като имат предвид, че:1)Почвата е жизненоважен, ограничен, невъзобновяем и незаменим ресурс от критично значение за икономиката, околната среда и обществото.
2)Здравите почви са в добро химическо, биологично и физическо състояние, така че са в състояние да осигуряват екосистемни услуги, които са жизненоважни за хората и околната среда, като безопасна и питателна храна в достатъчно количество, биомаса, чиста вода, кръговрат на хранителните вещества, съхранение на въглерод и местообитания за биологичното разнообразие. Почвата е от съществено значение за гарантиране на продоволствената сигурност. Според оценките обаче 60—70 % от почвите в Съюза обаче са увредени и увреждането им продължава. [Изм. 1]
3)Увреждането на почвата струва на Съюза няколко десетки милиарда евро всяка година. Здравето на почвите оказва влияние върху предоставянето на екосистемни услуги с висока икономическа възвръщаемост. Ето защо устойчивото управление и регенерирането на почвите Подобряването му е икономически целесъобразно и може да доведе до значително увеличаване на цената и стойността на земята в Съюза. Освен това производството на едва един сантиметър почва може да отнеме до хиляда години, докато процесът на увреждане и пълната загуба на почва могат да се случат бързо. [Изм. 2]
4)В Европейския зелен пактСъобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейският зелен пакт (COM(2019) 640 final). е определена амбициозна пътна карта за превръщане на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна и конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите, която има за цел да се опазва, съхранява и увеличава природният капитал на Съюза, както и да се опазват здравето и благосъстоянието на гражданите. Като част от Европейския зелен пакт Комисията прие Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г.Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020) 380 final)., стратегията „От фермата до трапезата“Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020) 381 final)., План за действие за нулево замърсяванеСъобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Път към здравословна планета за всички — план за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ (COM(2021) 400 final)., Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климатаСъобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021) 82 final). и Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г.Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г. Извличане на ползите от здравите почви за хората, храните, природата и климата“ (COM(2021) 699 final).
5)Съюзът е ангажиран с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и със залегналите в нея цели за устойчиво развитие (ЦУР)https://sdgs.un.org/goals. Здравите почви допринасят пряко за постигането на няколко цели за устойчиво развитие, и по-специално на ЦУР 2 (край на глада), ЦУР 3 (добро здраве и благосъстояние), ЦУР 6 (чиста вода и добри санитарни условия), ЦУР 11 (устойчиви градове и селища), ЦУР 12 (отговорно потребление и производство), ЦУР 13 (действия в областта на климата) и ЦУР 15 (живот на земята). В ЦУР 15.3 е залегнала борба с опустиняването, възстановяване на увредените земи и почви (включително земите, засегнати от опустиняване, суша и наводнения) и стремеж за преустановяване на увреждането на земите в световен мащаб до 2030 г.
6)Съюзът и неговите държави членки, в качеството си на страни по Конвенцията за биологичното разнообразие, одобрена с Решение 93/626/ЕИО на СъветаРешение на Съвета от 25 октомври 1993 г. за сключване на Конвенцията за биологичното разнообразие (93/626/EEC) (ОВ 309 L 93/626 г., 13.12.1993 г. стр. 1)., договориха на 15-ата конференция на страните по конвенцията глобална рамка за биологичното разнообразие Кунмин–МонреалРешение 15/4, прието от Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие на 19 декември 2022 г. „Глобална рамка за биологичното разнообразие Кунмин–Монреал“., включваща няколко ориентирани към действие глобални цели за 2030 г., които са от значение за здравето на почвите. Приносът на природата за хората, включително здравето на почвите, следва да бъде възстановен, поддържан и увеличен.
7)Съюзът и неговите държави членки, в качеството си на страни по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, одобрена с Решение 98/216/ЕО на СъветаРешение на Съвета от 9 март 1998 г. за сключване, от името на Европейската общност, на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването в страни, сериозно засегнати от засушаване и/или опустиняване, по-специално в Африка (OВ L 83, 19.3.1998 г., стр. 1)., са поели ангажимент да водят борба с опустиняването и работят за смекчаването последиците от сушата в засегнатите държави. Тринадесет държави членкиБългария, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Хърватия. са се обявили за засегнати от опустиняването страни по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването.
8)В контекста на Рамкова конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) земята и почвата се разглеждат едновременно като източник и поглътител на въглерод. Като страни по конвенцията Съюзът и държавите членки са поели ангажимент да насърчават устойчивото управление, опазването и увеличаването на поглътителите и резервоарите на въглерод.
9)В Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. се посочва, че е от съществено значение да се увеличат усилията за опазване на плодородието на почвата, намаляване на почвената ерозия и увеличаване на съдържанието на органични вещества в почвата чрез прилагане на устойчиви практики за управление на почвите. В нея се посочва също така, че е необходим значителен напредък при идентифицирането на обектите със замърсени почви, възстановяването на почвите с влошено качество, определянето на условията за добро екологично състояние на почвите, залагането на цели за възстановяване и подобряването на мониторинга на здравето на почвите.
10)В Стратегията на ЕС за почвите за 2030 г. е определена дългосрочната визия до 2050 г. всички почвени екосистеми в ЕС да са в добро здравно състояние и следователно по-устойчиви. Като ключово решение здравите почви допринасят за целите на ЕС, свързани с постигане на неутралност по отношение на климата и издръжливост спрямо него, развиване на чиста и кръгова (био)икономика, обръщане на тенденцията на загуба на биологично разнообразие, опазване на здравето на хората, спиране на опустиняването и обръщане на тенденцията на увреждане на земите.
