(2)Увеличават се броят и мащабът на кризите, които водят до искания за консулска закрила. Пандемията от COVID-19, кризата в Афганистан през 2021 г., агресивната война на Русия срещу Украйна, конфликтът в Судан, репатрирането от Израел и Газа, множащите се хуманитарни кризи и природни и причинени от човека бедствия, както и други сходни кризи осигуриха условия за откриване на пропуските и обмисляне как да се укрепи правото на гражданите на Съюза на консулска закрила. Капацитетът на Съюза за реакция по отношение на тези продължаващи и множащи се кризи следва да бъде укрепен, като се обърне внимание на всеки недостатък и се засилят нашите готовност, капацитет за събиране на информация и капацитет за вземане на решения преди и по време на кризи. Въз основа на този опит и за да се опростят процедурите за гражданите и консулските служби, правилата и процедурите на Директива (ЕС) 2015/637 следва да бъдат изяснени и рационализирани, така че да се подобри ефективността на предоставянето на консулска закрила на непредставени граждани на Съюза, по-конкретно по време на кризисни ситуации. Наличните ресурси на равнището на държавите членки и на Съюза, както на местно равнище в трети държави, така и в столиците, следва да се използват по най-добрия начин.

(4)С цел по-голяма правна сигурност за консулските служби и гражданите е целесъобразно да се определят по-подробни критерии, които да помагат при оценката дали даден гражданин на Съюза трябва да се счита за непредставен и следователно отговаря на условията за получаване на консулска закрила от държавата членка, към чиито консулски власти е била отправена молбата. Тези критерии следва да бъдат достатъчно прагматични, гъвкави и да се прилагат с оглед на местните обстоятелства, като например улесняване на пътуванията или равнище на сигурност в съответната трета държава. В този контекст достъпността, близостта и безопасността следва да останат важни съображения.

(5)Като първи критерий консулските служби следва да вземат предвид трудностите пред гражданите да стигнат безопасно до посолството или консулството на държавата членка, чиито граждани са, или това посолство или консулство да се свърже с тях в рамките на 48 часа, като вземат предвид естеството и неотложността на исканата помощ и средствата, по-специално финансовите ресурси, с които разполагат. Въпреки че подходящият срок зависи от особеностите на всяко искане за помощ, срокът, в който гражданите могат да стигнат безопасно до посолството или консулството на своята държава членка или това посолство или консулство да се свърже с тях, във всички случаи не следва да надвишава 48 часа. Например необходимостта от временен документ за пътуване на ЕС в резултат на загуба на документи за пътуване следва по принцип да доведе до това гражданинът да се счита за непредставен, ако достигането до посолството или консулството на държавата членка, чийто гражданин е, би изисквало нощувка или пътуване със самолет, тъй като от него не може да се очаква да пътува при такива обстоятелства.

(7)Понятието за липса на представителство следва да се тълкува с оглед гарантиране на ефективността на правото на консулска закрила. Когато чрез пренасочването на гражданина към посолството или консулството на държавата членка, чийто гражданин е лицето, консулската закрила би могла да бъде компрометирана, по-специално когато спешността на въпроса изисква незабавни действия от страна на посолството или консулството, към което е отправено искането, гражданинът също следва да се счита за непредставен. Това е особено важно в кризисни ситуации, при които липсата на навременна помощ може да има изключително отрицателни последици за гражданите. Освен това следва да се вземе предвид значително намаляване на персонала на посолството или консулството, което може значително да засегне ефективността и ефикасността на техните операции, тъй като би могло допълнително да изостри предизвикателствата, пред които са изправени гражданите, търсещи консулска помощ.

(11)Заявленията не следва да се прехвърлят, ако по този начин консулската закрила би била компрометирана, по-специално ако спешността на въпроса изисква незабавни действия от страна на посолството или консулството на държавата членка, към което е отправено искането. Това би могло да се случи например при сериозни спешни медицински случаи или привидно произволни или политически мотивирани арести. Освен това непредставените граждани следва да бъдат информирани за всяко подобно прехвърляне.

(13)При предоставянето на консулска закрила на непредставени граждани държавите членки следва да вземат предвид междусекторен подход по отношение на специфичните нужди на уязвимите групи, като например непридружени непълнолетни лица, жертви на насилствен брак или брачен плен, на които следва да бъде предоставена правна и психологическа подкрепа, бременни жени, лица с намалена подвижност, възрастни хора, лица с увреждания или лица, изложени на риск от дискриминация въз основа на всяко от основанията, посочените в член 21 от Хартата.

