1.отбелязва, че извършените от държавите членки оценки на резултатите от инвестициите в рамките на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г., показват, че като цяло политиката на сближаване е довела до положителни резултати в подпомаганите от нея области Работен документ на службите на Комисията от 30 януари 2023 г., озаглавен „Обобщение на констатациите от оценките на програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.“, придружаващ годишния обобщаващ доклад за 2022 г. (SWD(2023)0022)., Работен документ на службите на Комисията от 15 януари 2024 г., озаглавен „Обобщение на констатациите от оценките на програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.“, придружаващ годишния обобщаващ доклад за 2023 г. (SWD (2024)0002).; признава, че тези инвестиции са допринесли за постигането на целта на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

2.приветства приноса на политиката на сближаване за научните изследвания и иновациите, тъй като тя, наред с други неща, засилва сътрудничеството между научноизследователската общност и предприятията и спомага за превръщане на научните изследвания в продукти или услуги, които могат да се предлагат на пазара; отбелязва, че по данни на Комисията, до края на 2022 г. над 75 000 дружества са си сътрудничили с научноизследователски институти, а около 37 000 са въвели нови продукти на пазара благодарение на подкрепата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) Доклад на Комисията от 15 януари 2024 г., озаглавен „Европейски структурни и инвестиционни фондове – Обобщаващ доклад от 2023 г. за годишните доклади относно изпълнението на програмите за периода 2014 – 2020 г.“ (COM(2024)0006).; в допълнение отбелязва, че към същата дата над 72 000 изследователи са работили в по-добри съоръжения Европейска комисия, „Основни постижения на регионалната политика за периода 2014 – 2020 г.“, посетен на 20 февруари 2024 г.; подчертава, че политиката на сближаване е помогнала и за преодоляване на цифровото разделение между регионите чрез подпомагане на разработването на инфраструктура за информационни и комуникационни технологии в по-слабо развитите региони; приветства факта, че в резултат на това до края на 2022 г. 7,8 милиона домакинства са получили по-добър широколентов достъп Пак там.;

3.отбелязва, че подкрепата по линия на политиката за сближаване е донесла осезаеми ползи и на хиляди МСП; подчертава, че това е една от областите на подпомагане от ЕФРР с най-добри резултати; подчертава, че до края на 2022 г. ЕФРР е предоставил подкрепа на повече от 2,2 милиона предприятия, които са създали около 370 000 работни места Пак там.; отбелязва, че оценките, извършени в Чехия, Полша, Германия, Нидерландия и Австрия, съдържат примери за МСП, които са станали по-конкурентоспособни и иновативни, които са повишили своята производителност и са получили по-добър достъп до международните пазари SWD(2023)0022.;

4.подчертава, че сближаването е изиграло съществена роля и в прехода към нисковъглеродна икономика; отбелязва, че намаляването на потреблението на енергия в сградите е съществен компонент от този преход и че подпомагането от политиката на сближаване в тази област вече дава резултати; приветства факта, че оценките на държавите членки показват, че мерките за подобряване на енергийната ефективност са били ефективни навсякъде в ЕС Пак там.; отбелязва, че до края на 2022 г. ЕФРР е помогнал за подобряване на енергийната ефективност в 550 000 домакинства; подчертава, че има доказателства, че политиката на сближаване е подкрепила инвестициите в няколко въгледобивни региона, които са допринесли за декарбонизацията; отбелязва, че в Астурия, Испания, усилията са били насочени към заетостта на младите хора и жените в селските райони с цел насърчаване на предприемачеството и социалното приобщаване; отбелязва също така, че в Югоизточния регион на България фондовете на политиката на сближаване са били насочени към енергийната ефективност, модернизирането на МСП и насърчаването на развитието на умения Проучване – Изследване за комисията по регионално развитие, „Политиката на сближаване във въгледобивните региони на ЕС“, Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел Б – Структурни политики и политика на сближаване, 14 февруари 2023 г.; признава, че мерките, насочени към производството на енергия от възобновяеми източници, са спомогнали за увеличаване на капацитета за производство въз основа на възобновяеми енергийни източници в ЕС с 6000 MW до края на 2022 г. и с цел за 8700 MW до края на 2023 г. Европейска комисия, „Основни постижения на регионалната политика за периода 2014 – 2020 г.“, посетен на 20 февруари 2024 г.; отбелязва, че в тази област са отчетени положителни резултати, например в Естония и в региони на Франция SWD(2023)0022.;

5.подчертава, че оценките на усилията, свързани с адаптирането към изменението на климата и предотвратяването на риска, показват необходимостта от трансгранично сътрудничество, за да бъдат наистина ефективни мерките, финансирани от политиката на сближаване; подчертава, че някои държави вече са приложили съвместни мерки за предотвратяване на риска и гражданска защита, като отбелязва, че такова сътрудничество е осъществено между Италия и Франция, Чехия и Полша и Италия и Австрия SWD(2023)0022, стр. 13.; подчертава, че що се отнася до адаптирането към изменението на климата, благодарение на инвестициите по линия на политиката на сближаване 29 милиона души вече са изложени в по-малка степен на наводнения Европейска комисия, „Платформа за свободно достъпни данни в областта на сближаването – тема: Адаптиране към изменението на климата и предотвратяване на риска – период на финансиране: 2014 – 2020 г.“, посетен на 20 февруари 2024 г.;

6.отбелязва, че подкрепата за сближаване от ЕФРР и Кохезионния фонд е увеличила също така броя на хората, които се ползват от по-добро водоснабдяване (8,3 милиона души до края на 2022 г. Европейска комисия, „Платформа за свободно достъпни данни в областта на сближаването – тема: Опазване на околната среда и ефективно използване на ресурсите – период на финансиране: 2014 – 2020 г.“, посетен на 20 февруари 2024 г.) и по-добро управление на битовите отпадъци; отбелязва, че повечето от целевите бенефициери (70%) на мерките за подобряване на водоснабдяването живеят в Италия, Румъния, Гърция, Португалия, България и Чехия; отбелязва също, че във Франция и Белгия финансираните по политиката за сближаване проекти са спомогнали за засилване на кръговата икономика SWD(2023)0022, стр. 14.;

7.подчертава, че енергийната и транспортната мрежа са получили значителни инвестиции от ЕФРР и Кохезионния фонд; отбелязва, че въпреки че въздействието на такъв вид инфраструктурен проект може да се оцени правилно само в дългосрочен план, според извършените в Полша и Чехия оценки някои от инвестициите в пътна и железопътна инфраструктура вече са довели до по-малко пътнотранспортни произшествия, по-кратко време за пътуване и по-малко замърсяване Пак там.; приветства факта, че в Словакия модернизирането на трамвайните линии е подобрило връзките, намалило е времето за пътуване, подобрило е безопасността и е допринесло за намаляване на шума и вибрациите SWD(2024)0002, стр. 9.; отбелязва, че в допълнение към това финансираните проекти за природен газ в държави членки като Полша и България са допринесли за постигането на стратегическата цел за диверсифициране на енергийните доставки SWD(2023)0022, стр. 14.; приветства факта, че междусистемният газопровод Гърция – България в България, подпомогнат от ЕФРР, е започнал да функционира през октомври 2022 г. и допринася за стратегическите цели на ЕС за автономност на енергийните доставки и диверсифициране на източниците Европейска комисия, „Годишен отчет за дейността за 2022 г. – Регионална и селищна политика“, 20 юни 2023 г.;