11)Финансирането е жизненоважен фактор на прехода към здрави почви. С многогодишната финансова рамка се предоставят няколко възможности за финансиране на опазването, устойчивото управление и регенерирането на почвите. „Пакт за почвите за Европа“ е една от петте мисии на ЕС в рамките на програма „Хоризонт Европа“ и е посветена специално на действията за подобряване на здравето на почвите. Мисията за почвите е ключов инструмент за прилагането на настоящата директива. Предназначението на тази мисия е да води прехода към здрави почви чрез финансиране на амбициозна програма за научни изследвания и иновации, създаване на мрежа от 100 живи лаборатории и водещи проекти в селски и градски райони, напредък в разработването на хармонизирана рамка за мониторинг на почвите и повишаване на осведомеността за значението на почвата. Други програми на Съюза, в които са залегнали цели, допринасящи за здравето на почвите, са общата селскостопанска политика, фондовете на кохезионната политика, Програмата за околната среда и действията по климата, работната програма по „Хоризонт Европа“, инструментът за техническа подкрепа, Механизмът за възстановяване и устойчивост и InvestEU. Тъй като целта всички почви в Съюза да бъдат в добро здравно състояние е от общ интерес, е необходимо да се мобилизират повече ресурси, за да се подкрепи възприемането на практики за устойчиво управление на почвите и регенериране, включително като се предостави подкрепа от Европейската инвестиционна банка чрез механизми за намаляване на риска. Комисията следва да направи оценка на общите финансови нужди и пропуски и ако е необходимо, да въведе допълнителни финансови ресурси за периода след 2027 г. в рамките на многогодишната финансова рамка, както и да приеме мерки, за да се гарантира съгласуваността на политиките във връзка с целите на настоящата директива. [Изм. 3]
12)В Стратегията за почвите за 2030 г. е обявено, че Комисията ще представи законодателно предложение относно здравето на почвите, за да се даде възможност за постигане на целите на тази стратегия и на добро здраве на почвата в целия ЕС до 2050 г. В резолюцията си от 28 април 2021 г. относно опазването на почватаРезолюция на Европейския парламент от 28 април 2021 г. относно защитата на почвите (2021/2548(RSP)).Европейският парламент подчерта значението на опазването на почвата и подкрепата за здрави почви в Съюза, като се има предвид, че увреждането продължава въпреки ограничените и неравномерни действия, предприемани в някои държави членки. Европейският парламент призова Комисията да разработи, при пълно зачитане на принципа на субсидиарност, приложима в целия Съюз правна уредба относно опазването и устойчивото използване на почвите, която да обхваща всички основни заплахи за тях. Важно е да се отбележи, че Европейския парламент подчерта рисковете, произтичащи от липсата на еднакви условия на конкуренция между държавите членки и техните различни режими за опазване на почвите, за функционирането на вътрешния пазар, както и големия потенциал за стимулиране на лоялната конкуренция в частния сектор, за разработване на иновативни решения и ноу-хау и за засилване на износа на технологии извън Съюза. [Изм. 4]
13)В заключенията си от 23 октомври 2020 г.Заключения на Съвета „Биологичното разнообразие изисква неотложни действия“, 12210/20. Съветът подкрепи активизирането от страна на Комисията на усилията за по-добро опазване на почвите и почвеното биоразнообразие като невъзобновяем ресурс от жизненоважно значение.
14)С Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на СъветаРегламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1). се определя обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. и за отрицателни емисии след това, както и за даване на приоритет на бързото и предвидимо намаляване на емисиите и същевременно за увеличаване на поглъщанията от естествени поглътители. Устойчивото управление на почвите води до увеличаване на секвестирането на въглерод и в повечето случаи до съпътстващи ползи за екосистемите и биологичното разнообразие. В съобщението на Комисията относно устойчивите въглеродни циклиСъобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Устойчиви въглеродни цикли“ (COM(2021) 800 final). се подчертава необходимостта от ясно и прозрачно определяне на дейностите, които несъмнено водят до поглъщане на въглерод от атмосферата, като например разработването на рамка на ЕС за сертифициране на поглъщанията на въглерод от естествени екосистеми, включително почвите. Освен това в преразгледания Регламент относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство не само се отрежда централно място на почвения въглерод в усилията за постигане на целите по пътя към неутрална по отношение на климата Европа, но и се отправя призив към държавите членки да разработят система за мониторинг на запасите от въглерод в почвата, като използват, наред с другото, данни от рамковото статистическо изследване на земеползването/земното покритие (LUCAS).
15)В съобщението на Комисията относно адаптирането към изменението на климатаСъобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021) 82 final). се подчертава, че използването на природосъобразни решения във вътрешността на континента, включително възстановяването на подобното на гъба функциониране на почвите, ще доведе до увеличаване на целогодишното снабдяване с чиста и прясна вода и до намаляване на риска от наводнения. Важно да се увеличи до максимум способността на почвите да задържат и пречистват водата и да намаляват замърсяването.
16)В приетия от Комисията план за действие за нулево замърсяване е залегнала визията до 2050 г. замърсяването на въздуха, водата и почвата да е намалено до равнища, които вече не се смятат за вредни за здравето и за природните екосистеми и са съобразени с границите, до които нашата планета е в състояние да се справи, като по този начин се създава нетоксична околна среда.
17)В съобщението на Комисията относно гарантирането на продоволствената сигурност и повишаването на гъвкавостта на продоволствените системиСъобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Гарантиране на продоволствената сигурност и повишаване на гъвкавостта на продоволствените системи“ (COM(2022) 133 final). се подчертава, че продоволствената устойчивост е от основно значение за продоволствената сигурност. Здравите почви правят хранителната система на Съюза по-издръжлива, като осигуряват основата за това храната да е питателна и в достатъчни количества.
18)НеобходимоИзключително важно е да се определят подходящи мерки за хармонизиран мониторинг и оценка на здравето на почвите в целия Съюз, за устойчиво управление на почвите и за справяне със замърсените обекти, за да може почвите да са здрави до 2050 г., да се поддържат в добро състояние и да се постигнат целите на Съюза в областта на климата и биологичното разнообразие, да се предотвратяват сушите и природните бедствия и да се реагира на тях, да се опазва здравето на хората и да се гарантира продоволствената сигурност и безопасността на храните. [Изм. 5]
19)Над 25 % от цялото биологично разнообразие съществува благодарение на почвите, а освен това почвите са второто по големина въглеродно депо на планетата. Със своята способност да улавят и съхраняват въглерод здравите почви допринасят за постигането на целите на Съюза в областта на изменението на климата. Биологичното разнообразие в почвите обхваща микроорганизми, включително бактерии, гъби, протозои и нематоди, както и по-големи организми като земни червеи, насекоми и корени на растения, които заедно допринасят за екологичното и функционалното разнообразие на почвените екосистеми. Здравите почви също така осигуряват благоприятно местообитание за развитие на организмите и са от решаващо значение за увеличаване на биологичното разнообразие и за укрепване на стабилността на екосистемите. Подземното и надземното биоразнообразие са тясно свързани и си взаимодействат чрез мутуализъм (например микоризните гъби, които свързват корените на растенията). [Изм. 6]
(19a) Органичните вещества в почвата са от решаващо значение за осигуряването на почвените екосистемни услуги и функции, тъй като намаляват увреждането, ерозията и уплътняването на почвата, като същевременно увеличават буферните, водозадържащите и катионообменните ѝ способности, както и органичния въглерод в почвата, което в крайна сметка би могло да увеличи добивите от култури. Освен това органичните вещества в почвата оказват положително въздействие върху биологичното разнообразие на почвите и биха могли да увеличат улавяния в почвите въглерод, като по този начин допринасят за смекчаване на изменението на климата. [Изм. 7]
20)Наводненията, горските пожари и екстремните метеорологични явления са рисковете от природни бедствия, които предизвикват най-голяма загриженост в цяла Европа. Навсякъде в Съюза бързо нарастват опасенията от суши и недостиг на вода. Държавите членки, за които сушите и недостигът на вода са ключови нововъзникващи или свързани с климата рискове от бедствия, са 24 през 2020 г. докато през 2015 г. те са били само 11. Здравите почви са от съществено значение за издръжливостта спрямо суши и природни бедствия. Практиките, които способстват за подобряване на водозадържането и наличието на хранителни вещества в почвата, на структурата на почвата и на биоразнообразието и секвестирането на въглерод в нея, водят до повишаване на способността на екосистемите, растенията и културите да издържат и да се възстановяват от суши, природни бедствия, горещи вълни и екстремни метеорологични явления, които в бъдеще ще стават все по-чести поради изменението на климата. От друга страна, без правилно управление на почвите, сушата и природните бедствия причиняват увреждане на почвите и ги правят нездрави. Подобряването на здравето на почвите способства за намаляване на икономическите загуби и смъртните случаи, свързани с екстремни климатични явления, които за периода 1980—2021 г. възлизат на приблизително 560 млрд. евро и над 182 000 жертви.
