеризиращи се с многогодишни водорасли
1110; 1160
MB433
Балтийски инфралиторални смесени седименти, характеризиращи се с многогодишни водорасли
1110; 1130; 1160; 1170
Черно море

MB144
Изложени на вълнение черноморски горни инфралиторални скали, доминирани от митилидни видове, с участие на фукоидни водорасли
1170; 1160
MB149
Черноморски, умерено изложени на вълнение горни инфралиторални скали, доминирани от митилидни видове, с участие на фукоидни водорасли
1170; 1160
MB14A
Фукоидни и други водорасли в заслонени черноморски горни инфралиторални скали, добре осветени
1170; 1160
Средиземно море

MA1548
Асоциация с Fucus virsoides
1160; 1170
MB1512
Асоциация с Cystoseira tamariscifolia и Saccorhiza polyschides
1170; 1160
MB1513
Асоциация с Cystoseira amentacea (var. amentacea, var. stricta, var. spicata)
1170; 1160
MB151F
Асоциация с Cystoseira brachycarpa
1170; 1160
MB151G
Асоциация с Cystoseira crinita
1170; 1160
MB151H
Асоциация с Cystoseira crinitophylla
1170; 1160
MB151J
Асоциация с Cystoseira sauvageauana
1170; 1160
MB151K
Асоциация с Cystoseira spinosa
1170; 1160
MB151L
Асоциация със Sargassum vulgare
1170; 1160
MB151M
Асоциация с Dictyopteris polypodioides
1170; 1160
MB151W
Асоциация с Cystoseira compressa
1170; 1160
MB1524
Асоциация с Cystoseira barbata
1170; 1160
MC1511
Асоциация с Cystoseira zosteroides
1170; 1160
MC1512
Асоциация с Cystoseira usneoides
1170; 1160
MC1513
Асоциация с Cystoseira dubia
1170; 1160
MC1514
Асоциация с Cystoseira corniculata
1170; 1160
MC1515
Асоциация със Sargassum spp.
1170; 1160
MC1518
Асоциация с Laminaria ochroleuca
1170; 1160
MC3517
Асоциация с Laminaria rodriguezii върху детритови полета
1160

3.Група 3: Колонии с черупчести организми

Код по EUNIS
Наименование на типа местообитание в EUNIS
Съответен код на типа местообитание, както е посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Атлантически океан
MA122
Mytilus edulis и/или съобщества от морски жълъди върху изложени на вълнение атлантически литорални скали
1160; 1170
MA124
Съобщества от миди и/или морски жълъди с макроводорасли върху атлантически литорални скали
1160; 1170
MA227
Рифове от двучерупчести в атлантическата литорална зона
1170; 1140
MB222
Рифове от двучерупчести в атлантическата инфралиторална зона
1170; 1130; 1160
MC223
Рифове от двучерупчести в атлантическата циркалиторална зона
1170
Балтийско море

MB231
Балтийско инфралиторално дъно, доминирано от епибентосни двучерупчести
1170; 1160
MC231
Балтийско циркалиторално дъно, доминирано от епибентосни двучерупчести
1170; 1160; 1110
MD231
Балтийско офшорно циркалиторално биогенно дъно, характеризиращо се с епибентосни двучерупчести
1170
MD232
Балтийско офшорно циркалиторално дъно с черупчест чакъл, характеризиращо се с двучерупчести
1170
MD431
Балтийско офшорно циркалиторално смесено дъно, характеризиращо се с макроскопски епибентосни биотични структури

MD531
Балтийски офшорен циркалиторален пясък, характеризиращ се с макроскопски епибентосни биотични структури

MD631
Балтийска офшорна циркалиторална тиня, характеризираща се с епибентосни двучерупчести

Черно море

MB141
Черноморски долни инфралиторални скали, доминирани от безгръбначни
1170
MB143
Изложени на вълнение черноморски горни инфралиторални скали, доминирани от митилидни видове, с участие на фолиозни водорасли (без фукоидни водорасли)
1170; 1160
MB148
Умерено изложени на вълнение черноморски горни инфралиторални скали, доминирани от митилидни видове, с участие на фолиозни водорасли (различни от фукоидни водорасли)
1170; 1160
MB242
Мидени полета в черноморската инфралиторална зона
1170; 1130; 1160
MB243
Рифове от стриди в черноморски долни инфралиторални скали
1170
MB642
Черноморска инфралиторална теригенна тиня
1160
MC141
Черноморски циркалиторални скали, доминирани от безгръбначни
1170
MC241
Мидени полета в черноморски сублиторални терогенни миди
1170
MC645
Черноморска долна циркалиторална тиня

Средиземно море

MA1544
Фациеси с Mytilus galloprovincialis във води, богати на органични вещества
1160; 1170
MB1514
Фациеси с Mytilus galloprovincialis
1170; 1160

Средиземноморски инфралиторални стридени полета

Средиземноморски циркалиторални стридени полета

4.Група 4: Ливади от мерл

Код по EUNIS
Наименование на типа местообитание в EUNIS
Съответен код на типа местообитание, както е посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Атлантически океан
MB322
Ливади от мерл върху атлантически инфралиторални едрозърнести седименти
1110; 1160
MB421
Ливади от мерл върху атлантически инфралиторални смесени седименти
1110; 1160
MB622
Ливади от мерл в атлантически инфралиторални тинести седименти
1110; 1160
Средиземно море

MB3511
Асоциация с родолити в едри пясъци и фин чакъл, смесени от вълните
1110; 1160
MB3521
Асоциация с родолити в едри пясъци и фин чакъл под въздействието на придънни течения
1110; 1160
MB3522
Асоциация с мерл (= Асоциация с Lithothamnion corallioides и Phymatolithon calcareum) върху средиземноморски едри пясъци и чакъл
1110; 1160
MC3521
Асоциация с родолити върху крайбрежни детритови дъна
1110
MC3523
Асоциация с мерл (Lithothamnion corallioides и Phymatholithon calcareum) върху крайбрежни детритови дъна
1110