8.признава, че сближаването, особено чрез Европейския социален фонд (ЕСФ) и инициативата за младежка заетост, е подпомогнало успешната заетост, социалното приобщаване и мерките за образование и професионално обучение; подчертава, че до края на 2022 г. 6,8 милиона души са намерили работа благодарение на мерки, подпомогнати по линия на ЕСФ и инициативата за младежка заетост, а 10,2 милиона души са получили квалификация COM(2024)0006, стр. 14.;

9.подчертава, че оценките от държави членки като Италия, Германия, Полша и Ирландия показват, че хора, особено млади хора, които са участвали в мерки за обучение, практики или стажове, подкрепяни от фондовете на политиката на сближаване, е значително по-вероятно да намерят работа SWD(2023)0022, стр. 15.; отбелязва, че Полша и Ирландия са постигнали добри резултати в проекти, насочени към трайно безработните; отбелязва също, че в извършена в Унгария оценка Equinox Consulting, „Az Ifjúsági foglalkoztatási Kezdeményezés — eredményeinek értékelése (оценка на инициативата за младежка заетост), 2018 г. на инициативата за младежка заетост за периода 2014 – 2020 г. е установено, че програмата е допринесла значително за вероятността участниците да бъдат наети на работа в краткосрочен план, но че това въздействие е намаляло с времето; подчертава, че в друга оценка Kopint-Tárki, доклад, изготвен за унгарското Министерство на иновациите и технологиите, „Оценка на схемите за подпомагане на интеграцията на пазара на труда – Рамков договор за извършване на оценки на програмите за развитие, съфинансирани от фондовете в рамките на политиката на сближаване на ЕС, в 9 части – част III: Оценка на въздействието върху пазара на труда и социалните резултати“, 15 януари 2021 г. от Унгария се заключава, че схемите за подпомагане на интеграцията на пазара на труда, финансирани чрез ЕСФ, са имали положително и съществено въздействие върху намирането на работа; отбелязва, че в оценка на инициативата за младежка заетост, извършена в Швеция Wolf-Watz, O. и Öhlin, J., „Оценка на инициативата за младежка заетост, 2018 г.“, декември 2018 г., е установено цялостно положително въздействие върху заетостта за участниците, особено тези с чуждестранен произход; подчертава, че мерките за обучение както за учениците, така и за учителите, са оказали положително въздействие върху броя на преждевременно напускащите училище, например в Германия, Португалия и Испания SWD(2023)0022, стр. 16.;

10.отбелязва, че ЕСФ е помогнал на предприемачите да започнат нова стопанска дейност и е осигурил обучения, за да могат дружествата да се адаптират по-добре към промените на пазара; подчертава, че програмата по ЕСФ SÖSTRA — Institut für sozialökonomische Strukturanalsen, „Übergreifende Programmevaluierung der Förderung durch den Europäischen Sozialfonds (ESF) im Freistaat Thüringen in der Förderperiode 2014 bis 2020 – Abschlussbericht (Междусекторна програмна оценка на финансирането от Европейския социален фонд (ЕСФ) в Свободна провинция Тюрингия през периода на финансиране 2014 – 2020 г. – окончателен доклад)“, 2020 г. в Тюрингия, Германия, посветена на укрепването на предприемачеството, е подпомогнала, наред с други проекти, Тюрингския център за стартиращи предприятия и предприемачество; признава, че до края на 2021 г. центърът е помогнал на приблизително 2900 души да започнат нов бизнес в региона; отбелязва, че бежанците и мигрантите, пристигащи в Люксембург, са имали достъп до специална програма за предприемачество, подкрепена от ЕСФ Touchpoints ASBL, „Годишен доклад за 2020 г.’, 1 юни 2021 г.;

11.подчертава, че благодарение на финансовата подкрепа на политиката на сближаване за проекти в сектора на здравеопазването, главно чрез инвестиции от ЕСФ и ЕФРР, до края на 2022 г. 58,3 милиона души са имали достъп до подобрени здравни услуги в ЕС Европейска комисия, „Платформа за свободно достъпни данни в областта на сближаването – тема: Социално приобщаване – период на финансиране: 2014 – 2020 г.“, посетен на 20 февруари 2024 г.; подчертава, че в Литва например финансираните по линия на Кохезионния фонд проекти са успели да намалят риска от сърдечносъдови заболявания и процента на самоубийствата SWD(2023)0022, стр. 17.;

12.приветства приноса на политиката на сближаване към териториалното сътрудничество; отбелязва, че тази конкретна цел на ЕФРР е спомогнала за финансиране на трансгранични, транснационални и междурегионални проекти в области като научни изследвания, развойна дейност и иновации, и околна среда; подчертава, че както съобщава Комисията, без тази специфична подкрепа за сближаване повечето от тези проекти за сътрудничество е нямало да се осъществят; подчертава, че до края на 2022 г. над 40 000 предприятия са участвали в трансгранични транснационални или междурегионални проекти за научни изследвания, а около 178 000 души са се възползвали от инициативи за трансгранична мобилност Европейска комисия, „Платформа за свободно достъпни данни в областта на сближаването – фонд :ЕФРР – период на финансиране: 2014 – 2020 г.“, посетен на 20 февруари 2024 г.; посочва, че според неотдавнашни оценки, изготвени от Комисията, съществуват примери за успешно сътрудничество по тематични въпроси, като например проекти в областта на информационните и комуникационните технологии, свързани с интелигентните градове в Гърция и Кипър SWD(2024)0002, стр. 15.; отбелязва освен това, че програмата „Ботня-Атлантика“ между Швеция, Финландия и Норвегия е повишила знанията за защитата на морските и крайбрежните райони SWD(2024)0002, стр. 15.; подчертава, че оценката на въздействието на програмата Interreg Civitta International и Институт за международни икономически изследвания във Виена, „Доклад за оценка на въздействието на програмата Interreg CENTRAL EUROPE – Фаза 1“, февруари 2022 г. за Централна Европа 2014 – 2020 г., включваща Австрия, Хърватия, Чехия, Германия, Унгария, Италия, Полша, Словакия и Словения, показва, че до края на 2021 г. програмата е дала положителни резултати в областта на иновациите, нисковъглеродната икономика, околната среда, културата и транспорта; приветства факта, че програмата Interreg Румъния и Сърбия е допринесла и за укрепване на сътрудничеството на двете държави във всички свързани области SWD(2023)0022, стр. 20. и че програмата Хърватия и Сърбия е подпомогнала производството на електроенергия от възобновяеми източници и е повишила енергийната ефективност SWD(2024)0002, стр. 15.; обръща внимание на положителните резултати от програмата Interreg за Швеция, Дания и Норвегия в областта на зелената икономика SWD(2023)0022, стр. 20.;