21)здравето на почвите допринася пряко за здравето и благосъстоянието на хората. Здравите почви осигуряват безопасна и питателна храна и имат способността да филтрират замърсители, като по този начин поддържат качеството на питейната вода. Замърсяването на почвата може да навреди на здравето на хората чрез поглъщане, вдишване или контакт с кожата. Експозицията на човека на микробни съобщества в здравата почва е полезно за развитието на имунната система и устойчивостта срещу някои заболявания и алергии. Здравите почви подпомагат растежа на дървета, цветя и треви и осигуряват зелена инфраструктура, която предлага естетическа стойност, благополучие и качество на живот.
(21a) Често се наблюдава замърсяване с перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани съединения (PFAS) на подпочвени и повърхностни води, както и на почви. Тези съединения могат да променят качествата и структурата на почвите, като някои от докладваните въздействия включват намаляване на почвеното дишане (респирация) и на водоустойчивите почвени агрегати и повишаване на стойността на pH на почвите. [Изм. 8]
22)Увреждането на почвите засяга плодородието, добивите, устойчивостта на вредители и хранителната стойност на храните. Тъй като 95 % от храните ни се произвеждат пряко или непряко върху почви, а населението на света продължава да се увеличава, от ключово значение е този ограничен природен ресурс да остане здрав, за да се гарантира дългосрочната продоволствена сигурност и да се осигури производителността и рентабилността на селското стопанство на Съюза. Устойчивите практики за управление на почвите, включително посочените в общата селскостопанска политика, водят до поддържане или подобряване на тяхното здраве и способстват за увеличаването на устойчивостта и издръжливостта на продоволствена система. От съществено значение в това отношение е да се намалят загубите на хранителни вещества и остатъците от пестициди. [Изм. 9]
23)Дългосрочната цел на настоящата директивата е да се постигне добро здраве на почвите в целия Съюз до 2050 г. Като междинна стъпка, с оглед на ограничените познания за състоянието на почвите, както и за ефективността на мерките за възстановяване на тяхното здраве и разходите за тези мерки, в директивата е възприет поетапен подход. На първия етап усилията ще бъдат насочени към това да бъде създадена рамка за мониторинг на почвите и да се извърши оценка на тяхното състояние в целия ЕС. Този етап включва също изисквания за определяне на мерки за устойчиво Държавите членки следва да определят устойчиви практики за управление на почвите и за регенериране на нездравите почви, след, като вземат предвид необвързващите принципи, посочени в приложение III към настоящата директива. На държавите членки се предоставя гъвкавост да вземат решения относно конкретните практики, които да се прилагат по целесъобразност, като се установи тяхното състояние, но без отразяват местните условия и осъществимостта на съответните мерки, за да се налагат нито задължения за постигане улесни постигането на добро здраве на почвите до 2050 г., нито междинни цели. Този пропорционален подход ще позволи мерките за устойчиво управление на почвите и за регенериране на нездравите почви да бъдат добре подготвени, стимулирани и приведени в действие. На втория етап, веднага след като бъдат получени резултатите от първата оценка на почвите и анализа на тенденциите, Комисията ще направи преглед на напредъка и придобития опит по отношение на целта за 2050 г. и ще предложи преразглеждане на директивата, ако това е необходимо за ускоряване на напредъка до постигане на целта за 2050 г. [Изм. 10]
24)За решаването на проблема с натиска върху почвите и определянето на подходящи мерки за поддържане или възстановяване на тяхното здраве е необходимо да се вземат предвид разнообразието от почвени типове, специфичните местни и климатични условия, както и земеползването или земното покритие. Поради това е целесъобразно държавите членки да създадат почвени райони, които са в състояние подходящо да отразяват почвено-климатичните условия и почвеното разнообразие на цялата им територия. Почвеният район следва да е основната териториална единица за управление на почвите и за предприемане на мерки за спазване на изискванията, определени в настоящата директива, по-специално по отношение на мониторинга и оценката на здравето на почвите. Броят, географският обхват и границите на почвените райони за всяка държава членка следва да бъдат определени така, че да се улесни прилагането на Регламент (ЕС) .../.... на Европейския парламент и на Съвета+ Служба за публикации: моля, въведете номера на регламента относно сертифицирането на поглъщането на въглерод, съдържащ се в документ COM(2022) 672 final, а в бележката под линия — номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на посочената директива.. Във всяка държава членка следва да има минимален брой почвени райони в зависимост от големината на държавата членка. Минималният брой почвени райони за всяка държава членка трябва да съответства на броя териториални единици на равнище NUTS 1, установени в Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на СъветаРегламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1).. Държавите членки могат да решат да създадат своите почвени райони в съответствие със своя брой териториални единици по NUTS 2, за да могат по-добре да се отразяват местните условия и правомощията на своите национални органи. [Изм. 11]
(24a) Почвените райони са най-подходящото равнище за приемане на програми от мерки и ако е необходимо, на междинни цели, включително чрез местни планове за почвени райони, като се вземат предвид местните условия и мненията на местните заинтересовани страни, за да се гарантира, че съответните почви подобряват своята класификация. Тъй като възстановяването на почвите с критично влошено качество отнема повече време, следва да се предостави достатъчен срок от до 10 години, за да се гарантира, че екологичната им класификация се сподобрява. Почвите, регистрирани като замърсени, които са обхванати от конкретни планове за управление и смекчаване на последиците, биха могли да бъдат предмет на различен график. [Изм. 12]
25)За да се осигури надлежно управление на почвите, от държавите членки следва да се изисква да назначат компетентен орган за всеки почвен район. На държавите членки следва да бъде позволено да назначат допълнителен компетентен орган на подходящо равнище, включително на национално или регионално равнище и на цялата територия на държавите членки. За да се сведат до минимум разходите, държавите членки следва да назначат с приоритет органи, които са вече създадени. Един орган би могъл да отговаря за няколко области, което би могло да подобри съгласуваността при прилагането на настоящата директива. В случай че държавите членки променят разпределението на правомощията между компетентните органи, те следва да съобщят тези промени на Комисията, за да се поддържа актуализирана информацията. [Изм. 13]
26)За да има общо определение на понятието „здрава почва“, е необходимо да се определи минимална обща съвкупност от измерими критерии, чието неспазване води до критична загуба на способността на почвата да функционира като жизненоважна жива система и да осигурява екосистемни услуги. Тези критерии следва да отразяват сегашното равнище на почвознанието и да се основават на него.