5.Група 5: Колонии от сюнгери, корали и коралинови водорасли

Код по EUNIS
Наименование на типа местообитание в EUNIS
Съответен код на типа местообитание, както е посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Атлантически океан
MC121
Съобщества на фауна, образуваща „туфи“, върху атлантически циркалиторални скали
1170
MC124
Съобщества на фауна в условия на променлива соленост върху атлантически циркалиторални скали
1170; 1130
MC126
Съобщества в атлантически циркалиторални пещери и под надвиснали скали
8330; 1170
MC222
Студеноводни коралови рифове в атлантическата циркалиторална зона
1170
MD121
Съобщества от сюнгери върху атлантически офшорни циркалиторални скали
1170
MD221
Студеноводни коралови рифове в атлантическата офшорна циркалиторална зона
1170
ME122
Съобщества от сюнгери върху атлантически горни батиални скали
1170
ME123
Смесени студеноводни коралови съобщества върху атлантически горни батиални скали
1170
ME221
Атлантически горен батиален студеноводен коралов риф
1170
ME322
Смесено съобщество от студеноводни корали върху атлантически горни батиални едри седименти

ME324
Струпване на сюнгери върху атлантически горни батиални едри седименти

ME422
Струпване на сюнгери върху атлантически горни батиални смесени седименти

ME623
Струпване на сюнгери в атлантическа горна батиална тиня

ME624
Полета от изправени корали върху атлантическа горна батиална тиня

MF121
Смесено съобщество от студеноводни корали върху атлантически долни батиални скали
1170
MF221
Атлантически долни батиални студеноводни коралови рифове
1170
MF321
Смесено съобщество от студеноводни корали върху атлантически долни батиални едри седименти

MF622
Струпване на сюнгери в атлантическа долна батиална тиня

MF623
Полета от изправени корали върху атлантическа долна батиална тиня

Балтийско море

MB138
Балтийски инфралиторални скали и камъни, характеризиращи се с епибентосни сюнгери
1170; 1160
MB43A
Балтийски инфралиторални смесени седименти, характеризиращи се с епибентосни сюнгери (Porifera)
1160; 1170
MC133
Балтийски циркалиторални скали и камъни, характеризиращи се с епибентосни книдарии
1170; 1160
MC136
Балтийски циркалиторални скали и камъни, характеризиращи се с епибентосни сюнгери
1170; 1160
MC433
Балтийски циркалиторален смесен седимент, характеризиращ се с епибентосни мешести
1160; 1170
MC436
Балтийски циркалиторални смесени седименти, характеризиращи се с епибентосни сюнгери
1160
Черно море

MD24
Черноморски офшорни циркалиторални биогенни местообитания
1170
ME14
Черноморски горни батиални скали
1170
ME24
Черноморско горно батиално биогенно местообитание
1170
MF14
Черноморски долни батиални скали
1170
Средиземно море

MB151E
Фациеси с Cladocora caespitosa
1170; 1160
MB151Q
Фациеси с Astroides calycularis
1170; 1160
MB151α
Фациеси и асоциация на королигенна биоценоза (в анклав)
1170; 1160
MC1519
Фациеси с Eunicella cavolini
1170; 1160
MC151A
Фациеси с Eunicella singularis
1170; 1160
MC151B
Фациеси с Paramuricea clavata
1170; 1160
MC151E
Фациеси с Leptogorgia sarmentosa
1170; 1160
MC151F
Фациеси с Anthipatella subpinnata и оскъдни червени водорасли
1170; 1160
MC151G
Фациеси с масивни сюнгери и оскъдни червени водорасли
1170; 1160
MC1522
Фациеси с Corallium rubrum
8330; 1170
MC1523
Фациеси с Leptopsammia pruvoti
8330; 1170
MC251
Коралигенни платформи
1170
MC6514
Фациеси на лепкави тини с Alcyonium palmatum и Parastichopus regalis върху циркалиториална тиня
1160
MD151
Биоценоза на средиземноморски скали в периферията на шелфа
1170
MD25
Средиземноморски офшорни циркалиторални биогенни местообитания
1170
MD6512
Фациеси на лепкави тини с Alcyonium palmatum и Parastichopus regalis върху долна циркалиторална тиня

ME1511
Средиземноморски горни батиални рифове Lophelia pertusa
1170
ME1512
Средиземноморски горни батиални рифове Madrepora oculata
1170
ME1513
Средиземноморски горни батиални рифове Madrepora oculata и Lophelia pertusa
1170
ME6514
Средиземноморски горни батиални фациеси с Pheronema carpenteri

MF1511
Средиземноморски долни батиални рифове Lophelia pertusa
1170
MF1512
Средиземноморски долни батиални рифове Madrepora oculata
1170
MF1513
Средиземноморски долни батиални рифове Madrepora oculata и Lophelia pertusa
1170
MF6511
Средиземноморски долни батиални фациеси в песъчливи тини с Thenea muricata

MF6513
Средиземноморски долни батиални фациеси в компактна тиня с Isidella elongata

6.Група 6: Извори и отвори

Код по EUNIS
Наименование на типа местообитание в EUNIS
Съответен код на типа местообитание, както е посочено в кодовете в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Атлантически океан
MB128
Извори и отвори в атлантически инфралиторални скали
1170; 1160; 1180
MB627
Извори и отвори в атлантическа инфралиторална тиня
1130; 1160
MC127
Извори и отвори в атлантически циркалиторални скали
1170; 1180
MC622
Извори и отвори в атлантическа циркалиторална тиня
1160
MD122
Извори и отвори в атлантически офшорни циркалиторални скали
1170
MD622
Извори и отвори в атлантическа офшорна циркалиторална тиня

7.Група 7: Меки седименти (не по-дълбоки от 1 000 метра дълбочина)

Код по EUNIS
Наименование на типа местообитание в EUNIS
Съответен код на типа местообитание, както е посочено в приложение I към Директива 92/43/ЕИО
Атлантически океан
MA32
Атлантически крайбрежен едър седимент
1130; 1160
MA42
Атлантически литорален смесен седимент
1130; 1140; 1160
MA52
Атлантически литорален пясък
1130; 1140; 1160
MA62
Атлантическа литорална тиня
1130; 1140; 1160
MB32
Атлантически инфралиторален едър седимент
1110; 1130; 1160
MB42
Атлантически инфралиторален смесен седимент
1110; 1130; 1150; 1160
MB52
Атлантически инфралиторален пясък
1110; 1130; 1150; 1160
MB62
Атлантическа инфралиторална тиня
1110; 1130; 1160
MC32
Атлантически циркалиторален едър седимент
1110; 1160
MC42
Атлантически циркалиторален смесен седимент
1110; 1160
MC52
Атлантически циркалиторален пясък
1110; 1160
MC62
Атлантическа циркалиторална тиня
1160
MD32
Атлантически офшорен циркалиторален едър седимент