13.приветства отговора на политиката на сближаване на последните кризи; отбелязва, че са приети над 300 изменения на програмите CRII и CRII+, което е довело до пренасочване на средства в размер на почти 28 милиарда евро Европейска комисия, „Табло за коронавируса – Политика на сближаване на ЕС в отговор на кризата“, 18 октомври 2023 г. за преодоляване на последиците от кризата с COVID-19; подчертава, че 13 милиарда евро са били пренасочени за осигуряване на подкрепа на бизнеса за дружествата, засегнати най-силно от кризата, предизвикана от COVID-19 Пак там.; отбелязва, че досега са извършени само няколко оценки в тази област; същевременно отбелязва, че според наличните оценки в Нидерландия, Малта и Франция (региона Гранд Ест) финансираните мерки са счетени за съответстващи на нуждите на хората и дружествата SWD(2024)0002, стр. 16.; отбелязва също, че има доказателства, че подкрепата на бизнеса по линия на ЕФРР в Унгария, която е възможна благодарение на тази гъвкавост, е имала положително въздействие в целевите дружества SWD(2023)0022, стр. 18.; отбелязва, че извършената от Комисията предварителна оценка Работен документ на службите на Комисията от 14 юли 2023 г., озаглавен „Предварителна оценка на подкрепата, предоставена от ЕСФ и FEAD по линия на инвестиционните инициативи в отговор на коронавируса (CRII и CRII+)“, (SWD(2023)0249). на подкрепата, осигурена от ЕСФ и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица по линия на програмите CRII и CRII+, също е предимно положителна; подчертава, че целите на CRII и CRII+ са постигнати в повечето държави членки, тъй като те са използвали тази гъвкавост на финансирането за ефективно преразпределяне на оставащите ресурси, за да финансират краткосрочни схеми на работа, мерки за социално приобщаване и своите системи на здравеопазване в зависимост от националния контекст; подчертава, че благодарение на CRII и CRII+ правителствата са успели да запазят своето равнище на възлагане на поръчки и разходи и през този труден период; отбелязва, че подкрепата по линия на REACT-EU е била насочена към мерки за възстановяване въз основа на ориентирани към бъдещето приоритети, като например екологичния и цифровия преход; подчертава, че пример за такава подкрепа е проектът Green Change Zealand, който е помогнал на 20 МСП в Дания да намалят своето потребление на енергия и материали чрез планове за екологично преструктуриране;

14.настоява, че поради своята регионална насоченост, ориентиран към местните условия подход, стратегическо планиране и ефективен модел на изпълнение политиката на сближаване следва да остане основният инвестиционен инструмент на ЕС за намаляване на различията, осигуряване на икономическо, социално и териториално сближаване и стимулиране на регионалния и местния устойчив растеж, както и че тя следва да продължи да бъде ключов фактор в подкрепа на социално справедлив преход и възстановяването от симетрични и асиметрични сътресения и борбата с изменението на климата;

15.изразява съжаление относно намаляването на дела на МФР за периода 2021 – 2027 г., предназначен за сближаването, в сравнение с предходния програмен период; припомня, че пандемията от COVID-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна създадоха нови различия между регионите; счита, че трябва да се увеличи в реално изражение общият бюджет за сближаване и делът на МФР в тази политика в сравнение с програмния период 2021 – 2027 г.;

16.счита, че инвестициите в областта на сближаването следва да останат под споделено управление за програмиране и изпълнение, за да може да се отговори на нуждите на държавите членки, регионите и градските, селските и отдалечените райони; признава, че съвместното планиране, съфинансирането, съвместната отговорност и съвместната ангажираност са най-ефективните методи за успешното изпълнение на дългосрочна инвестиционна политика на ЕС и финансирани от ЕС проекти;

17.подчертава, че появата на инструменти за бюджетна подкрепа въз основа на пряко управление и по-прост модел на изпълнение би могла да доведе до повторна национализация на политиката на сближаване и да застраши един от основните ѝ принципи: многостепенното управление; поради това отхвърля всяко повторно национализиране на политиката на сближаване;

18.настоява всички региони на ЕС да продължат да отговарят на условията за финансиране по политиката на сближаване; подчертава, че това е единственият начин за преодоляване на регионалните предизвикателства, за постигане на по-балансиран модел на развитие в ЕС и за решаване на уникалните проблеми на регионалното развитие по места;

19.подчертава, че бъдещата политика на сближаване трябва да продължи да обръща внимание на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни природни и демографски ограничения, като например слабо населените райони, островите, планинските райони и трансграничните региони, в пълно съответствие с член 174 от ДФЕС; във връзка с това отбелязва, че ЕС е изготвил програма за градовете и за селските райони, и очаква да се публикува и програма за островите;

20.призовава Съвета да деблокира и да започне работата си по досието на европейския трансграничен механизъм;

21.подчертава значението на това да се прилага член 349 от ДФЕС във всички политики на ЕС, за да се постигнат определените в него цели; припомня жизненоважната роля на политиката на сближаване в най-отдалечените региони; подчертава значението на изготвянето и поддържането на индивидуални програми и мерки за тези региони, тъй като по-голямата част от най-отдалечените региони все още са сред по-слабо развитите региони или следва да бъдат третирани като такива; призовава Комисията да гарантира високи проценти на съфинансиране, по-специално за най-отдалечените региони, като за целта определи всички тези региони като по-слабо развити;

22.подчертава, че непропорционалните тежести, като например присъщите структурни недостатъци, с които се сблъскват всички гранични региони, следва да бъдат компенсирани с отделена система за регионална помощ, предназначен специално за граничните региони; изисква 0,26% от бюджета на политиката на сближаване на ЕС да се заделят изключително за развитие в граничните региони („borderland billion“) в началото на всеки нов програмен период, като се започне от периода 2028 – 2034 г.;

23.счита, че критериите за ненанасяне на значителни вреди трябва да предотвратяват вредните за околната среда мерки, за да се постигне целта за въглеродно неутрална Европа най-късно до 2050 г; призовава Комисията да въведе в предстоящата правна рамка на политиката на сближаване след 2027 г. строги критерии, които имат за цел подобряване на прилагането на принципа за ненанасяне на значителни вреди; призовава освен това за поне същото равнище на разходи, свързани с климата, в новата рамка с цел да се постигнат целите по отношение на климата, определени от Парижкото споразумение, и в съответствие с Целите на ООН за устойчиво развитие и Европейския зелен пакт;