27)ЗаС цел да се опише увреждането на почвата, е необходимоосигури обща рамка и да се установят дескриптори на почвата, подлежащи на измерване или експертна оценка. Дори и да съществуват значителни разлики между видовете почви, климатичните условия и земеползването, настоящите научни познания позволяват определянето на критерии на равнището на Съюза за някои от тези дескрипторидаде възможност за съпоставимост на данните, за всяко екологично състояние на почвите Комисията следва да приеме чрез делегирани актове методика за определяне на прагови стойности за дескрипторите на почвата. Важно е тази методика да взема предвид най-новите научни доказателства и да предоставя средства, за да се отчитат различните климатични условия и видове почви. Като използват тази методика, държавите членки следва обаче да имат възможността да адаптират критериите за някои от тези дескриптори на почвата въз основа на специфичните национални или местни условия, както и да определят критериите за други дескриптори на почвата, за които на този етап не могат да бъдат установени общи критерии на равнище ЕС. По отношение напрагови стойности за дескрипторите, за на почвата за всяко екологично състояние на почвите, като вземат предвид климатичните условия, вида на почвата, вида на земната площ и научните доказателства, и да ги представят на Комисията. За да се гарантират еднакви условия на конкуренция между държавите членки и да се избегне приемането от страна на държавите членки на прагови стойности, които понастоящем не могатпозволяват подобни почви да бъдат определени ясни критерии за разграничаване на здравото от нездравотокатегоризирани по много различен начин, което да засегне усилията, необходими за подобряване на екологичното им състояние, се изисква само мониторинг иКомисията следва да направи оценка. Това ще способства за разработването на такива критерии в бъдеще на проектите за прагови стойности и тяхната научна обосновка. Комисията следва да може да поиска от държавите членки допълнителна информация или преразглеждане на техните проекти за прагови стойности. Комисията следва да одобри праговите стойности, при условие че нейните забележки са взети предвид по подходящ начин. [Изм. 14]
(27a) Необходим е интегриран поглед върху оценката на здравето на почвите, който надхвърля разглеждането единствено на факторите на деградация и предоставя ясен път за подобряване на почвите. Следователно цялостната оценка на екологичното състояние на почвата следва да бъде категоризирано в пет класа – от „много добро екологично състояние на почвите“, „добро екологично състояние“, „умерено добро“, „почви с влошено качество“ до „почви с критично влошено качество“, като се взема предвид, наред с другото, наличието на фактори на увреждане и функции на почвите. [Изм. 15]
(27b) За да се зачита автономността на държавите членки, които желаят да прилагат по-всеобхватни системи за мониторинг, държавите членки следва да могат да избират между три реда за мониторинг. Ред 1 осигурява минимален набор от дескриптори на почвата. В ред 2 20% от точките за вземане на проби се определят в съответствие с програмата LUCAS и за тях се вземат двойни проби с цел непрекъснат мониторинг и установяване на функции на тъждествено преобразуване, а останалите 80% от точките за вземане на проби се определят от държавата членка, също с цел непрекъснат мониторинг и в съответствие с критериите, определени в приложенията към настоящата директива. При редове 1 и 2 20% от точките за вземане на проби са предназначени за целеви мониторинг, което позволява на държавите членки да разширят оценките, основани на риска, да провеждат разследвания или да се насочват към области от особен интерес. Установяването на подход с редове увеличава броя на оценяваните дескриптори на почвата, но също така и степента на автономност на държавите членки при определянето на праговете, свързани с екологичното състояние на почвите. Основната цел на този подход с редове е да се даде възможност на всички държави членки да прилагат своите системи за мониторинг и да се възползват от всички съществуващи национални системи, които вече наблюдават почвите. Ред 2 ще позволи запълването на празнините в размера и обхвата на разглежданите дескриптори на почвата. В ред 3 броят на дескрипторите на почвата се разширява допълнително, за да се уточнят конкретни аспекти на системите за мониторинг на почвите. [Изм. 16]
28) За да създадат стимули, държавите членки следва да установят механизми за признаване на усилията на собствениците и стопаните на земи за поддържане на почвата в добро състояние, включително под формата на сертифициране на здравето на почвите, което да допълва регулаторната рамка на Съюза за поглъщането на въглерод и способства за изпълнението на критериите за устойчивост на енергията от възобновяеми източници, определени в член 29 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на СъветаДиректива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (преработен текст) (OВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).. Комисията следва да улеснява сертифицирането на здравето на почвите, включително като обменя информация и насърчава най-добрите практики, повишава информираността и разглежда възможността за признаване на схемите за сертифициране на равнището на Съюза. За да се намали административната тежест за кандидатите за съответните сертификати, следва да се използват в максимална степен полезните взаимодействия между различните схеми за сертифициране. [Изм. 17]
29)Някои почви имат специфични характеристики, защото или са нетипични по природа и представляват редки местообитания за биоразнообразието или уникални ландшафти, или са били силно изменени от човека. Тези характеристики следва да се вземат предвид в контекста на определението на понятието „здрава почва“ и изискванията за постигане на добро здравно състояние на почвите.