MD42
Атлантически офшорен циркалиторален смесен седимент

MD52
Атлантически офшорен циркалиторален пясък

MD62
Атлантическа офшорна циркалиторална тиня

ME32
Атлантически горен батиален едър седимент

ME42
Атлантически горен батиален смесен седимент

ME52
Атлантически горен батиален пясък

ME62
Атлантическа горна батиална тиня

MF32
Атлантически долен батиален едър седимент

MF42
Атлантически долен батиален смесен седимент

MF52
Атлантически долен батиален пясък

MF62
Атлантическа долна батиална тиня

Балтийско море

MA33
Балтийски хидролиторален едър седимент
1130; 1160; 1610; 1620
MA43
Балтийски хидролиторален смесен седимент
1130; 1140; 1160; 1610
MA53
Балтийски хидролиторален пясък
1130; 1140; 1160; 1610
MA63
Балтийска хидролиторална тиня
1130; 1140; 1160; 1650
MB33
Балтийски инфралиторален едър седимент
1110; 1150; 1160
MB43
Балтийски инфралиторален смесен седимент
1110; 1130; 1150; 1160; 1170; 1650
MB53
Балтийски инфралиторален пясък
1110; 1130; 1150; 1160
MB63
Балтийска инфралиторална тиня
1130; 1150; 1160; 1650
MC33
Балтийски циркалиторален едър седимент
1110; 1160
MC43
Балтийски циркалиторален смесен седимент
1160; 1170
MC53
Балтийски циркалиторален пясък
1110; 1160
MC63
Балтийска циркалиторална тиня
1160; 1650
MD33
Балтийски офшорен циркалиторален едър седимент

MD43
Балтийски офшорен циркалиторален смесен седимент

MD53
Балтийски офшорен циркалиторален пясък

MD63
Балтийски офшорна циркалиторална тиня

Черно море

MA34
Черноморски литорален едър седимент
1160
MA44
Черноморски литорален смесен седимент
1130; 1140; 1160
MA54
Черноморски литорален пясък
1130; 1140; 1160
MA64
Черноморска литорална тиня
1130; 1140; 1160
MB34
Черноморски инфралиторален едър седимент
1110; 1160
MB44
Черноморски инфралиторален смесен седимент
1110; 1170
MB54
Черноморски инфралиторален пясък
1110; 1130; 1160
MB64
Черноморска инфралиторална тиня
1130; 1160
MC34
Черноморски циркалиторален едър седимент
1160
MC44
Черноморски циркалиторален смесен седимент

MC54
Черноморски циркалиторален пясък
1160
MC64
Черноморска циркалиторална тиня
1130; 1160
MD34
Черноморски офшорен циркалиторален едър седимент

MD44
Черноморски офшорен циркалиторален смесен седимент

MD54
Черноморски офшорен циркалиторален пясък

MD64
Черноморска офшорна циркалиторална тиня

Средиземно море

MA35
Средиземноморски литорален едър седимент
1160; 1130
MA45
Средиземноморски литорален смесен седимент
1140; 1160
MA55
Средиземноморски литорален пясък
1130; 1140; 1160
MA65
Средиземноморска литорална тиня
1130; 1140; 1150; 1160
MB35
Средиземноморски инфралиторален едър седимент
1110; 1160
MB45
Средиземноморски инфралиторален смесен седимент

MB55
Средиземноморски инфралиторален пясък
1110; 1130; 1150; 1160
MB65
Средиземноморска инфралиторална тиня
1130; 1150
MC35
Средиземноморски циркалиторален едър седимент
1110; 1160
MC45
Средиземноморски циркалиторален смесен седимент

MC55
Средиземноморски циркалиторален пясък
1110; 1160
MC65
Средиземноморска циркалиторална тиня
1130; 1160
MD35
Средиземноморски офшорен циркалиторален едър седимент

MD45
Средиземноморски офшорен циркалиторален смесен седимент

MD55
Средиземноморски офшорен циркалиторален пясък

MD65
Средиземноморска офшорна циркалиторална тиня

ME35
Средиземноморски горен батиален едър седимент

ME45
Средиземноморски горен батиален смесен седимент

ME55
Средиземноморски горен батиален пясък

ME65
Средиземноморска горна батиална тиня

MF35
Средиземноморски долен батиален едър седимент

MF45
Средиземноморски долен батиален смесен седимент

MF55
Средиземноморски долен батиален пясък

MF65
Средиземноморска долна батиална тиня

ПРИЛОЖЕНИЕ IIIМОРСКИ ВИДОВЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 5

1)куинсланска риба трион (Pristis clavata);

2)дребнозъба риба трион (Pristis pectinata);

3)обикновена риба трион (Pristis pristis);

4)гигантска акула (Cetorhinus maximus) и бяла акула (Carcharodon carcharias);

5)гладка светеща акула (Etmopterus pusillus);

6)манта от вида Mobula alfredi (Mobula alfredi);

7)морски дявол (Mobula birostris);

8)дяволска риба (Mobula mobular);

9)гвинейски морски дявол (Mobula rochebrunei);

10)японски морски дявол (Mobula japanica);

11)гладкоопашат морски дявол (Mobula thurstoni);

12)дългорог морски дявол (Mobula eregoodootenkee);

13)бодлив морски дявол (Mobula tarapacana);

14)късопер морски дявол (Mobula kuhlii);

15)малък морски дявол (Mobula hypostoma);

16)норвежки скат (Dipturus nidarosiensis);

17)бял скат (Rostroraja alba);

18)риби китара (Rhinobatidae);

19)морски ангел (Squatina squatina);

20)сьомга (Salmo salar);

21)морска пъстърва (Salmo trutta);