24.подчертава, че основната цел на политиката на сближаване на ЕС е да се намалят различията между държавите членки, особено между регионите в държавите членки и вътре в тях; подчертава, че бюджетът на политиката на сближаване следва да се използва главно за целите на политиката на сближаване, а не за нови инструменти и програми, които не са свързани с политиката на сближаване, нито в рамките на МФР, нито извън нея, включително чрез незадължителни трансфери;

25.признава необходимостта от вградена гъвкавост при кризи; предлага създаването на специална ос, за да могат местните и регионалните органи да вземат под внимание възникващите приоритети; същевременно подчертава, че промяната на предназначението на финансирането за сближаване не следва да се предизвиква от нови законодателни инициативи на Комисията, а да се инициира от управляващ орган в рамките на процес „отдолу нагоре“, след задължителни консултации с регионалните и местните органи и при подходящо участие на гражданското общество, както е предвидено в Регламента за общоприложимите разпоредби и в Кодекса на поведение за партньорство; подчертава, че това няма да подкопае многогодишната ориентация на политиката, а ще спомогне за адаптиране по най-добрия начин към бързо променящия се характер на нашето време;

26.изразява съжаление, че забавянията в преговорите по МФР са довели до значителни забавяния в програмния период 2021 – 2027 г., което се е отразило на бенефициерите и особено на управляващите органи, които са били изправени пред огромната тежест да се справят както със завършването на периода на финансиране 2014 – 2020 г, така и с началото на текущия период на финансиране; поради това призовава Комисията да направи оценка на правната възможност за създаване на две отделни части в Регламента за общоприложимите разпоредби, а именно свързаната със съдържанието част (политическата) и свързаната с МФР част (финансовите ресурси) за програмния период след 2027 г.; счита, че свързаната със съдържанието част следва да бъде договорена и приключена преди свързаната с МФР част, за да се даде възможност на управляващите органи да започнат да се подготвят своевременно, така че да гарантират принципа на истинското партньорство и ефективно използване на инструментите на политиката на сближаване;

27.предупреждава, че наличието на множество фондове с цели в областта на сближаването и понякога с припокриващи се приоритети може да възпрепятства ефективното прилагане на политиката на сближаване; призовава за ясно разграничаване, както и за съгласуване и допълване между политиката на сближаване и другите инструменти, за да се избягват припокривания и конкуренция между инструментите на ЕС; настоява, че е необходимо да се засили това взаимно допълване чрез укрепване на възможността за финансиране на съвместни проекти;

28.насочва вниманието към трудностите на местните, регионалните и националните органи при наемането на квалифицирана работна сила за прилагане, управление и одит на фондовете на политиката на сближаване като една от причините за забавяне в прилагането на тези фондове; призовава държавите членки и техните региони да започнат да полагат усилия за обучаването и наемането на специализиран персонал, за да оптимизират прилагането, управлението и одитирането на фондовете на ЕС в бъдеще, така че да направят тези фондове възможно най-ефективни и ефикасни;

29.отбелязва, че както е видно от анализите на резултатите от фондовете на политиката на сближаване, включително анализите на Европейската сметна палата, необходимо е да се подобри ефективността на интервенциите по линия на политиката на сближаване с цел да се постигнат резултати по основните приоритети и териториалните предизвикателства на ЕС, като например конкурентоспособност или екологизирането на икономиката; счита, че поради тази причина от съществено значение за борбата с „географията на недоволството“ ще бъде един по-широк отговор, включващ повече политики на ЕС и ефективно насочване на фондовете;

30.счита, че законодателното предложение за бъдещата политика на сближаване следва да бъде публикувано едва след като в него се вземат предвид резултатите от значителните консултации и поредица от прояви и формати в целия ЕС по места, които обединяват всички равнища на управление и всички останали заинтересовани страни;

31.подчертава необходимостта от цялостна оценка на въздействието на ЕСИ фондовете в държавите членки, регионите и общините, които са бенефициери по тях, като се постави акцент не само върху равнището на усвояване на отпуснатите средства, но и върху трансформиращия характер на инвестициите и тяхното въздействие върху икономиката и заетостта в района;

32.отбелязва, че в регулаторната рамка за периода 2021 – 2027 г. вече са въведени мерки за опростяване на изпълнението и управлението на политиката на сближаване; посочва, че макар да е постигнат реален напредък, все още предстои дълъг път по отношение на опростяването на процедурите за крайните бенефициери и осигуряването на правна сигурност за управляващите органи; подчертава, че следва да се избягва припокриването на контрола и одита на средствата; подчертава, че по-нататъшното опростяване следва също така да даде възможност за ускоряване на прилагането и темпа на усвояване;

33.подчертава поради това, че опростяването следва да бъде един от основните двигатели на бъдещата политика на сближаване; счита, че е необходимо да се рационализират процедурите за възлагане на обществени поръчки, да се подобри съгласуваността на политиката на сближаване с правилата за държавна помощ, да се увеличи използването на опростени варианти на разходите, да се приложи принципът за единен одит и да се определят „единни звена за контакт“ за потенциалните бенефициенти; счита, че прилагането на правилата за екстраполиране на процента на грешка създава непропорционална административна тежест за управляващите органи, и призовава Комисията да разгледа възможността за преразглеждане на тези правила; призовава държавите членки да избягват свръхрегулирането, за да се гарантира правна сигурност за бенефициерите;

34.счита, че следва да се постигне допълнително рационализиране на структурата на инструментите на ЕС за финансиране в рамките на Кохезионния фонд, ЕФРР, ЕСФ+ и Фонда за справедлив преход и евентуално да се разшири ЕЗФРСР, тъй като той следва да бъде обхванат от Регламента за общоприложимите разпоредби; признава, че подобно рационализиране би опростило още повече програмирането и изпълнението на политиката, би увеличило нейната видимост и ефективност и би подобрило достъпа на бенефициерите до финансиране; подчертава значението на рационализирането на специфичните за отделните фондове правила, за да се сведе до минимум увеличаването на забавянията при изпълнението и сложността на програмирането; отбелязва, че при рационализирането на фондовете следва да се запазят тематичната ориентация и финансовите потоци за съответните области на политиката;

35.признава, че рамката на изпълнението, въведена за периода 2014 – 2020 г., е опит за подобряване на ориентираността към резултати на политиката; в това отношение призовава за цялостно модернизиране на модела на изпълнение – за преминаване от цикъл от дейности към плащания към изпълнение въз основа на резултатите, основано на осезаеми етапни цели, заедно с връзка с реформи за насърчаване на регионалния и местния растеж, които да стоят в основата на политиката на сближаване; подчертава, че основаният на резултатите подход няма да бъде успешен, освен ако не се вземе предвид мнението на регионалното и местното равнище при определянето на целите, спрямо които ще се измерва успехът на политиката;

36.подчертава, че такава промяна към изпълнение въз основа на резултатите не следва да подкопава прозрачността, отчетността и защитата на финансовите интереси на Съюза; отбелязва, че системите за одит и контрол следва да бъдат адаптирани към основаната на изпълнението рамка;