30)Почвата е ограничен ресурс, който е обект на все по-силна конкуренция за различни начини на ползване. Усвояването на земя е процес, който често е продиктуван от нуждите на икономическото развитие и който води до превръщането на естествени и полуестествени зони (включително земеделски и горски земи, градини и паркове) в изкуствено застроени земи, където почвата се използва за платформа за строителни и инфраструктурни обекти, като пряк източник на суровини или като хранилище за историческо наследство. Това превръщане може да доведе до загуба, често необратима, на способността на почвите да изпълняват други екосистемни услуги (осигуряване на храна и биомаса, кръговрат на водата и хранителните вещества, основа за биологичното разнообразие и съхранение на въглерод). По-специално, усвояването на земя често засяга най-плодородните земеделски почви, което застрашава продоволствената сигурност. Запечатаната почва също така излага населените места на наводнения с по-високи пикове и на по-интензивни прояви на ефекта на топлинния остров. Ето защо е необходимо да се извършва мониторинг на усвояването на земя и запечатването на почвата, и на техните последици за способността на почвата да осигурява екосистемни услуги. Целесъобразно е също така смекчаването на последиците от усвояването на земя да се определи като част отв допълнение към устойчивото управление на почвите. [Изм. 18]
31)Оценката на здравето на почвитевъз основа на мрежата за мониторинг следва да бъде точна, като в същото време разходите за този мониторинг се поддържат на разумно равнище. Поради това е целесъобразно да се определят критерии за определянето на точки за вземане на проби, които са представителни за здравето на почвитепри различни почвени типове, климатични условия и земеползване. Мрежата от точки за вземане на проби следва да бъде определена посредством геостатистически методи и да е достатъчно гъста, за да осигурява разчетна оценка на площта на здравите почви на национално равнище с неопределеност не повече от 5 %. Смята се, че тази стойност по принцип осигурява статистическа достоверност на разчетната оценка и разумна увереност, че целта е постигната. Важно е методологията и рамката за мониторинг на почвите да включват хармонизирани критерии за вземане на проби, включително дълбочината на вземане на проби. [Изм. 19]
(31a) Архивите на почвите съхраняват информация за състоянието на почвите в определен момент на определено място, което позволява на държавите членки да използват една проба за различни цели и да рационализират дейностите по вземане на проби на място, като по този начин намаляват дългосрочните разходи за мониторинг на място. Освен това архивите на почвите дават възможност на изследователите да направят повторна оценка на почвите от миналото в контекста на настоящето с цел по-добро разбиране на дългосрочните промени в почвата или за други научноизследователски цели, включително медицински изследвания. Поради това е наложително Комисията, включително служби като Съвместния изследователски център (СИЦ), заедно с държавите членки и Европейската обсерватория за почвите, да гарантира, че пробите, извлеченията от ДНК и необработените данни, вземани за целите на спазването на законодателството на Съюза и националното законодателство в областта на околната среда, се съхраняват добре във физически архиви, както и че пробите и необработените данни от тези архиви остават на разположение за по-нататъшни научни изследвания и иновации. [Изм. 20]
32)Като допълнение към съществуващите национални инвентаризации Комисията следва да подпомага и подкрепя мониторинга на здравето на почвитеот страна на държавите членки, като продължи да извършва и подобри редовното вземане на място на почвени проби и съответните измервания (LUCAS Soil) като част от програмата за рамково статистическо изследване на земеползването/земното покритие (LUCAS). За тази цел програма LUCAS следва да се подобрява и усъвършенства, за да е в пълно съответствие със специфичните изисквания за качество и всички дескриптори, които трябва да бъдат изпълнявани за целите на настоящата директива. За да се облекчи тежестта, на държавите членки следва да се позволи да вземат предвид данните за здравето на почвите, проучени в рамките на подобрената програма LUCAS Soil. Чрез LUCAS Soil ще се вземат проби и ще се анализират най-малко 20% от количеството национални проби, като по този начин ще се допринесе за мониторинга, извършван от държавите членки. Анализът чрез LUCAS е от съществено значение, за да се даде възможност на държавите членки да изчисляват и калибрират валидни функции на тъждествено преобразуване с цел да могат да продължат да използват алтернативен план за мониторинг в съответствие с ред 2. По искане на държава членка Комисията следва да предоставя допълнително съдействие за вземане на до 50% от пробите по време на първия национален цикъл на мониторинг. Подпомаганите по този начин държави членки, при спазване на приложимото законодателство на държавата членка или Съюза, следва да предвидят необходимите правни механизми, за да осигурят на Комисията възможност да взема на място на проби от почвата, включително в частни полета, с одобрението на собствениците. [Изм. 21]
33)Комисията разработва услуги за дистанционно изследване в контекста на „Коперник“ като програма, насочена към потребителите, с което подпомага и държавите членки. За да се увеличи навременността и ефективността на мониторинга на здравето на почвитеи когато е уместно, държавите членки следва да използват данни от дистанционно изследване, включително резултатите от услугите на „Коперник“, за мониторинг на съответните дескриптори на почвата и за оценяване на здравето на почвите. Комисията и Европейската агенция за околна среда следва да подкрепят проучването и разработването на продукти за дистанционно изследване на почвата, за да се подпомагат държавите членки в мониторинга на съответните дескриптори на почвата. Комисията и държавите членки следва допълнително да подкрепят използването на надеждни и налични цифрови технологии, например електронни бази данни, географски информационни системи, автоматизирана идентификация на изображения или ДНК от околната среда, за да се подобрят обменът на знания и прозрачността относно здравето на почвите и да се намалят разходите за измервания и мониторинг на почвите. [Изм. 22]
34)Като използва за основа съществуващата обсерватория на ЕС за почвите и същевременно я усъвършенства, Комисията следва да създаде цифров портал за данни за здравето на почвите, който следва да е съвместим със стратегията на ЕС за даннитеСъобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европейска стратегия за данните“ (COM(2020) 66 final). и с пространствата на данни на ЕС, и да представлява център за достъп до данни за почвите, получени от различни източници. Данните за здравето на почвите следва да бъдат публично достъпни във формат, който може да се използва от научноизследователската общност, собствениците и стопаните на земи, консултантите, работещи в рамките на системата за съвети в селското стопанство, и обществеността, като се гарантира спазването на правото на Съюза относно защитата на личните данни. На първо място този портал следва да включва всичкисъответните данни, събрани от държавите членки и Комисията съгласно изискванията на настоящата директива, и да служи като платформа за създаването на набор от инструменти за устойчиво управление на почвите, който ще предоставя актуална специфична за контекста информация относно практиките за устойчиво управление на почвите въз основа на различни видове почви, земеползване и климатични условия. Освен това в този портал следва да е възможно интегрирането на доброволна основа на други данни от значение за почвите, събрани от държавите членки или от други страни (и по-специално данни, получени в резултат на проекти по програма „Хоризонт Европа“ и мисия „Пакт за почвите за Европа"), при условие че тези данни отговарят на определени изисквания по отношение на формата и спецификациите. Въпросните изисквания следва да бъдат определени от Комисията с актове за изпълнение. Държавите членки и Комисията следва да гарантират, че при поискване научноизследователските институции имат лесен и безплатен достъп до всички данни. [Изм. 23]