22)Coregonus oxyrhynchus

ПРИЛОЖЕНИЕ IVСПИСЪК НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ ЕКОСИСТЕМИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 11, ПАРАГРАФ 2

Показател
Описание, единици и методика за определяне и наблюдение на показателя
Индекс на полските пеперуди
Описание: Този показател се състои от видове, за които се счита, че са характерни за европейските затревени площи, и които се срещат в голяма част от Европа; по-голямата част от видовете са обхванати от схемите за наблюдение на пеперудите. Показателят се основава на средната геометрична стойност на тенденциите при видовете.
Единица: Индекс.
Методика: разработена и използвана от Butterfly Conservation Europe, Van Swaay, C.A.M, Assessing Butterflies in Europe — Butterfly Indicators 1990—2018 (Оценка на пеперудите в Европа — показатели за пеперудите 1990—2018 г.), технически доклад, Butterfly Conservation Europe, 2020 г.
Запаси от органичен въглерод в обработваеми минерални почви
Описание: С този показател се описват запасите от органичен въглерод в обработваемите минерални почви на дълбочина от 0 до 30 cm.
Единица: Тонове органичен въглерод/ha.
Методика: посочена в приложение V към Регламент (ЕО) 2018/1999 в съответствие с Указанията от 2006 г. на МКИК за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове и подкрепена от Рамковото изследване на земеползването и земното покритие (LUCAS), Jones A. и др., LUCAS Soil 2022, технически доклад на JRC, Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г.
Дял на земеделската земя с голямо разнообразие в характеристиките на ландшафта
Описание: Голямото разнообразие в характеристиките на ландшафта, като например бууферни ивици, живи плетове, отделни и групи дървета, дървесни редици, синори, малки парцели, канавки, водни течения, малки влажни зони, подпорни стени за терасиране, каменни пирамиди и стени, малки езера и културни обекти, са елементи на постоянна естествена или полуестествена растителност, присъстващи в селскостопански контекст, които предоставят екосистемни услуги и подкрепа за биологичното разнообразие.
За да бъде постигнато това, характеристиките на ландшафта трябва да бъдат подложени на възможно най-малко отрицателни външни смущения, така че да се осигурят безопасни местообитания за различните таксони, и поради това трябва да отговарят на следните условия:
a)не могат да бъдат използвани за целите на селскостопанското производство (включително за паша или производство на фураж), освен в случаите, когато това е необходимо за опазването на биологичното разнообразие; и
б)следва да не получават обработка с торове или пестициди, с изключение на третиране с ниско потребление на твърд оборски тор.
Земите, оставени под угар, включително временно, могат да се считат за земи с голямо разнообразие в характеристиките на ландшафта, ако отговарят на критериите, определни във втора алинея, букви а) и б). Плододайните дървета, които са част от устойчиви агро-лесовъдни системи, или дърветата в екстензивни стари овощни градини върху постоянно затревени площи и плододайните елементи в ▌ живите плетове също могат да се считат за голямо разнообразие в характеристиките на ландшафта, ако отговарят на критерия, определен във втора алинея, буква б), и ако събирането на реколтата се извършва само в моменти, когато това не би изложило на риск високите равнища на биологично разнообразие.

Единица: Процент (дял от използваната земеделска площ).
Методика: разработена по показател I.21, приложение I към Регламент (ЕС) 2021/2115, въз основа на последната актуализирана версия на LUCAS за елементите на ландшафта, Ballin M. и др., Redesign sampling for Land Use/Cover Area Survey (LUCAS) (Промяна на вземането на проби за изследване на земеползването/земното покритие), Евростат, 2018 г., и за оставяне на земя под угар, Farm Structure, Reference Metadata in Single Integrated Metadata Structure (Структура на земеделските стопанства, референтни метаданни в единната интегрирана структура на метаданните), онлайн публикация, Евростат, и когато е приложимо, за голямо разнообразие в характеристиките на ландшафта, които не са включени в методиката по-горе, разработена от държавите членки методика съгласно член 11, параграф 7 от настоящия регламент.
Методиката LUCAS се актуализира редовно, за да се повиши надеждността на данните, използвани в Съюза и на национално равнище от държавите членки при изпълнението на техните национални планове за възстановяване на природата.

ПРИЛОЖЕНИЕ VИНДЕКС НА ОБИКНОВЕНИТЕ ВИДОВЕ ПТИЦИ, ЖИВЕЕЩИ ВЪРХУ ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ, НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ

Описание

В индекса на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, се обобщават тенденциите при популациите на често срещани и широко разпространени птици, живеещи върху обработваеми земи, като неговата цел е да служи като показател за оценка на състоянието на биологичното разнообразие на селскостопанските екосистеми в Европа. Националният индекс на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, представлява съставен индекс, обхващащ множество видове, с който се измерва процентът на изменение в относителното изобилие на видовете птици, живеещи върху земеделски земи, в избрани площи за проучване на национално равнище. Този индекс се основава на специално подбрани видове, които зависят от местообитанията в земеделските земи по отношение на храненето или гнезденето, или и двете. Националните индекси на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, се основават на набори от видове, които са от значение за всяка държава членка. Националният индекс на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, се изчислява по отношение на базова година, за която стойността на индекса обикновено е определена на 100. Стойностите на тенденциите показват общото изменение на популациите в размера на популациите на включените в индекса птици, живеещи върху земеделски земи, в течение на годините.

Методика: Brlík и др. (2021 г.): Long-term and large-scale multispecies dataset tracking population changes of common European breeding birds. Sci Data 8, 21. https://doi.org/10.1038/s41597-021-00804-2

„Държави членки с по-силно намалени в исторически план популации на птиците, живеещи върху земеделски земи“ означава държави членки, в които половината или повече видове, допринасящи за националния индекс на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, имат отрицателна тенденция в дългосрочен план по отношение на популацията. В държавите членки, в които не е налична информация за дългосрочните тенденции при популациите за някои видове, се използва информация за европейския статус на видовете.

Тези държави членки са:

Чехия

Дания

Германия

Естония

Испания

Франция

Италия

Люксембург

Унгария

Нидерландия

Финландия

„Държави членки с по-слабо намалени в исторически план популации на птици, живеещи върху земеделски земи“, означава държави членки, в които по-малко от половината от видовете, допринасящи за националния индекс на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, имат отрицателна тенденция в дългосрочен план по отношение на популациите. В държавите членки, в които не е налична информация за дългосрочните тенденции при популациите за някои видове, се използва информация за европейския статус на видовете.