37.призовава за по-широко използване на цифрови технологии и решения в държавите членки за опростяване на прилагането, наблюдението и докладването, с което да се допринесе за по-ефективно администриране и по-малко физическа документация;

38.подчертава, че не трябва да се злоупотребява с публичните средства на данъкоплатците; приканва Комисията, държавите членки и регионалните органи да използват и да подобрят съществуващите механизми за откриване и борба с нередностите, измамите и корупцията при финансирането на политиката на сближаване;

39.призовава Комисията да гарантира, че всички държави членки имат ефективен механизъм за докладване на нередности в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2015/1970 на Комисията Делегиран регламент (ЕС) 2015/1970 на Комисията от 8 юли 2015 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета със специфични разпоредби относно докладването на нередности във връзка с Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ L 293, 10.11.2015 г., стр. 1).; препоръчва нередностите да се класифицират като приключени в системата за управление на нередностите (IMS) само след като липсващите суми са възстановени и на национално равнище, а не само след като неправомерните суми са върнати на Комисията; препоръчва на държавите членки да гарантират, че чрез инструменти за извличане на данни, като например ARACHNE, данните в официалния доклад за нередностите и измамите в СУН се съпоставят с данните за одобрените проекти;

40.призовава Комисията да подобри координацията на правомощията на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Европейската прокуратура (EPPO) за разследване на нередности и измами, свързани с фондове на политиката за сближаване;

41.призовава останалите държави членки да се присъединят към работата на EPPO, за да се засили борбата срещу корупцията и злоупотребата със средствата на ЕС;

42.решително подкрепя обвързването с условие за спазване на принципите на правовата държава във всички държави членки; поради това очаква Комисията да вземе изцяло предвид аспектите, свързани с принципите на правовата държава, при одобряването на споразуменията за партньорство и програмите в областта на политиката на сближаване, така че те да бъдат в пълно съответствие с условията, позволяващи ефективното прилагане и изпълнение на Хартата на основните права, както е посочено в приложение III към Регламента за общоприложимите разпоредби; освен това очаква Комисията да не одобрява споразумения за партньорство или програми, докато задълбоченият анализ на тези специфични аспекти не покаже с висока степен на сигурност, че няма риск;

43.отново подчертава значението на гаранциите, които биха предотвратили несправедливо санкциониране на бенефициерите, намиращи се в държави, които могат да бъдат предмет на задействане на механизма за върховенството на закона; приканва Комисията да обмисли начини, чрез които да предостави средствата на крайните бенефициенти;

44.подчертава, че политиката на сближаване трябва да се адаптира по-добре към предизвикателствата, породени от екологичния, цифровия и промишления преход, както и към социалните последици от тях, за да остане актуална и да постигне целите, заложени в Договорите; смята, че за да се постигне това, е важно да се извлекат поуки не само от периода на финансиране 2014 – 2020 г., но и от инструменти като Механизма за възстановяване и устойчивост, за да се отговори на социално-икономическите предизвикателства, свързани с неотдавнашните кризи, и да се осигури адекватна подкрепа за необлагодетелстваните райони и общности;

45.призовава Комисията в регламентите за политиката на сближаване за периода след 2027 г. да продължи да подчертава значението, наред с другото, на борбата за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, загубата на биологично разнообразие и опазването на околната среда, включително по-доброто управление на водите и отпадъците, ефективното използване на ресурсите и енергията, устойчивостта на бедствия и предотвратяването и управлението на риска; във връзка с това счита, че механизмите за интегриране на въпросите, свързани с климата, и за устойчивост по отношение на изменението на климата следва да бъдат неразделна част от програмирането и изпълнението, особено при избора на проектите; освен това напомня на Комисията, че адекватната подкрепа, по-специално за местните и регионалните органи, за справяне със социално-икономическите предизвикателства, свързани с неотдавнашните кризи, и за подпомагане на необлагодетелстваните райони и общности, следва да бъде важна характеристика при изпълнението на фондовете;

46.подчертава значението на по-устойчивите решения за мобилност във всички територии на ЕС, като например политиката за трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T); счита, че решенията за интелигентна и устойчива мобилност следва да бъдат приоритетни за финансиране от ЕС;

47.приканва Комисията и държавите членки да положат усилия, за да гарантират, че всички региони в ЕС имат достъп до високоскоростни широколентови мрежи, така че да бъдат поставени при еднакви условия за постигане на цифровия преход;

48.подчертава необходимостта от насърчаване на участието на частния сектор, наред с публичния, за инвестициите в устойчиво развитие; във връзка с това подчертава ролята, която МСП могат да играят в областта на иновациите; призовава държавите членки и Комисията да предложат мерки за подобряване на възприемането на готови за пазара иновации от МСП;

49.призовава за по-добър достъп до финансиране за местните и регионалните органи, както и за трансграничните и по-слабо развитите региони, за да се даде възможност за инвестиции в местния и регионалния енергиен преход, включително енергийна ефективност, децентрализирано разпределение на енергията и силен акцент върху енергията от възобновяеми източници и устойчивата кръгова икономика;

50.изразява убеждение, предвид структурните промени, свързани с двойния – екологичен и цифров – преход, и неговото неравномерно икономическо и социално въздействие върху регионите на ЕС, че принципът на справедлив преход, без да се пренебрегват територии и хора, следва да бъде ръководещ за следващия програмен период на политиката на сближаване;

51.признава, че е важно да се обърне специално внимание на регионите, засегнати от промишления преход; в този смисъл приветства усилията на Комисията за решаване на този въпрос с Фонда за справедлив преход, който е първият стълб на Механизма за справедлив преход; призовава Комисията да извлече поуки от изпълнението на този фонд и да доизясни неговите цели;

52.призовава за продължаване на финансирането на справедливия преход, който следва да бъде напълно покрит от Регламента за общоприложимите разпоредби и за който следва да бъдат отпуснати подходящи финансови средства за програмния период след 2027 г., както и за прилагане на принципите на споделено управление и партньорство; счита, че това разширяване на Фонда за справедлив преход следва да се съсредоточи върху подходящо ниво на NUTS (номенклатура на териториалните единици за статистически цели), да е съобразено с регионалните специфики, да има по-широк обхват от този на настоящия Фонд за справедлив преход и да е разработено по такъв начин, че да дава възможно за бърза реакция на нововъзникващите предизвикателства в различни сектори и отрасли; призовава това ново поколение финансиране да прави разлика между смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него; подчертава, че част от финансирането следва да бъде предназначена за социално справедливия преход и за намаляване на въглеродния отпечатък на Съюза;

53.призовава за запазване на специална цел на политиката за справяне със социалните неравенства, тъй като регионалното сближаване се е забавило и са се появили нови фактори за неравенствата;

54.подчертава решаващата роля на инвестициите по политиката на сближаване във висококачествени обществени услуги за изграждане на социална устойчивост и за справяне с икономически, здравни и социални кризи;