(19)За да се гарантира готовност за действия при евентуални кризи в областта на консулската дейност, които изискват предоставянето на помощ на непредставени граждани – включително природни бедствия, политически безредици или терористични нападения, консулското сътрудничество на местно равнище между държавите членки и делегациите на Съюза в трети държави следва да включва обмен по въпроси от значение за тези граждани, включително във връзка с тяхната сигурност и безопасност, създаването на съвместни планове на консулските служби за действие при извънредни ситуации и механизми за бърза реакция, както и организирането на консулски учения. В този контекст може да бъде от особено значение консулските служби на непредставените държави членки да участват в такова консулско сътрудничество на местно равнище, когато става въпрос за координиране на готовността и реакцията при кризи на консулските служби.

(23)В съвместните планове на консулските служби за действие при извънредни ситуации следва също така да се вземат предвид, когато е целесъобразно, ролите и отговорностите на пилотните държави, т.е. на държавите членки, представени в дадена трета държава, които отговарят за координацията и ръководят помощта за непредставените граждани по време на криза, за да се гарантира ефективната координация на консулската помощ. Освен това съвместните планове на консулските служби за действие при извънредни ситуации следва да подлежат на ежегодни оценки или, ако се налага поради извънредни обстоятелства, на по-чести такива в контекста на консулските учения, за да се гарантира, че продължават да бъдат актуални. Същевременно съвместните планове на консулските служби за действие при извънредни ситуации не следва да се разбират като заменящи съществуващите национални планове за действие при кризи на държавите членки или като засягащи отговорността им да предоставят консулска помощ на собствените си граждани, а като съгласуван подход, който може да спомогне допълнително при координирането на усилията на представените държави членки.

(25)Съветите за пътуване, т.е. информацията, която държавите членки предоставят за относителната безопасност на пътуването до конкретни трети държави следва да бъдат актуализирани редовно, за да дават възможност на пътуващите да вземат информирано решение за конкретна дестинация, включително за трети държави, в които държавата членка, чиито граждани са лицата, не е представена. Въпреки че предоставянето на съвети за пътуване е отговорност на държавите членки, целесъобразно е те да се координират по тази тема, по-специално в контекста на кризи, за да се гарантира последователност в нивото на предоставяните съвети. Това би могло да включва договаряне на обща структура за равнищата на риск, посочени в съветите за пътуване, като се използва сигурната платформа на ЕСВД. Тази координация следва да се осъществява на ранен етап, когато държавите членки планират да променят нивото на своите съвети за пътуване.

(26)Ефикасната координация е от жизненоважно значение за осигуряването на ефективна реакция при кризи. За да се гарантира такава координация, държавите членки трябва да бъдат подпомагани и да получават навременна информация от Центъра за реакция при кризи на ЕСВД и Координационния център за реагиране при извънредни ситуации на Комисията. Координираната реакция на Съюза при кризи е особено важна в случаите, които налагат евакуация, за да се гарантира, че наличната подкрепа се предоставя бързо и ефективно и че капацитетът за евакуация се използва по най-добрия начин. Поради тази причина съответна информация от първа ръка, например относно наличния капацитет за евакуация, следва да се споделя своевременно, за да може да се реагира бързо и ефективно, включително в случай на спасителни и евакуационни операции с военни средства. Във връзка с това ЕСВД следва да може да получава автоматично и непрекъснато информация от държавите членки относно положението в трети държави.

(28)Съвместните екипи на консулските служби следва да се сформират на принципите на солидарността с представените държави членки, равенството по отношение на решенията относно вътрешните работни структури, опростеността по отношение на състава на екипите, подялбата на разходите — като всяка държава членка, институция или орган на Съюза поема собствените си оперативни разходи, гъвкавостта, видимостта на координираната реакция на Съюза и откритостта към съответните трети държави.

(30)За да се окаже подкрепа на нуждаещите се граждани на Съюза, е важно да им се предостави надеждна и леснодостъпна информация за това как да се възползват от консулска помощ в трети държави, включително цифрови опции за контакт. Службите на Комисията и ЕСВД следва да разпространяват съответната информация в тясно сътрудничество с държавите членки, включително информацията, която трябва да бъде предоставена от държавите членки относно техните консулски мрежи и третите държави, в които имат практически договорености за споделяне на отговорностите за предоставяне на консулска закрила на непредставени граждани. За да се улесни обработването на такава информация, тя следва да се предоставя в машинночетим формат.