Тези държави членки са:

Белгия

България

Ирландия

Гърция

Хърватия

Кипър

Латвия

Литва

Малта

Австрия

Полша

Португалия

Румъния

Словения

Словакия

Швеция

Списък на видовете, използвани за индекса на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, в държавите членки

Белгия - Фландрия
Белгия - Валония
Alauda arvensis
Alauda arvensis
Anthus pratensis
Anthus pratensis
Emberiza citrinella

Falco tinnunculus
Corvus frugilegus
Haematopus ostralegus
Emberiza citrinella
Hirundo rustica
Falco tinnunculus
Limosa limosa
Hirundo rustica
Linaria cannabina
Lanius collurio
Motacilla flava
Linaria cannabina
Numenius arquata
Miliaria calandra
Passer montanus
Motacilla flava
Perdix perdix
Passer montanus
Saxicola torquatus
Perdix perdix
Sylvia communis
Saxicola torquatus
Vanellus vanellus
Streptopelia turtur

Sturnus vulgaris

Sylvia communis

Vanellus vanellus

България
Alauda arvensis
Carduelis carduelis
Coturnix coturnix
Corvus frugilegus
Emberiza hortulana
Emberiza melanocephala
Falco tinnunculus
Galerida cristata
Hirundo rustica
Lanius collurio
Linaria cannabina
Miliaria calandra
Motacilla flava
Perdix perdix
Passer montanus
Sylvia communis
Streptopelia turtur
Sturnus vulgaris
Upupa epops

Чехия
Alauda arvensis
Anthus pratensis
Ciconia ciconia
Corvus frugilegus
Emberiza citrinella
Falco tinnunculus
Hirundo rustica
Lanius collurio
Linaria cannabina
Miliaria calandra
Motacilla flava
Passer montanus
Perdix perdix
Saxicola rubetra
Saxicola torquatus
Serinus serinus
Streptopelia turtur
Sturnus vulgaris
Sylvia communis
Vanellus vanellus

Дания
Alauda arvensis
Anthus pratensis
Carduelis carduelis
Corvus corone
Corvus frugilegus
Emberiza citrinella
Falco tinnunculus
Gallinago gallinago
Hirundo rustica
Lanius collurio
Linaria cannabina
Miliaria calandra
Motacilla alba
Motacilla flava
Oenanthe oenanthe
Passer montanus
Perdix perdix
Saxicola rubetra
Sylvia communis
Sylvia curruca
Turdus pilaris
Vanellus vanellus

Германия
Alauda arvensis
Athene noctua
Emberiza citrinella
Lanius collurio
Limosa limosa
Lullula arborea
Miliaria calandra
Milvus milvus
Saxicola rubetra
Vanellus vanellus

Естония
Alauda arvensis
Anthus pratensis
Corvus frugilegus
Emberiza citrinella
Hirundo rustica
Lanius collurio
Linaria cannabina
Motacilla flava
Passer montanus
Saxicola rubetra
Streptopelia turtur
Sturnus vulgaris
Sylvia communis
Vanellus vanellus

Ирландия
Carduelis carduelis
Columba oenas
Columba palumbus
Corvus cornix
Corvus frugilegus
Corvus monedula
Emberiza citrinella
Falco tinnunculus
Fringilla coelebs
Hirundo rustica
Chloris chloris
Linaria cannabina
Motacilla alba
Passer domesticus
Phasianus colchicus
Pica pica
Saxicola torquatus
Sturnus vulgaris

Гърция
Alauda arvensis
Apus apus
Athene noctua
Calandrella brachydactyla
Carduelis carduelis
Carduelis chloris
Ciconia ciconia
Corvus corone
Corvus monedula
Delichon urbicum
Emberiza cirlus
Emberiza hortulana
Emberiza melanocephala
Falco naumanni
Falco tinnunculus
Galerida cristata
Hirundo daurica
Hirundo rustica
Lanius collurio
Lanius minor
Lanius senator
Linaria cannabina
Lullula arborea
Luscinia megarhynchos
Melanocorypha calandra
Miliaria calandra
Motacilla flava
Oenanthe hispanica
Oenanthe oenanthe
Passer domesticus
Passer hispaniolensis
Passer montanus
Pica pica
Saxicola rubetra
Saxicola torquatus
Streptopelia decaocto
Streptopelia turtur
Sturnus vulgaris
Sylvia melanocephala
Upupa epops

Испания
Alauda arvensis
Alectoris rufa
Athene noctua
Calandrella brachydactyla
Carduelis carduelis
Cisticola juncidis
Corvus monedula
Coturnix coturnix
Emberiza calandra
Falco tinnunculus
Galerida cristata
Hirundo rustica
Linaria cannabina
Melanocorypha calandra
Merops apiaster
Oenanthe hispanica
Passer domesticus
Passer montanus
Pica pica
Pterocles orientalis
Streptopelia turtur
Sturnus unicolor
Tetrax tetrax
Upupa epops

Франция
Alauda arvensis
Alectoris rufa
Anthus campestris
Anthus pratensis
Buteo buteo
Corvus frugilegus
Coturnix coturnix
Emberiza cirlus
Emberiza citrinella
Emberiza hortulana
Falco tinnunculus
Galerida cristata
Lanius collurio
Linaria cannabina
Lullula arborea
Melanocorypha calandra
Motacilla flava
Oenanthe oenanthe
Perdix perdix
Saxicola torquatus
Saxicola rubetra
Sylvia communis
Upupa epops
Vanellus vanellus

Хърватия
Alauda arvensis
Anthus campestris
Anthus trivialis
Carduelis carduelis
Coturnix coturnix
Emberiza cirlus
Emberiza citrinella
Emberiza melanocephala
Falco tinnunculus
Galerida cristata
Jynx torquilla
Lanius collurio
Lanius senator
Linaria cannabina
Lullula arborea
Luscinia megarhynchos
Miliaria calandra
Motacilla flava
Oenanthe hispanica
Oriolus oriolus
Passer montanus
Pica pica
Saxicola rubetra
Saxicola torquatus
Streptopelia turtur
Sylvia communis
Upupa epops
Vanellus vanellus