55.подчертава, че обхватът на подкрепата по линия на политиката на сближаване включва интегрирането и включването на над 3 милиона души, които са в риск от социално изключване, включително подкрепа за 600 000 души от маргинализирани групи, като например ромите, живеещи в по-слабо развитите региони на ЕС; изразява съжаление относно нежеланието на местните правителства на определени държави членки да използват ефективно фондовете на политиката на сближаване, за да осигурят на тези хора достъп до качествени услуги като вода и достойни условия на живот; настоятелно изисква от държавите членки да разрешат тези най-неотложни въпроси, които в значителна степен ще допринесат за намаляване на регионалните различия;

56.насочва вниманието към трудното положение на регионите, които имат обща граница с Русия и Беларус, след преустановяването на сътрудничеството в резултат на военната агресия на Русия срещу Украйна; призовава Комисията да работи отблизо със засегнатите държави членки, за да намери устойчиви решения за преодоляване на социалните и икономическите предизвикателства в тези региони;

57.подчертава многоизмерния характер на развитието на селските райони, който надхвърля границите на селското стопанство само по себе си; отбелязва, че едва 11,5% от хората, живеещи в селски райони, работят в секторите на селското, горското и рибното стопанство;

58.припомня, че понастоящем ЕЗФРСР е свързан с рамката на политиката на сближаване и че следва да бъде допълнително обвързан с Регламента за общоприложимите разпоредби, което е необходимо за цялостното развитие на селските райони; подчертава необходимостта от по-нататъшно рационализиране на фондовете, включително ЕЗФРСР, в областта на регионалното развитие, тъй като това би могло да гарантира постигането на полезни взаимодействия и по-силни партньорства между селските и градските райони за инвестиции в селските райони извън селското стопанство; настоява, че ЕЗФРСР следва да се управлява на регионално равнище или с решаващо регионално и местно участие, като се обръща повече внимание отпреди на мерките на структурната политика в слабо населените райони;

59.настоява, че е необходимо да се прилага механизъм за проверка на въздействието върху селските райони, за да се оцени въздействието на законодателните инициативи на ЕС върху селските райони;

60.посочва, че всяко бъдещо разширяване на Съюза ще се отрази на степента на сближаване в рамките на Съюза; посочва, че вероятно това ще окаже влияние върху настоящата класификация на различните региони, като се има предвид, че средният БВП на глава от населението ще намалее значително вследствие на статистическия ефект;

61.поради това призовава Комисията да извърши подробна оценка, преди да предложи нов регламент относно рамката за сближаване след 2027 г., за да гарантира, че политиката на сближаване е подготвена да продължи да подкрепя всички региони и че надлежно могат да бъдат отстранени всички неблагоприятни последици за регионите, причинени от „статистически ефект“ върху допустимостта за политиката на сближаване; освен това призовава Комисията да включи в оценката си прогноза за допълнителните нужди от трансгранично сътрудничество, до които може да доведе разширяването; призовава за консултации и структурирана работа между Комисията и Парламента по тези въпроси преди публикуването на ново законодателно предложение; призовава за подготвена за разширяването политика на сближаване най-късно до 2030 г.;

62.подчертава, че съществуващият бюджет на политиката на сближаване е съсредоточен върху целите за сближаване; подчертава, че в случая с Украйна бюджетът на политиката на сближаване не може и не трябва да поема очакваните финансови нужди на възстановяването; подчертава, че всички цели за възстановяване следва да се постигат чрез отделни механизми за финансиране извън обхвата на МФР, чрез преки бюджетни вноски от държавите членки, частния сектор и външни ресурси;

63.призовава Комисията да разгледа възможността публичните разходи по политиката на сближаване от държавите членки и регионалните и местните органи по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове да не бъдат считани за национални или еквивалентни структурни разходи, както са определени в новите правила за икономическо управление, особено ако те не се отклоняват от изпълнението на целите на Парижкото споразумение;

64.подчертава необходимостта от подобряване на отношенията между политиката на сближаване и икономическото управление на ЕС, като се избягва наказателен подход; подчертава, че европейският семестър следва да бъде съобразен с целите на политиката на сближаване, определени в членове 174 и 175 от ДФЕС, както и с Европейския стълб на социалните права; призовава за участието на регионите в изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки и за по-силен териториален подход; призовава да се преразгледа концепцията за макроикономическите условия и да се проучи възможността тя да бъде заменена с нови форми на обвързаност с условия, които да отразяват по-добре новите предизвикателства пред нас;

65.припомня принципа „да не се вреди на сближаването“, въведен в 8-ия доклад за сближаването, който означава, че нито едно действие не трябва да възпрепятства процеса на сближаване или да допринася за регионалните различия; призовава за по-силно интегриране на този принцип като хоризонтален принцип във всички политики на ЕС, така че те да подкрепят целите на социалното, икономическото и териториалното сближаване, посочени в членове 3 и 174 от ДФЕС; настоява, че насърчаването на сближаването следва да се разглежда и като начин за насърчаване на солидарността и взаимната подкрепа между държавите членки и техните региони;

66.призовава Комисията да укрепи и развие този принцип като част от европейския семестър и да включи местните и регионалните власти на всички етапи от процедурите, свързани с европейския семестър и неговите СДП;

67.изразява твърдо убеждение в значението на хоризонталните принципи на многостепенното управление и партньорство, които следва да останат водещите принципи на политиката на сближаване след 2027 г.;

68.призовава Комисията, държавите членки, регионите и местните органи строго и ефективно да прилагат принципа на многостепенното управление;

69.подчертава значението на спазването на принципа на партньорство през целия процес на програмиране, изпълнение и мониторинг на политиката на сближаване на ЕС и на установяването на силно сътрудничество между регионалните и местните органи на власт, гражданите, неправителствените организации и заинтересованите страни; призовава принципът на партньорство да остане обвързващ и настоява за включването му в европейския семестър; призовава Комисията и Европейската сметна палата да предприемат щателни последващи действия, да извършват проверки и да отправят корективни препоръки;

70.приветства решението на Комисията да разшири валидността на Кодекса за поведение за партньорства по линия на ЕСИ фондовете (Делегиран регламент № 240/2014); счита, че тези насоки значително допринасят за по-пълноценното ангажиране на местните и регионалните органи и други заинтересовани страни, но следва да бъдат преразгледани, за да се подобри допълнително тяхната ефективност и да се осигури по-задълбочено участие на партньорите в насърчаването на действията по места;

71.припомня, че в рамката на политиката на сближаване за периода 2021 – 2027 г. равенството между половете и перспективата за равенство между половете са включени и се насърчават на всички етапи от процеса на подготовка, изпълнение, наблюдение и оценка на програмите за сближаване; освен това подчертава специфичната роля на жените, по-специално в отдалечените и селските райони, тъй като те изпълняват важна роля в гражданското общество и устойчивия икономически растеж; същевременно отбелязва, че те често се сблъскват с трудности при достъпа до пазара на труда, обществени услуги, здравеопазване, грижи за деца и равно заплащане;