35)Необходимо е също така да се повиши хармонизацията на прилаганите в държавите членки системи за мониторинг на почвите, както и да се използват примерите за полезно взаимодействие между системите за мониторинг на Съюза и националните системи за мониторинг и изцяло да се използват вече съществуващите хармонизирани инструменти за мониторинг, например LUCAS, за да се получават по-съпоставими данни в целия Съюз. Освен това хармонизирането на системите за мониторинг в държавите членки би спомогнало за увеличаване на инвестициите в модерни техники и технологии за мониторинг на почвите. [Изм. 24]
36) С цел възможно най-широко използване на данните за здравето на почвите, получени от мониторинга, извършван съгласно настоящата директива, от държавите членки следва да се изисква да създават условия за лесен достъп до тези данни от съответните заинтересовани страни като земеделски стопани, горски стопани, собственици на земя и местни органи. [Изм. 25]
37)За да се поддържа или подобрява здравето на почвите, те трябва да се управляват устойчиво. Устойчивото управление на почвите ще създаде условия за дългосрочно предоставяне на услуги, свързани с почвите, включително повишаване на качеството на въздуха и водите и на продоволствената сигурност. Поради това е целесъобразно да се определят необвързващи принципи на устойчиво управление на почвите, които да направляват практиките за тяхното управление. [Изм. 26]
38)Икономическите инструменти, включително тези по линия на общата селскостопанска политика (ОСП), чрез които се подпомагат земеделските стопани, имат решаваща роля за прехода към устойчиво управление на селскостопанските почви и в по-малка степен на горските почви. Подпомагането по ОСП обхваща и здравето на почвитечрез прилагане на условия, екосхеми и мерки за развитие на селските райони. Финансова подкрепа за земеделските и горските стопани, които прилагат устойчиви практики за управление на почвите, може да бъде предоставяна и от частния сектор. Доброволните маркировки за устойчивост в хранително-вкусовата, дърводобивната и дървопреработвателната, биотехнологичната и енергийната промишленост, напримерустановяваните от частни заинтересовани страни, могат да отразяват принципите на устойчиво управлениеприноса за подобряване на здравето на почвите, определени в съответствие с настоящата директива. Това може да позволи на производителите на храни, дървесина и друга биомаса, които следват тези принципи в производството си, да ги отразяват в стойността на своите продукти. Чрез живите лаборатории и водещите проекти на мисията за почвите ще бъде осигурено допълнително финансиране за мрежа от реални обекти за изпитване, демонстриране и разширяване на различни решения, включително за въглеродно земеделие. Без да се ограничава действието на принципа „замърсителят плаща“, държавите членки следва да подпомагат чрез подкрепа и съвети собствениците и ползвателите на земя, засегнати от действията, предприемани съгласно настоящата директива, като вземат предвид по-специално нуждите и ограничените възможности на малките и средните предприятия. [Изм. 27]
39)Съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на СъветаРегламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г., стр. 1). държавите членки трябва да опишат в своите стратегически планове по ОСП как е предвидено архитектурата за екологизиране и борба с изменението на климата на тези планове да допринася за постигането на дългосрочните национални цели, определени или произтичащи от законодателните актове, изброени в приложение XIII към посочения регламент, и да бъде в съответствие с тези цели.
(39a) Стандарти 5, 6 и 7 за добро земеделско и екологично състояние на земята (ДЗЕС), както са определени в Регламент (ЕС) 2021/2115, включват стандарти за подобряване на управлението на обработката на земята, чрез което се намалява рискът от влошаване на качеството на почвите и ерозия, включително като се отчита градиентът на наклона, и за минимално управление на земите съобразно специфичните местни условия с цел ограничаване на ерозията, минимална почвена покривка, за да се избегне гола почва, защита на почвите в най-чувствителните периоди, както и сеитбооборот върху обработваема земя. За защитата на почвите от значение са също и ДЗЕС 1 относно защитата на постоянно затревените площи и ДЗЕС 2 относно защитата на влажните зони и торфищата и на богатите на въглерод почви. [Изм. 28]
40)За да се гарантира прилагането на най-добрите практики за устойчиво управление на почвите, От държавите членки следва да се изисква да следят внимателно ефекта от практиките за управление на почвите и при необходимост да коригират практиките и препоръките, като вземат предвид новите знания, получени в резултат на научни изследвания и иновации. В това отношение се очаква ценен принос от мисия „Пакт за почвите за Европа“ на програма „Хоризонт Европа“, и по-специално от живите лаборатории и дейностите на тази мисия в подкрепа на мониторинга на почвите, образованието в областта на почвите и ангажираността на гражданското общество. [Изм. 29]
41)Регенерирането води до възстановяване на увредената почва в добро здравно състояние. От държавите членки следва да се изисква при определянето на мерки за регенериране на почвата да вземат предвид резултатите от оценката на здравето на почвите и да адаптират тези мерки за регенериране към специфичните характеристики на състоянието, вида, използването и здравето на почвите, както и към местните, климатичните и екологичните условия.
42)За да се осигури полезно взаимодействие между различните мерки, приети съгласно друго законодателство на Съюза, които могат да окажат въздействие върху здравето на почвите, и мерките, които трябва да бъдат въведени за устойчиво управление и регенериране на почвите в Съюза, държавите членки следва да гарантират, че практиките за устойчиво управление и регенериране на почвите са съгласувани с националните планове за възстановяване, приети в съответствие с Регламент (ЕС) .../.. на Европейския парламент и на СъветаСлужба за публикации: моля, въведете в текста номера на регламента относно възстановяването на природата, съдържащ се в документ COM(2022) 304, а в бележката под линия — номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на посочения регламент (Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета относно възстановяването на природата).+; националните стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие, изготвени в съответствие с член 6 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за биологичното разнообразие, стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки в рамките на общата селскостопанска политика съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115, кодексите за добри селскостопански практики и програмите за действие за определените уязвими зони, приети в съответствие с Директива 91/676/ЕИО на СъветаДиректива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1)., мерките за опазване и приоритетната рамка за действие, установени за зоните от „Натура 2000“ съгласно Директива 92/43/ЕИО на СъветаДиректива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7)., мерките за постигане на добро екологично и химическо състояние на водните обекти, включени в плановете за управление на речните басейни, изготвени съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на СъветаДиректива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1—73)., мерките за управление на риска от наводнения, установени съгласно Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на СъветаДиректива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (ОВ L 288, 6.11.2007 г., стр. 27)., плановете за управление на засушаванията, насърчавани в стратегията на Съюза за адаптиране към изменението на климатаСъобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021) 82 final)., националните програми за действие, изготвени съгласно член 10 от Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, целите по Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на СъветаРегламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1). и Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на СъветаРегламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26)., интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, изготвени съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на СъветаРегламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1)., националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, изготвени съгласно Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на СъветаДиректива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1)., оценките на риска и плановете за управление на риска от бедствия, изготвени съгласно Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на СъветаРешение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 924). и националните планове за действие, изготвени съгласно Регламент (ЕС) ...