Италия
Alauda arvensis
Anthus campestris
Calandrella brachydactyla
Carduelis carduelis
Carduelis chloris
Corvus cornix
Emberiza calandra
Emberiza hortulana
Falco tinnunculus
Galerida cristata
Hirundo rustica
Jynx torquilla
Lanius collurio
Luscinia megarhynchos
Melanocorypha calandra
Motacilla alba
Motacilla flava
Oriolus oriolus
Passer domesticus italiae
Passer hispaniolensis
Passer montanus
Pica pica
Saxicola torquatus
Serinus serinus
Streptopelia turtur
Sturnus unicolor
Sturnus vulgaris
Upupa epops

Кипър
Alectoris chukar
Athene noctua
Carduelis carduelis
Cisticola juncidis
Clamator glandarius
Columba palumbus
Coracias garrulus
Corvus corone cornix
Coturnix coturnix
Emberiza calandra
Emberiza melanocephala
Falco tinnunculus
Francolinus francolinus
Galerida cristata
Hirundo rustica
Chloris chloris
Iduna pallida
Linaria cannabina
Oenanthe cypriaca
Parus major
Passer hispaniolensis
Pica pica
Streptopelia turtur
Sylvia conspicillata
Sylvia melanocephala

Латвия
Acrocephalus palustris
Alauda arvensis
Anthus pratensis
Carduelis carduelis
Carpodacus erythrinus
Ciconia ciconia
Crex crex
Emberiza citrinella
Lanius collurio
Locustella naevia
Motacilla flava
Passer montanus
Saxicola rubetra
Sturnus vulgaris
Sylvia communis
Vanellus vanellus

Литва
Alauda arvensis
Anthus pratensis
Carduelis carduelis
Ciconia ciconia
Crex crex
Emberiza citrinella
Hirundo rustica
Lanius collurio
Motacilla flava
Passer montanus
Saxicola rubetra
Sturnus vulgaris
Sylvia communis
Vanellus vanellus

Люксембург
Alauda arvensis
Emberiza citrinella
Lanius collurio
Linaria cannabina
Passer montanus
Saxicola torquatus
Sylvia communis

Унгария
Alauda arvensis
Anthus campestris
Coturnix coturnix
Emberiza calandra
Falco tinnunculus
Galerida cristata
Lanius collurio
Lanius minor
Locustella naevia
Merops apiaster
Motacilla flava
Perdix perdix
Sturnus vulgaris
Sylvia communis
Sylvia nisoria
Vanellus vanellus

Малта
Calandrella brachydactyla
Linaria cannabina
Cettia cetti
Cisticola juncidis
Coturnix coturnix
Emberiza calandra
Lanius senator
Monticola solitarius
Passer hispaniolensis
Passer montanus
Serinus serinus
Streptopelia decaocto
Streptopelia turtur
Sturnus vulgaris
Sylvia conspicillata
Sylvia melanocephala

Нидерландия
Alauda arvensis
Anthus pratensis
Athene noctua
Calidris pugnax
Carduelis carduelis
Corvus frugilegus
Coturnix coturnix
Emberiza citrinella
Falco tinnunculus
Gallinago gallinago
Haematopus ostralegus
Hippolais icterina
Hirundo rustica
Limosa limosa
Miliaria calandra
Motacilla flava
Numenius arquata
Passer montanus
Perdix perdix
Saxicola torquatus
Spatula clypeata
Streptopelia turtur
Sturnus vulgaris
Sylvia communis
Tringa totanus
Turdus viscivorus
Vanellus vanellus

Австрия
Acrocephalus palustris
Alauda arvensis
Anthus spinoletta
Anthus trivialis
Carduelis carduelis
Emberiza citrinella
Falco tinnunculus
Jynx torquilla
Lanius collurio
Linaria cannabina
Lullula arborea
Miliaria calandra
Oenanthe oenanthe
Passer montanus
Perdix perdix
Saxicola rubetra
Saxicola torquatus
Serinus citrinella
Serinus serinus
Streptopelia turtur
Sturnus vulgaris
Sylvia communis
Turdus pilaris
Vanellus vanellus

Полша
Alauda arvensis
Anthus pratensis
Ciconia ciconia
Emberiza citrinella
Emberiza hortulana
Falco tinnunculus
Galerida cristata
Hirundo rustica
Lanius collurio
Limosa limosa
Linaria cannabina
Miliaria calandra
Motacilla flava
Passer montanus
Saxicola torquatus
Saxicola rubetra
Serinus serinus
Streptopelia turtur
Sturnus vulgaris
Sylvia communis
Upupa epops
Vanellus vanellus

Португалия
Athene noctua
Bubulcus ibis
Carduelis carduelis
Chloris chloris
Ciconia ciconia
Cisticola juncidis
Coturnix coturnix
Delichon urbicum
Emberiza cirlus
Falco tinnunculus
Galerida cristata
Hirundo rustica
Lanius meridionalis
Linaria cannabina
Merops apiaster
Miliaria calandra
Milvus migrans
Passer domesticus
Pica pica
Saxicola torquatus
Serinus serinus
Sturnus unicolor
Upupa epops

Румъния
Alauda arvensis
Anthus campestris
Calandrella brachydactyla
Ciconia ciconia
Corvus frugilegus
Emberiza calandra
Emberiza citrinella
Emberiza hortulana
Emberiza melanocephala
Falco tinnunculus
Galerida cristata
Hirundo rustica
Lanius collurio
Lanius minor
Linaria cannabina
Melanocorypha calandra
Motacilla flava
Passer montanus
Perdix perdix
Saxicola rubetra
Saxicola torquatus
Streptopelia turtur
Sturnus vulgaris
Sylvia communis
Upupa epops
Vanellus vanellus

Словения
Acrocephalus palustris
Alauda arvensis
Anthus trivialis
Carduelis carduelis
Columba oenas
Columba palumbus
Emberiza calandra
Emberiza cirlus
Emberiza citrinella
Falco tinnunculus
Galerida cristata
Hirundo rustica
Jynx torquilla
Lanius collurio
Linaria cannabina
Lullula arborea
Luscinia megarhynchos
Motacilla flava
Passer montanus
Phoenicurus phoenicurus
Picus viridis
Saxicola rubetra
Saxicola torquatus
Serinus serinus
Streptopelia turtur
Sturnus vulgaris
Sylvia communis
Upupa epops
Vanellus vanellus