72.подчертава освен това особеното значение на включването на въпросите, свързани с младежта, в политиката на сближаване;

73.призовава Комисията и държавите членки да положат допълнителни усилия за постигане на напредък в реализирането на правата на децата, като използват ЕСФ+ в подкрепа на ефективни интервенции, допринасящи за постигането на тази цел;

74.призовава за допълнително укрепване на комуникацията и видимостта на програмите и финансираните от ЕС проекти в държавите членки чрез определяне на техните цели, целеви групи, комуникационни канали, отразяване в социалните медии, планиран бюджет и съответните показатели за мониторинг и оценка;

75.призовава инвестициите за адаптиране към изменението на климата и за предотвратяване на бедствия и готовност за тях да бъдат гарантирани или чрез специална цел на политиката, или чрез тематична концентрация, или чрез специфично благоприятстващо условие, за да се осигурят устойчиви инвестиции в местна и регионална инфраструктура и управление на риска в по-слабо развитите градски и селски райони, включително граничните региони, островите и най-отдалечените региони; счита, че целенасоченото финансиране следва да се съсредоточи върху намаляването на риска и подготвеността за широк спектър от бедствия (свързани с климата, геоложки, свързани със здравето, предизвикани от човека); счита, че това следва да включва силен акцент върху смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, за да се помогне на местните и регионалните органи да управляват по-добре риска и да се подготвят да реагират на местните последици от изменението на климата – от бавно протичащи явления до екстремни метеорологични явления, включително брегова ерозия, опустиняване, повишаване на морското равнище, горски пожари, наводнения, свлачища, горещи вълни и други природни бедствия;

76.счита, че финансирането за сближаване по балансиран начин следва да облагодетелства и градските, и селските райони; призовава политиката на сближаване да включва по-силно градско и селско измерение чрез определени инвестиции както в градските, така и в селските райони, както и по-силни връзки между градските и селските проекти и устойчиви инвестиции, за да се преодолеят демографското предизвикателство, капанът на развитието и разделението между градските и селските райони, които засягат регионите на ЕС;

77.призовава делът на националните средства по ЕФРР за градско развитие да бъде увеличен; призовава държавите членки да гарантират, че малките общини също имат достъп до средствата по ЕФРР, предназначени за финансиране на устойчиви и интегрирани проекти за интегрирано градско развитие; по подобен начин призовава за заделяне на средства за селските райони и региони, които са постоянно засегнати от силно неблагоприятни природни или демографски условия; призовава това финансиране да бъде програмирано съвместно с местните и регионалните органи и в полза на местните общности и съответните региони;

78.призовава за създаване на истинска структурна политика за селските райони с подходящи тематични цели, които да отговарят на специфичните предизвикателства на тези райони, като например опустиняването на селските райони, застаряването на населението, обезлюдяването, изоставянето на селските райони, упадъка на общностите като цяло и недостатъчните възможности за здравеопазване и образование;

79.насърчава полезните взаимодействия между съвместните проекти и споразуменията за сътрудничество между различните равнища на управление с цел използване на обединен капацитет и икономии от мащаба при инвестициите на ЕС в областта на инфраструктурата, иновациите, смекчаването/адаптирането към изменението на климата и екологичния и цифровия преход; счита, че този процес следва да доведе до по-голямо чувство за ангажираност с проектите и до консолидиране на устойчивите инвестиции, вместо до разпокъсаност и липса на полезни взаимодействия;

80.подчертава добавената стойност на териториалното сътрудничество като цяло и на трансграничното сътрудничество в частност; призовава за увеличаване на бюджета за програмите за Европейско териториално сътрудничество, тъй като те осигуряват уникална рамка за междурегионално, трансгранично и транснационално сътрудничество и спомагат за преодоляване на общите предизвикателства, насърчаване на партньорства и стимулиране на икономическото развитие, социалното сближаване и екологичната устойчивост; предлага „borderland billion“ да бъде поверен пряко на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС), на която е възложено неговото независимо управление и разпределение между проектите;

81.счита, че Териториалната програма за 2030 г. е реален и подходящ инструмент, който гарантира сближаването в рамките на ЕС чрез управлението на всички региони от Съюза и техните особености; призовава Комисията да разгледа възможностите за промяна на ролята на Териториалната програма за 2030 г., отвъд тази на наръчник за териториално управление; призовава държавите членки да разработят свои териториални програми в съответствие с Териториалната програма за 2030 г. като основа за планиране на техните териториални стратегии, като се вземат предвид спецификите на всеки от своите региони, както и за да насърчат процеса за вземане на решения и разработване на териториални и градски политики;

82.признава, че инструментите за интегрирано териториално развитие имат основнополагаща роля за качественото изпълнение и усвояване на ресурсите; призовава за заделяне на част от фондовете на политиката на сближаване за разработване на териториални подходи в селските райони или за териториални подходи между градовете и селата чрез интегрирани териториални инвестиции, водено от общностите местно развитие или други механизми за неселскостопанско развитие на селските райони, които да допълват действията, подкрепяни от подходът LEADER в рамките на общата селскостопанска политика, тъй като това ще бъде и основен начин за справяне с „географията на недоволството“;

83.счита, че използването на отменените бюджетни кредити в областта на сближаването за резервни маржове в рамките на политиката на сближаване ще спомогне, наред с другото, за поемане на резките покачвания на инфлацията или на сътресенията във веригата на доставки; смята, че това използване следва да функционира на принципа на текущо обновяване, в зависимост от необходимостта и след многогодишните и годишните цикли на освобождаване от задължения;

84.счита, че компромисът между необходимата ориентираност към местните условия и подкрепата за тематичните приоритети на Съюза би могъл да се постигне чрез по-голяма гъвкавост и избор от тематични цели и предизвикателства, достъпни за регионите и общините съобразно техните равнища на развитие и нужди, при спазване на тематичната концентрация на национално равнище; подчертава, че такъв модел намалява сложността на процеса на програмиране и факторите в регионалните характеристики; подчертава, че политиката на сближаване следва да продължи да бъде съобразена с местния характер на потребностите с цел ефективното им посрещане в контекста на намаляването на регионалните различия в ЕС;

85.подчертава, че тематичната концентрация остава изключително важна за постигане на прехода към по-конкурентоспособен, по-интелигентен, по-социален и устойчив Съюз, както и към икономика с нулеви нетни въглеродни емисии; същевременно подчертава, че тя следва да бъде адаптирана към реалните нужди на регионите и градовете и начина, по който те функционират на практика – от програмирането и препрограмирането до изпълнението и приключването; изразява увереност, че основният принцип следва да бъде индивидуализиран инвестиционен подход, съобразен със специфичните нужди по места;