Директива 2009/128/...ЕО на Европейския парламент и на Съвета+ Служба за публикации: моля, въведете в текста номера на регламента относно устойчивата употреба на продуктите за растителна защита и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/2115, съдържащ се в документ COM(2022)305, а в бележката под линия — номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на посочената директива.+. Практиките за устойчиво управление и регенериране на почвите следва да бъдат интегрирани в максимално възможна степен в тези програми, планове и мерки, доколкото допринасят за постигането на целите им. Следователно съответните показатели и данни, като например свързаните с почвата показатели за резултатите съгласно Регламента за ОСП и статистическите данни за вложенията и продукцията в селското стопанство, докладвани съгласно Регламент (ЕС) 2022/2379 на Европейския парламент и на СъветаРегламент (ЕС) 2022/2379 за статистиката за вложенията и продукцията в селското стопанство., следва да бъдат достъпни за компетентните органи, отговарящи за устойчивото управление, практиките за регенериране и оценяването на здравето на почвите, за да се постигне обвързване на тези данни и показатели и по този начин да се даде възможност за възможно най-точна оценка на ефективността на избраните мерки. [Изм. 30]
43)Замърсените обекти са наследство от десетилетия промишлена дейност в ЕС и могат да доведат до рискове за здравето на хората и животните и за околната среда сега и в бъдеще. Поради това, като се използват съществуващите знания, е необходимо първо да се идентифицират и изследват потенциално замърсените обекти, а след това, в случай на потвърдено замърсяване, да се оценят рисковете и да се предприемат мерки по отношение на неприемливите рисковетях. Възможно е изследването на почвата да покаже, че потенциално замърсеният обект всъщност не е замърсен. В този случай държавата членка не следва повече да обозначава обекта като потенциално замърсен, освен ако въз основа на нови данни не възникнат предположения за замърсяване. [Изм. 31]
44)За да идентифицират потенциално замърсени обекти, държавите членки следва да събират данни, наред с другото, от предишни изследвания, от промишлени инциденти и аварии в миналото, от екологични разрешения, здравни проучвания и уведомления от страна на обществеността или органите. [Изм. 32]
45)За да се гарантира своевременното и ефективно извършване на изследванията на почвата на потенциално замърсени обекти, както се изисква в съответствие с резолюцията на Европейския парламент от 28 април 2021 г. относно защитата на почвите, от държавите членки следва да се изисква, освен задължението да определят крайния срок, в който следва да се извършат тези изследвания, да определят и конкретни събития, при които също се задейства изискването за извършването на такова изследване.Такива задействащи събития могат да включват искане или преразглеждане на екологично или строително разрешение или лиценз, изискван съгласно законодателството на Съюза или националното законодателство, изкопни дейности, промени в предназначението на земята или сделки със земя или недвижими имоти. Изследванията на почвата могат да се осъществяват на различни етапи, като например проучване на документи, посещение на обекта, предварително или проучвателно изследване, по-подробно или описателно изследване и полеви или лабораторни изпитвания. Докладите за базовото състояние и мерките за мониторинг, прилагани съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на СъветаДиректива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17)., също могат да се смятат за изследване на почвата, когато е уместно. [Изм. 33]
46)Необходима е гъвкавост при управлението на потенциално замърсените и замърсените обекти, за да се вземат предвид разходите, ползите и местните особености. Поради това държавите членки следва да възприемат поне основан на риска подход за управлението на потенциално замърсени и замърсени обекти, при който се отчита разликата между тези две категории и се дава възможност за разпределяне на ресурсите с оглед на специфичния екологичен, икономически и социален контекст. Решенията следва да се вземат в сътрудничество с местните здравни специалисти, здравни органи и научноизследователската общност, въз основа на естеството и степента на потенциалните рискове за здравето на хората и околната среда, произтичащи от експозицията на замърсители на почвата (например експозиция на уязвими групи от населението като бременни жени, хора с увреждания, възрастни хора и деца), включително експозицията и кумулативното въздействие върху човешкото здраве, почвените екосистеми и свързаните екосистемни услуги. Резултатът от анализа на разходите и ползите от предприемането на дейности по саниране следва да е положителенбалансиран, като се вземат предвид предимствата за бъдещите поколения. Оптималното решение за саниране трябва да бъде устойчиво и избрано чрез балансиран процес на вземане на решения, в който се отчитат екологичните, икономическите и социалните въздействия. Управлението на потенциално замърсени и замърсени обекти следва да е съобразено с принципа „замърсителят плаща“ и с принципите на предпазливост и пропорционалност. Държавите членки следва да определят специална методика за определяне на рисковете, специфични за замърсените обекти. Държавите членки следва също да определят какво представлява неприемлив риск от замърсен обект въз основа на научните познания, принципа на предпазливост, местните особеностистановището на здравните органи и здравните специалисти и вида на настоящото и бъдещото земеползване. За да се намалят рисковете, свързани със замърсените обекти, до приемливо за здравето на хората и животните и за околната среда равнище, държавите членки следва да предприемат подходящи мерки за намаляване на риска, включително саниранекато същевременно се отдава приоритет на санирането на място или извън обекта. Следва да бъде възможно мерките, предприети съгласно друго законодателство на Съюза, да бъдат квалифицирани като мерки за намаляване на риска съгласно настоящата директива, когато тези мерки водят до ефективно намаляване рисковете, породени от замърсени обекти. [Изм. 34]
(46a) Принципите за смекчаване на последиците от усвояването на земя следва да улеснят продоволствената сигурност на Съюза, като същевременно се вземат предвид устойчивото жилищно настаняване, основната инфраструктура и проектите за енергия от възобновяеми източници. [Изм. 35]
47)Мерките, предприети съгласно настоящата директива, следва да са съобразени и с други цели на политиката на ЕС, като например целите, залегнали в [Регламент (ЕС) xxxx/xxxx+ Служба за публикации: моля, въведете в текста номера на регламента за създаване на рамка за гарантиране на сигурно и устойчиво снабдяване с критични суровини и за изменение на регламенти (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1724 и (ЕС) 2019/1020, съдържащ се в документ COM(2023)160, а в бележката под линия — номера, датата, заглавието и данните за публикацията в ОВ на посочената директива.+], а именно сигурно и устойчиво снабдяване с критични суровини за европейската промишленост.
48)Прозрачността е съществен компонент на политиката по отношение на почвите и осигурява публична отчетност и информираност на обществеността, справедливи пазарни условия и мониторинг на напредъка. Затова държавите членки следва да създадат и поддържат национален регистър на замърсените и потенциално замърсените обекти, съдържащ специфична за съответния обект информация, която следва да е публично достъпна в онлайн база пространствени данни с географски координати. Регистърът следва да съдържа информацията, която е необходима, за да може обществеността да бъде информирана за съществуването на потенциално и действително замърсени обекти и за тяхното управление. Тъй като в случая на потенциално замърсени обекти наличието на замърсяване на почвата все още не е потвърдено, а само се предполага, разликата между замърсени обекти и потенциално замърсени обекти трябва да бъде съобщена и добре обяснена на обществеността, за да се избегне предизвикването на ненужна загриженост.