Словакия
Alauda arvensis
Carduelis carduelis
Emberiza calandra
Emberiza citrinella
Falco tinnunculus
Hirundo rustica
Chloris chloris
Lanius collurio
Linaria cannabina
Locustella naevia
Motacilla flava
Passer montanus
Saxicola rubetra
Saxicola torquatus
Serinus serinus
Streptopelia turtur
Sturnus vulgaris
Sylvia communis
Sylvia nisoria
Vanellus vanellus

Финландия
Alauda arvensis
Anthus pratensis
Corvus monedula
Crex crex
Delichon urbica
Emberiza hortulana
Hirundo rustica
Numenius arquata
Passer montanus
Saxicola rubertra
Sturnus vulgaris
Sylvia communis
Turdus pilaris
Vanellus vanellus

Швеция
Alauda arvensis
Anthus pratensis
Corvus frugilegus
Emberiza citrinella
Emberiza hortulana
Falco tinnunculus
Hirundo rustica
Lanius collurio
Linaria cannabina
Motacilla flava
Passer montanus
Saxicola rubetra
Sturnus vulgaris
Sylvia communis
Vanellus vanellus

ПРИЛОЖЕНИЕ VIСПИСЪК НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА ГОРСКИТЕ ЕКОСИСТЕМИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 12, ПАРАГРАФИ 2 И 3

Показател
Описание, единици и методика за определяне и наблюдение на показателя
Стояща мъртва дървесина
Описание: Този показател показва количеството нежива стояща дървесна биомаса в горите и другите залесени площи.
Единица: m3/ha.
Методика: разработена и използвана от FOREST EUROPE, State of Europe’s Forests 2020, FOREST EUROPE 2020, и в описанието на националната инвентаризация на горите в Tomppo E. et al., National Forest Inventories, Pathways for Common Reporting, Springer, 2010 г., и като се вземе предвид методиката, изложена в приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999, в съответствие с Указанията от 2006 г. на МКИК за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове.
Паднала мъртва дървесина
Описание: Този показател показва количеството нежива дървесна биомаса, намираща се на земята в горите и другите залесени площи.
Единица: m3/ha.
Методика: разработена и използвана от FOREST EUROPE, State of Europe’s Forests 2020, FOREST EUROPE 2020, и в описанието на националната инвентаризация на горите в Tomppo E. et al., National Forest Inventories, Pathways for Common Reporting, Springer, 2010 г., и като се вземе предвид методиката, изложена в приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999, в съответствие с Указанията от 2006 г. на МКИК за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове.
Дял на горите с неравномерна възрастова структура
Описание: Този показател се отнася до дела на горите с възможност за дърводобив (FAWS) с неравномерна възрастова структура в горите, в сравнение с горите с равномерна възрастова структура.
Единица: Процент на FAWS с неравномерна възрастова структура.
Методика: разработена и използвана от FOREST EUROPE, State of Europe’s Forests 2020, FOREST EUROPE 2020, и в описанието на националните инвентаризации на горите в Tomppo E. et al., National Forest Inventories, Pathways for Common Reporting, Springer, 2010 г.
Свързаност на горите
Описание: Свързаността на горите представлява степента на компактност на покритите с гори площи. Тя се определя в диапазона от 0 до 100.
Единица: Индекс.
Методика: разработена от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), Vogt P. et al., FAO – State of the World’s Forests: Forest Fragmentation, Технически доклад на JRC, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2019 г.
Индекс на обикновените горски видове птици
Описание: С показателя за горските птици се описват тенденциите в изобилието на често срещани горски птици в обитаваните от тях европейски райони във времето. Това е съставен индекс, създаден въз основа на данни от наблюдение на видовете птици, характерни за горските местообитания в Европа. Индексът се основава на конкретен списък на видовете във всяка държава членка.
Единица: Индекс.
Методика: Brlík и др. Long-term and large-scale multispecies dataset tracking population changes of common European breeding birds, Sci Data 8, 21. 2021 г.
Запаси от органичен въглерод
Описание: С този показател се описват запасите от органичен въглерод в отпадъците и в минералните почви на дълбочина от 0 до 30 cm в горските екосистеми.
Единица: Тонове органичен въглерод/ha.
Методика: посочена в приложение V към Регламент (ЕО) 2018/1999 в съответствие с Указанията от 2006 г. на МКИК за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове и подкрепена от Рамковото изследване на земеползването и земното покритие (LUCAS), Jones A. и др., LUCAS Soil 2022, технически доклад на JRC, Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г.
Дял на горите, в които преобладават местните дървесни видове
Описание: Дял на горите и други залесени земи, в които преобладават (> 50% покритие) местни дървесни видове
Единица: Процент
Методика: разработена и използвана от FOREST EUROPE, State of Europe’s Forests 2020, FOREST EUROPE 2020, и в описанието на националните инвентаризации на горите в Tomppo E. et al., National Forest Inventories, Pathways for Common Reporting, Springer, 2010 г.
Разнообразие на дървесните видове
Описание: Този показател описва средния брой дървесни видове, които се срещат в горските площи
Единица: Индекс.
Методика: основаваща се на FOREST EUROPE, State of Europe’s Forests 2020, FOREST EUROPE 2020, и в описанието на националните инвентаризации на горите в Tomppo E. et al., National Forest Inventories, Pathways for Common Reporting, Springer, 2010 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIIСПИСЪК НА ПРИМЕРИТЕ ЗА МЕРКИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 14, ПАРАГРАФ 16

1)Възстановяване на влажните зони чрез възстановяване на оводняванетона пресушени торфища, премахване на структурите, отводняващи торфищата, или премахване на полдери, както и преустановяване на добива на торф.

2)Подобряване на хидроложките условия чрез увеличаване на количеството, качеството и динамиката на повърхностните води и на нивата на подземните води за естествените и полуестествените екосистеми.