(31)Държавите членки следва да предприемат допълнителни мерки за повишаване на осведомеността на гражданите на Съюза относно правото им на консулска закрила, като вземат предвид и специфичните нужди на хората с увреждания. Като се имат предвид ограничените разходи, държавите членки следва да възпроизвеждат формулировката на член 23 от ДФЕС в паспортите, издавани от държавите членки, като начин за повишаване на осведомеността на гражданите относно правото на закрила от дипломатическите и консулските служби, както вече беше препоръчано в Препоръка на Комисията C(2007) 5841. Държавите членки следва също така да включат информация относно правото на консулска закрила, от която се ползват непредставените граждани, в съветите за пътуване и кампании, свързани с консулската помощ. Те следва да си сътрудничат и с доставчици на услуги за пътнически превоз и транспортни центрове, предлагащи пътувания до трети държави, например като ги приканят да добавят съответната информация относно правото на консулска закрила към информационните материали, които предоставят на клиентите си.(

__________________

5 Препоръка на Комисията C(2007) 5841 от 5 декември 2007 г. за възпроизвеждане на текста на член 20 от Договора за ЕО в паспортите (ОВ L 118, 6.5.2008 г., стр. 30, ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2008/355/oj).

(32)Финансовите разпоредби на Директива (ЕС) 2015/637 следва да бъдат адаптирани, за да се опрости възстановяването на разходите и да се гарантира споделянето на финансовата тежест. По-конкретно непредставените граждани следва да могат директно да възстановяват разходите, при същите условия като гражданите на оказващата помощ държава членка, за услугата, предоставена от тази държава членка, за да се избегне административната тежест, произтичаща от търсенето на разходите от държавата членка, чиито граждани са непредставените граждани. Освен това на държавите членки следва да бъде разрешено да отменят начисляването на такива разходи. Тъй като в определени ситуации непредставените граждани може да не са в състояние да платят разходите си при подаване на искането за помощ, по-специално когато техните парични средства и средства за достъп до авоари са били откраднати, е необходимо да се предвиди консулските служби на оказващата помощ държава членка да могат да поискат от тях да подпишат гаранция за възстановяване на разходи. Въз основа на тази гаранция органите на оказващата помощ държава членка могат да поискат възстановяване на разходите след изтичането на три месеца от предоставянето на помощта.

(33)В случаите, когато разходите не са били възстановени директно от гражданина, т.е. нито незабавно при подаване на искането, нито на по-късен етап, когато това е било поискано от оказващата помощ държава членка въз основа на гаранцията за възстановяване на разходи, оказващата помощ държава членка следва да има право да поиска възстановяване на дължимите разходи от държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин. За да се избегне подаването на искания за възстановяване на разходи след изминал дълъг период от време, на оказващата помощ държава членка и на държавата членка, чийто гражданин е лицето, следва да се даде разумен срок съответно за подаване на искането и за възстановяване на разходите. Срокът следва да отчита сложността на проблема, участието на служителите на службата и продължителността на помощта.

(41)При обработването на такива специални категории лични данни компетентните органи на държавите членки и институциите и органите на Съюза следва да осигурят подходящи и конкретни мерки за защита на интересите и правата на субектите на данни. Това следва да включва, когато е възможно, криптиране на такива лични данни и конкретно предоставяне на права на достъп за служителите, които имат достъп до посочените видове специални категории лични данни.

a)трудността за съответния гражданин да достигне безопасно в рамките на разумен срок до посолството или консулството на държавата членка, на която е гражданин, или това посолство или консулство да се свърже с него, като се вземат предвид естеството и неотложността на исканата помощ и средствата, с които разполага гражданинът. Въпреки че подходящият срок зависи от особеностите на всяко искане за помощ, срокът, в който гражданите могат да стигнат безопасно до посолството или консулството на своята държава членка или това посолство или консулство да се свърже с тях, във всички случаи не надвишава 48 часа;

(2)В член 9 се добавя следната точка:

заличава се

заличава се

2.Делегациите на Съюза осигуряват подкрепа на държавите членки при предоставянето на консулска закрила на непредставени граждани в съответствие с член 5, параграф 10 от Решение № 2010/427/ЕС. Тази подкрепа може да включва изпълнението, по искане на държавите членки и от тяхно име, на специфични задачи за консулска помощ. Оказващата помощ държава членка и държавата членка, чийто гражданин е лицето, предоставят незабавно на делегацията на Съюза цялата необходима информация по съответния случай.

1.В контекста на консулското сътрудничество на местно равнище, посочено в член 12, държавите членки и ЕСВД изготвят и съгласуват съвместен план на консулските служби за действие при извънредни ситуации за всяка трета държава. Съвместният план на консулските служби за действие при извънредни ситуации се актуализира ежегодно или по-често, в случай на извънредни обстоятелства, и съдържа:

a)анализ на консулската ситуация в държавата, включително преглед на посолствата или консулствата на държавите членки, оценка на броя и местоположението на гражданите на Съюза и оценка на риска на най-вероятните сценарии, засягащи гражданите на Съюза; като например, но не само, военни, политически, свързани с престъпността и здравни рискове и природни бедствия;

Когато са налице, делегациите на Съюза координират изготвянето и съгласуването на съвместни планове на консулските служби за действие при извънредни ситуации въз основа на приноса на посолствата или консулствата на държавите членки, представени в съответната трета държава, и консулските служби на непредставените държави членки. Това може да включва, когато е необходимо, сътрудничество с трети държави и с международни организации. Съвместните планове за действие на консулските служби при извънредни ситуации се предоставят на всички държави членки, ЕСВД и службите на Комисията.