(48a) С цел да се опазват почвите от замърсяване с нововъзникващи химикали, които имат потенциала да причиняват значителни рискове за здравето на хората и животните и да замърсяват заобикалящия въздух, повърхностните води, подземните води и впоследствие океаните, следва да бъдат създадени механизми на политиката за откриване и оценка на тези вещества, пораждащи нови опасения. В това отношение за замърсяването на почвата следва да се разработи подход, който позволява мониторинг и анализ на тези вещества или групи вещества чрез списъци за наблюдение, какъвто вече е случаят с повърхностните и подпочвените води. Веществата или групите от вещества, които трябва да бъдат включени в списъка за наблюдение, следва да бъдат избрани измежду веществата, за които наличната информация сочи, че могат да представляват съществен риск на равнището на Съюза за почвената среда или чрез нея, и за които данните от мониторинга не са достатъчни. Броят на тези вещества или групи вещества, които ще подлежат на мониторинг и анализ в рамките на списъците за наблюдение, не следва да бъде ограничаван. [Изм. 37]
(48b) Вещества като устойчиви органични замърсители, материали и частици, включително микропластмаси и нанопластмаси, представляват очевиден риск за здравето на почвите, както и за основни дейности като развитието на селското стопанство. Тяхното наличие в почвите може да има последици за плодородието на почвите и по този начин да застрашава здравето и здравословното развитие на културите. Поради това от съществено значение е в настоящата директива да се предвиди рамка за веществата и материалите, които трябва да бъдат включени в мониторинга на замърсителите на почвата, както и да се установят стандарти за качество на околната среда и набор от мерки за предотвратяване на замърсяването на почвите и възстановяване на замърсените почви от известни и нововъзникващи заплахи, когато това е целесъобразно. [Изм. 38]
49)С член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) от държавите членки се изисква да установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Освен това, в съответствие с Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната средаКонвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (ОВ L 124, 17.5.2005 г.). (Конвенцията от Орхус), членове на заинтересованата общественост следва да разполагат с достъп до правосъдие, така че да допринасят за закрилата на правото на живот в околна среда, която е адекватна по отношение на здравето на човека и неговото благосъстояние.
50)С Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на СъветаДиректива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (ОВ L 172, 26.6.2019 г., стр. 56). се разпорежда публикуването на данни в обществения сектор в безплатни и отворени формати. Общата цел е да продължи укрепването на основаната на данни икономика на ЕС чрез увеличаване на количеството оперативно съвместими данни в обществения сектор, които са достъпни за повторна употреба, като така се осигурява справедлива конкуренция и лесен достъп до информация в обществения сектор и се усилват трансграничните иновации, основани на данни. Основният принцип е, че данните в правителствения сектор следва да бъдат отворени по подразбиране и по замисъл. Целта на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на СъветаДиректива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/EИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26). е да се гарантира правото на достъп до информация за околната среда в държавите членки в съответствие с Конвенцията от Орхус. Конвенцията от Орхус и Директива 2003/4/ЕО включват обхватни задължения, свързани както с предоставянето при поискване на информация за околната среда, така и с активното разпространяване на такава информация. Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на СъветаДиректива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1). също има широк обхват, включващ обмена на пространствена информация, включително на съвкупности от данни относно различни въпроси, свързани с околната среда. Важно е с разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се до достъпа до информация и механизмите за обмен на данни, да се допълват посочените директиви, а не да се създава отделен правен режим. Поради това разпоредбите в настоящата директива относно предоставянето на информация на обществеността и информация относно контрола върху изпълнението следва да се прилагат, без да се засягат директиви (ЕС) 2019/1024, 2003/4/ЕО и 2007/2/ЕО. [Изм. 39]
51)С цел да се осигури необходимото адаптиране на правилата за мониторинг на здравето на почвите, устойчиво управление на почвитеоценка и управление на замърсените обекти, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема, в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, актове за изменение или допълване на настоящата директива с цел приемане на методика за определяне на праговите стойности за дескрипторите на почвите, които да бъдат установени от държавите членки, и с цел адаптиране към напредъка в областта на науката и техниката, методиките за мониторинг на здравето на почвите, списъка на принципите на устойчиво управление на почвите, индикативния списък на мерките за намаляване на риска, фазите и изискванията по отношение на оценката на специфичния за обекта риск и съдържанието на регистъра на замърсените и потенциалноустановяването на минималните допустими стойности във връзка с определянето на неприемлив риск за здравето и околната среда, произтичащ от замърсените обекти. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. [Изм. 40]
52)За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на формата, структурата и подробните механизми за докладване на данни и информация по електронен път на Комисията. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на СъветаРегламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13)..
53)Шест години след влизането в сила на настоящата директива, въз основа на резултатите от оценката на здравето на почвите, Комисията следва да извърши основана на данни оценка и ако е необходимо — преразглеждане на настоящата директива. В оценката следва да се разгледаразгледат по-специално необходимостта от определяне на по-конкретни изисквания, за да се гарантира регенерирането на нездравите почви ипропуските и мерките, необходими за постигането на целта за здрави почви до 2050 г. В оценката следва също да се разгледа необходимостта от адаптиране на определението на понятието „здрави почви“ към напредъка в областта на науката и техниката чрез добавяне на разпоредби относно определени дескриптори или критерии, основани на нови научни доказателства, свързани с опазването на почвите, или предвид специфичен за дадена държава членка проблем, произтичащ от нови екологични или климатични обстоятелства. Съгласно точка 22 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество тази оценка следва да се основава на критериите за ефикасност, ефективност, целесъобразност, съгласуваност и добавена стойност за ЕС и да служи като основа за оценки на въздействието на евентуални допълнителни мерки. [Изм. 41]
54)Необходими са координирани мерки от страна на всички държави членки, за да се постигне визията за здрави почви до 2050 г. и да се гарантира дългосрочното осигуряване на екосистемни услуги от почвите в целия Съюз. Самостоятелните действия на държавите членки се оказаха недостатъчни, тъй като увреждането на почвите продължава и дори се задълбочава. Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.
55)Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документиОВ С 369, 17.12.2011 г., стр. 14. държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, в които се обяснява връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят преценява, че предоставянето на такива документи е обосновано.
(55a) Настоящата директива е насочена към постигане на дългосрочната цел за здрави почви в Съюза до 2050 г. въз основа на съгласувана рамка за мониторинг на почвите и подобряване на тяхното здраве. Предвид естеството си на директива, в съответствие с член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, настоящата директива е обвързваща по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат в държавите членки, до които е адресирана, като оставя на националните органи правомощието да избират формата и средствата за постигане на този резултат. Следователно държавите членки ще трябва да разработят свои собствени закони за постигане на целите, заложени в настоящата директива. Предложеният инструмент – директива – оставя голяма гъвкавост на държавите членки да определят най-добрите за тях мерки и да адаптират подхода към местните условия. Това е от първостепенно значение, за да се вземат предвид регионалните и местните особености, свързани с променливостта на почвата, земеползването, климатичните условия и социално-икономическите аспекти. Естеството на инструмента предполага, че принципите, установени в настоящата директива, не водят до преки задължения за физически лица. [Изм. 42]