86.призовава Комисията, когато определя нивото на подкрепа за всеки регион, да взема предвид допълнителните характеристики, като например области в региона с потенциал за растеж, интензитета на конкретните предизвикателства в тях, степента на тяхното излагане на въздействието на текущите преходи, например зеления, цифровия и индустриалния преход, или тяхното ниво на социален прогрес, така че да се определи по-добре пътят на всеки регион към сближаване; подчертава, че БВП като единствения показател за развитие не успява да вземе предвид всички аспекти на развитието и призовава той да бъде допълнен с други показатели като индекса на ЕС за социален напредък и индекса за уязвимост към изменението на климата; подчертава, че е важно да се обърне специално внимание на подкрепата за регионите, изправени пред капан на развитието, както се подчертава в 8-ия доклад за сближаването;

87.призовава за премахване на междурегионалните различия, като се обръща повече внимание на многообразието на териториите; призовава Комисията да обмисли възможността за оценяване на първоначално разпределените средства и процентите на съфинансиране въз основа на NUTS 3, за да може финансирането да бъде насочено там, където е най-необходимо, и да се избегне появата на области с бедност и недостатъчно развитие; подчертава, че при подобна промяна следва да се вземат предвид възможните отрицателни последици за финансирането от ЕС на по-големите градски райони, като например метрополни области;

88.счита, че при разпределянето на средства за местни проекти в градските и селските райони следва да се наблегне на съвместните проекти от общ интерес, като същевременно се насърчава участието на МСП; призовава за комбиниране на по-малки регионални финансови инструменти с по-големи регионални инициативи с цел подобряване на тяхната ефективност и въздействие върху политиката; призовава Комисията за насоки и подкрепа при планирането, особено за интегрирани териториални и малки проекти, за да се избягват отменяне на поети задължения и промяна на предназначението; подчертава значението на укрепването на подхода „от долу нагоре“ към териториалното развитие, който е средство за социални иновации и изграждане на капацитет;

89.подчертава значението на доброто управление на всички равнища при управлението на политиката на сближаване; подчертава, че качеството на управленските структури могат да предопределят оптималната комбинация от инвестиционни приоритети, за да се постигне необходимата многостепенна вертикална и хоризонтална координация за разработване и изпълнение на интегрирани стратегии за развитие;

90.призовава за засилено представителство на градските и селските органи в мониторинговите комитети, които биха могли да участват в оценката на ефективността на управлението на средствата; отново заявява, че тези представители следва, наред с другото, да споделят отговорността за програмирането и препрограмирането с цел зачитане на многостепенното управление;

91.призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за преодоляване на недостатъците, установени от управляващите органи в управлението на фондовете на политиката на сближаване, като същевременно опрости достъпа до техническа помощ, за да подобри административния капацитет и капацитета за управление на компетентните субекти;

92.призовава за по-нататъшно включване на инициативи на Комисията като Споразумението на кметовете за климата и енергетиката в процеса на изготвяне и прилагане на следващото поколение правила за политиката на сближаване; счита, че мрежите от градове имат незаменима роля за преодоляване на различията между изготвянето и прилагането на политики по места; признава, че с подкрепата за политиката и изпълнението, насочена към кметовете и местните органи, се постигат значително по-добри резултати в контекста на изпълнението на политиката;

93.подчертава, че между държавите членки съществуват различия по отношение на правомощията на местните и регионалните органи; призовава за подобрен ориентиран към местните условия подход, за да се доближи управлението на политиката на сближаване до регионалното и местното равнище; подчертава, че подготвителната работа, подходящият административен капацитет и институционалната подкрепа са незаменими, за да се постигне ефективност на политиката, да се намали броят на нередностите и измамите и да се избегнат допълнителните административни тежести за управляващите органи, изпълнителите и крайните бенефициери;

94.изразява убеденост, че насърчаването на по-голямо чувство за ангажираност на местно и регионално равнище в дългосрочен план, както дълготрайността на проектите на ЕС и по-големият ефект на съфинансиране могат да бъдат постигнати чрез увеличаване на фискалния капацитет на регионите и общините; признава, че подобен подход би подобрила капацитета на регионите и общините за получаване на заеми, свързан с финансовите инструменти, предоставяни от бюджета на ЕС; подчертава, че регионалните и местните бюджети следва да могат да компенсират въздействието на сътресенията от инфлацията и възможните кризи върху проекти, съфинансирани от ЕС;

95.призовава за по-нататъшно участие на групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в инвестициите в политиката на сближаване, особено в по-слабо развитите региони, чрез подкрепа за устойчиви градове, устойчива енергия, кръгова икономика, екологични работни места и местни и регионални проекти в областта на иновациите, включително чрез увеличено използване на финансови инструменти и подкрепа за инвестиции от частния сектор; призовава за разширяване на помощта за местните и регионалните проекти и финансови инструменти, които допълват и използват безвъзмездните средства от ЕС; признава, че в много държави членки финансирането от ЕИБ, като например заемите по структурните програми, допринася в значителна степен за националните задължения за съфинансиране по линия на политиката на сближаване, което от своя страна улеснява и ускорява изпълнението на програмите;

96.подчертава, че техническият, финансовият и административният капацитет е от съществено значение, за да се гарантира, че управляващите органи и местните и регионалните органи придобиват технически познания, особено за изменението на климата, които могат да използват за градско и селско планиране и управление; изразява убеденост, че това ще доведе до по-добро разработване и оценка на предложенията за проекти, по-ефективно разпределение на ресурсите и задоволително бюджетно изпълнение без значителен риск от отмяна на поети задължения;

97.призовава съществуващите програми за техническа помощ и консултации да се насочат конкретно към по-малките общини и трансграничните, отдалечените и селските райони, както и към най-отдалечените и островните региони, за да им помогнат да се изправят пред нови предизвикателства като екологичния преход и изменението на климата; подчертава значението в това отношение на инструментите за техническа помощ, които се разработват в сътрудничество между ЕИБ и Комисията, включително по отношение на енергийната ефективност; призовава за целенасочена подкрепа под формата на 100% финансиране от ЕС за изграждане на технически, финансов и административен капацитет, разработване на проекти и изготвяне, определяне и изграждане на набор от проекти, както и на капацитет за стратегическо планиране, включително инструменти за планиране; счита, че платформата URBIS като единно звено за контакт за общините следва да бъде доразвита;

98.настоява за критичен преглед на ad hoc инициативите на Комисията и за задълбочена проверка на новите инициативи по отношение на тяхното качество и количество; изисква този процес да се управлява съвместно и в партньорство, с гарантирано представителство на местно равнище, включително на градовете и селските райони, както и на регионите и организациите на гражданското общество; предупреждава, че разпространението на ad hoc инициативи на Комисията, финансирани от фондове на политиката на сближаване, без добавена стойност за местното и регионалното равнище, рискува да подкопае ефективността на общите бюджетни кредити за сближаване, планирани предварително; настоява всяка нова инициатива на Комисията да бъде придружена от съответното бюджетно увеличение;

99.възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет, на Европейския комитет на регионите, както и на националните и регионалните парламенти на държавите членки.