4.В съответствие с националното право държавите членки предприемат проактивни мерки, за да гарантират, че техните граждани се регистрират пред компетентните национални органи или да ги информират чрез подходящи средства и инструменти за пътуванията си до трети държави или за пребиваването си в тях, в частност когато въпросните трети държави не се считат за напълно безопасни.

5.Държавите членки обменят информация за промени в своите съвети за пътуване на гражданите на ранен етап, по-специално в контекста на кризисни ситуации, и се стремят да осигурят последователност в равнището на предоставяните съвети за пътуване“. Държавите членки следва винаги да се уведомяват една друга всеки път, когато имат сведения за повишени рискове за сигурността.

2.Когато е необходимо, държавите членки могат да бъдат подпомагани от съвместни екипи на консулските служби, съставени от експерти от държавите членки, по-специално от държави членки, които не са представени в засегнатата от кризата трета държава, от ЕСВД и от службите на Комисията. Съвместните екипи на консулските служби са на разположение за бързо разполагане в трети държави, засегнати от консулска криза. Участието в съвместни екипи на консулските служби е доброволно. ЕСВД и Комисията подкрепят готовността на тези експерти и на съвместните екипи на консулските служби.

4.При предоставянето на помощ държавите членки може да получат подкрепа по линия на инструменти на Съюза, като например структурите за управление на кризи на ЕСВД и нейния Център за реакция при кризи. Държавите членки може също така да включат Координационния център за реагиране при извънредни ситуации, създаден с член 7 от Решение № 1313/2013/ЕС, Механизма за гражданска защита на Съюза и ако е целесъобразно, мисиите и операциите на ЕС в рамките на общата политика за сигурност и отбрана, както и капацитета на ЕС за бързо развръщане, предвиден в „Стратегическия компас за сигурността и отбраната“.

Веднъж на шест месеца държавите членки предоставят на ЕСВД и на Комисията следната информация:

2.Държавите членки, службите на Комисията и ЕСВД оповестяват публично информацията, посочена в параграф 1, по начин, който гарантира съгласуваността на предоставената информация.

3.Държавите членки предоставят в машинночетим формат информацията, посочена в параграф 1.

1.Държавите членки предприемат мерки, за да информират своите граждани за правото им, предвидено в член 20, параграф 2, буква в) от ДФЕС, по-специално чрез:

заличава се

Ако непредставен гражданин не е в състояние да плати разходите, посочени в параграф 1, на оказващата помощ държава членка при отправяне на искане за помощ, оказващата помощ държава членка може да изиска от непредставения гражданин да подпише гаранция за възстановяване на разходите. Въз основа на това оказващата помощ държава членка може да поиска от съответния непредставен гражданин да заплати тези разходи след изтичането на три месеца от предоставянето на помощта. Невъзможността за плащане на разходите, посочени в параграф 1, при подаване на искане за помощ не засяга правото на непредставения гражданин да получи консулска закрила.

6.Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на стандартни формуляри, които да бъдат достъпни на езиците на всички държави членки и да се използват за гаранцията за възстановяване на разходите, посочена в параграф 2, и за възстановяване на посочените в параграф 3 разходи от държавата членка, чийто гражданин е лицето. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15а, параграф 2.

6.При обработването на личните данни, посочени в параграф 5, компетентните органи на държавите членки и институциите и органите на Съюза осигуряват подходящи и конкретни мерки за защита на интересите и правата на субектите на данни. Те също така въвеждат вътрешни политики и предприемат необходимите технически и организационни мерки за предотвратяване на неразрешен достъп и предаване на такива лични данни.

За целите на настоящата директива компетентните органи на държавите членки предават лични данни на трета държава или международна организация само за изпълнение на задачите, посочени в член 9, член 10 и член 13а, и в съответствие с глава V от Регламент (ЕС) 2016/679. Личните данни, посочени в параграф 5, се изключват от такова предаване, освен ако не е получено изричното предварително съгласие на съответния гражданин на Съюза.

Държавите членки гарантират, че съгласно националното право непредставените граждани разполагат с ефективен достъп до механизми за подаване на жалби и до средства за правна защита в случай на нарушение на техните права съгласно настоящата Директива.

Не по-късно от [пет години след крайния срок за транспониране на директивата за изменение] Комисията извършва оценка на настоящата директива и представя доклад относно основните констатации до Европейския парламент и Съвета.