3)Премахване на нежеланата храстовидна растителност или неместните насаждения в затревените площи, влажните зони, горите и площите с рядка растителност.

4)Използване на палудикултура.

5)Възстановяване на меандрите на реките и свързване на изкуствено прекъснатите меандри или крайречните U-образни езера.

6)Премахване на надлъжните и страничните прегради, като диги и язовири; осигуряване на повече пространство за речната динамика и възстановяване на свободно течащи речни участъци.

7)Възстановяване на речните корита, езерата и речните течения през низините, например чрез премахване на изкуственото фиксиране на коритата, оптимизиране на състава на субстрата, подобряване или развитие на покритието на местообитанията.

8)Възстановяване на естествените процеси на утаяване.

9)Създаване на крайречни буфери, като например крайречни гори, буферни ивици, ливади или пасища.

10)Увеличаване на екологичните характеристики на горите, като например големите, старите и умиращите дървета (дървета, представляващи местообитания) и количествата паднала и стояща мъртва дървесина.

11)Разнообразяване на структурата на горите по отношение на например видовия състав и възрастта, създаване на възможност за естествено възстановяване и смяна на поколенията дървесни видове.

12)Подпомагане на миграцията на произходите и видовете, когато това може да е необходимо поради изменението на климата.

13)Подобряване на разнообразието на горите чрез възстановяване на мозайки от негорски местообитания, като например открити участъци с тревни съобщества или пустош, езера или скалисти площи.

14)Използване на подходи на горското стопанство, които са „близки до природата“ или „непрекъсната покривка“; въвеждане на местни дървесни видове.

15)Насърчаване на развитието на вековни местни гори и зрели насаждения, например чрез спиране на дърводобива или чрез активно управление, което благоприятства развитието на авторегулаторни функции и подходяща устойчивост.

16)Въвеждане на разнообразие в характеристиките на ландшафта в обработваемите земи и интензивно използваните затревени площи, като например буферни ивици, синори с местни цветя, живи плетове, дървета, малки гори, терасиране, езера, коридори на местообитания и екопасажи и др.

17)Увеличаване на земеделската площ, която се управлява съгласно агроекологични подходи, като например биологично земеделие или агролесовъдство, отглеждане на смесени култури и редуване на културите, интегрирано управление на вредителите и хранителните вещества.

18)Намаляване на интензивността на пашата или режимите на коситба върху затревени площи, когато е приложимо, и възстановяване на екстензивната паша с домашен добитък и режимите на екстензивно косене, когато те са били изоставени.

19)Спиране или намаляване на употребата на химически пестициди, както и на изкуствени торове и оборски тор.

20)Спиране на разораването на затревените площи и на въвеждането на семена от продуктивни треви.

21)Премахване на насажденията в предишните динамични системи на континентални дюни, за да може да се възстанови естествената динамика на вятъра в полза на откритите местообитания.

22)Подобряване на свързаността между местообитанията, за да се даде възможност за развитие на популации на видовете и за достатъчен индивидуален или генетичен обмен, както и за миграция на видовете и адаптиране към изменението на климата.

23)Създаване на възможност екосистемите да развиват собствена естествена динамика, например чрез отказ от събиране на реколта и насърчаване на естествената и дивата природа.

24)Премахване и контрол на инвазивните чуждоземни видове и предотвратяване или свеждане до минимум на въвеждането на нови екземпляри.

25)Свеждане до минимум на отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема, например чрез използване на уреди с по-малко въздействие върху морското дъно.

26)Възстановяване на важни зони за хвърляне на хайвер и размножаване на риба.

27)Осигуряване на структури или субстрати за насърчаване на завръщането на морските организми в подкрепа на възстановяването на корали, стриди или каменни рифове.

28)Възстановяване на ливадите с морска трева и горите от водорасли чрез активно стабилизиране на морското дъно, намаляване и, когато е възможно, премахване на натиска или чрез активно размножаване и засаждане.

29)Възстановяване или подобряване на състоянието на характерната местна популация от видове, жизненоважна за екологията на морските местообитания, чрез предприемане на пасивни или активни мерки за възстановяване, например въвеждане на млади екземпляри.

30)Намаляване на различните форми на замърсяване на морската среда, като натрупването с хранителни вещества, шумовото замърсяване и пластмасовите отпадъци.

31)Увеличаване на градските зелени пространства с екологични характеристики, като например паркове, дървета и залесени участъци▌, зелени покриви, затревени площи с диви цветя, градини, градско градинарство, улици с дървета, градски ливади и живи плетове, езера и водни течения, като се вземат предвид, наред с другото, разнообразието на видовете, местните видове, местните условия и устойчивостта спрямо изменението на климата.

32)Спиране, намаляване или отстраняване на замърсяването с фармацевтични продукти, опасни химикали, градски и промишлени отпадъчни води и други отпадъци, включително битови отпадъци и пластмаси, както и светлината във всички екосистеми.

33)Превръщане на изоставени промишлени терени, бивши промишлени зони и кариери в природни обекти.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯИзявление на Комисията относно достъпа до правосъдие по повод приемането на Регламент 2024/...+ ОВ: Моля, въведете номера на настоящия регламент в текста и въведете номера, датата и данните за публикацията на настоящия регламент в Официален вестник в бележката под линия. на Европейския парламент и на Съвета относно възстановяването на природата и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/869

ЕС и неговите държави членки са страни по Конвенцията на Икономическа комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 25 юни 1998 г. („Конвенцията от Орхус“).

Държавите членки следва да гарантират, че членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес или които твърдят, че е нарушено право в съответствие с националната правна уредба, разполагат с достъп до процедура за обжалване пред съд или независим и безпристрастен орган, установен със закон, за да оспорят материалната или процесуалната законосъобразност на националните планове за възстановяване и всяко бездействие на компетентните органи, независимо от ролята, която членовете на заинтересованата общественост са изиграли по време на процеса на изготвяне и установяване на тези национални планове за възстановяване. Това е в съответствие с относимата съдебна практика на Съда на Европейския съюз, свързана с достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, и напълно отговаря на задълженията, поети от държавите членки като страни по Конвенцията от Орхус Вж. също Съобщение относно „Подобряване на достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда в ЕС и неговите държави членки“ (COM(2020)0643).